Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/598“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
О Безгласна буква<sup>1</sup>. <i>Остар.</i> Буква, която не се произнася в края на думите — ъ, ь. Безгласен пистолет; безгласна пушка. Пистолет или пушка, които стрелят без шум. > Безгласна буква<sup><a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a></sup>. <i>Разг. Пренебр.</i> Човек, чието мнение не се признава, не се зачита от никого. — <i>Аз съм безгласна буква, ама ако питаш мене, ей на такива като нея трябва да се дават ордени.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 425. | О Безгласна буква<sup>1</sup>. <i>Остар.</i> Буква, която не се произнася в края на думите — ъ, ь. Безгласен пистолет; безгласна пушка. Пистолет или пушка, които стрелят без шум. > Безгласна буква<sup><a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a></sup>. <i>Разг. Пренебр.</i> Човек, чието мнение не се признава, не се зачита от никого. — <i>Аз съм безгласна буква, ама ако питаш мене, ей на такива като нея трябва да се дават ордени.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 425. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГЛАСНО <i>нареч.</i> 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно. <i>Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива.</i> Ст. Дичев, ЗС, 598. <i>Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 174. <i>Смениха караула пред вратата на стаята</i> му. <i>Смяната стана съвършено безгласно.</i> Г. Караславов, ОХ IV, | + | <b>БЕЗГЛАСНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно. <i>Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива.</i> Ст. Дичев, ЗС, 598. <i>Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 174. <i>Смениха караула пред вратата на стаята</i> му. <i>Смяната стана съвършено безгласно.</i> Г. Караславов, ОХ IV, |
безгласно | безгласно | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГЛАСНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безгласен. | + | <b>БЕЗГЛАСНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безгласен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГОР, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Остар.</i> В който няма гора, който е без гора. <i>Оние народи, които населяват безгори пустини</i> . ., са <i>дължни да насадят из земята си дървета.</i> Знан., 1875, бр. 7, 105. | + | <b>БЕЗГОР</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Остар.</i> В който няма гора, който е без гора. <i>Оние народи, които населяват безгори пустини</i> . ., са <i>дължни да насадят из земята си дървета.</i> Знан., 1875, бр. 7, 105. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГОРИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Остар.</i> Отсъствие, липса на гори. <i>Ако мокротата и суровият климат зависят от пространните гори, то сушата зависи от без-горието.</i> Знан., 1875. бр. 7, 105. | + | <b>БЕЗГОРИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Остар.</i> Отсъствие, липса на гори. <i>Ако мокротата и суровият климат зависят от пространните гори, то сушата зависи от без-горието.</i> Знан., 1875. бр. 7, 105. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГРАМОТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. <i>Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище.</i> Ив. Вазов, ВМ, 8. <i>Питал го той где си са учил, без да знае, че сиромах Кочо бе безграмотен, други му четеше, а той учеше ролята си наизуст. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 269. | + | <b>БЕЗГРАМОТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. <i>Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище.</i> Ив. Вазов, ВМ, 8. <i>Питал го той где си са учил, без да знае, че сиромах Кочо бе безграмотен, други му четеше, а той учеше ролята си наизуст. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 269. |
2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. <i>Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 149. | 2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. <i>Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 149. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. <i>Безграмотен политически.</i> | 3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. <i>Безграмотен политически.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГРАМОТНО. <i>Остар. Нареч. от</i> безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. <i>Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно.</i> У, 1870, бр. 1,5. <i>Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чо-лаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отоирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала.</i> Н. Бончев, Съч. I, 134. | + | <b>БЕЗГРАМОТНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. <i>Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно.</i> У, 1870, бр. 1,5. <i>Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чо-лаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отоирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала.</i> Н. Бончев, Съч. I, 134. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГРАМОТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Качество или проява на безграмотен; неграмотност. <i>Те са тъй убоги тия преводи,.. И добре са сторили преводачите им, че са скрили имената си, защото за своята безграмотност те скоро би се озовали да другаруват с името на знаменития Сем-ков.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188-189. | + | <b>БЕЗГРАМОТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Качество или проява на безграмотен; неграмотност. <i>Те са тъй убоги тия преводи,.. И добре са сторили преводачите им, че са скрили имената си, защото за своята безграмотност те скоро би се озовали да другаруват с името на знаменития Сем-ков.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188-189. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗГРАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил</i>. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; оезкраен, безпределен, безконечен. <i>Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето — ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе.</i> П. Михайлов, ПЗ, 190. <i>Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .. , зелена, цветуща долина.</i> МС, 1883, кн. 4, 12. <i>Безгранична шир. Безгранични простори.</i> • Като <i>същ.</i> безграничното <i>ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизхо</i> | + | <b>БЕЗГРАНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил</i>. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; оезкраен, безпределен, безконечен. <i>Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето — ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе.</i> П. Михайлов, ПЗ, 190. <i>Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .. , зелена, цветуща долина.</i> МС, 1883, кн. 4, 12. <i>Безгранична шир. Безгранични простори.</i> • Като <i>същ.</i> безграничното <i>ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизхо</i> |
безграничен | безграничен | ||
Версия от 08:57, 5 декември 2012
борба. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152.
