Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/747“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. Само <i>ед. Разг.</i> Природа, същност на живо същество. <i>Хиена-кучето има много пъстроцветна къса и гъста козина.. Особено интересна е биологията на това куче, която за съжаление не е добре проучена.</i> Кр. Ту-лешков, ХЖII, 24. | 3. Само <i>ед. Разг.</i> Природа, същност на живо същество. <i>Хиена-кучето има много пъстроцветна къса и гъста козина.. Особено интересна е биологията на това куче, която за съжаление не е добре проучена.</i> Кр. Ту-лешков, ХЖII, 24. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИОЛОЖКА <i>ж.</i> Жена биолог. | + | <b>БИОЛОЖКА</b> <i>ж.</i> Жена биолог. |
---- | ---- | ||
| − | БИОЛОЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> биолог <i>и от</i> биология. <i>Биоложка лаборатория. Биоложки конгрес.</i> | + | <b>БИОЛОЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> биолог <i>и от</i> биология. <i>Биоложка лаборатория. Биоложки конгрес.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИОМАГНЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Влияние на земния магнетизъм върху организма на живите същества. | + | <b>БИОМАГНЕТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Влияние на земния магнетизъм върху организма на живите същества. |
---- | ---- | ||
| − | БИОМАГНИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е свързан с влиянието на магнитно поле върху организма на човека. <i>Био-магнитен метод ви позволява да видите как фигурата ви изтънява с всеки изминал ден, при това без да правите нищо друго, освен да се гледате в огледалото</i>. 168 часа, 1993, бр. 35, 22. | + | <b>БИОМАГНИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е свързан с влиянието на магнитно поле върху организма на човека. <i>Био-магнитен метод ви позволява да видите как фигурата ви изтънява с всеки изминал ден, при това без да правите нищо друго, освен да се гледате в огледалото</i>. 168 часа, 1993, бр. 35, 22. |
---- | ---- | ||
| − | БИОМАСА <i>ж. Биол.</i> Общо количество маса от живи организми, съществуващи в равновесие на определена площ или в определен обем морска (океанска) или сладка вода. <i>Общото количество органична материя, включено в живите организми на екосистемата, се нарича биомаса.</i> Биол. IX кл, 1981, 57. // <i>Стесн.</i> Количество биологично вещество, маса на даден организъм. <i>Тя</i> [бактерията] <i>много бързо се самовъзпроизвежда и натрупва огромно количество биомаса.</i> УД, 1983, бр. 48, 8. ^ | + | <b>БИОМАСА</b> <i>ж. Биол.</i> Общо количество маса от живи организми, съществуващи в равновесие на определена площ или в определен обем морска (океанска) или сладка вода. <i>Общото количество органична материя, включено в живите организми на екосистемата, се нарича биомаса.</i> Биол. IX кл, 1981, 57. // <i>Стесн.</i> Количество биологично вещество, маса на даден организъм. <i>Тя</i> [бактерията] <i>много бързо се самовъзпроизвежда и натрупва огромно количество биомаса.</i> УД, 1983, бр. 48, 8. ^ |
---- | ---- | ||
| − | БИОМАТЕРИАЛИ <i>мн., ед</i> (рядко) био-материал <i>м. Спец.</i> Вещества, съвместими с живата тъкан, използвани за протези вътре в тялото, като байпаси и др. | + | <b>БИОМАТЕРИАЛИ</b> <i>мн., ед</i> (рядко) био-материал <i>м. Спец.</i> Вещества, съвместими с живата тъкан, използвани за протези вътре в тялото, като байпаси и др. |
---- | ---- | ||
| − | БИОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> биометрия; биометрически. <i>Биометрични изследвания.</i> О Биометричен метод. <i>Биол.</i> Метод за обработване на числени данни, получени от масови измервания в областта на биологическите науки с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика. | + | <b>БИОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> биометрия; биометрически. <i>Биометрични изследвания.</i> О Биометричен метод. <i>Биол.</i> Метод за обработване на числени данни, получени от масови измервания в областта на биологическите науки с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика. |
---- | ---- | ||
| − | БИОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БИОМЕТРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Биол.</i> Биометричен. <i>Биометрически изследвания.</i> | <i>прил. Биол.</i> Биометричен. <i>Биометрически изследвания.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БИОМЕТРИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Дял от биологията, който се занимава с провеждане на количествени биологически експерименти и с обработката на резултатите от тях с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика. | + | <b>БИОМЕТРИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Дял от биологията, който се занимава с провеждане на количествени биологически експерименти и с обработката на резултатите от тях с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика. |
---- | ---- | ||
| − | БИОМЕХАНИКА <i>ж. Спец.</i> 1. Дял от физиологията и анатомията, който изучава развитието, строежа и дейността на двигателния апарат на животните и на човека при взаимодействието им със силите на външната среда. | + | <b>БИОМЕХАНИКА</b> <i>ж. Спец.</i> 1. Дял от физиологията и анатомията, който изучава развитието, строежа и дейността на двигателния апарат на животните и на човека при взаимодействието им със силите на външната среда. |
