Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/592“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. <i>Поет.</i> Който не може да се изброди, на който не може да се стигне краят; безкраен. <i>Да, вятърът, ден и нощ що връшка из балкани, / из пущинаци, из безбродни океани, / и носи легкий прах на сълзи и тегла / и радости безброй връх своите крила... К.</i> Христов, Избр. стих, 234. <i>Кръстосаха се</i> [съдбите ни] <i>само — и с прободени / души и мисли, и в кръвта с една отрова — / завърнахме се в корабите — и в безброден, / самотен, неизвестен път се впуснахме отново.</i> Е. Багряна, СЧ, 54. | 2. <i>Поет.</i> Който не може да се изброди, на който не може да се стигне краят; безкраен. <i>Да, вятърът, ден и нощ що връшка из балкани, / из пущинаци, из безбродни океани, / и носи легкий прах на сълзи и тегла / и радости безброй връх своите крила... К.</i> Христов, Избр. стих, 234. <i>Кръстосаха се</i> [съдбите ни] <i>само — и с прободени / души и мисли, и в кръвта с една отрова — / завърнахме се в корабите — и в безброден, / самотен, неизвестен път се впуснахме отново.</i> Е. Багряна, СЧ, 54. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБРОДЛИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар. - поет.</i> За река и под. — безброден (в 1 знач.). <i>Подухнал ми тих бел ветър, / та ра-знишал Бело море, / та откарал три гемии / на зло место безбродливо.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 491. | + | <b>БЕЗБРОДЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар. - поет.</i> За река и под. — безброден (в 1 знач.). <i>Подухнал ми тих бел ветър, / та ра-знишал Бело море, / та откарал три гемии / на зло место безбродливо.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 491. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБРОЕН, -ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни, <i>прил.</i> Който няма брой, не може да се изброи, който е в голямо количество; неизброим, безчислен, безчетен. <i>Далеч на изток, .. , виждаха се големи и черни маси от хора .. На друго място една безбройна тълпа, като черен мравуняк, бягаш§, разпръсната из желтите стърнища.</i> И. Йовков, Разк. I, 142. <i>Ето ти и слънцето се подаде над планината — червено, огнено и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините.</i> Ц. Гинчев, ГК, 251. <i>Стихията морно почива, / в от-сенки безбройни безкрайната шир се прелива.</i> Д. Бояджиев, С, 21. <i>Цяла нощ земята и морето бяха осветени като ден от безбройни огневе.</i> Д. Попов, СбРС (превод), 33. <i>Йотка</i> [откак] <i>се, Йелке, с теб юзехме, / даде ни Господ сдобихме, / имане, либе, безкрайно, / и пари, либе, безбройни.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 47. <i>Безбройно множество.</i> | + | <b>БЕЗБРОЕН</b>, -ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни, <i>прил.</i> Който няма брой, не може да се изброи, който е в голямо количество; неизброим, безчислен, безчетен. <i>Далеч на изток, .. , виждаха се големи и черни маси от хора .. На друго място една безбройна тълпа, като черен мравуняк, бягаш§, разпръсната из желтите стърнища.</i> И. Йовков, Разк. I, 142. <i>Ето ти и слънцето се подаде над планината — червено, огнено и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините.</i> Ц. Гинчев, ГК, 251. <i>Стихията морно почива, / в от-сенки безбройни безкрайната шир се прелива.</i> Д. Бояджиев, С, 21. <i>Цяла нощ земята и морето бяха осветени като ден от безбройни огневе.</i> Д. Попов, СбРС (превод), 33. <i>Йотка</i> [откак] <i>се, Йелке, с теб юзехме, / даде ни Господ сдобихме, / имане, либе, безкрайно, / и пари, либе, безбройни.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 47. <i>Безбройно множество.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБРОЙ <i>неопред. колич. нареч.</i> В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои и измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой. <i>Върху селото jiadflxa сега безброй шрапнели и гранати.