Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/850“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
лави цветове, което цъфти в края на лятото и началото на есента; астра. Aster chinensis. <i>Набери босилек и богородични, латинки и ружи, ама гледай да не газиш много из лехите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 176. <i>В двора пред двуетажната къща, варосана със синка, с чим-шири край малка моравка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородични и гергини, лежеше раненият.</i> Ем. Станев, ИК 1II-IV, 500. 2. Полско цвете, подобно на маргаритка. А <i>вадата пресичаше Равна поляна, където блещукаха богородични и жълт равнец. А.</i> Каралийчев, СР, 64.
 
лави цветове, което цъфти в края на лятото и началото на есента; астра. Aster chinensis. <i>Набери босилек и богородични, латинки и ружи, ама гледай да не газиш много из лехите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 176. <i>В двора пред двуетажната къща, варосана със синка, с чим-шири край малка моравка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородични и гергини, лежеше раненият.</i> Ем. Станев, ИК 1II-IV, 500. 2. Полско цвете, подобно на маргаритка. А <i>вадата пресичаше Равна поляна, където блещукаха богородични и жълт равнец. А.</i> Каралийчев, СР, 64.
 
----
 
----
БОГОРОДИЧКА<sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Насекомото калинка-малинка; божа кравичка.
+
<b>БОГОРОДИЧКА</b><sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Насекомото калинка-малинка; божа кравичка.
 
----
 
----
БОГОРОДИЧКИ само <i>мн. Диал.</i> Вид малки черни насекоми, които плуват в тиха, застояла вода; мамарци.
+
<b>БОГОРОДИЧКИ</b> само <i>мн. Диал.</i> Вид малки черни насекоми, които плуват в тиха, застояла вода; мамарци.
 
----
 
----
БОГОРОДИЧНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Обредна пита, която се прави след раждането на дете; богородичен хляб, богородична пита, богородична турта, богородник.
+
<b>БОГОРОДИЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Обредна пита, която се прави след раждането на дете; богородичен хляб, богородична пита, богородична турта, богородник.
 
----
 
----
БОГОРОДНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Бого-родичник. <i>Да ся опишат и допълнят подробно.. следнии предмети.. Какви обичаи и обряди са стрували.., и дор до сега струват наши българи,..: как и с какво къпят деца.. После, коги правят понуда, богородник, кръщене, и с какви обряди?</i> Г. С. Раковски, П I, 2.
+
<b>БОГОРОДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Бого-родичник. <i>Да ся опишат и допълнят подробно.. следнии предмети.. Какви обичаи и обряди са стрували.., и дор до сега струват наши българи,..: как и с какво къпят деца.. После, коги правят понуда, богородник, кръщене, и с какви обряди?</i> Г. С. Раковски, П I, 2.
 
----
 
----
БОГОСЛОВ<sup>1</sup> <i>м.</i> Специалист по богословие; теолог. <i>Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. — <i>Заминава да учи в Одеса? — каза дяконът тихо, като не преставаше да гледа след бащата и сина;.. — Като какъв ли ще се върне? Учител може би... или богослов... Кой знае?</i> Ст. Дичев, ЗС I, 325. <i>За класическата гимназия в Пловдив ни трябва богослов и законовед, който е свършил курс в една от руските духовни академии.</i> Н. Бончев, Съч., 90. <i>Бащата на туркинчето — мюфтия, турски богослов, вещ по религиозни и юридически въпроси — поискал от властите да върнат дъщеря му, понеже била малолетна.</i> М. Кремен, РЯ, 210.
+
<b>БОГОСЛОВ</b><sup>1</sup> <i>м.</i> Специалист по богословие; теолог. <i>Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. — <i>Заминава да учи в Одеса? — каза дяконът тихо, като не преставаше да гледа след бащата и сина;.. — Като какъв ли ще се върне? Учител може би... или богослов... Кой знае?</i> Ст. Дичев, ЗС I, 325. <i>За класическата гимназия в Пловдив ни трябва богослов и законовед, който е свършил курс в една от руските духовни академии.</i> Н. Бончев, Съч., 90. <i>Бащата на туркинчето — мюфтия, турски богослов, вещ по религиозни и юридически въпроси — поискал от властите да върнат дъщеря му, понеже била малолетна.</i> М. Кремен, РЯ, 210.
 
