Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/47“
(липсващ текст) |
(→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | на значения, които още не са се оформили отчетливо: | + | на значения, които още не са се оформили отчетливо: <b>плака`тен</b>… <i>Прен.</i> Неизразителен, шаблонен, сух; <b>плъ`тен</b>… <i>Прен.</i> За глас и под. — силен, звучен, наситен. |
| − | При тълкуването се използват и антоними, които се поставят след дефиницията с бележка <i>Противоп</i> | + | При тълкуването се използват и антоними, които се поставят след дефиницията с бележка <i>Противоп.</i>, напр.: <b>алтруи`зъм<b>… Безкористна грижа за благото на другите, готовност да се жертват личните интереси пред общите. <i>Противоп.</i> егоизъм; <b>оби`чам</b>… Изпитвам чувство на обич, привързаност или симпатия към някого. <i>Противоп.</i> мразя, ненавиждам. |
| − | 5. Дефиниция, с която се посочва при какви случаи се употребява думата. При някои преносни, образни и експресивни употреби на думата се допуска вместо описателна дефиниция да се даде дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума. Тази дефиниция се прилага при тълкуване на многозначни думи, особено в случаите, когато се отнася за още ненапълно обособено значение или отсянка, а за употреба на думата, напр.: | + | <b>5. Дефиниция, с която се посочва при какви случаи се употребява думата.</b> При някои преносни, образни и експресивни употреби на думата се допуска вместо описателна дефиниция да се даде дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума. Тази дефиниция се прилага при тълкуване на многозначни думи, особено в случаите, когато се отнася за още ненапълно обособено значение или отсянка, а за употреба на думата, напр.: <b>плаши`ло</b>… <i>Прен.</i> За грозен, с неприятна външност човек. <i>Гледай го тоя, търчи с чувала, не иска да знае.. А какво е плашило! И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена.</i> Й. Йовков…; <b>гъ`лъбче</b>… <i>Гальов.</i> За изразяване на нежно отношение (обикновено при обръщение) към дете, любима, приятел и под. |
| − | Такава дефиниция се употребява и при тълкуването на някои | + | Такава дефиниция се употребява и при тълкуването на някои фразеологични единици, както и при служебни думи и междуметия. |
=== ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ === | === ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ === | ||
В Речника на българския език се дава богат илюстративен материал, който има за цел по възможност пълно да илюстрира значението на думата, характера на нейната употреба, а също граматичните и стилистичните й особености. | В Речника на българския език се дава богат илюстративен материал, който има за цел по възможност пълно да илюстрира значението на думата, характера на нейната употреба, а също граматичните и стилистичните й особености. | ||
| − | I. Източници. 1. Илюстративният материал е извлечен предимно от художествената литература. Използвани са примери от различните литературни видове — проза, поезия, драма; също примери от пътеписи, | + | |
| + | |||
| + | <b>I. Източници.</b> 1. Илюстративният материал е извлечен предимно от художествената литература. Използвани са примери от различните литературни видове — проза, поезия, драма; също примери от пътеписи, мемоарна, епистоларна, хумористична литература и др., както и от някои художествени преводи. С оглед на характера на Речника илюстративният материал е извлечен както от съвременната художествена литература, така и от литература, която отразява по-ранна епоха от развоя на нашия език — епохата на Възраждането. | ||
| + | |||
2. Друга част от примерите са от народна поезия и проза (публикувано народно творчество). | 2. Друга част от примерите са от народна поезия и проза (публикувано народно творчество). | ||
| + | |||
3. Използвани са и примери от публицистиката (главно при думи, характерни за този вид литература). При неологизмите по-често се използва материал от съвременната преса, тъй като те са особено типични за нея. | 3. Използвани са и примери от публицистиката (главно при думи, характерни за този вид литература). При неологизмите по-често се използва материал от съвременната преса, тъй като те са особено типични за нея. | ||
| + | |||
4. По-рядко се привеждат примери от специалната литература при някои научни и други термини. | 4. По-рядко се привеждат примери от специалната литература при някои научни и други термини. | ||
Текуща версия към 08:22, 5 декември 2012
на значения, които още не са се оформили отчетливо: плака`тен… Прен. Неизразителен, шаблонен, сух; плъ`тен… Прен. За глас и под. — силен, звучен, наситен.
При тълкуването се използват и антоними, които се поставят след дефиницията с бележка Противоп., напр.: алтруи`зъм… Безкористна грижа за благото на другите, готовност да се жертват личните интереси пред общите. Противоп. егоизъм; оби`чам… Изпитвам чувство на обич, привързаност или симпатия към някого. Противоп. мразя, ненавиждам.
5. Дефиниция, с която се посочва при какви случаи се употребява думата. При някои преносни, образни и експресивни употреби на думата се допуска вместо описателна дефиниция да се даде дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума. Тази дефиниция се прилага при тълкуване на многозначни думи, особено в случаите, когато се отнася за още ненапълно обособено значение или отсянка, а за употреба на думата, напр.: плаши`ло… Прен. За грозен, с неприятна външност човек. Гледай го тоя, търчи с чувала, не иска да знае.. А какво е плашило! И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена. Й. Йовков…; гъ`лъбче… Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикновено при обръщение) към дете, любима, приятел и под.
Такава дефиниция се употребява и при тълкуването на някои фразеологични единици, както и при служебни думи и междуметия.
ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ
В Речника на българския език се дава богат илюстративен материал, който има за цел по възможност пълно да илюстрира значението на думата, характера на нейната употреба, а също граматичните и стилистичните й особености.
I. Източници. 1. Илюстративният материал е извлечен предимно от художествената литература. Използвани са примери от различните литературни видове — проза, поезия, драма; също примери от пътеписи, мемоарна, епистоларна, хумористична литература и др., както и от някои художествени преводи. С оглед на характера на Речника илюстративният материал е извлечен както от съвременната художествена литература, така и от литература, която отразява по-ранна епоха от развоя на нашия език — епохата на Възраждането.
2. Друга част от примерите са от народна поезия и проза (публикувано народно творчество).
3. Използвани са и примери от публицистиката (главно при думи, характерни за този вид литература). При неологизмите по-често се използва материал от съвременната преса, тъй като те са особено типични за нея.
4. По-рядко се привеждат примери от специалната литература при някои научни и други термини.