2. Прилагане на законите на механиката за решаване на биологични, психологически и медицински проблеми. | 2. Прилагане на законите на механиката за решаване на биологични, психологически и медицински проблеми. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИОМЕХАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> биомеханика. <i>Жизнеспособността на биомеханичните системи успешно е възпроизведена при промишлени роботи и самоходни съоръжения.</i> ЖМБЕ, 744. <i>Управлението на биомеханичните елементи с помощта на нервната система е довело до обособяване на системи с непостижими от техническа гледна точка свойства за приспособяване. Биомеханично движение.</i> | + | <b>БИОМЕХАНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> биомеханика. <i>Жизнеспособността на биомеханичните системи успешно е възпроизведена при промишлени роботи и самоходни съоръжения.</i> ЖМБЕ, 744. <i>Управлението на биомеханичните елементи с помощта на нервната система е довело до обособяване на системи с непостижими от техническа гледна точка свойства за приспособяване. Биомеханично движение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИОМИЦИН <i>м. Апт.</i> Антибиотик, който представлява жълт кристален прах с горчив вкус, унищожаващ гнойните коки, причинителите на пневмонията, дизентерията, коремния тиф и др. | + | <b>БИОМИЦИН</b> <i>м. Апт.</i> Антибиотик, който представлява жълт кристален прах с горчив вкус, унищожаващ гнойните коки, причинителите на пневмонията, дизентерията, коремния тиф и др. |
---- | ---- | ||
| − | БИОМИЦИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Апт. Прил. от</i> биомицин. <i>Биомицинов препарат.</i> | + | <b>БИОМИЦИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Апт. Прил. от</i> биомицин. <i>Биомицинов препарат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИОНИКА <i>ж. Спец.</i> Наука, която разрешава инженерни задачи за промишлени или военни цели въз основа на анализа на структурата и процесите на жизнената дейност на организмите. <i>Водещо положение в биониката заемат проучванията на нервната система от гледна точка на кодирането и разпознаването на сигнали.</i> ЖМБЕ, 742. | + | <b>БИОНИКА</b> <i>ж. Спец.</i> Наука, която разрешава инженерни задачи за промишлени или военни цели въз основа на анализа на структурата и процесите на жизнената дейност на организмите. <i>Водещо положение в биониката заемат проучванията на нервната система от гледна точка на кодирането и разпознаването на сигнали.</i> ЖМБЕ, 742. |
— Амер. bionics от био(логия) и (електроника). | — Амер. bionics от био(логия) и (електроника). | ||
---- | ---- | ||
| − | БИОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> бионика; бионически. <i>Бионични системи.</i> | + | <b>БИОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> бионика; бионически. <i>Бионични системи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Бионичен. <i>Бионически системи.</i> | + | <b>БИОНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Бионичен. <i>Бионически системи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИООРЪЖИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Воен.</i> Бактериологично оръжие. <i>Ново биооръжие пуска Москва .. Русия разработила ново бактериологично оръжие, което съдържа щам от бактерията на антракс.</i> ДТ, 1997, бр. 94, 25. <i>Съвременните градове са почти беззащитни срещу атаки с биооръжия.</i> Леч., 1999, бр. 20, 8. | + | <b>БИООРЪЖИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Воен.</i> Бактериологично оръжие. <i>Ново биооръжие пуска Москва .. Русия разработила ново бактериологично оръжие, което съдържа щам от бактерията на антракс.</i> ДТ, 1997, бр. 94, 25. <i>Съвременните градове са почти беззащитни срещу атаки с биооръжия.</i> Леч., 1999, бр. 20, 8. |
---- | ---- | ||
| − | БИОПОЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Физиол.</i> Пространство, в което действат биоенергийните излъчвания на живия организъм. <i>В момента на официалното сключване на брак в биополетата на младоженците избухва взрив от сексуалноагресивна енергия. СТ,</i> 1999, бр. 42, 27. <i>2050 г. Започва диагностика и лечение на биополето на човека .. Ще е възможно самото биополе да се атакува и така да се лекува вътрешното заболяване.</i> 168 часа, 1998, бр. 50, V. | + | <b>БИОПОЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Физиол.</i> Пространство, в което действат биоенергийните излъчвания на живия организъм. <i>В момента на официалното сключване на брак в биополетата на младоженците избухва взрив от сексуалноагресивна енергия. СТ,</i> 1999, бр. 42, 27. <i>2050 г. Започва диагностика и лечение на биополето на човека .. Ще е възможно самото биополе да се атакува и така да се лекува вътрешното заболяване.</i> 168 часа, 1998, бр. 50, V. |
---- | ---- | ||
| − | БИОПОЛИМЕРИ <i>мн. Биол. Хим.</i> Органични макромолекулни съединения като ну | + | <b>БИОПОЛИМЕРИ</b> <i>мн. Биол. Хим.</i> Органични макромолекулни съединения като ну |
Версия от 10:18, 5 декември 2012
цина и физика, а после се бе отдал на химия и биология. Ст. Волев, МС, 10 // Тази наука като учебен предмет. Часът по биология му е най — интересен. А Тя има отличен по биология.