----
 
----
БОГОСЛОВ<sup>2</sup> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Благословия. <i>Сва нощ е Стойна стояла, / та е на баща светила, / и се на баща молила: / „Я дай ми, тате, богослов! / Дали та не съм слушала, / дали та не съм питала, / та ми богослов не даваш?“</i> Нар. пес., СбНУ, XLIV, 383.
+
<b>БОГОСЛОВ</b><sup>2</sup> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Благословия. <i>Сва нощ е Стойна стояла, / та е на баща светила, / и се на баща молила: / „Я дай ми, тате, богослов! / Дали та не съм слушала, / дали та не съм питала, / та ми богослов не даваш?“</i> Нар. пес., СбНУ, XLIV, 383.
 
----
 
----
БОГОСЛОВЕЦ, -вци, <i>м. Остар. Книж.</i> Богослов<sup>1</sup>. <i>Долната част на афреската представлява от двете страни на св. при-чащение, което стои в средата, окръжено с един венец от зари, два реда отци на църквата, богословци, папи, владици, свещеници в положението на люде, които размишляват и разискват.</i> К. Величков, Съч. III, 188.
+
<b>БОГОСЛОВЕЦ</b>, -вци, <i>м. Остар. Книж.</i> Богослов<sup>1</sup>. <i>Долната част на афреската представлява от двете страни на св. при-чащение, което стои в средата, окръжено с един венец от зари, два реда отци на църквата, богословци, папи, владици, свещеници в положението на люде, които размишляват и разискват.</i> К. Величков, Съч. III, 188.
 
----
 
----
БОГОРОДИЧКА<sup>3</sup>
+
<b>БОГОРОДИЧКА</b><sup>3</sup>
  
 
<i>Обичай ближняго, прощавай неприятели, почитай родители, слушай началници, обуздавай страсти и пр., тия начала са основите на нравствеността от векове и колкото нравоучителе и богословци са писали и проповядали, не са могли да променят нито една дума от тях.</i> Лет., 1874, 107.
 
<i>Обичай ближняго, прощавай неприятели, почитай родители, слушай началници, обуздавай страсти и пр., тия начала са основите на нравствеността от векове и колкото нравоучителе и богословци са писали и проповядали, не са могли да променят нито една дума от тях.</i> Лет., 1874, 107.
 
----
 
----
БОГОСЛОВИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Учение</i> за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. <i>Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките й принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за свяще-нодействата, които ся свършват в нея. 3.</i> Петров и др., ЧБ (превод), 1. <i>Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви.</i> Лет., 1871, 83.//Книга, която излага това учение. <i>Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона.., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина.</i> СбС, кн. 1, 34.
+
<b>БОГОСЛОВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Учение</i> за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. <i>Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките й принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за свяще-нодействата, които ся свършват в нея. 3.</i> Петров и др., ЧБ (превод), 1. <i>Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви.</i> Лет., 1871, 83.//Книга, която излага това учение. <i>Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона.., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина.</i> СбС, кн. 1, 34.
 
----
 
----
БОГОСЛОВИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Богословие. <i>В Пеща, като свършил</i> [Щросмайер] <i>науките си, зел диплома за доктор на философията и богословията.</i> Лет., 1873, 113.
+
<b>БОГОСЛОВИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Богословие. <i>В Пеща, като свършил</i> [Щросмайер] <i>науките си, зел диплома за доктор на философията и богословията.</i> Лет., 1873, 113.
 
