Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/316“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистиче-ски. <i>И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруи-стични цели е служило само на грубото ко-ристолюбие на неколцина нотабили. М.</i> Арнаудов, БКД, 90. <i>Алтруистична постъпка.</i>
+
 
 +
----
 +
<b>АЛТРУИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистиче-ски. <i>И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруи-стични цели е служило само на грубото ко-ристолюбие на неколцина нотабили. М.</i> Арнаудов, БКД, 90. <i>Алтруистична постъпка.</i>
 
----
 
----
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
<b>АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и,
  
 
<i>прил.</i> Алтруистичен.
 
<i>прил.</i> Алтруистичен.
 
----
 
----
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> алтруистически; алтруистично.
+
<b>АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алтруистически; алтруистично.
 
----
 
----
АЛТРУИСТИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> алтруистичен; алтруистически. <i>Той постъпи алтруистично.</i>
+
<b>АЛТРУИСТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> алтруистичен; алтруистически. <i>Той постъпи алтруистично.</i>
 
----
 
----
АЛТХОРН <i>м. Муз.</i> Алтхорна.
+
<b>АЛТХОРН</b> <i>м. Муз.</i> Алтхорна.
  
 
— Нем. Althorn.
 
— Нем. Althorn.
 
----
 
----
АЛТХОРНА <i>ж. Муз.</i> Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. <i>Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорна-та.</i> Св. Чертиков, ОУМ, 78.
+
<b>АЛТХОРНА</b> <i>ж. Муз.</i> Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. <i>Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорна-та.</i> Св. Чертиков, ОУМ, 78.
  
 
— От нем. Althorn.
 
— От нем. Althorn.
 
----
 
----
АЛТЪЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. <i>При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса.</i> Ц. Гинчев, ГК, 260.
+
<b>АЛТЪЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. <i>При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса.</i> Ц. Гинчев, ГК, 260.
  
 
— От тур. alti ’шест’.
 
— От тур. alti ’шест’.
 
----
 
----
АЛТЪН <i>м. Остар.</i> 1. Стара златна турска монета; жълтица. — <i>Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета?</i> Д. Талев, И, 472. <i>А на шията й тежки нанизи<sub>ъ</sub> рф едри алтъни, ред рубета и махмудии.</i> И. Йовков, СЛ, 6. 2. Като <i>прил. неизм.</i> а) Направен от злато; златен. <i>Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръс-тене.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) <i>Прен.</i> Много добър, много хубав; прекрасен. <i>Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене —рече,</i>
+
<b>АЛТЪН</b> <i>м. Остар.</i> 1. Стара златна турска монета; жълтица. — <i>Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета?</i> Д. Талев, И, 472. <i>А на шията й тежки нанизи<sub>ъ</sub> рф едри алтъни, ред рубета и махмудии.</i> И. Йовков, СЛ, 6. 2. Като <i>прил. неизм.</i> а) Направен от злато; златен. <i>Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръс-тене.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) <i>Прен.</i> Много добър, много хубав; прекрасен. <i>Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене —рече,</i>
  
 
<i>— алтън жена си ти.</i> Б. Болгар, Б, 2а <i>Алтън Калофер.</i>
 
<i>— алтън жена си ти.</i> Б. Болгар, Б, 2а <i>Алтън Калофер.</i>
Ред 27: Ред 29:
 
— Тур. altin.
 
— Тур. altin.
 
----
 
----
АЛТЪНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е направен от алтън или от алтъни; златен. <i>Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 25.
+
<b>АЛТЪНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е направен от алтън или от алтъни; златен. <i>Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 25.
 
----
 
----
АЛТЪНКА <i>ж. Диал.</i> 1. Цветето латинка. „<i>А Велзавела накити с камилек, алтън-ка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращаше</i>Н. Райнов, КЦ, 101. 2. Смрадлика.
+
<b>АЛТЪНКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Цветето латинка. „<i>А Велзавела накити с камилек, алтън-ка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращаше</i>Н. Райнов, КЦ, 101. 2. Смрадлика.
  
