Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/640“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БЕЗПОМОЩЕН, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил.</i> 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. <i>Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг.</i> Д. Талев, И, 561. <i>Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи.</i> К. Петканов, X, 100. <i>Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме,</i> Ем. Станев, ПЕГ, 31. — <i>Ах, боже, какво да сторя, за да си запазя чедото? — кърши ръце безпомощната жена.</i> А. Каралийчев, ПГ, 110-111. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗПОМОЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил.</i> 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. <i>Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг.</i> Д. Талев, И, 561. <i>Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи.</i> К. Петканов, X, 100. <i>Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме,</i> Ем. Станев, ПЕГ, 31. — <i>Ах, боже, какво да сторя, за да си запазя чедото? — кърши ръце безпомощната жена.</i> А. Каралийчев, ПГ, 110-111. | ||
2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. <i>Те вървят много бавно,., някак странно изкривени, колебливи и безпомощни<sub>u</sub>—jio-CKopo призраци, отколкото хора.</i> Й. Йовков, Разк. I, 80. <i>Слаб и безпомощен, той се възхищаваше от нейната сила.. Тя го дигна еднаж на ръце като дете, за да сложи под него нова постилка.</i> Д. Талев, И, 294. <i>Каквато си беше слабичка, с малко и бледо личице, с тънко вратле и дълги ръце, тя изглеждаше съвсем безпомощна. И на мнозина се струваше, че първият полъх на ветреца би я повалил на земята.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 177. | 2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. <i>Те вървят много бавно,., някак странно изкривени, колебливи и безпомощни<sub>u</sub>—jio-CKopo призраци, отколкото хора.</i> Й. Йовков, Разк. I, 80. <i>Слаб и безпомощен, той се възхищаваше от нейната сила.. Тя го дигна еднаж на ръце като дете, за да сложи под него нова постилка.</i> Д. Талев, И, 294. <i>Каквато си беше слабичка, с малко и бледо личице, с тънко вратле и дълги ръце, тя изглеждаше съвсем безпомощна. И на мнозина се струваше, че първият полъх на ветреца би я повалил на земята.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 177. | ||
| Ред 5: | Ред 7: | ||
3. Който изразява безсилие. <i>И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени.</i> К. Петканов, МЗК, 100. <i>В тоя миг очите ни се срещнаха и аз трепнах вътрешно — така безпомощен и изплашен бе неговият поглед, така изпълнен с някаква непонятна молба.</i> П. Вежинов, ЗНН, 36. <i>Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче, с безпомощни сълзи.</i> Елин Пелин, Съч. II, 123. | 3. Който изразява безсилие. <i>И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени.</i> К. Петканов, МЗК, 100. <i>В тоя миг очите ни се срещнаха и аз трепнах вътрешно — така безпомощен и изплашен бе неговият поглед, така изпълнен с някаква непонятна молба.</i> П. Вежинов, ЗНН, 36. <i>Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче, с безпомощни сълзи.</i> Елин Пелин, Съч. II, 123. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОМОЩНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Лице, което е в безпомощно състояние. <i>Един благороден чужденец,., научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички,., се е грижил за него до последния му час.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. | + | <b>БЕЗПОМОЩНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Лице, което е в безпомощно състояние. <i>Един благороден чужденец,., научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички,., се е грижил за него до последния му час.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОМОЩНО <i>нареч.</i>1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. <i>Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 34. <i>Една кокошка се помъчи да прех-въркне от крушата до навесчето, .. Тя падна в дълбокия сняг .. и започна да пърпа безпомощно с криле.</i> Г. Караславов, Тат., 225. <i>Велко, македонецът, стои над болния и се озърта безпомощно.</i> О. Василев, ЖБ, 388. <i>Елка плачеше безпомощно около Йовка, която бе припаднала.</i> Елин Пелин, Съч. III, 60. | + | <b>БЕЗПОМОЩНО</b> <i>нареч.</i>1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. <i>Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 34. <i>Една кокошка се помъчи да прех-въркне от крушата до навесчето, .. Тя падна в дълбокия сняг .. и започна да пърпа безпомощно с криле.</i> Г. Караславов, Тат., 225. <i>Велко, македонецът, стои над болния и се озърта безпомощно.</i> О. Василев, ЖБ, 388. <i>Елка плачеше безпомощно около Йовка, която бе припаднала.</i> Елин Пелин, Съч. III, 60. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОМОЩЕН | + | <b>БЕЗПОМОЩЕН</b> |
