Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/338“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От гр. o^Kpifleaxpov. | — От гр. o^Kpifleaxpov. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИТРИОН <i>м. Остар. Книж.</i> Домакин. <i>И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща... Наший амфитрион не бе пощадил шампането.</i> Ч (превод), 1875, кн.2, 89. <i>Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 145. | + | <b>АМФИТРИОН</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Домакин. <i>И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща... Наший амфитрион не бе пощадил шампането.</i> Ч (превод), 1875, кн.2, 89. <i>Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 145. |
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФОРА <i>ж.</i> Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. <i>На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век.</i> НТМ, 1961, кн.9, 6. <i>В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А.</i> Дончев, СВС, 658. <i>Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино.</i> Ист. V кл, 1980, 97. <i>От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .. , с червеното благоуханно дърво на африканските гори,.. , с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 65. | + | <b>АМФОРА</b> <i>ж.</i> Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. <i>На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век.</i> НТМ, 1961, кн.9, 6. <i>В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А.</i> Дончев, СВС, 658. <i>Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино.</i> Ист. V кл, 1980, 97. <i>От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .. , с червеното благоуханно дърво на африканските гори,.. , с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 65. |
— От гр. ajupopsv; през лат. amphora. | — От гр. ajupopsv; през лат. amphora. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> амфора. <i>Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.</i> | + | <b>АМФОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> амфора. <i>Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМФОТЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Хим.</i> Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. <i>Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите.</i> ПН, 1935, кн. 5-6, 93. <i>Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.</i> | + | <b>АМФОТЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Хим.</i> Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. <i>Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите.</i> ПН, 1935, кн. 5-6, 93. <i>Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.</i> |
— От гр. ацфохеро^ ’двояк, двустранен’. | — От гр. ацфохеро^ ’двояк, двустранен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФОТЕРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Качество на амфотерен. | + | <b>АМФОТЕРНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Качество на амфотерен. |
---- | ---- | ||
| − | АН-. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: анаероби, аналфабет, анандрия, аналгезия, аналгин, анемия, анархияи др. | + | <b>АН-</b>. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: анаероби, аналфабет, анандрия, аналгезия, аналгин, анемия, анархияи др. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИТРИОН | + | <b>АМФИТРИОН</b> |
— От гр. a- (av-) ’не, без’. | — От гр. a- (av-) ’не, без’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНА-. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора идр. | + | <b>АНА-</b>. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора идр. |
2. Обратно, напр.: анаграма, анамор-фоза, анамнезаидр. | 2. Обратно, напр.: анаграма, анамор-фоза, анамнезаидр. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— От гр. ava ’въз, върху, през, по’. | — От гр. ava ’въз, върху, през, по’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНА <i>съюз. Диал.</i> Но. <i>Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388. | + | <b>АНА</b> <i>съюз. Диал.</i> Но. <i>Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388. |
---- | ---- | ||
| − | АНАБАПТИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Истор.</i> Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст. | + | <b>АНАБАПТИЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Истор.</i> Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст. |
— От гр. dvaPa7iTiCTfj.6<; ’кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus. | — От гр. dvaPa7iTiCTfj.6<; ’кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНАБАПТИСТ <i>м.</i> Последовател на анабаптизма. | + | <b>АНАБАПТИСТ</b> <i>м.</i> Последовател на анабаптизма. |
— Нем. Anabaptist. | — Нем. Anabaptist. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНАБИОЗА <i>ж. Биол.</i> Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот. | + | <b>АНАБИОЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот. |
