Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/468“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
10. Като <i>същ.</i> Ахане, възклицаване. — <i>И песните им слушай, няма вече ах и ох, ами все пушки и саби звънтят.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. — <i>Пият запотени студена вода, после се излягат като биволи на земята. И утре ще има ах и ох! Болести, отсъствия от училище и мамини сълзи.</i> А. Гуляшки, Л, 397. <i>Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. И каква любов? Игра. Прелестна игра, без ах, без ох.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 130. | 10. Като <i>същ.</i> Ахане, възклицаване. — <i>И песните им слушай, няма вече ах и ох, ами все пушки и саби звънтят.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. — <i>Пият запотени студена вода, после се излягат като биволи на земята. И утре ще има ах и ох! Болести, отсъствия от училище и мамини сълзи.</i> А. Гуляшки, Л, 397. <i>Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. И каква любов? Игра. Прелестна игра, без ах, без ох.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 130. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХА<sup>1</sup> и А-ХА <i>частица. Разг.</i> 1. При отговор — за означаване на потвърждение; да. — <i>Нали отивате до Ропотамо? — попита Филип. — Аха — каза капитанът, без да вдигне глава.</i> Ем. Манов, БГ, 72. — <i>Ма-нило! — извика Бенко. — Ти ли си? — Аха!</i> | + | <b>АХА</b><sup>1</sup> и А-ХА <i>частица. Разг.</i> 1. При отговор — за означаване на потвърждение; да. — <i>Нали отивате до Ропотамо? — попита Филип. — Аха — каза капитанът, без да вдигне глава.</i> Ем. Манов, БГ, 72. — <i>Ма-нило! — извика Бенко. — Ти ли си? — Аха!</i> |
<i>— последва къс отговор.</i> Ал. Бабек, МЕ, 236. — <i>Е, какво, ти да не си решила да спиш тука при кравите?.. — Аха!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 57. — <i>Тошко, ти ли си, бе? — зачуди се Атанас Щерев на високия и едър млад овчар, .. — А-ха, аз съм — завъртя глава Голям Борован.</i> Д. Ангелов, ЖС, 152. 2. За означаване, че действието, означено след частицата, почти настъпва; насмалко, а а-а. <i>Още от вратата жена ми разправя цялата случка и устните е треперят — аха-аха да заплаче.</i> Св. Минков, РТК, 193. | <i>— последва къс отговор.</i> Ал. Бабек, МЕ, 236. — <i>Е, какво, ти да не си решила да спиш тука при кравите?.. — Аха!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 57. — <i>Тошко, ти ли си, бе? — зачуди се Атанас Щерев на високия и едър млад овчар, .. — А-ха, аз съм — завъртя глава Голям Борован.</i> Д. Ангелов, ЖС, 152. 2. За означаване, че действието, означено след частицата, почти настъпва; насмалко, а а-а. <i>Още от вратата жена ми разправя цялата случка и устните е треперят — аха-аха да заплаче.</i> Св. Минков, РТК, 193. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<i>— Щом ме погледне някой, струва</i> <i>mji</i> <i>се, че знае и — а-ха, ще му кажа сама...</i> И. Йовков, А, 115. <i>Щом чу хазяйката, че е ерген, широка усмивка се разля на устните и`, и аха да заподскача като същинско дете.</i> Кр. Григоров, Н, 179. <i>Ще изпише например петел, а той сякаш е жив, а-ха да изккурига и да за-пляска с криле.</i> А.Гуляшки, ЗР, 54. | <i>— Щом ме погледне някой, струва</i> <i>mji</i> <i>се, че знае и — а-ха, ще му кажа сама...</i> И. Йовков, А, 115. <i>Щом чу хазяйката, че е ерген, широка усмивка се разля на устните и`, и аха да заподскача като същинско дете.</i> Кр. Григоров, Н, 179. <i>Ще изпише например петел, а той сякаш е жив, а-ха да изккурига и да за-пляска с криле.</i> А.Гуляшки, ЗР, 54. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХА<sup>2</sup>, А-ХА и (удължено) аха-а и аха- | + | <b>АХА</b><sup>2</sup>, А-ХА и (удължено) аха-а и аха- |
а-а <i>междум.</i> I. За израз на досещане; ах, а. | а-а <i>междум.</i> I. За израз на досещане; ах, а. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
5. В съчет. с их а — подвикване при хоро, ръченица. <i>Всички крака размотаха, / кръшно хорце свиха в час. /.. — И-ха, а-ха! Вред</i> ехти. СбХ, 20. | 5. В съчет. с их а — подвикване при хоро, ръченица. <i>Всички крака размотаха, / кръшно хорце свиха в час. /.. — И-ха, а-ха! Вред</i> ехти. СбХ, 20. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХАЕЦ, <i>мн.</i> -айци, <i>м. Остар.</i> Ахеец; ахеянин. <i>Пей за гнева на Ахила, сина Пеле-ев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци.</i> А. Разцветников, Избр. пр (превод), 9. | + | <b>АХАЕЦ</b>, <i>мн.</i> -айци, <i>м. Остар.</i> Ахеец; ахеянин. <i>Пей за гнева на Ахила, сина Пеле-ев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци.</i> А. Разцветников, Избр. пр (превод), 9. |