2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. <i>От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. <i>Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха.</i> Сп. Кралевски, ВО, 30. | 2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. <i>От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. <i>Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха.</i> Сп. Кралевски, ВО, 30. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОМОЩНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на безпомощен. <i>Убиват хора, не които сами се бият, а хора, които стоят неподвижни и пасивни до безпомощност, .. , със скръстени ръце почти.</i> И. Йовков, Разк. II, 153. <i>Побойникът хриптеше, мъчеше се да хапе, но Пешо го удари още</i> <i>няколко</i> <i>пъти и той внезапно утихна. Луничаво-то му лице сега изразяваше само страх и безпомощност,</i> П. Вежинов, СО, 74. <i>Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, .. И това са жалки сълзи на безпомощност, които не могат да променят нищо.</i> Д. Димов, Т, 646. | + | <b>БЕЗПОМОЩНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на безпомощен. <i>Убиват хора, не които сами се бият, а хора, които стоят неподвижни и пасивни до безпомощност, .. , със скръстени ръце почти.</i> И. Йовков, Разк. II, 153. <i>Побойникът хриптеше, мъчеше се да хапе, но Пешо го удари още</i> <i>няколко</i> <i>пъти и той внезапно утихна. Луничаво-то му лице сега изразяваше само страх и безпомощност,</i> П. Вежинов, СО, 74. <i>Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, .. И това са жалки сълзи на безпомощност, които не могат да променят нищо.</i> Д. Димов, Т, 646. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОРОЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар.</i> Непорочен. <i>Той е презрял и условните приличия, .. , и бляскави надежди за един безпорочен живот.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 31. <i>Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, . ., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .. , да встъпи смело> безбедствено в житейското поприще.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 38. | + | <b>БЕЗПОРОЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар.</i> Непорочен. <i>Той е презрял и условните приличия, .. , и бляскави надежди за един безпорочен живот.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 31. <i>Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, . ., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .. , да встъпи смело> безбедствено в житейското поприще.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 38. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОРОЧНО. <i>Остар. Нареч. от</i> безпорочен; непорочно. <i>Един път Сократ учтиво поздравил единаго груба человека, който не щял да му отговори .. От тука ся види, как ся е трудил Сократ да побеждава себе и да живее безпорочно.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 77. | + | <b>БЕЗПОРОЧНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безпорочен; непорочно. <i>Един път Сократ учтиво поздравил единаго груба человека, който не щял да му отговори .. От тука ся види, как ся е трудил Сократ да побеждава себе и да живее безпорочно.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 77. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОРОЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Непорочност. | + | <b>БЕЗПОРОЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Непорочност. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОРЯДЪК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие на ред; безредие, безредица. <i>В стаята му цареше безпорядък.</i> 2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Безредици. <i>После смъртта на Юлия Кесаря, в Рим ся наново начнали безпорядъци.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 125. <i>За да се потуши безпорядъка, който взел всичката форма на сериозна буна, турнали в действие многочислени отделения от пехотата и кавалерията.</i> БЗ, 1891, бр. 316, 1. | + | <b>БЕЗПОРЯДЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие на ред; безредие, безредица. <i>В стаята му цареше безпорядък.</i> 2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Безредици. <i>После смъртта на Юлия Кесаря, в Рим ся наново начнали безпорядъци.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 125. <i>За да се потуши безпорядъка, който взел всичката форма на сериозна буна, турнали в действие многочислени отделения от пехотата и кавалерията.</i> БЗ, 1891, бр. 316, 1. |
О В безпорядък. Без ред, порядък, безредно, разбъркано, хаотично; в безредица, в бе-зразбора. <i>Едвам си намерих място. Всред стаята в безпорядък стояха маси и столове, отрупани с дрехи, кутии, бастуни. М.</i> Кремен, СС, 88. <i>Кабака не знаеше какво да каже, как да му отговори — сякаш в мозъка му беше се отворила яма, в която мислите падаха главоломно и в безпорядък.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. | О В безпорядък. Без ред, порядък, безредно, разбъркано, хаотично; в безредица, в бе-зразбора. <i>Едвам си намерих място. Всред стаята в безпорядък стояха маси и столове, отрупани с дрехи, кутии, бастуни. М.</i> Кремен, СС, 88. <i>Кабака не знаеше какво да каже, как да му отговори — сякаш в мозъка му беше се отворила яма, в която мислите падаха главоломно и в безпорядък.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 184. | ||
| Ред 27: | Ред 29: | ||
— От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: б е з — поря док, безпоредък. | — От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: б е з — поря док, безпоредък. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПОРЯДЪК | + | <b>БЕЗПОРЯДЪК</b> |
Версия от 09:21, 5 декември 2012
БЕЗПОМОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който не е в състояние сам да си помогне, който не може да се справи сам с нещо или да му се противопостави; безсилен. Въстаниците на Разполе се бяха изпокрили в окопа, .. Сега страхът у всички беше голям — всички се чувствуваха безпомощни срещу страшната сила на снарядите, срещу невидимия враг. Д. Талев, И, 561. Жена е, безпомощна е, но няма да се остави да я тъпчат. С все сили ще се брани, ще работи. К. Петканов, X, 100. Вълко се почувствува безпомощен. Не знаеше какво да предприеме, Ем. Станев, ПЕГ, 31. — Ах, боже, какво да сторя, за да си запазя чедото? — кърши ръце безпомощната жена. А. Каралийчев, ПГ, 110-111.
