Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/576“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От англ. baby през фр. bebe. | — От англ. baby през фр. bebe. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕБЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. галъов. от</i> бебе; бебче. — <i>Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на, нани-и-и-на.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 11. | + | <b>БЕБЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. галъов. от</i> бебе; бебче. — <i>Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на, нани-и-и-на.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 11. |
---- | ---- | ||
| − | БЕБЕР <i>м. Диал.</i> Бобър. О Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. <i>Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо?</i> Л. Каравелов, Съч. V, 190. | + | <b>БЕБЕР</b> <i>м. Диал.</i> Бобър. О Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. <i>Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо?</i> Л. Каравелов, Съч. V, 190. |
---- | ---- | ||
| − | БЕБЕШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на бебе, който се отнася до бебе. <i>Кой знае защо изведнаж и със страшна сила ни се прииска и в нашата спалня да се залюлее люлка, да се чуе сладко бебешко гугукане, смях.</i> П. Незнакомов, СМ, 18. <i>Квартирант-ката стои при мене и плете розово бебешко палтенце.</i> В. Бончева, АП, 102. <i>Лъхва ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки. По мраморния бордюр на разгоря-ната камина бяха прострени пеленки.</i> П. Славянски, ПЩ, 37. <i>Бебешка шапчица. Бебешко бельо. Бебешка конфекция. Бебешки сапун.</i> | + | <b>БЕБЕШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на бебе, който се отнася до бебе. <i>Кой знае защо изведнаж и със страшна сила ни се прииска и в нашата спалня да се залюлее люлка, да се чуе сладко бебешко гугукане, смях.</i> П. Незнакомов, СМ, 18. <i>Квартирант-ката стои при мене и плете розово бебешко палтенце.</i> В. Бончева, АП, 102. <i>Лъхва ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки. По мраморния бордюр на разгоря-ната камина бяха прострени пеленки.</i> П. Славянски, ПЩ, 37. <i>Бебешка шапчица. Бебешко бельо. Бебешка конфекция. Бебешки сапун.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕБЕШОР <i>м. Разг.</i> обикн. <i>ирон.</i> Бебе от мъжки пол. | + | <b>БЕБЕШОР</b> <i>м. Разг.</i> обикн. <i>ирон.</i> Бебе от мъжки пол. |
---- | ---- | ||
| − | БЕБЕШОРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. галъов. от</i> бебешор. | + | <b>БЕБЕШОРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. галъов. от</i> бебешор. |
---- | ---- | ||
| − | БЕБКО, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Галъов.</i> 1. Обръщение към бебе или малко дете; бебчо. <i>Защо плачеш, бебко?</i> | + | <b>БЕБКО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Галъов.</i> 1. Обръщение към бебе или малко дете; бебчо. <i>Защо плачеш, бебко?</i> |
2. Бебе; бебчо. — <i>Бебко цяла сутрин е гукал като гълъбче! — възхищаваше се майката.</i> М. Грубешлиева, ПП, 99. | 2. Бебе; бебчо. — <i>Бебко цяла сутрин е гукал като гълъбче! — възхищаваше се майката.</i> М. Грубешлиева, ПП, 99. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕБЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бебе; бебенце. <i>От училище щом дойде / бебчето ще бави, / че да може нещо друго / майка й да прави.</i> Чичо Стоян, ЧК, <i>lb.</i> | + | <b>БЕБЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бебе; бебенце. <i>От училище щом дойде / бебчето ще бави, / че да може нещо друго / майка й да прави.</i> Чичо Стоян, ЧК, <i>lb.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕБЧО, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Бебко. <i>Че и бебчо / из колцата / се повлича / като всички, / сам напъва / се да става / и размахва / вън ръчички.</i> Чичо Стоян, ЧК, i4. | + | <b>БЕБЧО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Бебко. <i>Че и бебчо / из колцата / се повлича / като всички, / сам напъва / се да става / и размахва / вън ръчички.</i> Чичо Стоян, ЧК, i4. |
---- | ---- | ||
| − | БЕГ, бегът, бега, <i>мн.</i> бегове, <i>м. Истор.</i> 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бей. | + | <b>БЕГ</b>, бегът, бега, <i>мн.</i> бегове, <i>м. Истор.</i> 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бей. |
---- | ---- | ||
| − | БЕБЕНЦЕ | + | <b>БЕБЕНЦЕ</b> |
2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военноадминистративни функции; бей. <i>Филибелийският паша и татарпазарджишкият бег казали, че ще простят зулумлуците на харамиите, ако се върнат по селата си и заживеят мирно. М.</i> Марчевски, П, 24. <i>И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени</i> [ая-ни], <i>спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, .. не притискаха тъй много раята.</i> И. Йовков, СЛ, 143. <i>Ако на криво, не смеем от Бога: ако на право, не смеем от бега.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 16. | 2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военноадминистративни функции; бей. <i>Филибелийският паша и татарпазарджишкият бег казали, че ще простят зулумлуците на харамиите, ако се върнат по селата си и заживеят мирно. М.</i> Марчевски, П, 24. <i>И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени</i> [ая-ни], <i>спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, .. не притискаха тъй много раята.</i> И. Йовков, СЛ, 143. <i>Ако на криво, не смеем от Бога: ако на право, не смеем от бега.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 16. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— Typ.beg<sub>;</sub> | — Typ.beg<sub>;</sub> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕГАВИЦА <i>ж. Диал.</i> Стомашно-чревно разстройство. <i>Около третият ден трескавият бълва зеленикави злъчки, той може да е затегнат или да има бегавица.</i> И. Бого-ров, СЛ, 34. | + | <b>БЕГАВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Стомашно-чревно разстройство. <i>Около третият ден трескавият бълва зеленикави злъчки, той може да е затегнат или да има бегавица.</i> И. Бого-ров, СЛ, 34. |
---- | ---- | ||
| − | БЕГАЧ <i>м.</i> 1. Човек, който може да бяга бързо, изкусен в бяг. <i>Едно от момчетата</i> | + | <b>БЕГАЧ</b> <i>м.</i> 1. Човек, който може да бяга бързо, изкусен в бяг. <i>Едно от момчетата</i> |
<i>— Миркрил — твърде се харесваше на Орфея .. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 327. | <i>— Миркрил — твърде се харесваше на Орфея .. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 327. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
О Житен бегач. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения. | О Житен бегач. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕГАЧКА <i>ж. Спорт.</i> Спортистка, която участва в бягане на дълги или къси раз | + | <b>БЕГАЧКА</b> <i>ж. Спорт.</i> Спортистка, която участва в бягане на дълги или къси раз |
---- | ---- | ||
| − | БЕГАЧКА | + | <b>БЕГАЧКА</b> |
Версия от 00:39, 5 декември 2012
несе за минута вкъщи: бебето навярно спи с шарената дрънкалка в ръница! М. Грубешлиева, ПП, 14. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Тя хитро го погледна и му намигна: — Какво, ще си имате ли скоро бебе, Косъо? Гледам... И. Волен, ДД, 122. Мама братчето повива I и на мене се засмива: / — А когато беше бебе, / тъй съм милвала и тебе. СбХ, 152. Прен. За незрял човек, който е възрастен, но се държи като малко дете.
