Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/893“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<i>— Дирим ново поселище. Нощес спряхме в твоите земи. . , та рекохме да останем тук, дето се вика, тук да забием кол, ако твое болярство позволи.</i> М. Смилова, ДСВ, 16. — <i>Сега ще се види кой обича царя и кой го кори! — Добре, болярство ти — побърза да потвърди болярин Владислав.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 22. | <i>— Дирим ново поселище. Нощес спряхме в твоите земи. . , та рекохме да останем тук, дето се вика, тук да забием кол, ако твое болярство позволи.</i> М. Смилова, ДСВ, 16. — <i>Сега ще се види кой обича царя и кой го кори! — Добре, болярство ти — побърза да потвърди болярин Владислав.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 22. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯРУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Болярин съм, имам власт на болярин. | + | <b>БОЛЯРУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Болярин съм, имам власт на болярин. |
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯРУВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> болярувам. | + | <b>БОЛЯРУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> болярувам. |
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> болярин; млад болярин, болярски син. <i>Я съм момче баш болярче — / седъмдесе села дръ-жа.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 281. | + | <b>БОЛЯРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> болярин; млад болярин, болярски син. <i>Я съм момче баш болярче — / седъмдесе села дръ-жа.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 281. |
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯРЩИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Болярство (във 2 знач.). — <i>Царете и болярите драговолно няма да си дадат царщина-та и болярщината.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 344. | + | <b>БОЛЯРЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Болярство (във 2 знач.). — <i>Царете и болярите драговолно няма да си дадат царщина-та и болярщината.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 344. |
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯСАМ. Вж. болясвам. | + | <b>БОЛЯСАМ</b>. Вж. болясвам. |
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> болясам, -аш, <i>св., прех. 1. Диал.</i> Облагородявам растение чрез присаждане на пъпка или клонче; ашладисвам, амболясвам. <i>Еще на пръвата есен той загради в училищния двор градина и насади у нея до четиридесят диви овошки, а на пролетта ги присади (боляса).</i> И. Груев (превод), КН, 3, 6. | + | <b>БОЛЯСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> болясам, -аш, <i>св., прех. 1. Диал.</i> Облагородявам растение чрез присаждане на пъпка или клонче; ашладисвам, амболясвам. <i>Еще на пръвата есен той загради в училищния двор градина и насади у нея до четиридесят диви овошки, а на пролетта ги присади (боляса).</i> И. Груев (превод), КН, 3, 6. |
2. <i>Остар.</i> Ваксинирам някого против едра шарка или сипаница; амболясвам. <i>Волът .. може да запази чловека от сипаница само няколко години .. , затова сега болясват няколко пъти.</i> Лет., 1874, 85. <i>Една от най-големите длъжности на родителите е да дадат да ся присади на децата им шарка., cup. да ги болясат, та с това да ги забранят от болестта на баба шарка.</i> И. Груев (превод), КН, 7, 107. болясвам се, болясам се <i>страд.</i> | 2. <i>Остар.</i> Ваксинирам някого против едра шарка или сипаница; амболясвам. <i>Волът .. може да запази чловека от сипаница само няколко години .. , затова сега болясват няколко пъти.</i> Лет., 1874, 85. <i>Една от най-големите длъжности на родителите е да дадат да ся присади на децата им шарка., cup. да ги болясат, та с това да ги забранят от болестта на баба шарка.</i> И. Груев (превод), КН, 7, 107. болясвам се, болясам се <i>страд.</i> | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От гр. цяоХш^й) ’присаждам, ваксинирам’. | — От гр. цяоХш^й) ’присаждам, ваксинирам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> болясвам <i>и от</i> болясвам се. <i>На сипаницата няма друг лек, освен да ся преваря тя с болясване.</i> Лет., 1874, 84. | + | <b>БОЛЯСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> болясвам <i>и от</i> болясвам се. <i>На сипаницата няма друг лек, освен да ся преваря тя с болясване.</i> Лет., 1874, 84. |
