Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/804“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря!</i> С. Северняк, ИРЕ, 161. | <i>се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря!</i> С. Северняк, ИРЕ, 161. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛЕДОЛИ`К, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бледо лице; бледнолик. <i>Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 20. <i>Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени.</i> Д. Талев, С II, 237. <i>Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мус-тачки.</i> А. Христофоров, А, 63. <i>О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 113. • Обр. <i>И лукаво се усмихна / в небе месец бледолик, / нещо на звезди подмигна / там на негов си език.</i> Елин Пелин, Съч. V, 133. | + | <b>БЛЕДОЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с бледо лице; бледнолик. <i>Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 20. <i>Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени.</i> Д. Талев, С II, 237. <i>Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мус-тачки.</i> А. Христофоров, А, 63. <i>О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 113. • Обр. <i>И лукаво се усмихна / в небе месец бледолик, / нещо на звезди подмигна / там на негов си език.</i> Елин Пелин, Съч. V, 133. |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕДОРЕЗЕДАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | + | <b>БЛЕДОРЕЗЕДАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който има неярък резедав цвят. <i>Едно същество, което има смелост да излети на десет хиляди метра, и нежност да съхрани бледорезедавите листенца на разсада, не би могло да не намери разбиране и съпричас-тие и за мене. С.</i> Северняк, ИРЕ, 350. | 1. Който има неярък резедав цвят. <i>Едно същество, което има смелост да излети на десет хиляди метра, и нежност да съхрани бледорезедавите листенца на разсада, не би могло да не намери разбиране и съпричас-тие и за мене. С.</i> Северняк, ИРЕ, 350. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
2. Като <i>същ.</i> бледорезедаво <i>ср.</i> а) Неярък резедав цвят, неярка резедава боя. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък резедав цвят. <i>Обличам се в бледорезедаво.</i> | 2. Като <i>същ.</i> бледорезедаво <i>ср.</i> а) Неярък резедав цвят, неярка резедава боя. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък резедав цвят. <i>Обличам се в бледорезедаво.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛЕДОРОЗОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | + | <b>БЛЕДОРОЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който има неярък розов цвят. <i>Трябваше и ти да бъдеш тук, / за да нарисуваш тези няколко дървета /.. / Бледорозовият акварел / на небето, / лъкатушещите линии на клоните, / .. —/това са твоите владения.</i> Ал. Шурбанов, TP, 5. | 1. Който има неярък розов цвят. <i>Трябваше и ти да бъдеш тук, / за да нарисуваш тези няколко дървета /.. / Бледорозовият акварел / на небето, / лъкатушещите линии на клоните, / .. —/това са твоите владения.</i> Ал. Шурбанов, TP, 5. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
2. Като <i>същ.</i> бледорозово <i>ср.</i> а) Неярък розов цвят, неярка розова боя. <i>Доскучалата ви бяла врата ще преобразите с правоъгълни рамки в бледорозово.</i> СТ, 1999, бр. 48, 25. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък розов цвят. <i>Днес е облечена в бледорозово.</i> | 2. Като <i>същ.</i> бледорозово <i>ср.</i> а) Неярък розов цвят, неярка розова боя. <i>Доскучалата ви бяла врата ще преобразите с правоъгълни рамки в бледорозово.</i> СТ, 1999, бр. 48, 25. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък розов цвят. <i>Днес е облечена в бледорозово.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛЕДОРУС, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. <i>Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно.</i> Д. Калфов, ПЮН, 139. 2. За човек — който е със светъл, белезни-каворус цвят на косата си. <i>Бледоруса девойка.</i> | + | <b>БЛЕДОРУС</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. <i>Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно.</i> Д. Калфов, ПЮН, 139. 2. За човек — който е със светъл, белезни-каворус цвят на косата си. <i>Бледоруса девойка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕДОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> блед; бледност. <i>Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице.</i> Д. Талев, ПК, 405. <i>Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили.</i> Д. Немиров, Б, 226. | + | <b>БЛЕДОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> блед; бледност. <i>Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице.</i> Д. Талев, ПК, 405. <i>Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили.</i> Д. Немиров, Б, 226. |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕДОЧЕЛ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който има бледо чело. <i>Някъде в полето пей жътварка бледочела.</i> В. Марковски, ПЗ, 370. | + | <b>БЛЕДОЧЕЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който има бледо чело. <i>Някъде в полето пей жътварка бледочела.