Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/900“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
3. <i>Остар.</i> Разпореждам се, владея, властвам над нещо. <i>По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал., и че в западното българско царство са вече боравили неговите синове.</i> Псп, 1876, кн. 11 и 12, 122. <i>Знаменосците ще са назначават от главния войвода, комуто под управлението ще са подложени синките чети, които ще са отправят в Стара планина и другаде, догдето борави неговата власт.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 77. — <i>О, Вишний Боже безпре-делний! / И ти, Перуне огнестрелний! Кои от горният Ефир / боравите над болний мир; / кои със правдата в ръката, / въртите по светът делата.</i> Д. Чинтулов, СбДЧ, 198. борави се <i>безл. от</i> боравя (в 1 и 2 знач.). <i>Вуйчо Минъо показа на Ленко как се борави с манлихерата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 350. — <i>В инструменталния цех .. се борави изключително с чертежи и схеми.</i> НТМ, 1961, кн. 9,10. | 3. <i>Остар.</i> Разпореждам се, владея, властвам над нещо. <i>По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал., и че в западното българско царство са вече боравили неговите синове.</i> Псп, 1876, кн. 11 и 12, 122. <i>Знаменосците ще са назначават от главния войвода, комуто под управлението ще са подложени синките чети, които ще са отправят в Стара планина и другаде, догдето борави неговата власт.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 77. — <i>О, Вишний Боже безпре-делний! / И ти, Перуне огнестрелний! Кои от горният Ефир / боравите над болний мир; / кои със правдата в ръката, / въртите по светът делата.</i> Д. Чинтулов, СбДЧ, 198. борави се <i>безл. от</i> боравя (в 1 и 2 знач.). <i>Вуйчо Минъо показа на Ленко как се борави с манлихерата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 350. — <i>В инструменталния цех .. се борави изключително с чертежи и схеми.</i> НТМ, 1961, кн. 9,10. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОРАК<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Събир. Диал.</i> Борова гора. <i>По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят.. /А пуши там под тях и глухо праска / запалений от мълния борак.</i> К. Христов, Кр, 39. | + | <b>БОРАК</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Събир. Диал.</i> Борова гора. <i>По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят.. /А пуши там под тях и глухо праска / запалений от мълния борак.</i> К. Христов, Кр, 39. |
---- | ---- | ||
| − | БОРАК<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Великденско яйце, което е останало здраво след чукане с други яйца; борец. | + | <b>БОРАК</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Великденско яйце, което е останало здраво след чукане с други яйца; борец. |
---- | ---- | ||
| − | БОРАКС, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвана в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др. | + | <b>БОРАКС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвана в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др. |
— Лат. borax. | — Лат. borax. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОРАКСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> и <i>Хим. Прил. от</i> боракс. <i>Бораксов сапун.</i> | + | <b>БОРАКСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и <i>Хим. Прил. от</i> боракс. <i>Бораксов сапун.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОРАПАРАТ^. <i>Спец.</i> Приспособление за пробиване на дупки или гнезда в машинни части, което се поставя към дърводелска машина. | + | <b>БОРАПАРАТ</b>^. <i>Спец.</i> Приспособление за пробиване на дупки или гнезда в машинни части, което се поставя към дърводелска машина. |
— От нем. bohren ’пробивам’. | — От нем. bohren ’пробивам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОРАТ <i>м. Хим.</i> Сол на борната киселина. <i>Калиев борат. Манганов борат. Натриев борат.</i> | + | <b>БОРАТ</b> <i>м. Хим.</i> Сол на борната киселина. <i>Калиев борат. Манганов борат. Натриев борат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОРАТЕН, -тна, -тно, лш.-тни. <i>Хим. Прил.</i> от борат. <i>Боратен разтвор. Боратен сапун. Боратна луга.</i> | + | <b>БОРАТЕН</b>, -тна, -тно, лш.-тни. <i>Хим. Прил.</i> от борат. <i>Боратен разтвор. Боратен сапун. Боратна луга.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОРАЦИТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал с бял, сивожълтеникав или зеленикав цвят и стъклен блясък, който е един от основните източници на бор и боракс. — Фр. boracite. | + | <b>БОРАЦИТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал с бял, сивожълтеникав или зеленикав цвят и стъклен блясък, който е един от основните източници на бор и боракс. — Фр. boracite. |
---- | ---- | ||
| − | БОРАК<sup>1</sup> | + | <b>БОРАК</b><sup>1</sup> |
---- | ---- | ||
| − | БОРАЦИТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> борацит. <i>Борацитови кристали. Борацитова находка.</i> | + | <b>БОРАЦИТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> борацит. <i>Борацитови кристали. Борацитова находка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОРАЧ <i>м. Диал.</i> Борец (в 3 и 4 знач.). | + | <b>БОРАЧ</b> <i>м. Диал.</i> Борец (в 3 и 4 знач.). |
---- | ---- | ||
| − | БОРАЧКА <i>ж. Диал.</i> Борба (в 1 знач.), състезание. <i>На третята вечер, за по-голя-ма веселба, царот напраил игри и борачки.</i> СбКШ, 83.^ | + | <b>БОРАЧКА</b> <i>ж. Диал.</i> Борба (в 1 знач.), състезание. <i>На третята вечер, за по-голя-ма веселба, царот напраил игри и борачки.</i> СбКШ, 83.^ |
---- | ---- | ||
| − | БОРБА <i>ж.</i> 1. Схватка, сбиване обикн. на двама невъоръжени противници, всеки от които се стреми да надвие другия. <i>Тогава в тоя мрак се захвана бясна борба с ръце, с нокти, с крака, със зъби.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. <i>От дума на дума / скараха се двама/и борба сред пътя / почнаха голяма.</i> СбХ, 15. • <i>Нар.-поет.</i> Обикн. борба се борим. <i>Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си преме-риме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме.</i> А. Каралийчев, ПС I, 59. <i>Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 55. | + | <b>БОРБА</b> <i>ж.</i> 1. Схватка, сбиване обикн. на двама невъоръжени противници, всеки от които се стреми да надвие другия. <i>Тогава в тоя мрак се захвана бясна борба с ръце, с нокти, с крака, със зъби.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. <i>От дума на дума / скараха се двама/и борба сред пътя / почнаха голяма.</i> СбХ, 15. • <i>Нар.-поет.</i> Обикн. борба се борим. <i>Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си преме-риме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме.</i> А. Каралийчев, ПС I, 59. <i>Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 55. |
2. Въоръжено сражение, бой. <i>Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. След няколко време Плевен се изгуби в падината си; бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. <i>Той поучаваше Бориса как се води чета и как се води борба с пушка и нож.</i> Д. Талев, И, 276. <i>При навеса Вълко сърдито извика. Беше забелязал пресните вълчи следи. . Стана му ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 54. <i>Вдъхни секиму, о, боже! / любов жива за свобода — /.. /Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът!</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. | 2. Въоръжено сражение, бой. <i>Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. След няколко време Плевен се изгуби в падината си; бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. <i>Той поучаваше Бориса как се води чета и как се води борба с пушка и нож.</i> Д. Талев, И, 276. <i>При навеса Вълко сърдито извика. Беше забелязал пресните вълчи следи. . Стана му ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 54. <i>Вдъхни секиму, о, боже! / любов жива за свобода — /.. /Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът!</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
3. Сблъскване между две противоположни начала, сили, явления, разновидности и под. <i>Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини, .. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. <i>Изопна снага, раздвижи рамене, настръхна, сякаш се готвеше за борба с вятъра.</i> К. Петканов, СВ, 10. <i>Ех, че борба беше! — Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше.</i> Сп. Кралев-ски, ВО, 125. <i>В борбата с болестта здравият организъм надделя. А Междувидова борба. //</i> Сблъскване между отделни лица или обществени групировки, класи и под. поради противоположни идеологии, идеи, разбирания или икономически и политически причини, при което всяка страна се стре | 3. Сблъскване между две противоположни начала, сили, явления, разновидности и под. <i>Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини, .. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. <i>Изопна снага, раздвижи рамене, настръхна, сякаш се готвеше за борба с вятъра.</i> К. Петканов, СВ, 10. <i>Ех, че борба беше! — Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше.</i> Сп. Кралев-ски, ВО, 125. <i>В борбата с болестта здравият организъм надделя. А Междувидова борба. //</i> Сблъскване между отделни лица или обществени групировки, класи и под. поради противоположни идеологии, идеи, разбирания или икономически и политически причини, при което всяка страна се стре | ||
---- | ---- | ||
| − | БОРБА | + | <b>БОРБА</b> |
900 | 900 | ||
Версия от 22:02, 5 декември 2012
2. Действам, работя в дадена област, занимавам се с нещо. Полето на литературата, в която той боравеше властно,... ни бе сближило. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Те [фейлетоните на Ал. Константинов] още не са изгубили своя пълен ефект само за онези читатели, които са живели и боравили в епохата, която се изобразява в тях. Б. Ангелов, ЛС, 234. Тези, които боравят с художествена литература, знаят как се пост-ройва индивидуален (присъщ на отделен писател) език и стил. А. Страшимиров, БД, 16.