---- | ---- | ||
| − | БОМБА<sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка. <i>Чу се наблизо, съвсем наблизо страшен взрив на бомба.</i> П. Михайлов, МП, 114. <i>Къщата изглеждаше занемарена, фасадата й бе изранена от недалечна експлозия на самолетна бомба през войната.</i> П. Вежинов, СО, 137. <i>Стефан хвърлил бомба и извикал: „Другари, изтегляйте се, аз ще прикривам.“</i> Сл. Трънски, Н, 299. <i>Две бомби бухалки издуваха палтото на часовоя, новичък синкав шмайзер висеше на рамото му.</i> Ем. Манов, ДСР, 30. <i>Авиационна бомба. Атомна бомба. Водородна бомба. Запалителна бомба. Ръчна бомба. Фосфорна бомба. Фугасна бомба. Ядрена бомба. Бомба със закъсни-тел.</i> | + | <b>БОМБА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка. <i>Чу се наблизо, съвсем наблизо страшен взрив на бомба.</i> П. Михайлов, МП, 114. <i>Къщата изглеждаше занемарена, фасадата й бе изранена от недалечна експлозия на самолетна бомба през войната.</i> П. Вежинов, СО, 137. <i>Стефан хвърлил бомба и извикал: „Другари, изтегляйте се, аз ще прикривам.“</i> Сл. Трънски, Н, 299. <i>Две бомби бухалки издуваха палтото на часовоя, новичък синкав шмайзер висеше на рамото му.</i> Ем. Манов, ДСР, 30. <i>Авиационна бомба. Атомна бомба. Водородна бомба. Запалителна бомба. Ръчна бомба. Фосфорна бомба. Фугасна бомба. Ядрена бомба. Бомба със закъсни-тел.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОЛЯРУВАМ | + | <b>БОЛЯРУВАМ</b> |
<i>2.</i> Нещо, напълнено с взривно вещество и предназначено за нанасяне на поражение или за разбиване на скали и под. — <i>Ще ви извъртя една такава бомба, че камъни ще хвърчат чак в Топче дере!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 187. <i>Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 5-6. | <i>2.</i> Нещо, напълнено с взривно вещество и предназначено за нанасяне на поражение или за разбиване на скали и под. — <i>Ще ви извъртя една такава бомба, че камъни ще хвърчат чак в Топче дере!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 187. <i>Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 5-6. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<i>— заместник-началник, а утре го правят вече и ... на-чал-ник! — хвърли бомбата младата и отскоро в отдела Петкова.</i> Та-рас, ТМ, 85. | <i>— заместник-началник, а утре го правят вече и ... на-чал-ник! — хвърли бомбата младата и отскоро в отдела Петкова.</i> Та-рас, ТМ, 85. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОМБА<sup>1</sup> | + | <b>БОМБА</b><sup>1</sup> |
893 | 893 | ||
Версия от 21:58, 5 декември 2012
даде ти господ болярство, /../ала ти рожба не даде. Нар. пес., СбВСт, 450. 3. В съчет. с притеж. местоим. твое, негово, ти и пр. — учтиво обръщение към болярин или за назоваване на болярин.
— Дирим ново поселище. Нощес спряхме в твоите земи. . , та рекохме да останем тук, дето се вика, тук да забием кол, ако твое болярство позволи. М. Смилова, ДСВ, 16. — Сега ще се види кой обича царя и кой го кори! — Добре, болярство ти — побърза да потвърди болярин Владислав. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 22.
БОЛЯРУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Болярин съм, имам власт на болярин.
БОЛЯРУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от болярувам.
БОЛЯРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от болярин; млад болярин, болярски син. Я съм момче баш болярче — / седъмдесе села дръ-жа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 281.
БОЛЯРЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Болярство (във 2 знач.). — Царете и болярите драговолно няма да си дадат царщина-та и болярщината. Ст. Загорчинов, ДП, 344.
БОЛЯСАМ. Вж. болясвам.
БОЛЯСВАМ, -аш, несв.; болясам, -аш, св., прех. 1. Диал. Облагородявам растение чрез присаждане на пъпка или клонче; ашладисвам, амболясвам. Еще на пръвата есен той загради в училищния двор градина и насади у нея до четиридесят диви овошки, а на пролетта ги присади (боляса). И. Груев (превод), КН, 3, 6.
