Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/438“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От араб. през тур. asker. | — От араб. през тур. asker. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКЕРЛИК <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Военна служба; войниклък. | + | <b>АСКЕРЛИК</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Военна служба; войниклък. |
<i>— Пусто останало и българско царство и пр., — нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа. — На аскерликът е туй сега не му е добро, — говоряха помежду си събравшите се селяни.</i> 3. Стоянов, ЗБВ И, 84-85. | <i>— Пусто останало и българско царство и пр., — нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа. — На аскерликът е туй сега не му е добро, — говоряха помежду си събравшите се селяни.</i> 3. Стоянов, ЗБВ И, 84-85. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Тур. askerlik. Друга форма: аскерлък. | — Тур. askerlik. Друга форма: аскерлък. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКЕРЛИ`Я, -йята, и — йят, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Войник, аскер. <i>Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето..</i> | + | <b>АСКЕРЛИ`Я</b>, -йята, и — йят, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Войник, аскер. <i>Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето..</i> |
<i>— Де аскерлият, да го видя?</i> Ив. Вазов, Съч. X, 100. <i>По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина ас-керлии.</i> Д. Талев, И, 586. | <i>— Де аскерлият, да го видя?</i> Ив. Вазов, Съч. X, 100. <i>По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина ас-керлии.</i> Д. Талев, И, 586. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКЕРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар. Прил. от</i> аскер (в 1 и 2 знач.); войнишки, войскови`. <i>Пред мене не съществуваше нищо друго, освен синята аскерска униформа и червения фес, в който се целех, щом се покажеха негде.</i> П. К. Яворов, Съч. И, 156. | + | <b>АСКЕРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар. Прил. от</i> аскер (в 1 и 2 знач.); войнишки, войскови`. <i>Пред мене не съществуваше нищо друго, освен синята аскерска униформа и червения фес, в който се целех, щом се покажеха негде.</i> П. К. Яворов, Съч. И, 156. |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТ <i>м.</i> 1. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник. <i>У Симеон като че ли имаше от фанатизма на александрийските аскети, една опасна възбуденост, която плашеше дори него, волнодумеца.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 105. 2. <i>Прен.</i> Човек, извънредно въздържан по отношение на удоволствията на живота, който има суров начин на живот. <i>По природа той не беше нито развратник, нито ас-кет и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи или печал.</i> Д. Димов, Т, 17. | + | <b>АСКЕТ</b> <i>м.</i> 1. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник. <i>У Симеон като че ли имаше от фанатизма на александрийските аскети, една опасна възбуденост, която плашеше дори него, волнодумеца.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 105. 2. <i>Прен.</i> Човек, извънредно въздържан по отношение на удоволствията на живота, който има суров начин на живот. <i>По природа той не беше нито развратник, нито ас-кет и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи или печал.</i> Д. Димов, Т, 17. |
— От гр. аслст|тп<; ’който се упражнява в нещо, специалист’ през рус. аскет. | — От гр. аслст|тп<; ’който се упражнява в нещо, специалист’ през рус. аскет. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> | + | <b>АСКЕТИЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> |
1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. <i>Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха.. Тези качества на богомилите,.., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние.</i> Р. Каролев, УБЧ, 1119. | 1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. <i>Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха.. Тези качества на богомилите,.., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние.</i> Р. Каролев, УБЧ, 1119. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
