БОЛЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля, болея, болувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЛЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Болник; болестник. — Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня. — Аз ще умра, нали ме видиш, през ден, през два съм боляк. Кл. Цачев, ГЗ, 93.
БОЛЯ`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Болярин; болярец. Там новий се храм освещава, / сграден от Асеня боляра. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.
БОЛЯ`РЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Болярски. Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един болярев стражник го удари по темето с дебело дърво. А. Дончев, СБС, 581-582.
БОЛЯРЕ`Ц, мн. -рци`, м. 1. Остар. Болярин; боляр. В България тогаз имало един общ непременяем съвет (сенат), съставен от велможи, наречени болярци. Т. Шишков, ИБН, 152.
2. Диал. Богаташ. Да дадем, мамо, Петкана / вов това пусто Загоре, / че са загорци болярци. Нар. пес., СбБрМ, 145. Който днес е болярец, утре може да е слепец. П. Берон, БРП, 37.
— Друга форма: болере`ц.
БОЛЯ`РИН, мн. боля`ри, м. 1. Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV в. Болярите се делили на два класа: на велики и малки боляри. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. А Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина. Н. Райнов, ВДБ, 65. В лято 1342 два дни след Шала Богородица, една малка конна чета начело с болярина песнопой Витомир слизаше по десния бряг на Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 295. Иван Шишман седял посред стаята и слушал с голямо внимание разговорите на своите боляре. Л. Каравелов, Съч. V, 111-112.
2. Остар. и диал. Богат, имотен човек; болярец. Според мнението на котленските хаджии, техният градец е единствен по цяла България, в него са раждат боляри хора, умни глави, паши и владици. З. Стоянов, ЗБВ I, 25. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Низ по село скупом ходят / китни млади коледари, — сиромаси и боляри / с благовестие да споходят. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. Болярин кога ще, сиромах кога може. Погов.
— Първобълг. — Друга форма: боле`рин.
БОЛЯРИ`ЦА ж. Диал. Богаташка. Като отишел при нея търговецо, рекъл й: „Ти говедарица ли сакаш занапред да си или болярица!“ Нар. прик., СбНУ XIV, 129.
БОЛЯ`РКА ж. Жена или дъщеря на болярин. По-младите боляри разиграваха изпотените си коне и отвреме навреме хвърляха някоя закачлива дума към болярките. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Всички бяха облечени празнично, а Агата Самуилова и четирите й* дъщери, дори и най-малката, бяха сложили на главите си широки златни обръчи, както подобаваше на велики болярки. Д. Талев, С II, 21. Не ща да съм селянка черна, / искам да съм голяма болярка. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.
— Друга (диал.) форма: боле`рка.
БОЛЯ`РКИ`НЯ ж. Остар. Болярка. Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините. П. Стъпов, ГОВ, 203. Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби. П. К. Яворов, Съч. I, 11.
БОЛЯ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Болярски.
БОЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на болярин или е свързан с болярин. Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. — Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 327. Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско. Ц. Церковски, Съч. II, 187-188.
БОЛЯ`РСКИ. Нареч. от прил. болярски. Обикн. в съчет.: По болярски. По същия начин като болярин. — Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на` виж! Ст. Загорчинов, ДП, 178. А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски. Й. Груев, СП (превод), 220. Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. Й. Груев, (превод) Кн.* 3, 35.
БОЛЯ`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боляри като една общност; болярско съсловие. От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му. Д. Талев, С II, 147.
2. Състояние, положение, власт на болярин. — Елено болярко — започна пак той и се поклони, — хвала ти на болярството и на юначество! Ст. Загорчинов, ДП, 127. И с пламък, който ден и нощ ми свети, / победа бих нанесъл на врага. / Или пък нека беше ме лишил / от моето болярство, мойта власт, / от царската си милост. М. Петканова, ЦТ, 15. Йенке ле, боляркиньо льо, /
