Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/838“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. Който е населен с богати хора, богаташи; богатски. <i>Противоп.</i> бедняшки, сиромашки. <i>Богаташки квартал.</i> | 3. Който е населен с богати хора, богаташи; богатски. <i>Противоп.</i> бедняшки, сиромашки. <i>Богаташки квартал.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БОГАТАШКИ. <i>Нареч. от прил.</i> богаташки; като богаташ, богатски. <i>Противоп.</i> бедняшки, сиромашки. <i>Облича се богаташки. А Обзаведе къщата си богаташки.</i> | + | <b>БОГАТАШКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> богаташки; като богаташ, богатски. <i>Противоп.</i> бедняшки, сиромашки. <i>Облича се богаташки. А Обзаведе къщата си богаташки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОГАТЕЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> богатея. | + | <b>БОГАТЕЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> богатея. |
---- | ---- | ||
| − | БОГАТЕЙ, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Богат. <i>Защото не щех нико-ги да зема нещо от Царя моего, който не престана да ме склонява да зема от него пръстени, пари,.., и други богатни дарби, .., Аз съм благодарен да умра сиромах</i> ВУХБ (превод), 90. <i>Направи злата кочия / и купи бели атове, / атове като аслани. / Тогаз са й много позачул, / че той е млого богатен.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 220. | + | <b>БОГАТЕЙ</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Богат. <i>Защото не щех нико-ги да зема нещо от Царя моего, който не престана да ме склонява да зема от него пръстени, пари,.., и други богатни дарби, .., Аз съм благодарен да умра сиромах</i> ВУХБ (превод), 90. <i>Направи злата кочия / и купи бели атове, / атове като аслани. / Тогаз са й много позачул, / че той е млого богатен.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 220. |
---- | ---- | ||
| − | БОГАТЕЯ, -ееш, <i>мин.</i> се.(рядко) богатях, <i>прич. мин. св. деят.</i> богатял, -а, -о, <i>мн.</i> богатели, <i>несв., непрех.</i> 1. Ставам все по-богат, по-състоятелен, по-заможен. <i>Противоп.</i> беднея. <i>Страстта да трупа имот, да богатее, отдавна растеше и завладяваше душата му.</i> Г. Караславов, ОХ III, 170. — <i>Даскале! Нека печели народът, нека богатей! — Богатеят стотина души в Преспа, а целият град се превърнал на тържище.</i> Д. Талев, ПК, 200. <i>Много богат е човекът! Търгува и фабрики има / и богатее неспирно: търговец от всичко печели.</i> Ас. Разцве-тников, Избр. пр. III (превод), 97. | + | <b>БОГАТЕЯ</b>, -ееш, <i>мин.</i> се.(рядко) богатях, <i>прич. мин. св. деят.</i> богатял, -а, -о, <i>мн.</i> богатели, <i>несв., непрех.</i> 1. Ставам все по-богат, по-състоятелен, по-заможен. <i>Противоп.</i> беднея. <i>Страстта да трупа имот, да богатее, отдавна растеше и завладяваше душата му.</i> Г. Караславов, ОХ III, 170. — <i>Даскале! Нека печели народът, нека богатей! — Богатеят стотина души в Преспа, а целият град се превърнал на тържище.</i> Д. Талев, ПК, 200. <i>Много богат е човекът! Търгува и фабрики има / и богатее неспирно: търговец от всичко печели.</i> Ас. Разцве-тников, Избр. пр. III (превод), 97. |
2. За държава, град, село или предприятие — развивам стопанството, икономиката си, реализирам, постигам големи доходи. <i>Областта около Великите езера се нарича от американците „Близкият запад“. Нейното население е доста гъсто. Градовете тук са никнели като гъби, бързо растели и богатеели.</i> Л. Мелнишки, ПП, 110. С <i>всеки изминат ден расте, укрепва и богатее стопанството.</i> ВН, 1960, бр. 2907, 2. | 2. За държава, град, село или предприятие — развивам стопанството, икономиката си, реализирам, постигам големи доходи. <i>Областта около Великите езера се нарича от американците „Близкият запад“. Нейното население е доста гъсто. Градовете тук са никнели като гъби, бързо растели и богатеели.</i> Л. Мелнишки, ПП, 110. С <i>всеки изминат ден расте, укрепва и богатее стопанството.</i> ВН, 1960, бр. 2907, 2. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