438 | 438 | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Аскет. <i>Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество,., а да спаси своята собствена душа.</i> Знан., 1875, бр. 1, 11. <i>Той</i> [Неофит Рилски] <i>е величавият тип на строгите вдъхновени и екзалтирани аскетици на първото християнство.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 30. | + | <b>АСКЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Аскет. <i>Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество,., а да спаси своята собствена душа.</i> Знан., 1875, бр. 1, 11. <i>Той</i> [Неофит Рилски] <i>е величавият тип на строгите вдъхновени и екзалтирани аскетици на първото християнство.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 30. |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТИКА <i>ж. Рядко.</i> Аскетизъм (в 1 знач.). | + | <b>АСКЕТИКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Аскетизъм (в 1 знач.). |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до аскетизъм; аске-тически, отшелнически. <i>Аскетичен живот.</i> 2. Който е присъщ на аскет. <i>В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си.</i> Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. <i>Аскетично тяло.</i> | + | <b>АСКЕТИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до аскетизъм; аске-тически, отшелнически. <i>Аскетичен живот.</i> 2. Който е присъщ на аскет. <i>В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си.</i> Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. <i>Аскетично тяло.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нежел.</i> Аскетичен. <i>От спартански, животът ни се превърна на аскетически.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 176. | + | <b>АСКЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нежел.</i> Аскетичен. <i>От спартански, животът ни се превърна на аскетически.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 176. |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТИ`ЧЕСКИ. <i>Нежел. Нареч. от прил.</i> аскетически; аскетично. <i>Живее аскетически.</i> | + | <b>АСКЕТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нежел. Нареч. от прил.</i> аскетически; аскетично. <i>Живее аскетически.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> аскетичен; като аскет, аскетически. <i>Тя видя същата фигура, същото лице,.., същата пламенна красота и аскетично свити устни.</i> Д. Димов, ОД, 119. <i>Живее аскетично.</i> | + | <b>АСКЕТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аскетичен; като аскет, аскетически. <i>Тя видя същата фигура, същото лице,.., същата пламенна красота и аскетично свити устни.</i> Д. Димов, ОД, 119. <i>Живее аскетично.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ на аскет; аскетичен, аскетически. <i>Аскетски живот.</i> | + | <b>АСКЕТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ на аскет; аскетичен, аскетически. <i>Аскетски живот.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Живот на аскет; аскетизъм. | + | <b>АСКЕТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Живот на аскет; аскетизъм. |
---- | ---- | ||
| − | АСКЕТУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Живея като аскет. | + | <b>АСКЕТУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Живея като аскет. |
— Друга (остар.) форма: ашкитувам. | — Друга (остар.) форма: ашкитувам. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКИТИ`ЙНИЦА <i>ж. Диал.</i> Постница. | + | <b>АСКИТИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Постница. |
— Друга (остар.) форма: ашкити`иница. | — Друга (остар.) форма: ашкити`иница. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКИТИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Диал.</i> Аскет (в 1 знач.); постник. | + | <b>АСКИТИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Диал.</i> Аскет (в 1 знач.); постник. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.) форма: а ш к и т й я. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.) форма: а ш к и т й я. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКЛЕПИАД <i>м. Книж.</i> В древна Гърция — жрец на Асклепий, който е бил и лекар. <i>Към храмовете са откривани болници, където първите лекари са жреци, известни под името асклепиади. А.</i> Гюровски, АЧ, 11. | + | <b>АСКЛЕПИАД</b> <i>м. Книж.</i> В древна Гърция — жрец на Асклепий, който е бил и лекар. <i>Към храмовете са откривани болници, където първите лекари са жреци, известни под името асклепиади. А.</i> Гюровски, АЧ, 11. |
| − | — От гр. ’АсткХетабгц; ’потомък на Асклспий, бог на | + | — От гр. ’АсткХетабгц; ’потомък на Асклспий, бог на медицината’. |
---- | ---- | ||
| − | АСКОРБИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Аскорбинова киселина. <i>Хим.</i> Органично вещество във вид на безцветен кристален прах с кисел вкус, което лесно се | + | <b>АСКОРБИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Аскорбинова киселина. <i>Хим.</i> Органично вещество във вид на безцветен кристален прах с кисел вкус, което лесно се |
аскорбинов | аскорбинов | ||
Версия от 23:18, 4 декември 2012
се дума из селото. — Хамид аскерът. Б. Несторов, СР, 129.
