Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/34“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Точка. Пропуснато ударение.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена: с поправки) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>те`гля</b> ’дърпам, отмествам’, <b>чи`ни ми се</b> ’мисля, смятам, струва ми се’, но <b>чи`ня</b> ’правя, върша’) | + | <b>те`гля</b> ’дърпам, отмествам’, <b>чи`ни ми се</b> ’мисля, смятам, струва ми се’, но <b>чи`ня</b> ’правя, върша’){{Попр|Премахната запетая}}: <b>домързя`ва ме</b> <i>несв.</i>; <b>домързи` ме</b>, <i>мин.св.</i> домързя` ме, <i>св., непрех.</i> |
| − | 18. Безличните глаголи, които означават природни явления — <b>мръ`ква, съ`мва, ръми`, роси`</b> и т.н., както и тези безлични глаголи, които могат да се употребяват и само в 3 л. (с подлог), също се обработват като отделни заглавни думи, след които се посочват необходимите граматични форми: <b>мръ`ква</b> <i>несв.</i>; <b>мръ`кне</b>, <i>мин.св.</i> мръ`кна, <i>св., безл.</i> | + | 18. <b>Безличните глаголи</b>, които означават природни явления — <b>мръ`ква</b>, <b>съ`мва</b>, <b>ръми`</b>, <b>роси`</b> и т.н., както и тези безлични глаголи, които могат да се употребяват и само в 3 л. (с подлог), също се обработват като отделни заглавни думи, след които се посочват необходимите граматични форми: <b>мръ`ква</b> <i>несв.</i>; <b>мръ`кне</b>, <i>мин.св.</i> мръ`кна, <i>св.</i>, <i>безл.</i> |
| − | <b>VI. Неизменяеми части на речта.</b> 1. Наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия — имат съответни граматични бележки: <i>нареч., предл., съюз, частица, междум.</i> | + | <b>VI. Неизменяеми части на речта.</b> 1. Наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия — имат съответни граматични бележки: <i>нареч.</i>, <i>предл.</i>, <i>съюз</i>, <i>частица</i>, <i>междум.</i> |
| − | 2. Преходът им към други части на речта се посочва в края на статията с бележка „Като…“, напр.: <b>откъде`</b> <i>нареч.</i> 1.… 2. Като <i>съюз</i>…; <b>бе</b> <i>частица</i>… 3. Като <i>съотносителен съюз</i>… | + | 2. Преходът им към други части на речта се посочва в края на статията с бележка „Като…“, напр.: <b>откъде`</b> <i>нареч.</i> <b>1.</b>… <b>2.</b> Като <i>съюз</i>…; <b>бе</b> <i>частица</i>… <b>3.</b> Като <i>съотносителен съюз</i>… |
3. Относителните наречия имат граматична бележка <i>нареч.-съюз</i>: <b>къде`то</b> <i>нареч.-съюз</i>… | 3. Относителните наречия имат граматична бележка <i>нареч.-съюз</i>: <b>къде`то</b> <i>нареч.-съюз</i>… | ||
| − | 4. Наречията, от които са се развили съюзи или предлози с ново значение, но семантичната връзка е запазена, имат граматична бележка <i>нареч.</i> и <i>съюз</i> или <i>нареч.</i> и <i>предл.</i> В статията функциите на отделните лексико-граматични категории са разграничени с римски цифри I и II, напр.: <b> | + | 4. Наречията, от които са се развили съюзи или предлози с ново значение, но семантичната връзка е запазена, имат граматична бележка <i>нареч.</i> и <i>съюз</i> или <i>нареч.</i> и <i>предл.</i> В статията функциите на отделните лексико-граматични категории са разграничени с римски цифри I и II, напр.: <b>затова`</b> <i>нареч.</i> и <i>съюз</i>. <b>I.</b> <i>Нареч.</i>… <b>II.</b> <i>Съюз</i>…; <b>поди`р</b> <i>предл.</i> и <i>нареч.</i> <b>I.</b> <i>Предл.</i>… <b>II.</b> <i>Нареч.</i>… |
| − | 5. Ако промяната във функциите на наречието или служебните думи е съпроводена с пълно разграничаване на значенията, тогава те се дават като отделни заглавни думи (омоними): <b>да</b><sup>1</sup> <i>частица</i>…, <b>да</b><sup>2</sup> <i>съюз</i>…; <b>а</b><sup>2</sup> <i>съюз</i>…, <b>а</b><sup>3 </sup><i>частица | + | 5. Ако промяната във функциите на наречието или служебните думи е съпроводена с пълно разграничаване на значенията, тогава те се дават като отделни заглавни думи (омоними): <b>да</b><sup>1</sup> <i>частица</i>…, <b>да</b><sup>2</sup> <i>съюз</i>…; <b>а</b><sup>2</sup> <i>съюз</i>…, <b>а</b><sup>3</sup> <i>частица</i>, <b>а</b><sup>4</sup> <i>междум.</i>… |
| − | 6. Предикативната употреба на наречието, дадена в отделно значение, се оформя така: С гл. <b>съм</b>, <b>ставам</b> и др. в 3 л. ед.: <b>ра`достно</b> <i>нареч.</i> 1.… 2. С гл. <b>съм</b>, <b>ставам</b> и др. в 3 л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, б) Означава, че някъде има радост, радостно настроение; <b>грехота`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> С гл. <b>съм</b> в 3 л. ед. <b>грехота е…</b>. | + | 6. Предикативната употреба на наречието, дадена в отделно значение, се оформя така: С гл. <b>съм</b>, <b>ставам</b> и др. в 3 л. ед.: <b>ра`достно</b> <i>нареч.</i> <b>1.</b>… <b>2.</b> С гл. <b>съм</b>, <b>ставам</b> и др. в 3 л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, б) Означава, че някъде има радост, радостно настроение; <b>грехота`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> С гл. <b>съм</b> в 3 л. ед. <b>грехота е…</b>. |