— От англ. baby през фр. bebe.
БЕБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от бебе; бебче. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на, нани-и-и-на. Д. Калфов, Избр. разк., 11.
БЕБЕР м. Диал. Бобър. О Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо? Л. Каравелов, Съч. V, 190.
БЕБЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бебе, който се отнася до бебе. Кой знае защо изведнаж и със страшна сила ни се прииска и в нашата спалня да се залюлее люлка, да се чуе сладко бебешко гугукане, смях. П. Незнакомов, СМ, 18. Квартирант-ката стои при мене и плете розово бебешко палтенце. В. Бончева, АП, 102. Лъхва ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки. По мраморния бордюр на разгоря-ната камина бяха прострени пеленки. П. Славянски, ПЩ, 37. Бебешка шапчица. Бебешко бельо. Бебешка конфекция. Бебешки сапун.
БЕБЕШОР м. Разг. обикн. ирон. Бебе от мъжки пол.
БЕБЕШОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. галъов. от бебешор.
БЕБКО, -то, мн. -вци, м. Галъов. 1. Обръщение към бебе или малко дете; бебчо. Защо плачеш, бебко?
2. Бебе; бебчо. — Бебко цяла сутрин е гукал като гълъбче! — възхищаваше се майката. М. Грубешлиева, ПП, 99.
БЕБЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бебе; бебенце. От училище щом дойде / бебчето ще бави, / че да може нещо друго / майка й да прави. Чичо Стоян, ЧК, lb.
БЕБЧО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Бебко. Че и бебчо / из колцата / се повлича / като всички, / сам напъва / се да става / и размахва / вън ръчички. Чичо Стоян, ЧК, i4.
БЕГ, бегът, бега, мн. бегове, м. Истор. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бей.
БЕБЕНЦЕ
2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военноадминистративни функции; бей. Филибелийският паша и татарпазарджишкият бег казали, че ще простят зулумлуците на харамиите, ако се върнат по селата си и заживеят мирно. М. Марчевски, П, 24. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени [ая-ни], спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, .. не притискаха тъй много раята. И. Йовков, СЛ, 143. Ако на криво, не смеем от Бога: ако на право, не смеем от бега. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 16.
— Typ.beg;
БЕГАВИЦА ж. Диал. Стомашно-чревно разстройство. Около третият ден трескавият бълва зеленикави злъчки, той може да е затегнат или да има бегавица. И. Бого-ров, СЛ, 34.
БЕГАЧ м. 1. Човек, който може да бяга бързо, изкусен в бяг. Едно от момчетата
— Миркрил — твърде се харесваше на Орфея .. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327.
2. Спорт. Спортист, който участва в бягане на дълги или къси разстояния, или в колоездачни или скиорски надбягвания. — Готови! Изстрелът на сигналния пистолет отхвърли в един миг бегачите напред. Цв. Ангелов, ЧД, 197. Бегачите изнемогваха, пукаха гуми, слизаха от колелетата си и вървяха пеша по цели километри. НС, 1958, бр. 10, 1. Бегач на дълго разстояние.
3. Породист кон, който може да бяга много бързо и се използва при надбягвания. Конете и конните надбягвания им влизат в кръвта. Заразяват я. И тях ги тресе винаги, когато видят „чистокръвен бегач“. Б. Шивачев, ПЮА, 97.
4. Велосипед за надбягване. В село ли ще ходиш? Нима пеш? Хубава работа. Да се трепеш и да си късаш обувките, когато с колело е тъй леко, бързо и практично. Удоволствие е просто да пътуваш с моите бегачи „Свифт“ и „Лабор“. Чудомир, Избр. пр, 78.
5. Остар. Беглец. Тук, на тая граница, тия постове ги поставяха по ония места, гдето най-цесто минаваха контрабандисти и бегачи. Й. Йовков, ЧКГ, 242. Зел с себе си Медея и малкия й брат Абсирта и тайно отплавал. На заранта цар Аст видял, че го измамили, и са погнал с потера подир бегачите. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 65-66. Кортес не допусна на войните си да гонят бегачите американци. П. Кисимов, OA II (превод), 30.
О Житен бегач. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения.
БЕГАЧКА ж. Спорт. Спортистка, която участва в бягане на дълги или къси раз
БЕГАЧКА