----
 
----
БОГОСЛОВНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Човек, който благославя, дава благословията си за щастие, благополучие. <i>Куме ле, богос-ловниче, / на царо царство дотрая, / тебе се кумство поднови: / до девет сватби да венчаш, / десета — Стана Незнана.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 192.
+
<b>БОГОСЛОВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Човек, който благославя, дава благословията си за щастие, благополучие. <i>Куме ле, богос-ловниче, / на царо царство дотрая, / тебе се кумство поднови: / до девет сватби да венчаш, / десета — Стана Незнана.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 192.
 
----
 
----
БОГОСЛОВСКИ, -а, -о, <i>мн. -и, прил.</i> Който се отнася до богословие и до богослов<sup>1</sup>. <i>Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 45. <i>По негова поръка била съставена една богословска енциклопедия, съдържаща четиристотин статии и обяснения на неясни места от свещеното писание.</i> Ист. X-XI кл, 49. <i>Козма трупа колкото се може повече библейски текс-ти, и трупа ги с такава разпаленост, щото „словото“ му достига до богословското красноречие.</i> Знан., 1875, бр. 10, 157-158. <i>В богословското училище на Халки ще се приемат българи да носят вода, да цепят дърва, да ринат и метат.</i> П. Р. Славейков, СКНГ, 31. <i>Богословски спорове.</i>
+
<b>БОГОСЛОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн. -и, прил.</i> Който се отнася до богословие и до богослов<sup>1</sup>. <i>Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 45. <i>По негова поръка била съставена една богословска енциклопедия, съдържаща четиристотин статии и обяснения на неясни места от свещеното писание.</i> Ист. X-XI кл, 49. <i>Козма трупа колкото се може повече библейски текс-ти, и трупа ги с такава разпаленост, щото „словото“ му достига до богословското красноречие.</i> Знан., 1875, бр. 10, 157-158. <i>В богословското училище на Халки ще се приемат българи да носят вода, да цепят дърва, да ринат и метат.</i> П. Р. Славейков, СКНГ, 31. <i>Богословски спорове.</i>
 
----
 
----
БОГОСЛОВСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> богословски. <i>Мюхтията знаеше, че Хадър бей беше начетен и красноречив, но той не беше го чувал да говори и затова не се впусна да му противоречи, защото видя, че ще се посрами, като дойде работата да се говори високо богословски.</i> Ц. Гинчев, ГК, 159.
+
<b>БОГОСЛОВСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> богословски. <i>Мюхтията знаеше, че Хадър бей беше начетен и красноречив, но той не беше го чувал да говори и затова не се впусна да му противоречи, защото видя, че ще се посрами, като дойде работата да се говори високо богословски.</i> Ц. Гинчев, ГК, 159.
 
----
 
----
БОГОСЛУЖА, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех.</i> Извършвам богослужение, богослу-
+
<b>БОГОСЛУЖА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех.</i> Извършвам богослужение, богослу-
 
----
 
----
БОГОСЛУЖА
+
<b>БОГОСЛУЖА</b>
  
 
850
 
850
  

Версия от 21:31, 5 декември 2012

Страницата не е проверена


лави цветове, което цъфти в края на лятото и началото на есента; астра. Aster chinensis. Набери босилек и богородични, латинки и ружи, ама гледай да не газиш много из лехите. А. Гуляшки, ЗР, 176. В двора пред двуетажната къща, варосана със синка, с чим-шири край малка моравка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородични и гергини, лежеше раненият. Ем. Станев, ИК 1II-IV, 500. 2. Полско цвете, подобно на маргаритка. А вадата пресичаше Равна поляна, където блещукаха богородични и жълт равнец. А. Каралийчев, СР, 64.


БОГОРОДИЧКА3 ж. Диал. Насекомото калинка-малинка; божа кравичка.


БОГОРОДИЧКИ само мн. Диал. Вид малки черни насекоми, които плуват в тиха, застояла вода; мамарци.