| − | 7. Наречия, при които се отбелязва вметнатата им употреба като отделно значение, имат граматична бележка към това значение „Като <i>вмет. дума</i>“. <b>безусло`вно</b> <i>нареч.</i> 1.… 2. Като <i>вмет. дума</i>… | + | 7. Наречия, при които се отбелязва вметнатата им употреба като отделно значение, имат граматична бележка към това значение „Като <i>вмет. дума</i>“. <b>безусло`вно</b> <i>нареч.</i> <b>1.</b>… <b>2.</b> Като <i>вмет. дума</i>… |
| − | 8. Междуметия (главно звукоподражателни), употребени като сказуемо, имат граматична бележка „В сказ. функция“. <b>бух</b> <i>междум.</i> 1.… 2. В сказ. функция. а) Бухвам… б) Бухвам се… | + | 8. Междуметия (главно звукоподражателни), употребени като сказуемо, имат граматична бележка „В сказ. функция“. <b>бух</b> <i>междум.</i> <b>1.</b>… <b>2.</b> В сказ. функция. а) Бухвам… б) Бухвам се… |
=== ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУМИТЕ С ОГЛЕД НА УПОТРЕБАТА ИМ === | === ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУМИТЕ С ОГЛЕД НА УПОТРЕБАТА ИМ === | ||
На фона на лексиката, която се употребява във всички функционални стилове на книжовния език и е лишена от експресивна и емоционална окраска, се отделят онези лексикални единици, които се нуждаят от специални бележки — условно обобщени като „стилистични“. Част от тези бележки | На фона на лексиката, която се употребява във всички функционални стилове на книжовния език и е лишена от експресивна и емоционална окраска, се отделят онези лексикални единици, които се нуждаят от специални бележки — условно обобщени като „стилистични“. Част от тези бележки | ||
Текуща версия към 06:48, 5 декември 2012
те`гля ’дърпам, отмествам’, чи`ни ми се ’мисля, смятам, струва ми се’, но чи`ня ’правя, върша’)*: домързя`ва ме несв.; домързи` ме, мин.св. домързя` ме, св., непрех.
18. Безличните глаголи, които означават природни явления — мръ`ква, съ`мва, ръми`, роси` и т.н., както и тези безлични глаголи, които могат да се употребяват и само в 3 л. (с подлог), също се обработват като отделни заглавни думи, след които се посочват необходимите граматични форми: мръ`ква несв.; мръ`кне, мин.св. мръ`кна, св., безл.
VI. Неизменяеми части на речта. 1. Наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия — имат съответни граматични бележки: нареч., предл., съюз, частица, междум.
2. Преходът им към други части на речта се посочва в края на статията с бележка „Като…“, напр.: откъде` нареч. 1.… 2. Като съюз…; бе частица… 3. Като съотносителен съюз…
3. Относителните наречия имат граматична бележка нареч.-съюз: къде`то нареч.-съюз…
4. Наречията, от които са се развили съюзи или предлози с ново значение, но семантичната връзка е запазена, имат граматична бележка нареч. и съюз или нареч. и предл. В статията функциите на отделните лексико-граматични категории са разграничени с римски цифри I и II, напр.: затова` нареч. и съюз. I. Нареч.… II. Съюз…; поди`р предл. и нареч. I. Предл.… II. Нареч.…
5. Ако промяната във функциите на наречието или служебните думи е съпроводена с пълно разграничаване на значенията, тогава те се дават като отделни заглавни думи (омоними): да1 частица…, да2 съюз…; а2 съюз…, а3 частица, а4 междум.…
6. Предикативната употреба на наречието, дадена в отделно значение, се оформя така: С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед.: ра`достно нареч. 1.… 2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, б) Означава, че някъде има радост, радостно настроение; грехота`, мн. няма, ж. С гл. съм в 3 л. ед. грехота е….
7. Наречия, при които се отбелязва вметнатата им употреба като отделно значение, имат граматична бележка към това значение „Като вмет. дума“. безусло`вно нареч. 1.… 2. Като вмет. дума…
8. Междуметия (главно звукоподражателни), употребени като сказуемо, имат граматична бележка „В сказ. функция“. бух междум. 1.… 2. В сказ. функция. а) Бухвам… б) Бухвам се…
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУМИТЕ С ОГЛЕД НА УПОТРЕБАТА ИМ
На фона на лексиката, която се употребява във всички функционални стилове на книжовния език и е лишена от експресивна и емоционална окраска, се отделят онези лексикални единици, които се нуждаят от специални бележки — условно обобщени като „стилистични“. Част от тези бележки
