Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/551“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
рон<sup>1</sup>; млад барон<sup>1</sup>. <i>Все още не помръкваше, продължаваше да пленява и властвува Дже-мовият прословут чар. Въпреки жалката храна, която му предлагаха тия чужди замъци, населени с кучкари, оръженосци и</i> <i>най</i><i>-много барончета, въпреки усамотението и неизвестността.</i> В. Мутафчиева, СД, 230. | рон<sup>1</sup>; млад барон<sup>1</sup>. <i>Все още не помръкваше, продължаваше да пленява и властвува Дже-мовият прословут чар. Въпреки жалката храна, която му предлагаха тия чужди замъци, населени с кучкари, оръженосци и</i> <i>най</i><i>-много барончета, въпреки усамотението и неизвестността.</i> В. Мутафчиева, СД, 230. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРОСКОП <i>м. Физ.</i> 1. Уред за измерване загубата от теглото на потопено в газ тяло. | + | <b>БАРОСКОП</b> <i>м. Физ.</i> 1. Уред за измерване загубата от теглото на потопено в газ тяло. |
2. <i>Остар.</i> Барометър. | 2. <i>Остар.</i> Барометър. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРОСТАТ <i>м. Физ.</i> Уред, който регулира автоматично температурата в инсталации в зависимост от налягането. | + | <b>БАРОСТАТ</b> <i>м. Физ.</i> Уред, който регулира автоматично температурата в инсталации в зависимост от налягането. |
— От гр. (3apoq ’тежест’ + axaxoq ’стоящ, поставен’. | — От гр. (3apoq ’тежест’ + axaxoq ’стоящ, поставен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРОТЕРМОМЕТЪР, -ът, -а, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Физ.</i> Живачен термометър с много ситни деления, който се използва за определяне приблизителната височина на дадено място по температурата, при която кипи водата на това място (в зависимост от атмосферното налягане). | + | <b>БАРОТЕРМОМЕТЪР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Физ.</i> Живачен термометър с много ситни деления, който се използва за определяне приблизителната височина на дадено място по температурата, при която кипи водата на това място (в зависимост от атмосферното налягане). |
---- | ---- | ||
| − | БАРС, барсът, барса, <i>мн.</i> барсове, след <i>числ.</i> барса, <i>м.</i> Бозайник от семейство котки, подобен на леопард, със светлосива пухкава козина на тъмни петна, който обитава високопланинските райони на Централна и Средна Азия. Panthera uncia. <i>Барсът е много рядък хищник, поставен под строга охрана.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 33. | + | <b>БАРС</b>, барсът, барса, <i>мн.</i> барсове, след <i>числ.</i> барса, <i>м.</i> Бозайник от семейство котки, подобен на леопард, със светлосива пухкава козина на тъмни петна, който обитава високопланинските райони на Централна и Средна Азия. Panthera uncia. <i>Барсът е много рядък хищник, поставен под строга охрана.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 33. |
— Тюрк. през рус. баре. | — Тюрк. през рус. баре. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРТЕР <i>м.</i> 1. <i>Търг.</i> Вид компенсационна сделка между две държави за взаимна доставка (размяна) на стоки с еднаква стойност, при която не се извършват реални валутни плащания. <i>Бартерите допълнително стимулират промишлеността.</i> С, 1998, бр. 2042, 1. | + | <b>БАРТЕР</b> <i>м.</i> 1. <i>Търг.</i> Вид компенсационна сделка между две държави за взаимна доставка (размяна) на стоки с еднаква стойност, при която не се извършват реални валутни плащания. <i>Бартерите допълнително стимулират промишлеността.</i> С, 1998, бр. 2042, 1. |
2. <i>Разш.</i> Размяна на стоки с еднаква стойност. | 2. <i>Разш.</i> Размяна на стоки с еднаква стойност. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— Англ. barter. | — Англ. barter. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРТЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Търг.</i> Който се извършва чрез бартер. <i>Бартерна сделка. Бартерно разплащане.</i> | + | <b>БАРТЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Търг.</i> Който се извършва чрез бартер. <i>Бартерна сделка. Бартерно разплащане.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАРТЕРИЗИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Търг.</i> Извършване на търговски операции чрез бартер. <i>Предстои споразумение с Турция .. за бартеризиране на износ на електрическа енергия.</i> Кап., 1999, бр. 50, 67. | + | <b>БАРТЕРИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Търг.</i> Извършване на търговски операции чрез бартер. <i>Предстои споразумение с Турция .. за бартеризиране на износ на електрическа енергия.</i> Кап., 1999, бр. 50, 67. |
