Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/692“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
ка, с които се оковават ръцете на арестуван или затворник; белезици. <i>Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки.</i> Др. Асенов, ТКНП, 286. <i>След това заключиха ръцете му</i> [на Асен-чо] <i>в белезници и го хвърлиха в мазето.</i> М. Марчевски, ГБ, 266. <i>Па ще да те фане, / назад ръце връже, I на ръце ще сложи / бели белезници.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 80. | ка, с които се оковават ръцете на арестуван или затворник; белезици. <i>Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки.</i> Др. Асенов, ТКНП, 286. <i>След това заключиха ръцете му</i> [на Асен-чо] <i>в белезници и го хвърлиха в мазето.</i> М. Марчевски, ГБ, 266. <i>Па ще да те фане, / назад ръце връже, I на ръце ще сложи / бели белезници.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 80. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕКЧЕ, <i>мн.</i> -та, ср. <i>Диал.</i> Белезник; белче. | + | <b>БЕЛЕКЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, ср. <i>Диал.</i> Белезник; белче. |
— От тур. bilek ’китка на ръка’. | — От тур. bilek ’китка на ръка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕМНИ`ТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) белем-ни`т, <i>м. Палеонт.</i> Група измрели морски мекотели от класа на главоногите, родствени на съвременните калмари и сепии, но за разлика от тях притежаващи вътрешна черупка. Belemnitiaa. <i>Твърде голямо развитие през триаса достигнали амонитите. Появили се и първите двухрилни главоноги, наречени белемнити. Те приличали по устройството си на днешната сепия. Имали особен скелет — твърда вътрешна плочица, която накрая била заострена като шип.</i> Геол. IX кл, 156. | + | <b>БЕЛЕМНИ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) белем-ни`т, <i>м. Палеонт.</i> Група измрели морски мекотели от класа на главоногите, родствени на съвременните калмари и сепии, но за разлика от тях притежаващи вътрешна черупка. Belemnitiaa. <i>Твърде голямо развитие през триаса достигнали амонитите. Появили се и първите двухрилни главоноги, наречени белемнити. Те приличали по устройството си на днешната сепия. Имали особен скелет — твърда вътрешна плочица, която накрая била заострена като шип.</i> Геол. IX кл, 156. |
| − | -— От гр. peXenvov | + | -— От гр. peXenvov ’стрела<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕН<sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> беля<sup>1</sup> като <i>прил.</i> Който е станал бял след избелване; избелен. <i>Белено платно.</i> | + | <b>БЕЛЕН</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> беля<sup>1</sup> като <i>прил.</i> Който е станал бял след избелване; избелен. <i>Белено платно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕН<sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> беля<sup>2</sup> като <i>прил.</i> Който е очистен от външната си обвивка; обелен. <i>Купи и един буркан белени домати. А Белена царевица.</i> | + | <b>БЕЛЕН</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> беля<sup>2</sup> като <i>прил.</i> Който е очистен от външната си обвивка; обелен. <i>Купи и един буркан белени домати. А Белена царевица.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беля<sup>1</sup>; избелване. <i>Белене на платно. Белене на вълна.</i> | + | <b>БЕЛЕНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беля<sup>1</sup>; избелване. <i>Белене на платно. Белене на вълна.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беля<sup>2</sup>. — <i>Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани.</i> Д. Димов, ОД, 67. <i>Белене на царевица.</i> | + | <b>БЕЛЕНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> беля<sup>2</sup>. — <i>Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани.</i> Д. Димов, ОД, 67. <i>Белене на царевица.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНИЦА <i>ж. Диал.</i> 1. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; шума, беловина<sup>1</sup>. <i>Стражарчето се дръпна десетина разкрача настрана и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул, като се правеше, че нито чува, нито разбира какео си дрънка старецът.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 202. 2. <i>Събир.</i> Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беловина<sup>1</sup>. <i>Когато Йордан се завърна, най-напред видя шарената торба в антрето .. Замириса му на вършитба, на беленица, на препечен сусам.</i> Г. Караславов, СИ, 294. | + | <b>БЕЛЕНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; шума, беловина<sup>1</sup>. <i>Стражарчето се дръпна десетина разкрача настрана и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул, като се правеше, че нито чува, нито разбира какео си дрънка старецът.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 202. 2. <i>Събир.</i> Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беловина<sup>1</sup>. <i>Когато Йордан се завърна, най-напред видя шарената торба в антрето .. Замириса му на вършитба, на беленица, на препечен сусам.</i> Г. Караславов, СИ, 294. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНИЧКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> беленица (в 1 знач.). <i>Дядо Георги му направи малко дървено шило, завърза му го с една усукана беленичка за средния пръст на дясната ръка и му показа как да пори върховете на мамулите, за да ги бели лесно и спорно.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336. | + | <b>БЕЛЕНИЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> беленица (в 1 знач.). <i>Дядо Георги му направи малко дървено шило, завърза му го с една усукана беленичка за средния пръст на дясната ръка и му показа как да пори върховете на мамулите, за да ги бели лесно и спорно.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕКЧЕ | + | <b>БЕЛЕКЧЕ</b> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил.</i> Само в съчет.: Бял-беленичък. <i>Разг.</i> Съвсем бял. | + | <b>БЕЛЕНИ`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил.</i> Само в съчет.: Бял-беленичък. <i>Разг.</i> Съвсем бял. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНКА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>1</sup>; белилка<sup>2</sup>, белило<sup>2</sup>. <i>Продаде говеда</i> [момчето] <i>за двеста, / купи си гайда за десет, /.. / да свири зорна и вечер: / вечер ми по седен-ките, / .. / пладне ми по беленките.</i> Нар. пес., СбНУ VI, 82. | + | <b>БЕЛЕНКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>1</sup>; белилка<sup>2</sup>, белило<sup>2</sup>. <i>Продаде говеда</i> [момчето] <i>за двеста, / купи си гайда за десет, /.. / да свири зорна и вечер: / вечер ми по седен-ките, / .. / пладне ми по беленките.</i> Нар. пес., СбНУ VI, 82. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНКА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>2</sup>; белилка<sup>3</sup>. <i>Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници.</i> Кр. Григоров, Р, 63-^64. | + | <b>БЕЛЕНКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Белянка<sup>2</sup>; белилка<sup>3</sup>. <i>Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници.</i> Кр. Григоров, Р, 63-^64. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕНКА<sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Сорт бяла череша; белвица, белевка, белица<sup>2</sup>. | + | <b>БЕЛЕНКА</b><sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Сорт бяла череша; белвица, белевка, белица<sup>2</sup>. |
2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица<sup>2</sup>, бельовка. | 2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица<sup>2</sup>, бельовка. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
3. Сорт круши със светложълт цвят; бельо-вица. <i>Съветският учен професор Дунин цели две лета обхожда склоновете, където зреят круши водници, плескуници, беленки, .. , сини тузлушки сливи, .. и тръносливки.</i> А. Каралийчев, ПД, 80. | 3. Сорт круши със светложълт цвят; бельо-вица. <i>Съветският учен професор Дунин цели две лета обхожда склоновете, където зреят круши водници, плескуници, беленки, .. , сини тузлушки сливи, .. и тръносливки.</i> А. Каралийчев, ПД, 80. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕТАЖ <i>м. Книж.</i> Първи етаж на къща над партера. — <i>Ние</i> — <i>надвика всички Горанов, — аз, тоест наемателят, и хазайката сме два свята .. Светът на таваните и светът на белетажите.</i> О. Василев, ЖБ, 115. <i>Продавам тристаен белетаж.</i> | + | <b>БЕЛЕТАЖ</b> <i>м. Книж.</i> Първи етаж на къща над партера. — <i>Ние</i> — <i>надвика всички Горанов, — аз, тоест наемателят, и хазайката сме два свята .. Светът на таваните и светът на белетажите.</i> О. Василев, ЖБ, 115. <i>Продавам тристаен белетаж.</i> |
— От фр. beletage. | — От фр. beletage. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕТРИСТ <i>м.</i> Писател, автор на художествена проза (разкази, повести, романи и др.); романист, прозаик. <i>Той</i> [Вазов] <i>е и белетрист, който изобразява действителността чрез по-широките картини на повестта и романа.</i> Лит. X кл, 195-196. <i>Белетристът еднакво добре може да използува и разказа, и повестта, и романа в зависимост от жизнения материал и поставената задача.</i> М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170. | + | <b>БЕЛЕТРИСТ</b> <i>м.</i> Писател, автор на художествена проза (разкази, повести, романи и др.); романист, прозаик. <i>Той</i> [Вазов] <i>е и белетрист, който изобразява действителността чрез по-широките картини на повестта и романа.</i> Лит. X кл, 195-196. <i>Белетристът еднакво добре може да използува и разказа, и повестта, и романа в зависимост от жизнения материал и поставената задача.</i> М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170. |
— От рус. беллетрист или нем. Belletrist. | — От рус. беллетрист или нем. Belletrist. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕТРИЗАЦИЯ <i>ж. Литер.</i> Представяне на факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, в съчетание с художествена измислица. <i>Болшинството очерци в този том са ярки по форма и съдържание, но съществуват и такива, в които има прекалена белетриза-ция или суха документалност.</i> Пл, 1969, кн. 6, 80. | + | <b>БЕЛЕТРИЗАЦИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Представяне на факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, в съчетание с художествена измислица. <i>Болшинството очерци в този том са ярки по форма и съдържание, но съществуват и такива, в които има прекалена белетриза-ция или суха документалност.</i> Пл, 1969, кн. 6, 80. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕТРИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Литер.</i> Представям факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, като ги съчетавам с художествена измислица, белетризирам се <i>страд.</i> белетризира се <i>безл. Баба Мара от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извай</i> | + | <b>БЕЛЕТРИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Литер.</i> Представям факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, като ги съчетавам с художествена измислица, белетризирам се <i>страд.</i> белетризира се <i>безл. Баба Мара от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извай</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛЕТРИЗИ`РАМ | + | <b>БЕЛЕТРИЗИ`РАМ</b> |
Версия от 09:48, 5 декември 2012
ка, с които се оковават ръцете на арестуван или затворник; белезици. Кожухът се свлича върху коленете на Ювиги хан, като открива впримчените му в белезници сухи, плоски китки. Др. Асенов, ТКНП, 286. След това заключиха ръцете му [на Асен-чо] в белезници и го хвърлиха в мазето. М. Марчевски, ГБ, 266. Па ще да те фане, / назад ръце връже, I на ръце ще сложи / бели белезници. Нар. пес., СбНУ XLVI, 80.
БЕЛЕКЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Белезник; белче.
— От тур. bilek ’китка на ръка’.
БЕЛЕМНИ`ТИ мн., ед. (рядко) белем-ни`т, м. Палеонт. Група измрели морски мекотели от класа на главоногите, родствени на съвременните калмари и сепии, но за разлика от тях притежаващи вътрешна черупка. Belemnitiaa. Твърде голямо развитие през триаса достигнали амонитите. Появили се и първите двухрилни главоноги, наречени белемнити. Те приличали по устройството си на днешната сепия. Имали особен скелет — твърда вътрешна плочица, която накрая била заострена като шип. Геол. IX кл, 156.
-— От гр. peXenvov ’стрела1.
БЕЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля1 като прил. Който е станал бял след избелване; избелен. Белено платно.
БЕЛЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от беля2 като прил. Който е очистен от външната си обвивка; обелен. Купи и един буркан белени домати. А Белена царевица.
БЕЛЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля1; избелване. Белене на платно. Белене на вълна.
БЕЛЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля2. — Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани. Д. Димов, ОД, 67. Белене на царевица.
БЕЛЕНИЦА ж. Диал. 1. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; шума, беловина1. Стражарчето се дръпна десетина разкрача настрана и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул, като се правеше, че нито чува, нито разбира какео си дрънка старецът. Г. Караславов, Избр. съч. V, 202. 2. Събир. Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, царевичак, беловина1. Когато Йордан се завърна, най-напред видя шарената торба в антрето .. Замириса му на вършитба, на беленица, на препечен сусам. Г. Караславов, СИ, 294.
БЕЛЕНИЧКА ж. Диал. Умал. от беленица (в 1 знач.). Дядо Георги му направи малко дървено шило, завърза му го с една усукана беленичка за средния пръст на дясната ръка и му показа как да пори върховете на мамулите, за да ги бели лесно и спорно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336.
БЕЛЕКЧЕ
БЕЛЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бял-беленичък. Разг. Съвсем бял.
БЕЛЕНКА1 ж. Диал. Белянка1; белилка2, белило2. Продаде говеда [момчето] за двеста, / купи си гайда за десет, /.. / да свири зорна и вечер: / вечер ми по седен-ките, / .. / пладне ми по беленките. Нар. пес., СбНУ VI, 82.
БЕЛЕНКА2 ж. Диал. Белянка2; белилка3. Тоя мирис ме опиваше и ми напомняше беленка, на която пеят и се подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени млечници. Кр. Григоров, Р, 63-^64.
БЕЛЕНКА3 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белвица, белевка, белица2.
2. Сорт слива с беложълтеникави едри кръгли плодове; белвица2, бельовка.
3. Сорт круши със светложълт цвят; бельо-вица. Съветският учен професор Дунин цели две лета обхожда склоновете, където зреят круши водници, плескуници, беленки, .. , сини тузлушки сливи, .. и тръносливки. А. Каралийчев, ПД, 80.
БЕЛЕТАЖ м. Книж. Първи етаж на къща над партера. — Ние — надвика всички Горанов, — аз, тоест наемателят, и хазайката сме два свята .. Светът на таваните и светът на белетажите. О. Василев, ЖБ, 115. Продавам тристаен белетаж.
— От фр. beletage.
БЕЛЕТРИСТ м. Писател, автор на художествена проза (разкази, повести, романи и др.); романист, прозаик. Той [Вазов] е и белетрист, който изобразява действителността чрез по-широките картини на повестта и романа. Лит. X кл, 195-196. Белетристът еднакво добре може да използува и разказа, и повестта, и романа в зависимост от жизнения материал и поставената задача. М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170.
— От рус. беллетрист или нем. Belletrist.
БЕЛЕТРИЗАЦИЯ ж. Литер. Представяне на факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, в съчетание с художествена измислица. Болшинството очерци в този том са ярки по форма и съдържание, но съществуват и такива, в които има прекалена белетриза-ция или суха документалност. Пл, 1969, кн. 6, 80.
БЕЛЕТРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Литер. Представям факти от съвременна или минала действителност в белетристична форма, като ги съчетавам с художествена измислица, белетризирам се страд. белетризира се безл. Баба Мара от Княжево е дадена съвсем от натура, без никакъв опит да се белетризира, да се извай
БЕЛЕТРИЗИ`РАМ
