Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/666“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
ствен. <i>Противоп.</i> материален, веществен. <i>Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. <i>Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен. Р.</i> Каролев, УБЧИ, 113. | ствен. <i>Противоп.</i> материален, веществен. <i>Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. <i>Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен. Р.</i> Каролев, УБЧИ, 113. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТЛЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Нетленен. | + | <b>БЕЗТЛЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Нетленен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРАГА <i>ж. Диал.</i> Неизвестност, неизвестно място. <i>Некуде далече, извън земю-ту, у безтрага, расла една голема ябука.</i> Нар. прик., СбНУ XLIX, 360. О В (у) безтрага, отивам, намирам сей др. <i>Диал.</i> Много далече, в неизвестно далечно място (отивам, намирам се и др.) (Н. Геров, РБЯ). Иди <в> безтрага; безтрага да хванеш. <i>Диал. Грубо.</i> Махай се, върви, където щеш (Н. Геров, РБЯ). | + | <b>БЕЗТРАГА</b> <i>ж. Диал.</i> Неизвестност, неизвестно място. <i>Некуде далече, извън земю-ту, у безтрага, расла една голема ябука.</i> Нар. прик., СбНУ XLIX, 360. О В (у) безтрага, отивам, намирам сей др. <i>Диал.</i> Много далече, в неизвестно далечно място (отивам, намирам се и др.) (Н. Геров, РБЯ). Иди <в> безтрага; безтрага да хванеш. <i>Диал. Грубо.</i> Махай се, върви, където щеш (Н. Геров, РБЯ). |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРЕВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> По който няма трева. <i>Безтревни площи.</i> О Безтревно хранене. <i>Зоотехн.</i> Хранене на добитък без сочен, зелен фураж. | + | <b>БЕЗТРЕВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> По който няма трева. <i>Безтревни площи.</i> О Безтревно хранене. <i>Зоотехн.</i> Хранене на добитък без сочен, зелен фураж. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРЕВОЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. <i>Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 60. | + | <b>БЕЗТРЕВОЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. <i>Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 60. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРЕВОЖНО. <i>Рядко. Нареч. от</i> безтревожен; спокойно, необезпокоявано. | + | <b>БЕЗТРЕВОЖНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безтревожен; спокойно, необезпокоявано. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРЕПЕТЕН<sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. <i>Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя.</i> К. Христов, В, 7. 2. Който не изразява трепет, вълнение. <i>Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила.</i> Ст. Грудев, ББ, 97. <i>Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота.</i> К. Константинов, ПЗ, 192. | + | <b>БЕЗТРЕПЕТЕН</b><sup>1</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. <i>Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя.</i> К. Христов, В, 7. 2. Който не изразява трепет, вълнение. <i>Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила.</i> Ст. Грудев, ББ, 97. <i>Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота.</i> К. Константинов, ПЗ, 192. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРЕПЕТЕН<sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> За светлина, пламък — който не трепти, не мига. <i>Този чужд град, смътно обикнат, /.. , / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци.</i> Е. Багряна, ВС, 16. | + | <b>БЕЗТРЕПЕТЕН</b><sup>2</sup>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> За светлина, пламък — който не трепти, не мига. <i>Този чужд град, смътно обикнат, /.. , / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци.</i> Е. Багряна, ВС, 16. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРЕПЕТНО<sup>1</sup>. <i>Книж. Нареч. от</i> безтрепетен<sup>1</sup>; без трепет, без вълнение, без страх. <i>А наоколо вилнееше страшната и безмилостна смърт. Не тая смърт, която очище безтрепетно посрещат в битките.</i> И. Йовков, ПК, 92. <i>Децата безтрепетно приближаваха до него да гледат кехлибарения му цигарник в устата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. | + | <b>БЕЗТРЕПЕТНО</b><sup>1</sup>. <i>Книж. Нареч. от</i> безтрепетен<sup>1</sup>; без трепет, без вълнение, без страх. <i>А наоколо вилнееше страшната и безмилостна смърт. Не тая смърт, която очище безтрепетно посрещат в битките.</i> И. Йовков, ПК, 92. <i>Децата безтрепетно приближаваха до него да гледат кехлибарения му цигарник в устата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 69. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТРЕПЕТНО<sup>2</sup>. <i>Книж. Нареч. от</i> безтрепетен<sup>2</sup>; без трептене, без трепкане, мигане. <i>Ради все се боеше да гледа нагоре в съвсем черното лунно небе. Там, .., безтрепетно грееха хиляди звезди.