</i> В. Марковски, ПЗ, 370. |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЕНЕ ср. <i>Отгл. същ. от</i> блея. <i>Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата.</i> Г. Райчев, ЗК, 219. <i>Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози.</i> Н. Хайтов, ШГ, 117. | + | <b>БЛЕЕНЕ</b> ср. <i>Отгл. същ. от</i> блея. <i>Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата.</i> Г. Райчев, ЗК, 219. <i>Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози.</i> Н. Хайтов, ШГ, 117. |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЙ, блеят, блея, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Провлечен, проточен звук, издаван от овца, коза и под.; блеене. <i>Пирин е побелял. И е оглушал: ранният сняг е прогонил стадата, те са към Бяло море. И не се чуе из пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 349. <i>Въртяли се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей, който скалите и висовете наоколо подемали и надигали страшно ехо.</i> Н. Поп-филипов, РЛ, 53. <i>Повея вечерника, потъна в сянка долът, зад него се отекна и блеят на стадата, мудно слязващи към село.</i> П. Тодоров, И I, 28. | + | <b>БЛЕЙ</b>, блеят, блея, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Провлечен, проточен звук, издаван от овца, коза и под.; блеене. <i>Пирин е побелял. И е оглушал: ранният сняг е прогонил стадата, те са към Бяло море. И не се чуе из пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 349. <i>Въртяли се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей, който скалите и висовете наоколо подемали и надигали страшно ехо.</i> Н. Поп-филипов, РЛ, 53. <i>Повея вечерника, потъна в сянка долът, зад него се отекна и блеят на стадата, мудно слязващи към село.</i> П. Тодоров, И I, 28. |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЙВАМ, -аш, <i>несв.;</i> блейна, -еш, <i>мин. св.</i> блейнах, <i>св., непрех.</i> Почвам изведнъж да блея. <i>Шествието се нагъна като огромна змия,.. Коне изцвилиха, агнета блей-наха...</i> Б. Несторов, АР, 150. <i>Като ще блей-нат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще й е по-драго!</i> К. Петканов, ЗлЗ, 157. <i>Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рож-бица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка.</i> А. Каралийчев, НЗ, 219. <i>Блейват агнетата в кошарата.</i> | + | <b>БЛЕЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> блейна, -еш, <i>мин. св.</i> блейнах, <i>св., непрех.</i> Почвам изведнъж да блея. <i>Шествието се нагъна като огромна змия,.. Коне изцвилиха, агнета блей-наха...</i> Б. Несторов, АР, 150. <i>Като ще блей-нат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще й е по-драго!</i> К. Петканов, ЗлЗ, 157. <i>Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рож-бица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка.</i> А. Каралийчев, НЗ, 219. <i>Блейват агнетата в кошарата.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЙВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блейвам. | + | <b>БЛЕЙВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блейвам. |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЙДЪР <i>м. Нов.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Вид ролкови кънки с колела, подредени в една линия в средата на подметката, позволяващи развиване на висока скорост; ролери. <i>Радари ловят кънкьорите във Ванкувър, които шеметно се движат със своите бле-йдъри.</i> ДТ, 1998, бр. 237, 12. 2. Човек, който кара такива кънки. | + | <b>БЛЕЙДЪР</b> <i>м. Нов.</i> 1. Обикн. <i>мн.</i> Вид ролкови кънки с колела, подредени в една линия в средата на подметката, позволяващи развиване на висока скорост; ролери. <i>Радари ловят кънкьорите във Ванкувър, които шеметно се движат със своите бле-йдъри.</i> ДТ, 1998, бр. 237, 12. 2. Човек, който кара такива кънки. |
— Англ. blader. | — Англ. blader. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЙЗЪР <i>м.</i> Вталено леко сако със спортна кройка и металически копчета. <i>Този костюм се носи с подходящи блузи тип поло, а също и с шемизети. Горната част на костюма може да бъде блейзър.</i> Отеч., 1978, кн. 7, 42. <i>Строгите официални сака отстъпват място на .. блейзъри в комбинация с широки поли.</i> ВЖ, 1999, бр. 24, 6. | + | <b>БЛЕЙЗЪР</b> <i>м.</i> Вталено леко сако със спортна кройка и металически копчета. <i>Този костюм се носи с подходящи блузи тип поло, а също и с шемизети. Горната част на костюма може да бъде блейзър.</i> Отеч., 1978, кн. 7, 42. <i>Строгите официални сака отстъпват място на .. блейзъри в комбинация с широки поли.</i> ВЖ, 1999, бр. 24, 6. |
— Англ. blazer. | — Англ. blazer. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЙКА <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Разсеян, не-съсредоточен, заплеснат човек (мъж или жена). | + | <b>БЛЕЙКА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Разсеян, не-съсредоточен, заплеснат човек (мъж или жена). |
---- | ---- | ||
| − | БЛЕЙКАМ, -аш, <i>несв., непрех. Галъов.</i> Блея малко и слабо. <i>Какви са тръви зелени,</i> | + | <b>БЛЕЙКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Галъов.</i> Блея малко и слабо. <i>Какви са тръви зелени,</i> |
Версия от 21:07, 5 декември 2012
се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря! С. Северняк, ИРЕ, 161.
БЛЕДОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бледо лице; бледнолик. Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък. Ив. Вазов, Съч. VI, 20. Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени. Д. Талев, С II, 237. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мус-тачки. А. Христофоров, А, 63. О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. • Обр. И лукаво се усмихна / в небе месец бледолик, / нещо на звезди подмигна / там на негов си език. Елин Пелин, Съч. V, 133.
БЛЕДОРЕЗЕДАВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има неярък резедав цвят. Едно същество, което има смелост да излети на десет хиляди метра, и нежност да съхрани бледорезедавите листенца на разсада, не би могло да не намери разбиране и съпричас-тие и за мене. С. Северняк, ИРЕ, 350.
2. Като същ. бледорезедаво ср. а) Неярък резедав цвят, неярка резедава боя. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък резедав цвят. Обличам се в бледорезедаво.
БЛЕДОРОЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има неярък розов цвят. Трябваше и ти да бъдеш тук, / за да нарисуваш тези няколко дървета /.. / Бледорозовият акварел / на небето, / лъкатушещите линии на клоните, / .. —/това са твоите владения. Ал. Шурбанов, TP, 5.
2. Като същ. бледорозово ср. а) Неярък розов цвят, неярка розова боя. Доскучалата ви бяла врата ще преобразите с правоъгълни рамки в бледорозово. СТ, 1999, бр. 48, 25. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък розов цвят. Днес е облечена в бледорозово.
БЛЕДОРУС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно. Д. Калфов, ПЮН, 139. 2. За човек — който е със светъл, белезни-каворус цвят на косата си. Бледоруса девойка.
БЛЕДОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от блед; бледност. Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице. Д. Талев, ПК, 405. Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили. Д. Немиров, Б, 226.
БЛЕДОЧЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бледо чело. Някъде в полето пей жътварка бледочела. В. Марковски, ПЗ, 370.
БЛЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от блея. Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата. Г. Райчев, ЗК, 219. Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози. Н. Хайтов, ШГ, 117.
БЛЕЙ, блеят, блея, мн. няма, м. Диал. Провлечен, проточен звук, издаван от овца, коза и под.; блеене. Пирин е побелял. И е оглушал: ранният сняг е прогонил стадата, те са към Бяло море. И не се чуе из пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари. А. Страшимиров, Съч. V, 349. Въртяли се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей, който скалите и висовете наоколо подемали и надигали страшно ехо. Н. Поп-филипов, РЛ, 53. Повея вечерника, потъна в сянка долът, зад него се отекна и блеят на стадата, мудно слязващи към село. П. Тодоров, И I, 28.
БЛЕЙВАМ, -аш, несв.; блейна, -еш, мин. св. блейнах, св., непрех. Почвам изведнъж да блея. Шествието се нагъна като огромна змия,.. Коне изцвилиха, агнета блей-наха... Б. Несторов, АР, 150. Като ще блей-нат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще й е по-драго! К. Петканов, ЗлЗ, 157. Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рож-бица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка. А. Каралийчев, НЗ, 219. Блейват агнетата в кошарата.
БЛЕЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блейвам.
БЛЕЙДЪР м. Нов. 1. Обикн. мн. Вид ролкови кънки с колела, подредени в една линия в средата на подметката, позволяващи развиване на висока скорост; ролери. Радари ловят кънкьорите във Ванкувър, които шеметно се движат със своите бле-йдъри. ДТ, 1998, бр. 237, 12. 2. Човек, който кара такива кънки.
— Англ. blader.
БЛЕЙЗЪР м. Вталено леко сако със спортна кройка и металически копчета. Този костюм се носи с подходящи блузи тип поло, а също и с шемизети. Горната част на костюма може да бъде блейзър. Отеч., 1978, кн. 7, 42. Строгите официални сака отстъпват място на .. блейзъри в комбинация с широки поли. ВЖ, 1999, бр. 24, 6.
— Англ. blazer.
БЛЕЙКА ж. Разг. Пренебр. Разсеян, не-съсредоточен, заплеснат човек (мъж или жена).
БЛЕЙКАМ, -аш, несв., непрех. Галъов. Блея малко и слабо. Какви са тръви зелени,