2. Който няма физически сили, не е в състояние да направи нещо сам, без чужда помощ; безсилен, слаб, немощен. Те вървят много бавно,., някак странно изкривени, колебливи и безпомощниu—jio-CKopo призраци, отколкото хора. Й. Йовков, Разк. I, 80. Слаб и безпомощен, той се възхищаваше от нейната сила.. Тя го дигна еднаж на ръце като дете, за да сложи под него нова постилка. Д. Талев, И, 294. Каквато си беше слабичка, с малко и бледо личице, с тънко вратле и дълги ръце, тя изглеждаше съвсем безпомощна. И на мнозина се струваше, че първият полъх на ветреца би я повалил на земята. Цв. Ангелов, ЧД, 177.
3. Който изразява безсилие. И той чу мъчителни и безпомощни въздишки. Върху окървавени носилки и платнища, върху шума и сено лежаха десетина ранени. К. Петканов, МЗК, 100. В тоя миг очите ни се срещнаха и аз трепнах вътрешно — така безпомощен и изплашен бе неговият поглед, така изпълнен с някаква непонятна молба. П. Вежинов, ЗНН, 36. Не можах да скрия гордостта си и още на портата заплаках като момиче, с безпомощни сълзи. Елин Пелин, Съч. II, 123.
БЕЗПОМОЩНИК, мн. -ци, м. Рядко. Лице, което е в безпомощно състояние. Един благороден чужденец,., научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички,., се е грижил за него до последния му час. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129.
БЕЗПОМОЩНО нареч.1. Без възможност да си помогне, да се справи с нещо. Русото момиче се наведе над рибките, които подскачаха безпомощно на брега и се валяха в пясъка като в брашно. А. Мандаджиев, ОШ, 34. Една кокошка се помъчи да прех-въркне от крушата до навесчето, .. Тя падна в дълбокия сняг .. и започна да пърпа безпомощно с криле. Г. Караславов, Тат., 225. Велко, македонецът, стои над болния и се озърта безпомощно. О. Василев, ЖБ, 388. Елка плачеше безпомощно около Йовка, която бе припаднала. Елин Пелин, Съч. III, 60.
БЕЗПОМОЩЕН
2. Без физически или духовни сили; немощно, безсилно. От умора или от слабост, но той беше отпуснал безпомощно глава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 301. Той вървеше бавно по разкаляната улица. Каскетът му беше кривнат, ръцете му безпомощно висяха. Сп. Кралевски, ВО, 30.
БЕЗПОМОЩНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на безпомощен. Убиват хора, не които сами се бият, а хора, които стоят неподвижни и пасивни до безпомощност, .. , със скръстени ръце почти. И. Йовков, Разк. II, 153. Побойникът хриптеше, мъчеше се да хапе, но Пешо го удари още няколко пъти и той внезапно утихна. Луничаво-то му лице сега изразяваше само страх и безпомощност, П. Вежинов, СО, 74. Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, .. И това са жалки сълзи на безпомощност, които не могат да променят нищо. Д. Димов, Т, 646.
БЕЗПОРОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Непорочен. Той е презрял и условните приличия, .. , и бляскави надежди за един безпорочен живот. Ив. Вазов, Съч. X, 31. Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, . ., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .. , да встъпи смело> безбедствено в житейското поприще. Ил. Блъсков, ДБ, 38.
БЕЗПОРОЧНО. Остар. Нареч. от безпорочен; непорочно. Един път Сократ учтиво поздравил единаго груба человека, който не щял да му отговори .. От тука ся види, как ся е трудил Сократ да побеждава себе и да живее безпорочно. Г. Йошев, КВИ (превод), 77.
БЕЗПОРОЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Непорочност.
БЕЗПОРЯДЪК, мн. -ци, м. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на ред; безредие, безредица. В стаята му цареше безпорядък. 2. Обикн. мн. Остар. Безредици. После смъртта на Юлия Кесаря, в Рим ся наново начнали безпорядъци. Г. Йошев, КВИ (превод), 125. За да се потуши безпорядъка, който взел всичката форма на сериозна буна, турнали в действие многочислени отделения от пехотата и кавалерията. БЗ, 1891, бр. 316, 1.
О В безпорядък. Без ред, порядък, безредно, разбъркано, хаотично; в безредица, в бе-зразбора. Едвам си намерих място. Всред стаята в безпорядък стояха маси и столове, отрупани с дрехи, кутии, бастуни. М. Кремен, СС, 88. Кабака не знаеше какво да каже, как да му отговори — сякаш в мозъка му беше се отворила яма, в която мислите падаха главоломно и в безпорядък. Г. Караславов, Избр. съч. I, 184.
— От рус. беспорядок. — Други (остар.) форми: б е з — поря док, безпоредък.
БЕЗПОРЯДЪК