---- | ---- | ||
| − | АХАЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> ахаец; ахейски. <i>Още дори и заплашваш да вземеш ти мойта награда, / що я за много труд дадоха мен синовете ахайски. А.</i> Разцветников, Избр. пр (превод), 12. | + | <b>АХАЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> ахаец; ахейски. <i>Още дори и заплашваш да вземеш ти мойта награда, / що я за много труд дадоха мен синовете ахайски. А.</i> Разцветников, Избр. пр (превод), 12. |
---- | ---- | ||
| − | АХАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Разг.</i> Ахкам. <i>Сичките ораторствуваха, секи даваше команди и своето мнение, ахаше и оха-ше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 25. <i>Убил човек сред пътя / .. Тук някой аха, тамо друг се кръсти — / та как можа тъй ножа да завре!</i> К. Христов, Избр. ст, 155. | + | <b>АХАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Разг.</i> Ахкам. <i>Сичките ораторствуваха, секи даваше команди и своето мнение, ахаше и оха-ше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 25. <i>Убил човек сред пътя / .. Тук някой аха, тамо друг се кръсти — / та как можа тъй ножа да завре!</i> К. Христов, Избр. ст, 155. |
---- | ---- | ||
| − | АХАМИН, <i>мн.</i> ахами, <i>м. Остар.</i> Хаха-мин; равин. — <i>Госпожица, колкото и жената на ахамина, издума ниско Иванова първа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 79. <i>Аз ще ида турчен да стана / или ахамин в Селаник.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 30. | + | <b>АХАМИН</b>, <i>мн.</i> ахами, <i>м. Остар.</i> Хаха-мин; равин. — <i>Госпожица, колкото и жената на ахамина, издума ниско Иванова първа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 79. <i>Аз ще ида турчен да стана / или ахамин в Селаник.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 30. |
---- | ---- | ||
| − | АХАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> ахам. <i>Изведнъж почувствувах, че това всъщност е най-поносимият разговор между нас двамата в тоя миг. Всички ахания: „Каква хубава нощ! Какъв чист сняг!“ .. биха опетнили бялото настроение.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 124. <i>Па защо ли много думи, горещи цалувки, ахания и охания там, гдето говори самото сърце, чистата душа и нефалшивите чувства?</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 98. <i>На другия ден „Н. П.“ се изпълваха с удивителни и въпросителни, с ахания и охания, с оплаквания на България и нейна</i> | + | <b>АХАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> ахам. <i>Изведнъж почувствувах, че това всъщност е най-поносимият разговор между нас двамата в тоя миг. Всички ахания: „Каква хубава нощ! Какъв чист сняг!“ .. биха опетнили бялото настроение.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 124. <i>Па защо ли много думи, горещи цалувки, ахания и охания там, гдето говори самото сърце, чистата душа и нефалшивите чувства?</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 98. <i>На другия ден „Н. П.“ се изпълваха с удивителни и въпросителни, с ахания и охания, с оплаквания на България и нейна</i> |
---- | ---- | ||
| − | АХАНЕ | + | <b>АХАНЕ</b> |
Версия от 23:36, 4 декември 2012
да. Едно момче ми го даде. П. Проданов, С, 90.
10. Като същ. Ахане, възклицаване. — И песните им слушай, няма вече ах и ох, ами все пушки и саби звънтят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. — Пият запотени студена вода, после се излягат като биволи на земята. И утре ще има ах и ох! Болести, отсъствия от училище и мамини сълзи. А. Гуляшки, Л, 397. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. И каква любов? Игра. Прелестна игра, без ах, без ох. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
АХА1 и А-ХА частица. Разг. 1. При отговор — за означаване на потвърждение; да. — Нали отивате до Ропотамо? — попита Филип. — Аха — каза капитанът, без да вдигне глава. Ем. Манов, БГ, 72. — Ма-нило! — извика Бенко. — Ти ли си? — Аха!
— последва къс отговор. Ал. Бабек, МЕ, 236. — Е, какво, ти да не си решила да спиш тука при кравите?.. — Аха! Ст. Даскалов, СЛ, 57. — Тошко, ти ли си, бе? — зачуди се Атанас Щерев на високия и едър млад овчар, .. — А-ха, аз съм — завъртя глава Голям Борован. Д. Ангелов, ЖС, 152. 2. За означаване, че действието, означено след частицата, почти настъпва; насмалко, а а-а. Още от вратата жена ми разправя цялата случка и устните е треперят — аха-аха да заплаче. Св. Минков, РТК, 193.