2. Който не говори, не казва нищо; безмълвен, мълчалив. При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете, които от два часа насам безгласни и зяпнали го слушаха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. Отец Изидор седи прегърбен и безгласен. Колата меко се търкаля. Ц. Лачева, СА, 50. После пак го водиха пред изпитовачите .., и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. Тука мълкна старец Теофил, а децата със слъзи на очите останаха и они от сожале-ние безгласни. С. Радулов, НД (превод), 111. • Обр. Околните чардаци стояха безгласни. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 56.
3. Поет. Който не е изразен с думи; безмълвен. Скръбен си поете... в твойта душа страстна I виждам, ври, клокочи море скръб безгласна. Ив. Вазов, Съч. III, 40. Аз знам, че в пламнали вълни ще гина, / душата ти ще диря плачущ, може би, / в боязън и в копнение безгласно, / и в теб ще найда вечната чужбина... Д. Бояджиев, Ст, 28.
4. Прен. Който не изразява своето мнение, мисли, схващане, а безропотно се подчинява. Кадрови офицер, Антон Стоянов бе свикнал да борави с безгласна, безволева, безпрекословно подчинена войнишка маса. Г. Караславов, ОХ IV, 517. И иска всякога да ги държи в своите ръце като безгласни роби. Т. Влайков, Съч. III, 100. И тя е била млада невеста, безправна, доведена като втора жена, гледала чужди деца, мъчила се, .. Страдала е като всички тукашни жени и е била безгласна. Б. Несторов, АР, 210.
О Безгласна буква1. Остар. Буква, която не се произнася в края на думите — ъ, ь. Безгласен пистолет; безгласна пушка. Пистолет или пушка, които стрелят без шум. > Безгласна буква<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a>. Разг. Пренебр. Човек, чието мнение не се признава, не се зачита от никого. — Аз съм безгласна буква, ама ако питаш мене, ей на такива като нея трябва да се дават ордени. Ст. Даскалов, СЛ, 425.
БЕЗГЛАСНО нареч. 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно. Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива. Ст. Дичев, ЗС, 598. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 174. Смениха караула пред вратата на стаята му. Смяната стана съвършено безгласно. Г. Караславов, ОХ IV,
безгласно
БЕЗГЛАСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безгласен.
БЕЗГОР, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. В който няма гора, който е без гора. Оние народи, които населяват безгори пустини . ., са дължни да насадят из земята си дървета. Знан., 1875, бр. 7, 105.
БЕЗГОРИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Остар. Отсъствие, липса на гори. Ако мокротата и суровият климат зависят от пространните гори, то сушата зависи от без-горието. Знан., 1875. бр. 7, 105.
БЕЗГРАМОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище. Ив. Вазов, ВМ, 8. Питал го той где си са учил, без да знае, че сиромах Кочо бе безграмотен, други му четеше, а той учеше ролята си наизуст. 3. Стоянов, ЗБВ I, 269.
2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо. Ив. Вазов, Съч. X, 149.
3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. Безграмотен политически.
БЕЗГРАМОТНО. Остар. Нареч. от безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно. У, 1870, бр. 1,5. Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чо-лаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отоирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала. Н. Бончев, Съч. I, 134.
БЕЗГРАМОТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Качество или проява на безграмотен; неграмотност. Те са тъй убоги тия преводи,.. И добре са сторили преводачите им, че са скрили имената си, защото за своята безграмотност те скоро би се озовали да другаруват с името на знаменития Сем-ков. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188-189.
БЕЗГРАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; оезкраен, безпределен, безконечен. Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето — ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе. П. Михайлов, ПЗ, 190. Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .. , зелена, цветуща долина. МС, 1883, кн. 4, 12. Безгранична шир. Безгранични простори. • Като същ. безграничното ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизхо
безграничен
<a name="bookmark0"><a href="#footnote1">1</a> </a> Без да говори; безмълвно, мълчаливо. Очите им се срещнаха. „Но как така?“ — попита я той безгласно. Ст. Дичев, ЗС I, 616. Наставникът млъкна и събранието на младите му слушатели стоеше безгласно и неподвижно за много време. П. Кисимов, OA I (превод), 172.