</i> Й. Йовков, Разк. II, 155. <i>Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха безброй пойни птички.</i> Св. Минков, ПК, 26. <i>По тия ри-дища и долища накъм полето имаше безброй пътеки и проходи, та можеше да се мине навсякъде с кон леко и бързо.</i> Д. Талев, И, 537. <i>На небето блещукаха с тънък и остър блеск безброй звезди.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 42. | + | <b>БЕЗБРОЙ</b> <i>неопред. колич. нареч.</i> В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои и измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой. <i>Върху селото jiadflxa сега безброй шрапнели и гранати.</i> Й. Йовков, Разк. II, 155. <i>Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха безброй пойни птички.</i> Св. Минков, ПК, 26. <i>По тия ри-дища и долища накъм полето имаше безброй пътеки и проходи, та можеше да се мине навсякъде с кон леко и бързо.</i> Д. Талев, И, 537. <i>На небето блещукаха с тънък и остър блеск безброй звезди.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 42. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБРОЙ, -оят, -бя, <i>мн.</i> няма, <i>м. Поет.</i> Безбройно множество (обикн. хора). <i>Сутрин тръгвам. / Фабричният път / го задръства /</i> с <i>рубашки / безброят.</i> Н. Вапца-ров, Избр. ст, 78. <i>И как мъчително те дирех сред безброя I по гмежни пътища, по глъчните стъгди.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 168. <i>Възпявахме те, наше бъдеще, в поеми, / а вече те догонваме, мечтано време! / .. / Израстват из средата на безброя / в заводи и полета новите герои.</i> Мл. Исаев, ЗМ, 30. | + | <b>БЕЗБРОЙ</b>, -оят, -бя, <i>мн.</i> няма, <i>м. Поет.</i> Безбройно множество (обикн. хора). <i>Сутрин тръгвам. / Фабричният път / го задръства /</i> с <i>рубашки / безброят.</i> Н. Вапца-ров, Избр. ст, 78. <i>И как мъчително те дирех сред безброя I по гмежни пътища, по глъчните стъгди.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 168. <i>Възпявахме те, наше бъдеще, в поеми, / а вече те догонваме, мечтано време! / .. / Израстват из средата на безброя / в заводи и полета новите герои.</i> Мл. Исаев, ЗМ, 30. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБРОДЛИ`В | + | <b>БЕЗБРОДЛИ`В</b> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБРОЙНО. <i>Нареч. от</i> безброен; извънредно много; безброй. | + | <b>БЕЗБРОЙНО</b>. <i>Нареч. от</i> безброен; извънредно много; безброй. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБРОЙНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Безбройно, безчислено количество; безчисленост. <i>Ние изскубнахме от природата по-много тайни в разстояние на сто години, отколкото човешкият род не беше открил в безбройността на вековете.</i> А. Адженов, ВК (превод), 94. | + | <b>БЕЗБРОЙНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж.</i> Безбройно, безчислено количество; безчисленост. <i>Ние изскубнахме от природата по-много тайни в разстояние на сто години, отколкото човешкият род не беше открил в безбройността на вековете.</i> А. Адженов, ВК (превод), 94. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБУКВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> 1. Неграмотен, неук; безкнижен. <i>„Сега или след няколко часа хиляди българи .. ще решат своето участие в борбата. Макар и безбуквени, прости, те без колебание ще намерят мястото си в новите събития.“</i> В. Мутафчиева, ЛСВ И, 270. 2. Като <i>същ.</i> Неграмотен, неук човек. <i>В по-малка възраст, като ся учат млади в тая [писмената] наука, която .. е полезна и на безбуквените, и на мудрите, преминуват с ред в други, по-мъчни.</i> С. Доброплодни, П, VI-VII. | + | <b>БЕЗБУКВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> 1. Неграмотен, неук; безкнижен. <i>„Сега или след няколко часа хиляди българи .. ще решат своето участие в борбата. Макар и безбуквени, прости, те без колебание ще намерят мястото си в новите събития.“</i> В. Мутафчиева, ЛСВ И, 270. 2. Като <i>същ.</i> Неграмотен, неук човек. <i>В по-малка възраст, като ся учат млади в тая [писмената] наука, която .. е полезна и на безбуквените, и на мудрите, преминуват с ред в други, по-мъчни.</i> С. Доброплодни, П, VI-VII. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. | + | <b>БЕЗБУРЕН</b>, -рна, -рно, мн. -рни, прил. |