— Щом ме погледне някой, струва mji се, че знае и — а-ха, ще му кажа сама... И. Йовков, А, 115. Щом чу хазяйката, че е ерген, широка усмивка се разля на устните и`, и аха да заподскача като същинско дете. Кр. Григоров, Н, 179. Ще изпише например петел, а той сякаш е жив, а-ха да изккурига и да за-пляска с криле. А.Гуляшки, ЗР, 54.
АХА2, А-ХА и (удължено) аха-а и аха-
а-а междум. I. За израз на досещане; ах, а.
— Какво имах друго да ти кажа? Аха, сетих се: ще ми купиш едно щъкалце с елба-санско дървено масълце. А. Каралийчев, ПГ, 117-118. Върху шията на младежа зееше рана от куршум и на две крачки от него се търкаляше кутия с бензин. А-ха, ето откъде идеше миризмата на бензин!... Д. Димов, Т, 538. — Я! Какво чисто влакно! Но защо е узрял само този стрък? Аха, нещо го е яло, все едно че го е окършило. П. Бобев, ГЕ, 84.
2. За израз на изненада, учудване; а. Аз бях скрила цветята зад гърба си, открих ги и му поднесох китката. — Аха, хризантеми!
— учуди се искрено той. Г. Райчев, Избр. съч. I, 178. Мечо се навря вътре. Слуша — някой хърка в тъмнината. Гледа — нещо се сивее. Една глава в мрака се белее. — Аха, че това е вуйчо Язо! Ем. Станев, ГЧ, 12. Погледнах още... а-ха-а-а! — виж, каква била работата! — Кита се фанала и тя на хорото и играе до леля ти Гена. Т. Влай-ков, Съч. И, 12. Издига с две ръце куртката, гледа дупките по нея и брои с глас: „Една, две, „три... Аха! И тука!... Шест, седем... „ Й. Йовков, Разк. I, 22.
468
3. За израз на закана; а. На пътната врата стоеше майка ми със сърдито лице и пръчка в ръка. — Аха — каза тя, като ме видя,
— ето те и тебе най-после! П. Незнакомов, МА, 117. —Аха... вашата майка! — извика той на турски. — Сега ще видите вие! Д. Талев, И, 448. — Аха — закани му се с глава попадията: — Сега тъй, а? Като дойде най-напред учителката, не я искахте. Д. Талев, ПК, 248.
4. За израз на присмех, подигравка. — А-ха! Почна да издаваш глас! — изскимтяха в злобен смях палачите. — Вода! — замоли Ванко отпаднало. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. —Как ще стане ли? — скочи Венков.
— Аз ще занеса тия пари в Цариград/ Ще ида в Цариград, пък ще видим какво ще стане. — Аха — смигна Аврам Немтур, та всички да го видят, — ще отидеш ти, де-мек ... Д. Талев, ЖС, 139-140.
5. В съчет. с их а — подвикване при хоро, ръченица. Всички крака размотаха, / кръшно хорце свиха в час. /.. — И-ха, а-ха! Вред ехти. СбХ, 20.
АХАЕЦ, мн. -айци, м. Остар. Ахеец; ахеянин. Пей за гнева на Ахила, сина Пеле-ев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 9.
АХАЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от ахаец; ахейски. Още дори и заплашваш да вземеш ти мойта награда, / що я за много труд дадоха мен синовете ахайски. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 12.
АХАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Ахкам. Сичките ораторствуваха, секи даваше команди и своето мнение, ахаше и оха-ше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове. 3. Стоянов, ЗБВ II, 25. Убил човек сред пътя / .. Тук някой аха, тамо друг се кръсти — / та как можа тъй ножа да завре! К. Христов, Избр. ст, 155.
АХАМИН, мн. ахами, м. Остар. Хаха-мин; равин. — Госпожица, колкото и жената на ахамина, издума ниско Иванова първа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 79. Аз ще ида турчен да стана / или ахамин в Селаник. Л. Каравелов, Съч. I, 30.
АХАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от ахам. Изведнъж почувствувах, че това всъщност е най-поносимият разговор между нас двамата в тоя миг. Всички ахания: „Каква хубава нощ! Какъв чист сняг!“ .. биха опетнили бялото настроение. Бл. Димитрова, ПКС, 124. Па защо ли много думи, горещи цалувки, ахания и охания там, гдето говори самото сърце, чистата душа и нефалшивите чувства? 3. Стоянов, ЗБВ III, 98. На другия ден „Н. П.“ се изпълваха с удивителни и въпросителни, с ахания и охания, с оплаквания на България и нейна
АХАНЕ