— От гр. avap(o)CTiq ’съживяване’. | — От гр. avap(o)CTiq ’съживяване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНАБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> анабиоза. <i>Анабиотично състояние.</i> | + | <b>АНАБИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> анабиоза. <i>Анабиотично състояние.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНАБОЛЕН -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол. Мед.</i> Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. <i>Мъжките им</i> [на спортистките] <i>фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 28. <i>Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати.</i> Леч., 1999, бр. 22, 5. | + | <b>АНАБОЛЕН</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол. Мед.</i> Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. <i>Мъжките им</i> [на спортистките] <i>фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 28. <i>Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати.</i> Леч., 1999, бр. 22, 5. |
— От гр. avapoXii ’издигане’. | — От гр. avapoXii ’издигане’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНАБОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. <i>Противоп.</i> катаболизъм, дисимилация. | + | <b>АНАБОЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. <i>Противоп.</i> катаболизъм, дисимилация. |
— От гр. avaPoXii ’издигане’ през лат. anabolismus. | — От гр. avaPoXii ’издигане’ през лат. anabolismus. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, | + | <b>АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, |
<i>прил. Астрон.</i> Който се намира извън нашата галактическа система. | <i>прил. Астрон.</i> Който се намира извън нашата галактическа система. | ||
| − | — От гр. ava ’над, извънЧуаА.акт1ко£ | + | — От гр. ava ’над, извънЧуаА.акт1ко£ ’млечен’. |
---- | ---- | ||
| − | АНАГЛИ`ПТИКА ж. Релефни букви | + | <b>АНАГЛИ`ПТИКА</b> ж. Релефни букви |
---- | ---- | ||
| − | АНАГЛИ`ПТИКА | + | <b>АНАГЛИ`ПТИКА</b> |
Версия от 19:22, 4 декември 2012
вестният Колизеум в Рим, където се събирали до към 50 000 души. ВН, 1961, бр. 3048, 4. Гладиаторските борби се устройвали в амфитеатри (полукръгли или кръгли помещения със стъпаловидни седалки за зрителите). Ист. V кл, 1980, 208. 2. Всяка зрителна зала — закрита или на открито, в която редовете от седалки за зрителите са разположени по същия начин. Амфитеатърът, галерията и официалните трибуни побираха над сто хиляди зрители. А. Гуляшки, ЗВ, 132. Известният амфитеатър, разположен в центъра на най-голе-мия варшавски парк, беше препълнен с публика. ОФ, 1950, бр. 1796, 3.
— От гр. o^Kpifleaxpov.
АМФИТРИОН м. Остар. Книж. Домакин. И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща... Наший амфитрион не бе пощадил шампането. Ч (превод), 1875, кн.2, 89. Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион. Ив. Вазов, Съч. XVII, 145.
— От гр. собств.
АМФОРА ж. Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век. НТМ, 1961, кн.9, 6. В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А. Дончев, СВС, 658. Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино. Ист. V кл, 1980, 97. От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .. , с червеното благоуханно дърво на африканските гори,.. , с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори. А. Гуляшки, ЗВ, 65.
— От гр. ajupopsv; през лат. amphora.
АМФОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от амфора. Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.
АМФОТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите. ПН, 1935, кн. 5-6, 93. Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.
— От гр. ацфохеро^ ’двояк, двустранен’.
АМФОТЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Хим. Качество на амфотерен.
АН-. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: анаероби, аналфабет, анандрия, аналгезия, аналгин, анемия, анархияи др.
АМФИТРИОН
— От гр. a- (av-) ’не, без’.
АНА-. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора идр.
2. Обратно, напр.: анаграма, анамор-фоза, анамнезаидр.
3. През, преместване, напр.: анастомоза, аналогия.
4. Който се възстановява или повтаря при процеси и явления, напр.: анапластия, анабаптизъм, анадиплозис.
— От гр. ava ’въз, върху, през, по’.
АНА съюз. Диал. Но. Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори. Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388.
АНАБАПТИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст.
— От гр. dvaPa7iTiCTfj.6<; ’кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus.
АНАБАПТИСТ м. Последовател на анабаптизма.
— Нем. Anabaptist.
АНАБИОЗА ж. Биол. Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот.
— От гр. avap(o)CTiq ’съживяване’.
АНАБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от анабиоза. Анабиотично състояние.
АНАБОЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Мед. Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. Мъжките им [на спортистките] фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди. ДТ, 1998, бр. 9, 28. Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати. Леч., 1999, бр. 22, 5.
— От гр. avapoXii ’издигане’.
АНАБОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. Противоп. катаболизъм, дисимилация.
— От гр. avaPoXii ’издигане’ през лат. anabolismus.
АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и,
прил. Астрон. Който се намира извън нашата галактическа система.
— От гр. ava ’над, извънЧуаА.акт1ко£ ’млечен’.
АНАГЛИ`ПТИКА ж. Релефни букви
АНАГЛИ`ПТИКА