</i> Г. Томалевски, АН, 208<sub>ч</sub> | + | <b>БЕЗТРЕПЕТНО</b><sup>2</sup>. <i>Книж. Нареч. от</i> безтрепетен<sup>2</sup>; без трептене, без трепкане, мигане. <i>Ради все се боеше да гледа нагоре в съвсем черното лунно небе. Там, .., безтрепетно грееха хиляди звезди.</i> Г. Томалевски, АН, 208<sub>ч</sub> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗТЛЕНЕН | + | <b>БЕЗТЛЕНЕН</b> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗУКОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който не може да бъде укорен, порицан за поведението си, действията си, тъй като прави нещо точно както трябва; безупречен, изряден. <i>В личния си живот Т. Г. Влайков беше безукорен, делата му — чисти и безкористни.</i> А. Каралийчев, С, 245. <i>Той все още е големият поет, безукорният човек и неопетненият общественик. М.</i> Кремен, РЯ, 499. | + | <b>БЕЗУКОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който не може да бъде укорен, порицан за поведението си, действията си, тъй като прави нещо точно както трябва; безупречен, изряден. <i>В личния си живот Т. Г. Влайков беше безукорен, делата му — чисти и безкористни.</i> А. Каралийчев, С, 245. <i>Той все още е големият поет, безукорният човек и неопетненият общественик. М.</i> Кремен, РЯ, 499. |
2. Който се отнася до човек с такива качества. <i>Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 137. <i>Безукорна честност.</i> | 2. Който се отнася до човек с такива качества. <i>Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 137. <i>Безукорна честност.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. <i>Безукорно минало. Безукорно поведение. Безукорна служба.</i> / / Който е без недостатъци; безупречен, отличен. <i>Безукорен стих. Безукорен превод.</i> | 3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. <i>Безукорно минало. Безукорно поведение. Безукорна служба.</i> / / Който е без недостатъци; безупречен, отличен. <i>Безукорен стих. Безукорен превод.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗУКОРИ`ЗНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безукорен. <i>Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 142. <i>По-подир ний ще видим, че .. , Франк-лин добива известността на безукоризнен человек.</i> С. Бобчев, ЖФ (превод), 33. | + | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безукорен. <i>Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 142. <i>По-подир ний ще видим, че .. , Франк-лин добива известността на безукоризнен человек.</i> С. Бобчев, ЖФ (превод), 33. |
— От рус. безукоризненнми`. | — От рус. безукоризненнми`. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безукорно. <i>Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. <i>Солон узаконил,. . за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н.</i> Михайловски и др., ОИ (превод), 160. | + | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безукорно. <i>Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. <i>Солон узаконил,. . за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н.</i> Михайловски и др., ОИ (превод), 160. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безукорност. <i>Морал значи вярност докрай, преданост, безукоризне-ност, дисциплина.</i> Св, 1927, бр. 6, 2. | + | <b>БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безукорност. <i>Морал значи вярност докрай, преданост, безукоризне-ност, дисциплина.</i> Св, 1927, бр. 6, 2. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗУКОРНО <i>нареч.</i> 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. <i>Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство.</i> Д. Талев, С 11, 23. <i>Петканов изпълняваше задачата си безукорно.</i> К. Калчев, ЖП, 368. 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася ; извънредно, изключително. <i>Всичко беше на място, всичко безукорно чисто.</i> Ст. Чилингиров, РК, 61. <i>Леглата са безукорно бели.</i> Л. Стоянов, X, 113. | + | <b>БЕЗУКОРНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. <i>Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство.</i> Д. Талев, С 11, 23. <i>Петканов изпълняваше задачата си безукорно.</i> К. Калчев, ЖП, 368. 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася ; извънредно, изключително. <i>Всичко беше на място, всичко безукорно чисто.</i> Ст. Чилингиров, РК, 61. <i>Леглата са безукорно бели.</i> Л. Стоянов, X, 113. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗУКОРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, проява на безукорен; безупречност. <i>Надявам се, че със същата безукорност ще служите и при моя заместник.</i> X. Русев, ПС, 108. | + | <b>БЕЗУКОРНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, проява на безукорен; безупречност. <i>Надявам се, че със същата безукорност ще служите и при моя заместник.</i> X. Русев, ПС, 108. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗУКОРНОСТ | + | <b>БЕЗУКОРНОСТ</b> |
Версия от 09:35, 5 декември 2012
ствен. Противоп. материален, веществен. Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен. Р. Каролев, УБЧИ, 113.
БЕЗТЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Нетленен.
БЕЗТРАГА ж. Диал. Неизвестност, неизвестно място. Некуде далече, извън земю-ту, у безтрага, расла една голема ябука. Нар. прик., СбНУ XLIX, 360. О В (у) безтрага, отивам, намирам сей др. Диал. Много далече, в неизвестно далечно място (отивам, намирам се и др.) (Н. Геров, РБЯ). Иди <в> безтрага; безтрага да хванеш. Диал. Грубо. Махай се, върви, където щеш (Н. Геров, РБЯ).
БЕЗТРЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. По който няма трева. Безтревни площи. О Безтревно хранене. Зоотехн. Хранене на добитък без сочен, зелен фураж.
БЕЗТРЕВОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера. Ив. Вазов, Съч. IX, 60.
БЕЗТРЕВОЖНО. Рядко. Нареч. от безтревожен; спокойно, необезпокоявано.
БЕЗТРЕПЕТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя. К. Христов, В, 7. 2. Който не изразява трепет, вълнение. Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила. Ст. Грудев, ББ, 97. Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота. К. Константинов, ПЗ, 192.
БЕЗТРЕПЕТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За светлина, пламък — който не трепти, не мига. Този чужд град, смътно обикнат, /.. , / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци. Е. Багряна, ВС, 16.
БЕЗТРЕПЕТНО1. Книж. Нареч. от безтрепетен1; без трепет, без вълнение, без страх. А наоколо вилнееше страшната и безмилостна смърт. Не тая смърт, която очище безтрепетно посрещат в битките. И. Йовков, ПК, 92. Децата безтрепетно приближаваха до него да гледат кехлибарения му цигарник в устата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69.
БЕЗТРЕПЕТНО2. Книж. Нареч. от безтрепетен2; без трептене, без трепкане, мигане. Ради все се боеше да гледа нагоре в съвсем черното лунно небе. Там, .., безтрепетно грееха хиляди звезди. Г. Томалевски, АН, 208ч
БЕЗТЛЕНЕН
БЕЗУКОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не може да бъде укорен, порицан за поведението си, действията си, тъй като прави нещо точно както трябва; безупречен, изряден. В личния си живот Т. Г. Влайков беше безукорен, делата му — чисти и безкористни. А. Каралийчев, С, 245. Той все още е големият поет, безукорният човек и неопетненият общественик. М. Кремен, РЯ, 499.
2. Който се отнася до човек с такива качества. Вий знаяхте, о синове смели, / що е чест и безукорно име. Ив. Вазов, Съч. I, 137. Безукорна честност.
3. Който не предизвиква, не заслужава никакъв укор поради това, че в него няма грешки, осъдителни прояви; безупречен, неопетнен. Безукорно минало. Безукорно поведение. Безукорна служба. / / Който е без недостатъци; безупречен, отличен. Безукорен стих. Безукорен превод.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безукорен. Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника. Хр. Смирненски, Съч. III, 142. По-подир ний ще видим, че .. , Франк-лин добива известността на безукоризнен человек. С. Бобчев, ЖФ (превод), 33.
— От рус. безукоризненнми`.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно. Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. Солон узаконил,. . за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.
БЕЗУКОРИ`ЗНЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безукорност. Морал значи вярност докрай, преданост, безукоризне-ност, дисциплина. Св, 1927, бр. 6, 2.
БЕЗУКОРНО нареч. 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство. Д. Талев, С 11, 23. Петканов изпълняваше задачата си безукорно. К. Калчев, ЖП, 368. 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася ; извънредно, изключително. Всичко беше на място, всичко безукорно чисто. Ст. Чилингиров, РК, 61. Леглата са безукорно бели. Л. Стоянов, X, 113.
БЕЗУКОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, проява на безукорен; безупречност. Надявам се, че със същата безукорност ще служите и при моя заместник. X. Русев, ПС, 108.
БЕЗУКОРНОСТ