---- | ---- | ||
| − | БАРУГА <i>ж. Диал.</i> Локва. <i>Мари Йово, моме Йово, / не найде ли нейде вода, / нейде вода каква да е, / макар да е от баруга? /Да измиеш бяло лице.</i> Нар. пес., СбНУ XL, 40. | + | <b>БАРУГА</b> <i>ж. Диал.</i> Локва. <i>Мари Йово, моме Йово, / не найде ли нейде вода, / нейде вода каква да е, / макар да е от баруга? /Да измиеш бяло лице.</i> Нар. пес., СбНУ XL, 40. |
---- | ---- | ||
| − | БАРУЖКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> баруга; малка баруга. | + | <b>БАРУЖКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> баруга; малка баруга. |
---- | ---- | ||
| − | БАРУТ <i>м.</i> Взривно вещество, което се използва като боен заряд на огнестрелно оръжие, за пълнеж на снаряди, патрони, както и самостоятелно за експлозии. <i>Така нарежда Панайот войвода: ако чуете, че народът се е дигнал, не чакайте нито час и се вдигайте и вие. .. кой с каквото може. ..</i> | + | <b>БАРУТ</b> <i>м.</i> Взривно вещество, което се използва като боен заряд на огнестрелно оръжие, за пълнеж на снаряди, патрони, както и самостоятелно за експлозии. <i>Така нарежда Панайот войвода: ако чуете, че народът се е дигнал, не чакайте нито час и се вдигайте и вие. .. кой с каквото може. ..</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАРОСКОП | + | <b>БАРОСКОП</b> |
<i>— към Сливен! Там ще намерите и оръжие, и барут.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 478. <i>За да раз%ър-тва камъните, си служеше с барут.</i> Й. Йовков, ВАХ, 87. <i>Имаме куршум и барут, / и тънки пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки.</i> Нар. пес., СбГЯ, 15. <i>Бездимен барут.</i> | <i>— към Сливен! Там ще намерите и оръжие, и барут.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 478. <i>За да раз%ър-тва камъните, си служеше с барут.</i> Й. Йовков, ВАХ, 87. <i>Имаме куршум и барут, / и тънки пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки.</i> Нар. пес., СбГЯ, 15. <i>Бездимен барут.</i> | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— Тур. barut. | — Тур. barut. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРУТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> | + | <b>БАРУТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> |
1. Който е от или на барут. <i>Стреляше с къси редове по окопчетата на войниците и усещаще отдавна забравената миризма на изгорелите барутни газове в картечната кутия.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 4о2. <i>Куршумите свиряха над селото,, . ; тънка мъгли-ца от барутния дим са образуваше над селото.</i> 3. Стоянов, ЗБВ П, 25. <i>Дълбаеха</i> [войниците] <i>с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взривове.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 39. | 1. Който е от или на барут. <i>Стреляше с къси редове по окопчетата на войниците и усещаще отдавна забравената миризма на изгорелите барутни газове в картечната кутия.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 4о2. <i>Куршумите свиряха над селото,, . ; тънка мъгли-ца от барутния дим са образуваше над селото.</i> 3. Стоянов, ЗБВ П, 25. <i>Дълбаеха</i> [войниците] <i>с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взривове.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 39. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
3. <i>Прен.</i> За характер, нрав - избухлив. <i>Но Иван Мравов нямаше острия, барутен характер на сержанта Антонов, „мека и сантиментална беше душата му.</i> Й. Радичков, <i>ВН, 111. - Стига си лял сълзи, Йордане, ами обясни на щаба как изтървахме Кирил-</i> | 3. <i>Прен.</i> За характер, нрав - избухлив. <i>Но Иван Мравов нямаше острия, барутен характер на сержанта Антонов, „мека и сантиментална беше душата му.</i> Й. Радичков, <i>ВН, 111. - Стига си лял сълзи, Йордане, ами обясни на щаба как изтървахме Кирил-</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРУТЕН | + | <b>БАРУТЕН</b> |
Версия от 00:24, 5 декември 2012
рон1; млад барон1. Все още не помръкваше, продължаваше да пленява и властвува Дже-мовият прословут чар. Въпреки жалката храна, която му предлагаха тия чужди замъци, населени с кучкари, оръженосци и най-много барончета, въпреки усамотението и неизвестността. В. Мутафчиева, СД, 230.
БАРОСКОП м. Физ. 1. Уред за измерване загубата от теглото на потопено в газ тяло.
2. Остар. Барометър.
БАРОСТАТ м. Физ. Уред, който регулира автоматично температурата в инсталации в зависимост от налягането.
— От гр. (3apoq ’тежест’ + axaxoq ’стоящ, поставен’.
БАРОТЕРМОМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Живачен термометър с много ситни деления, който се използва за определяне приблизителната височина на дадено място по температурата, при която кипи водата на това място (в зависимост от атмосферното налягане).
БАРС, барсът, барса, мн. барсове, след числ. барса, м. Бозайник от семейство котки, подобен на леопард, със светлосива пухкава козина на тъмни петна, който обитава високопланинските райони на Централна и Средна Азия. Panthera uncia. Барсът е много рядък хищник, поставен под строга охрана. ПЗ, 1981, кн. 10, 33.
— Тюрк. през рус. баре.
БАРТЕР м. 1. Търг. Вид компенсационна сделка между две държави за взаимна доставка (размяна) на стоки с еднаква стойност, при която не се извършват реални валутни плащания. Бартерите допълнително стимулират промишлеността. С, 1998, бр. 2042, 1.
2. Разш. Размяна на стоки с еднаква стойност.
— Англ. barter.
БАРТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Търг. Който се извършва чрез бартер. Бартерна сделка. Бартерно разплащане.
БАРТЕРИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Търг. Извършване на търговски операции чрез бартер. Предстои споразумение с Турция .. за бартеризиране на износ на електрическа енергия. Кап., 1999, бр. 50, 67.
БАРУГА ж. Диал. Локва. Мари Йово, моме Йово, / не найде ли нейде вода, / нейде вода каква да е, / макар да е от баруга? /Да измиеш бяло лице. Нар. пес., СбНУ XL, 40.
БАРУЖКА ж. Диал. Умал. от баруга; малка баруга.
БАРУТ м. Взривно вещество, което се използва като боен заряд на огнестрелно оръжие, за пълнеж на снаряди, патрони, както и самостоятелно за експлозии. Така нарежда Панайот войвода: ако чуете, че народът се е дигнал, не чакайте нито час и се вдигайте и вие. .. кой с каквото може. ..
БАРОСКОП
— към Сливен! Там ще намерите и оръжие, и барут. Ст. Дичев, ЗС I, 478. За да раз%ър-тва камъните, си служеше с барут. Й. Йовков, ВАХ, 87. Имаме куршум и барут, / и тънки пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки. Нар. пес., СбГЯ, 15. Бездимен барут.
О Държа (пазя, запазвам) барута <си> сух. Книж. Намирам се в пълна бойна готовност; готов съм да посрещна всяка изненада за бой. — За тия гадове само бой, па да видим тогава дали ще смеят много често да вирят опашка. Ние държим барута винаги сух, но трябва да се пазим от техните предизвикателства. В. Нешков, Н, 373. Замирисва / замирише на барут. Появяват се признаци за олизко избухване на война, на бойни действия. Ако сичките тия слухове, известия и явни политически симптоми се развиват по-нататък, то скоро около нас ще да замирише на барут, Хр. Ботев, Съч. 1929, 268. Мирише на барут. Има опасност от конфликт, съществуват признаци за избухване на близка война, на бойни действия. Кавалерийският разезд, .. , внезапно изскочи зад завоя. . Тревогата обхвана всички. .
— Казах ли ти аз, че мирише на барут — смееше се Андон. Ем. Станев, ИК III и IV, 233. Не съм помирисвал / помирисал барут. Разг. Не съм участвувал в бойни действия, в сражение. Той бе дал живота си за тази държава, бе спасил нейната военна чест и затова сега тя трябваше да го подкрепи срещу претенциите на този тип, който не ое дори помирисал барут, а продължаваше да скубе и обира хората, които проливаха кръвта си, за да може той да живее. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 430. Язък за барута. Разг. Употребява се, когато са положени напразни усилия за нещо.
— Тур. barut.
БАРУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който е от или на барут. Стреляше с къси редове по окопчетата на войниците и усещаще отдавна забравената миризма на изгорелите барутни газове в картечната кутия. Ем. Станев, ИК III и IV, 4о2. Куршумите свиряха над селото,, . ; тънка мъгли-ца от барутния дим са образуваше над селото. 3. Стоянов, ЗБВ П, 25. Дълбаеха [войниците] с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взривове. Г. Райчев, Избр. съч. II, 39.
2. Който е предназначен за съхраняване на барут. Петко поздрави войниците, после поиска да го заведат в барутните погреби, а оттам отиде при крепостните батареи. Ст. Сивриев, ПВ, 104. Барутен склад.
3. Прен. За характер, нрав - избухлив. Но Иван Мравов нямаше острия, барутен характер на сержанта Антонов, „мека и сантиментална беше душата му. Й. Радичков, ВН, 111. - Стига си лял сълзи, Йордане, ами обясни на щаба как изтървахме Кирил-
БАРУТЕН