2. Остар. Ваксинирам някого против едра шарка или сипаница; амболясвам. Волът .. може да запази чловека от сипаница само няколко години .. , затова сега болясват няколко пъти. Лет., 1874, 85. Една от най-големите длъжности на родителите е да дадат да ся присади на децата им шарка., cup. да ги болясат, та с това да ги забранят от болестта на баба шарка. И. Груев (превод), КН, 7, 107. болясвам се, болясам се страд.
— От гр. цяоХш^й) ’присаждам, ваксинирам’.
БОЛЯСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от болясвам и от болясвам се. На сипаницата няма друг лек, освен да ся преваря тя с болясване. Лет., 1874, 84.
БОМБА1 ж. 1. Разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка. Чу се наблизо, съвсем наблизо страшен взрив на бомба. П. Михайлов, МП, 114. Къщата изглеждаше занемарена, фасадата й бе изранена от недалечна експлозия на самолетна бомба през войната. П. Вежинов, СО, 137. Стефан хвърлил бомба и извикал: „Другари, изтегляйте се, аз ще прикривам.“ Сл. Трънски, Н, 299. Две бомби бухалки издуваха палтото на часовоя, новичък синкав шмайзер висеше на рамото му. Ем. Манов, ДСР, 30. Авиационна бомба. Атомна бомба. Водородна бомба. Запалителна бомба. Ръчна бомба. Фосфорна бомба. Фугасна бомба. Ядрена бомба. Бомба със закъсни-тел.
БОЛЯРУВАМ
2. Нещо, напълнено с взривно вещество и предназначено за нанасяне на поражение или за разбиване на скали и под. — Ще ви извъртя една такава бомба, че камъни ще хвърчат чак в Топче дере! Ст. Дичев, ЗС I, 187. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени. Ем. Станев, ПЕГ, 5-6.
3. Прен. Разг. Внезапно, неочаквано събитие или новина, която силно изненадва, поразява. — Интересно е — казах. — Интересно ли? — изрева патетично замглавът.
— Та това е направо бомба бе! Л. Дилов, Т, 117.
4. Прен. Разг. Обикн. с гл. съм. Някой или нещо, което има отличен вид или качество и буди спонтанно одобрение, възхищение. Цецка стои сред стаята .. , оглежда се в стъклото на отворената врата към антрето .. — Бомба си! — шепне, върти се около нея Моца. — Айде, горе главата! Ч. Ши-нов, ПВ, 109. — Слушай, бай Иване, аз съм командирът на тази рота. Момчето ти е бомба! .. преди да изкара редовната служба, ще има малко отпуска. Д. Цончев, ОТ, 61. — Защо си се облякъл като министър, щом се налага да оправяш тази бракма? — Моля ти се, колата е бомба, обаче сега нещо изведнъж взе да прекъсва. Д. Цончев, М, 121.
5. Остар. Оръдеен снаряд. Отвън срещу храма зяпнали пушкала / забълваха пламък и бомби, и хала! Ив. Вазов, Съч. I, 179. Страшното гърмене на топове и пукването на бомбата, коя правеше да хвърчат до небеса градските здания, сичко това беше нямо и мъртво за него. Ил. Блъсков, ИС, 44. О Вулканична бомба. Геол. Едър къс от вулканична лава, изхвърлен по време на изригването. Калориметрична бомба. Физ. Част от калориметрична уредба, херметически затварящ се дебелостенен съд от неръждаема стомана, в който се изгарят проби от вещества, за да се определи топлината, която се освобождава.
> Хвърлям бомба. Разг. Извършвам някакво действие или казвам нещо, което предизвиква извънредно голям интерес и изненада. И за да не падне по-долу от своя съперник и в областта на културата, побърза да хвърли една литературна бомба — „Анкета по случай Славянския конгрес“. М. Кремен, РЯ, 227. — Да, вчера се излюпил и хоп
— заместник-началник, а утре го правят вече и ... на-чал-ник! — хвърли бомбата младата и отскоро в отдела Петкова. Та-рас, ТМ, 85.
БОМБА1
893