4. <i>Прен. Остар.</i> За духовни качества и прояви — ставам по-ценен, придобивам по-голяма широта, всестранност; обогатявам се, развивам се. <i>Умът на просветените хора постоянно работи и са напряга на нови трудове, на нови изучения и открития — постоянно богатее.</i> Лет., 1876, 143. богатее се <i>безл. Логически ясно е: феодалните размирици допринесли за изостряне на имущественото неравенство в Румелия. При грабеж с мирни средства се богатее по-бав-но, отколкото при грабеж с въоръжено насилие.</i> В. Мутафчиева, КВ, 324. | 4. <i>Прен. Остар.</i> За духовни качества и прояви — ставам по-ценен, придобивам по-голяма широта, всестранност; обогатявам се, развивам се. <i>Умът на просветените хора постоянно работи и са напряга на нови трудове, на нови изучения и открития — постоянно богатее.</i> Лет., 1876, 143. богатее се <i>безл. Логически ясно е: феодалните размирици допринесли за изостряне на имущественото неравенство в Румелия. При грабеж с мирни средства се богатее по-бав-но, отколкото при грабеж с въоръжено насилие.</i> В. Мутафчиева, КВ, 324. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОГАТИНА <i>ж. Диал.</i> Богатство. <i>Бога-тина до пладнина, личбина до вечнина. Н.</i> Геров, РБЯ I, 52. | + | <b>БОГАТИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Богатство. <i>Бога-тина до пладнина, личбина до вечнина. Н.</i> Геров, РБЯ I, 52. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОГАТИ`НЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Богаташ; богатник. <i>Събра Тодор, Тодор богати-нец, / събра Тодор петстотин жътваре.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 146. | + | <b>БОГАТИ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Богаташ; богатник. <i>Събра Тодор, Тодор богати-нец, / събра Тодор петстотин жътваре.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 146. |
---- | ---- | ||
| − | БОГАТИ`Р <i>м.</i> Герой от руските народни песни и приказки — воин с необикновена сила, храброст, красота и съобразителност. <i>Един от най-известните руски богатири е Иля Муромец.</i> | + | <b>БОГАТИ`Р</b> <i>м.</i> Герой от руските народни песни и приказки — воин с необикновена сила, храброст, красота и съобразителност. <i>Един от най-известните руски богатири е Иля Муромец.</i> |
<i>Прен.</i> За воин от руската армия, воювал за освобождението на България от турско османско владичество. <i>Някога безсмъртните опълченци, заедно със славните руски богатири на Шипка, громиха ордите на отоманската империя.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 101. <i>Тогава храбрите руски богатири и опълченците посрещнаха врага с камъни и дървета, и дори с труповете на убитите другари.</i> Д. Линков, ЗБ, 134. <i>Прен.</i> За човек със здраво телосложение и голяма сила; юнак. <i>А когато сринаха синята канара и напълниха количката му с камъни, той намести отгоре й още една количка и викна: — Напълнете и нея! — Я го виж ти, пенсионера! — зяпнаха момчетата</i> | <i>Прен.</i> За воин от руската армия, воювал за освобождението на България от турско османско владичество. <i>Някога безсмъртните опълченци, заедно със славните руски богатири на Шипка, громиха ордите на отоманската империя.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 101. <i>Тогава храбрите руски богатири и опълченците посрещнаха врага с камъни и дървета, и дори с труповете на убитите другари.</i> Д. Линков, ЗБ, 134. <i>Прен.</i> За човек със здраво телосложение и голяма сила; юнак. <i>А когато сринаха синята канара и напълниха количката му с камъни, той намести отгоре й още една количка и викна: — Напълнете и нея! — Я го виж ти, пенсионера! — зяпнаха момчетата</i> | ||
Версия от 21:25, 5 декември 2012
тат да живеят в Солун, защото тук животът е по-весел и по-разнообразен. Д. Сп-ространов, С, 56. И двете семейства са богаташки. У тях винаги има в изобилие бяло брашно, каймаци — овчи, кравешки, биволски, сирене, чисто масло с тенекии и кюпове. СбАСЕП, 324.
2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Охолство е лъхало от всеки кът на тоя обширен богаташки дом. М. Кремен, РЯ, 92. Във всяка богаташка къща е имало скривалище за хора, а също и за скъпоценности и пари. Ст. Михайлов, БС, 116.
3. Който е населен с богати хора, богаташи; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Богаташки квартал.
БОГАТАШКИ. Нареч. от прил. богаташки; като богаташ, богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Облича се богаташки. А Обзаведе къщата си богаташки.
БОГАТЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от богатея.
БОГАТЕЙ, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Богат. Защото не щех нико-ги да зема нещо от Царя моего, който не престана да ме склонява да зема от него пръстени, пари,.., и други богатни дарби, .., Аз съм благодарен да умра сиромах ВУХБ (превод), 90. Направи злата кочия / и купи бели атове, / атове като аслани. / Тогаз са й много позачул, / че той е млого богатен. Нар. пес., СбНУ XXVII, 220.
БОГАТЕЯ, -ееш, мин. се.(рядко) богатях, прич. мин. св. деят. богатял, -а, -о, мн. богатели, несв., непрех. 1. Ставам все по-богат, по-състоятелен, по-заможен. Противоп. беднея. Страстта да трупа имот, да богатее, отдавна растеше и завладяваше душата му. Г. Караславов, ОХ III, 170. — Даскале! Нека печели народът, нека богатей! — Богатеят стотина души в Преспа, а целият град се превърнал на тържище. Д. Талев, ПК, 200. Много богат е човекът! Търгува и фабрики има / и богатее неспирно: търговец от всичко печели. Ас. Разцве-тников, Избр. пр. III (превод), 97.
2. За държава, град, село или предприятие — развивам стопанството, икономиката си, реализирам, постигам големи доходи. Областта около Великите езера се нарича от американците „Близкият запад“. Нейното население е доста гъсто. Градовете тук са никнели като гъби, бързо растели и богатеели. Л. Мелнишки, ПП, 110. С всеки изминат ден расте, укрепва и богатее стопанството. ВН, 1960, бр. 2907, 2.
3. С предл. най следв. същ. Увеличавам количеството на нещо, което имам в състава си, изразено от съществителното; обогатявам се. Остатъчният въглен (хумин) на хумусните въглища при суха дестилация богатее на въглерод и дава нисък добив на първичен катран, съдържащ много феноли. Ал. Спасов, ХТГI, 32.
богаташки
838
4. Прен. Остар. За духовни качества и прояви — ставам по-ценен, придобивам по-голяма широта, всестранност; обогатявам се, развивам се. Умът на просветените хора постоянно работи и са напряга на нови трудове, на нови изучения и открития — постоянно богатее. Лет., 1876, 143. богатее се безл. Логически ясно е: феодалните размирици допринесли за изостряне на имущественото неравенство в Румелия. При грабеж с мирни средства се богатее по-бав-но, отколкото при грабеж с въоръжено насилие. В. Мутафчиева, КВ, 324.
БОГАТИНА ж. Диал. Богатство. Бога-тина до пладнина, личбина до вечнина. Н. Геров, РБЯ I, 52.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГАТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Богаташ; богатник. Събра Тодор, Тодор богати-нец, / събра Тодор петстотин жътваре. Нар. пес., СбНУ XLIV, 146.
БОГАТИ`Р м. Герой от руските народни песни и приказки — воин с необикновена сила, храброст, красота и съобразителност. Един от най-известните руски богатири е Иля Муромец.
Прен. За воин от руската армия, воювал за освобождението на България от турско османско владичество. Някога безсмъртните опълченци, заедно със славните руски богатири на Шипка, громиха ордите на отоманската империя. Ж. Колев и др., ЧБП, 101. Тогава храбрите руски богатири и опълченците посрещнаха врага с камъни и дървета, и дори с труповете на убитите другари. Д. Линков, ЗБ, 134. Прен. За човек със здраво телосложение и голяма сила; юнак. А когато сринаха синята канара и напълниха количката му с камъни, той намести отгоре й още една количка и викна: — Напълнете и нея! — Я го виж ти, пенсионера! — зяпнаха момчетата
— бай Марчо, ти си бил цял богатир! А. Каралийчев, НЗ, 150.
— От рус. богатьфь.
Б ОГАТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до богатир. В програмата се нижеха една след друга украински песни, ту сурови, мъжествени, напомнящи песните на героичния богатирски епос, ту лирични, нежни в духа на украинския разпее. НК, 1958, бр. 45, 1. Главното, което поразява пресния чужденец в Русия, е безкрайността, грамадността на всичко, що я съставлява: степи безконечни,.., реки велики и плавателни, средства неизтощими и сили богатирски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 125-126. И може би тези пътища по безкрайната руска земя раждаха в главите на великите руски писатели мисълта за богатирска-та мощ на руския народ. Т. Генов, Избр. пр, 279. Богатирски песни. Богатирска сила.
богатирски