3. Само ед. Рядко. Войниклък; аскерлик. Кой като мене, кой като мене, / девет години ходих/по аскер, по сефер. 3. Стоянов, ЗБВ 1П, 150.
— От араб. през тур. asker.
АСКЕРЛИК мн. няма, м. Остар., сега простонар. Военна служба; войниклък.
— Пусто останало и българско царство и пр., — нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа. — На аскерликът е туй сега не му е добро, — говоряха помежду си събравшите се селяни. 3. Стоянов, ЗБВ И, 84-85.
— Тур. askerlik. Друга форма: аскерлък.
АСКЕРЛИ`Я, -йята, и — йят, мн. -йи, м. Остар. Войник, аскер. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето..
— Де аскерлият, да го видя? Ив. Вазов, Съч. X, 100. По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина ас-керлии. Д. Талев, И, 586.
АСКЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от аскер (в 1 и 2 знач.); войнишки, войскови`. Пред мене не съществуваше нищо друго, освен синята аскерска униформа и червения фес, в който се целех, щом се покажеха негде. П. К. Яворов, Съч. И, 156.
АСКЕТ м. 1. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник. У Симеон като че ли имаше от фанатизма на александрийските аскети, една опасна възбуденост, която плашеше дори него, волнодумеца. А. Гуляшки, ЗВ, 105. 2. Прен. Човек, извънредно въздържан по отношение на удоволствията на живота, който има суров начин на живот. По природа той не беше нито развратник, нито ас-кет и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи или печал. Д. Димов, Т, 17.
— От гр. аслст|тп<; ’който се упражнява в нещо, специалист’ през рус. аскет.
АСКЕТИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м.
1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха.. Тези качества на богомилите,.., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние. Р. Каролев, УБЧ, 1119.
2. Прен. Прекалено въздържане, отказване от земните блага; суров начин на живот. Когато човек свикне с кучешкия аскетизъм на бездомника, тогава и хартията топли също тъй добре, както пухеният юрган. Св. Минков, ДА, 111.
аскер ли`к
438
АСКЕТИ`К, мн. -ци, м. Остар. Аскет. Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество,., а да спаси своята собствена душа. Знан., 1875, бр. 1, 11. Той [Неофит Рилски] е величавият тип на строгите вдъхновени и екзалтирани аскетици на първото християнство. Ив. Вазов, Съч. XV, 30.
АСКЕТИКА ж. Рядко. Аскетизъм (в 1 знач.).
АСКЕТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до аскетизъм; аске-тически, отшелнически. Аскетичен живот. 2. Който е присъщ на аскет. В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си. Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. Аскетично тяло.
АСКЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Аскетичен. От спартански, животът ни се превърна на аскетически. Ив. Вазов, Съч. VII, 176.
АСКЕТИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. аскетически; аскетично. Живее аскетически.
АСКЕТИ`ЧНО. Нареч. от аскетичен; като аскет, аскетически. Тя видя същата фигура, същото лице,.., същата пламенна красота и аскетично свити устни. Д. Димов, ОД, 119. Живее аскетично.
АСКЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на аскет; аскетичен, аскетически. Аскетски живот.
АСКЕТСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Живот на аскет; аскетизъм.
АСКЕТУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Живея като аскет.
— Друга (остар.) форма: ашкитувам.
АСКИТИ`ЙНИЦА ж. Диал. Постница.
— Друга (остар.) форма: ашкити`иница.
АСКИТИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Диал. Аскет (в 1 знач.); постник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.) форма: а ш к и т й я.
АСКЛЕПИАД м. Книж. В древна Гърция — жрец на Асклепий, който е бил и лекар. Към храмовете са откривани болници, където първите лекари са жреци, известни под името асклепиади. А. Гюровски, АЧ, 11.
— От гр. ’АсткХетабгц; ’потомък на Асклспий, бог на медицината’.
АСКОРБИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Аскорбинова киселина. Хим. Органично вещество във вид на безцветен кристален прах с кисел вкус, което лесно се
аскорбинов