2. Разг. Учебник по този предмет. Дай ми твоята биология, за да си подготвя урока за утре. А Имам две биологии.
3. Само ед. Разг. Природа, същност на живо същество. Хиена-кучето има много пъстроцветна къса и гъста козина.. Особено интересна е биологията на това куче, която за съжаление не е добре проучена. Кр. Ту-лешков, ХЖII, 24.
БИОЛОЖКА ж. Жена биолог.
БИОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от биолог и от биология. Биоложка лаборатория. Биоложки конгрес.
БИОМАГНЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Влияние на земния магнетизъм върху организма на живите същества.
БИОМАГНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с влиянието на магнитно поле върху организма на човека. Био-магнитен метод ви позволява да видите как фигурата ви изтънява с всеки изминал ден, при това без да правите нищо друго, освен да се гледате в огледалото. 168 часа, 1993, бр. 35, 22.
БИОМАСА ж. Биол. Общо количество маса от живи организми, съществуващи в равновесие на определена площ или в определен обем морска (океанска) или сладка вода. Общото количество органична материя, включено в живите организми на екосистемата, се нарича биомаса. Биол. IX кл, 1981, 57. // Стесн. Количество биологично вещество, маса на даден организъм. Тя [бактерията] много бързо се самовъзпроизвежда и натрупва огромно количество биомаса. УД, 1983, бр. 48, 8. ^
БИОМАТЕРИАЛИ мн., ед (рядко) био-материал м. Спец. Вещества, съвместими с живата тъкан, използвани за протези вътре в тялото, като байпаси и др.
БИОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от биометрия; биометрически. Биометрични изследвания. О Биометричен метод. Биол. Метод за обработване на числени данни, получени от масови измервания в областта на биологическите науки с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика.
БИОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Биол. Биометричен. Биометрически изследвания.
БИОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Биол. Дял от биологията, който се занимава с провеждане на количествени биологически експерименти и с обработката на резултатите от тях с помощта на теория на вероятностите и на математическата статистика.
БИОМЕХАНИКА ж. Спец. 1. Дял от физиологията и анатомията, който изучава развитието, строежа и дейността на двигателния апарат на животните и на човека при взаимодействието им със силите на външната среда.
2. Прилагане на законите на механиката за решаване на биологични, психологически и медицински проблеми.
БИОМЕХАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от биомеханика. Жизнеспособността на биомеханичните системи успешно е възпроизведена при промишлени роботи и самоходни съоръжения. ЖМБЕ, 744. Управлението на биомеханичните елементи с помощта на нервната система е довело до обособяване на системи с непостижими от техническа гледна точка свойства за приспособяване. Биомеханично движение.
БИОМИЦИН м. Апт. Антибиотик, който представлява жълт кристален прах с горчив вкус, унищожаващ гнойните коки, причинителите на пневмонията, дизентерията, коремния тиф и др.
БИОМИЦИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Апт. Прил. от биомицин. Биомицинов препарат.
БИОНИКА ж. Спец. Наука, която разрешава инженерни задачи за промишлени или военни цели въз основа на анализа на структурата и процесите на жизнената дейност на организмите. Водещо положение в биониката заемат проучванията на нервната система от гледна точка на кодирането и разпознаването на сигнали. ЖМБЕ, 742.
— Амер. bionics от био(логия) и (електроника).
БИОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от бионика; бионически. Бионични системи.
БИОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Бионичен. Бионически системи.
БИООРЪЖИЕ, мн. -ия, ср. Воен. Бактериологично оръжие. Ново биооръжие пуска Москва .. Русия разработила ново бактериологично оръжие, което съдържа щам от бактерията на антракс. ДТ, 1997, бр. 94, 25. Съвременните градове са почти беззащитни срещу атаки с биооръжия. Леч., 1999, бр. 20, 8.
БИОПОЛЕ, мн. -та, ср. Физиол. Пространство, в което действат биоенергийните излъчвания на живия организъм. В момента на официалното сключване на брак в биополетата на младоженците избухва взрив от сексуалноагресивна енергия. СТ, 1999, бр. 42, 27. 2050 г. Започва диагностика и лечение на биополето на човека .. Ще е възможно самото биополе да се атакува и така да се лекува вътрешното заболяване. 168 часа, 1998, бр. 50, V.
БИОПОЛИМЕРИ мн. Биол. Хим. Органични макромолекулни съединения като ну