БОГОРОДИЧНИК, мн. -ци, м. Диал. Обредна пита, която се прави след раждането на дете; богородичен хляб, богородична пита, богородична турта, богородник.


БОГОРОДНИК, мн. -ци, м. Диал. Бого-родичник. Да ся опишат и допълнят подробно.. следнии предмети.. Какви обичаи и обряди са стрували.., и дор до сега струват наши българи,..: как и с какво къпят деца.. После, коги правят понуда, богородник, кръщене, и с какви обряди? Г. С. Раковски, П I, 2.


БОГОСЛОВ1 м. Специалист по богословие; теолог. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. — Заминава да учи в Одеса? — каза дяконът тихо, като не преставаше да гледа след бащата и сина;.. — Като какъв ли ще се върне? Учител може би... или богослов... Кой знае? Ст. Дичев, ЗС I, 325. За класическата гимназия в Пловдив ни трябва богослов и законовед, който е свършил курс в една от руските духовни академии. Н. Бончев, Съч., 90. Бащата на туркинчето — мюфтия, турски богослов, вещ по религиозни и юридически въпроси — поискал от властите да върнат дъщеря му, понеже била малолетна. М. Кремен, РЯ, 210.


БОГОСЛОВ2 м. Остар. и диал. Благословия. Сва нощ е Стойна стояла, / та е на баща светила, / и се на баща молила: / „Я дай ми, тате, богослов! / Дали та не съм слушала, / дали та не съм питала, / та ми богослов не даваш?“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 383.


БОГОСЛОВЕЦ, -вци, м. Остар. Книж. Богослов1. Долната част на афреската представлява от двете страни на св. при-чащение, което стои в средата, окръжено с един венец от зари, два реда отци на църквата, богословци, папи, владици, свещеници в положението на люде, които размишляват и разискват. К. Величков, Съч. III, 188.


БОГОРОДИЧКА3

Обичай ближняго, прощавай неприятели, почитай родители, слушай началници, обуздавай страсти и пр., тия начала са основите на нравствеността от векове и колкото нравоучителе и богословци са писали и проповядали, не са могли да променят нито една дума от тях. Лет., 1874, 107.


БОГОСЛОВИЕ, мн. няма, ср. Учение за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките й принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за свяще-нодействата, които ся свършват в нея. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 1. Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви. Лет., 1871, 83.//Книга, която излага това учение. Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона.., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина. СбС, кн. 1, 34.


БОГОСЛОВИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богословие. В Пеща, като свършил [Щросмайер] науките си, зел диплома за доктор на философията и богословията. Лет., 1873, 113.


БОГОСЛОВНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който благославя, дава благословията си за щастие, благополучие. Куме ле, богос-ловниче, / на царо царство дотрая, / тебе се кумство поднови: / до девет сватби да венчаш, / десета — Стана Незнана. Нар. пес., СбНУ XLIV, 192.


БОГОСЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до богословие и до богослов1. Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече. Ив. Вазов, Съч. X, 45. По негова поръка била съставена една богословска енциклопедия, съдържаща четиристотин статии и обяснения на неясни места от свещеното писание. Ист. X-XI кл, 49. Козма трупа колкото се може повече библейски текс-ти, и трупа ги с такава разпаленост, щото „словото“ му достига до богословското красноречие. Знан., 1875, бр. 10, 157-158. В богословското училище на Халки ще се приемат българи да носят вода, да цепят дърва, да ринат и метат. П. Р. Славейков, СКНГ, 31. Богословски спорове.


БОГОСЛОВСКИ. Нареч. от прил. богословски. Мюхтията знаеше, че Хадър бей беше начетен и красноречив, но той не беше го чувал да говори и затова не се впусна да му противоречи, защото видя, че ще се посрами, като дойде работата да се говори високо богословски. Ц. Гинчев, ГК, 159.


БОГОСЛУЖА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Извършвам богослужение, богослу-


БОГОСЛУЖА

850