1. През който няма буря, несмущаван от буря. <i>А имаше нещо ужасно в тези брегове, което нарушаваше тихата радост на слънчевия и безбурен ден.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 235. | 1. През който няма буря, несмущаван от буря. <i>А имаше нещо ужасно в тези брегове, което нарушаваше тихата радост на слънчевия и безбурен ден.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 235. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
3. <i>Прен. Поет.</i> Който протича без тревоги, тихо, спокойно; спокоен, безметежен. <i>По широкия манастирски двор, .., мирно и тихо си тече безбурният живот на братята.</i> Елин Пелин, Съч. I, 189. <i>Точно такъв герой му трябваше — силен, храбър, самоотвержен; мъж, който не се бои от никакви жертви заради любовта си, не се ръководи от дребнави еснафски съображения за спокойствие и безбурно щастие.</i> Л. Дилов, ПБД, 192-193. <i>Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни.</i> Н. Лилиев, Ст, 93. | 3. <i>Прен. Поет.</i> Който протича без тревоги, тихо, спокойно; спокоен, безметежен. <i>По широкия манастирски двор, .., мирно и тихо си тече безбурният живот на братята.</i> Елин Пелин, Съч. I, 189. <i>Точно такъв герой му трябваше — силен, храбър, самоотвержен; мъж, който не се бои от никакви жертви заради любовта си, не се ръководи от дребнави еснафски съображения за спокойствие и безбурно щастие.</i> Л. Дилов, ПБД, 192-193. <i>Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни.</i> Н. Лилиев, Ст, 93. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБУРНО <i>нареч.</i> 1. Без бури. <i>Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, /.. на плувците безбурно да плуват.</i> П. Р. Славейков, НМК, 73-74. 2. <i>Прен. Поет.</i> Тихо, спокойно, безметежно. <i>Хората си живееха мирно, безбурно. Те си гледаха работата — в канцелариите, в дюкяните, в работилниците, във фабриките...</i> М. Кремен, РЯ, 527. <i>В съня си те виждат, о сладка измама, / че стигат честити честита страна, / где всички живеят безбурно, где няма война.</i> Н. Лилиев, Ст, 55. | + | <b>БЕЗБУРНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без бури. <i>Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, /.. на плувците безбурно да плуват.</i> П. Р. Славейков, НМК, 73-74. 2. <i>Прен. Поет.</i> Тихо, спокойно, безметежно. <i>Хората си живееха мирно, безбурно. Те си гледаха работата — в канцелариите, в дюкяните, в работилниците, във фабриките...</i> М. Кремен, РЯ, 527. <i>В съня си те виждат, о сладка измама, / че стигат честити честита страна, / где всички живеят безбурно, где няма война.</i> Н. Лилиев, Ст, 55. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗБУРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> безбурен. | + | <b>БЕЗБУРНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> безбурен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВАЛЕЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, | + | <b>БЕЗВАЛЕЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВАЛЕЖЕН | + | <b>БЕЗВАЛЕЖЕН</b> |
Версия от 05:54, 5 декември 2012
2. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да се стигне краят; безкраен. Да, вятърът, ден и нощ що връшка из балкани, / из пущинаци, из безбродни океани, / и носи легкий прах на сълзи и тегла / и радости безброй връх своите крила... К. Христов, Избр. стих, 234. Кръстосаха се [съдбите ни] само — и с прободени / души и мисли, и в кръвта с една отрова — / завърнахме се в корабите — и в безброден, / самотен, неизвестен път се впуснахме отново. Е. Багряна, СЧ, 54.
БЕЗБРОДЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Нар. - поет. За река и под. — безброден (в 1 знач.). Подухнал ми тих бел ветър, / та ра-знишал Бело море, / та откарал три гемии / на зло место безбродливо. Нар. пес., СбНУ XLIII, 491.
БЕЗБРОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Който няма брой, не може да се изброи, който е в голямо количество; неизброим, безчислен, безчетен. Далеч на изток, .. , виждаха се големи и черни маси от хора .. На друго място една безбройна тълпа, като черен мравуняк, бягаш§, разпръсната из желтите стърнища. И. Йовков, Разк. I, 142. Ето ти и слънцето се подаде над планината — червено, огнено и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините. Ц. Гинчев, ГК, 251. Стихията морно почива, / в от-сенки безбройни безкрайната шир се прелива. Д. Бояджиев, С, 21. Цяла нощ земята и морето бяха осветени като ден от безбройни огневе. Д. Попов, СбРС (превод), 33. Йотка [откак] се, Йелке, с теб юзехме, / даде ни Господ сдобихме, / имане, либе, безкрайно, / и пари, либе, безбройни. Нар. пес., СбНУ XIV, 47. Безбройно множество.
БЕЗБРОЙ неопред. колич. нареч. В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои и измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой. Върху селото jiadflxa сега безброй шрапнели и гранати. Й. Йовков, Разк. II, 155. Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха безброй пойни птички. Св. Минков, ПК, 26. По тия ри-дища и долища накъм полето имаше безброй пътеки и проходи, та можеше да се мине навсякъде с кон леко и бързо. Д. Талев, И, 537. На небето блещукаха с тънък и остър блеск безброй звезди. Н. Бончев, ТБ (превод), 42.
БЕЗБРОЙ, -оят, -бя, мн. няма, м. Поет. Безбройно множество (обикн. хора). Сутрин тръгвам. / Фабричният път / го задръства / с рубашки / безброят. Н. Вапца-ров, Избр. ст, 78. И как мъчително те дирех сред безброя I по гмежни пътища, по глъчните стъгди. П. К. Яворов, Съч. I, 168. Възпявахме те, наше бъдеще, в поеми, / а вече те догонваме, мечтано време! / .. / Израстват из средата на безброя / в заводи и полета новите герои. Мл. Исаев, ЗМ, 30.
БЕЗБРОДЛИ`В
БЕЗБРОЙНО. Нареч. от безброен; извънредно много; безброй.
БЕЗБРОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Безбройно, безчислено количество; безчисленост. Ние изскубнахме от природата по-много тайни в разстояние на сто години, отколкото човешкият род не беше открил в безбройността на вековете. А. Адженов, ВК (превод), 94.
БЕЗБУКВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Неграмотен, неук; безкнижен. „Сега или след няколко часа хиляди българи .. ще решат своето участие в борбата. Макар и безбуквени, прости, те без колебание ще намерят мястото си в новите събития.“ В. Мутафчиева, ЛСВ И, 270. 2. Като същ. Неграмотен, неук човек. В по-малка възраст, като ся учат млади в тая [писмената] наука, която .. е полезна и на безбуквените, и на мудрите, преминуват с ред в други, по-мъчни. С. Доброплодни, П, VI-VII.
БЕЗБУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. През който няма буря, несмущаван от буря. А имаше нещо ужасно в тези брегове, което нарушаваше тихата радост на слънчевия и безбурен ден. Б. Шивачев, ПЮА, 235.
2. В който няма буря, несмущаван от буря. Ти [морето] биваше безбурно, светло, бисерно — когато / .. / очи отварях — и те гледах без да стана, / като картина, в правоъгълника на прозореца ми прикована. Е. Багряна, ЗМ, 58.
3. Прен. Поет. Който протича без тревоги, тихо, спокойно; спокоен, безметежен. По широкия манастирски двор, .., мирно и тихо си тече безбурният живот на братята. Елин Пелин, Съч. I, 189. Точно такъв герой му трябваше — силен, храбър, самоотвержен; мъж, който не се бои от никакви жертви заради любовта си, не се ръководи от дребнави еснафски съображения за спокойствие и безбурно щастие. Л. Дилов, ПБД, 192-193. Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни. Н. Лилиев, Ст, 93.
БЕЗБУРНО нареч. 1. Без бури. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, /.. на плувците безбурно да плуват. П. Р. Славейков, НМК, 73-74. 2. Прен. Поет. Тихо, спокойно, безметежно. Хората си живееха мирно, безбурно. Те си гледаха работата — в канцелариите, в дюкяните, в работилниците, във фабриките... М. Кремен, РЯ, 527. В съня си те виждат, о сладка измама, / че стигат честити честита страна, / где всички живеят безбурно, где няма война. Н. Лилиев, Ст, 55.
БЕЗБУРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безбурен.
БЕЗВАЛЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни,
БЕЗВАЛЕЖЕН