3. Остар. Разпореждам се, владея, властвам над нещо. По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал., и че в западното българско царство са вече боравили неговите синове. Псп, 1876, кн. 11 и 12, 122. Знаменосците ще са назначават от главния войвода, комуто под управлението ще са подложени синките чети, които ще са отправят в Стара планина и другаде, догдето борави неговата власт. 3. Стоянов, ЗБВ I, 77. — О, Вишний Боже безпре-делний! / И ти, Перуне огнестрелний! Кои от горният Ефир / боравите над болний мир; / кои със правдата в ръката, / въртите по светът делата. Д. Чинтулов, СбДЧ, 198. борави се безл. от боравя (в 1 и 2 знач.). Вуйчо Минъо показа на Ленко как се борави с манлихерата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 350. — В инструменталния цех .. се борави изключително с чертежи и схеми. НТМ, 1961, кн. 9,10.
БОРАК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Събир. Диал. Борова гора. По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят.. /А пуши там под тях и глухо праска / запалений от мълния борак. К. Христов, Кр, 39.
БОРАК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Великденско яйце, което е останало здраво след чукане с други яйца; борец.
БОРАКС, мн. няма, м. Хим. Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвана в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др.
— Лат. borax.
БОРАКСОВ, -а, -о, мн. и Хим. Прил. от боракс. Бораксов сапун.
БОРАПАРАТ^. Спец. Приспособление за пробиване на дупки или гнезда в машинни части, което се поставя към дърводелска машина.
— От нем. bohren ’пробивам’.
БОРАТ м. Хим. Сол на борната киселина. Калиев борат. Манганов борат. Натриев борат.
БОРАТЕН, -тна, -тно, лш.-тни. Хим. Прил. от борат. Боратен разтвор. Боратен сапун. Боратна луга.
БОРАЦИТ, мн. няма, м. Минер. Минерал с бял, сивожълтеникав или зеленикав цвят и стъклен блясък, който е един от основните източници на бор и боракс. — Фр. boracite.
БОРАК1
БОРАЦИТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от борацит. Борацитови кристали. Борацитова находка.
БОРАЧ м. Диал. Борец (в 3 и 4 знач.).
БОРАЧКА ж. Диал. Борба (в 1 знач.), състезание. На третята вечер, за по-голя-ма веселба, царот напраил игри и борачки. СбКШ, 83.^
БОРБА ж. 1. Схватка, сбиване обикн. на двама невъоръжени противници, всеки от които се стреми да надвие другия. Тогава в тоя мрак се захвана бясна борба с ръце, с нокти, с крака, със зъби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. От дума на дума / скараха се двама/и борба сред пътя / почнаха голяма. СбХ, 15. • Нар.-поет. Обикн. борба се борим. Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си преме-риме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме. А. Каралийчев, ПС I, 59. Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим. Нар. пес., СбНУ XIV, 55.
2. Въоръжено сражение, бой. Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. След няколко време Плевен се изгуби в падината си; бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. Той поучаваше Бориса как се води чета и как се води борба с пушка и нож. Д. Талев, И, 276. При навеса Вълко сърдито извика. Беше забелязал пресните вълчи следи. . Стана му ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка. Ем. Станев, ПЕГ, 54. Вдъхни секиму, о, боже! / любов жива за свобода — /.. /Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19.
3. Сблъскване между две противоположни начала, сили, явления, разновидности и под. Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини, .. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Изопна снага, раздвижи рамене, настръхна, сякаш се готвеше за борба с вятъра. К. Петканов, СВ, 10. Ех, че борба беше! — Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше. Сп. Кралев-ски, ВО, 125. В борбата с болестта здравият организъм надделя. А Междувидова борба. // Сблъскване между отделни лица или обществени групировки, класи и под. поради противоположни идеологии, идеи, разбирания или икономически и политически причини, при което всяка страна се стре
БОРБА
900