 
алтруисти`чен
 
алтруисти`чен
 
----
 
----
АЛТЪНЛИ`ЙКА <i>ж. Диал.</i> Щиглец. <i>Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.
+
<b>АЛТЪНЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Диал.</i> Щиглец. <i>Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.
 
----
 
----
АЛТЪНЛИЯ <i>прил. неизм. Остар.</i> Който е от алтън; златен, позлатен. <i>Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз виоях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир.</i> Ив. Хаджийски, БДННII, 141.
+
<b>АЛТЪНЛИЯ</b> <i>прил. неизм. Остар.</i> Който е от алтън; златен, позлатен. <i>Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз виоях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир.</i> Ив. Хаджийски, БДННII, 141.
 
----
 
----
АЛТЪНЧЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> алтън (в 1 знач.); жълтичка. <i>Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело.</i> Ст. Младенов, БТР I, 70.
+
<b>АЛТЪНЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> алтън (в 1 знач.); жълтичка. <i>Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело.</i> Ст. Младенов, БТР I, 70.
 
----
 
----
АЛТЪНЧЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Алтънка, латинка.
+
<b>АЛТЪНЧЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Алтънка, латинка.
 
----
 
----
АЛТЪПАТЛАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Револвер с шест патрона.
+
<b>АЛТЪПАТЛАК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Револвер с шест патрона.
  
 
— От тур. altipatlar.
 
— От тур. altipatlar.
 
----
 
----
АЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Ге-ол. Прил. от</i> алувий. <i>Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 21. <i>Алувиални наноси. Алу-виална глина.</i>
+
<b>АЛУВИАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Ге-ол. Прил. от</i> алувий. <i>Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 21. <i>Алувиални наноси. Алу-виална глина.</i>
 
----
 
----
АЛУВИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i>
+
<b>АЛУВИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i>
  
 
1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.
 
1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.
Ред 55: Ред 57:
 
— От лат. alluvium.
 
— От лат. alluvium.
 
----
 
----
АЛУВИУМ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Алувий. <i>Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник -— той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 125.
+
<b>АЛУВИУМ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Алувий. <i>Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник -— той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 125.
 
----
 
----
АЛУМИ`Н <i>м. Хим.</i> Алуминиев окис.
+
<b>АЛУМИ`Н</b> <i>м. Хим.</i> Алуминиев окис.
  
 
— От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine.
 
— От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine.
 
----
 
----
АЛУМИНАТ <i>м. Хим.</i> Сол на алуминиева киселина. <i>Хидроокисът., лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати.</i> П. Боянов, П, 215.
+
<b>АЛУМИНАТ</b> <i>м. Хим.</i> Сол на алуминиева киселина. <i>Хидроокисът., лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати.</i> П. Боянов, П, 215.
  
 
— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.
 
— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.
 
----
 
----
АЛУМИ`НЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> алуминий. <i>Алуминен силикат Алумине-на тенджера..</i>
+
<b>АЛУМИ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> алуминий. <i>Алуминен силикат Алумине-на тенджера..</i>
 
----
 
----
АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1.Хим. Който е съединение на алуминий. <i>Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуми</i>
+
<b>АЛУМИ`НИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1.Хим. Който е съединение на алуминий. <i>Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуми</i>
  
 
алуминиев
 
алуминиев
  

Версия от 22:10, 4 декември 2012

Страницата не е проверена



АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистиче-ски. И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруи-стични цели е служило само на грубото ко-ристолюбие на неколцина нотабили. М. Арнаудов, БКД, 90. Алтруистична постъпка.


АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Алтруистичен.


АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алтруистически; алтруистично.


АЛТРУИСТИ`ЧНО. Нареч. от алтруистичен; алтруистически. Той постъпи алтруистично.


АЛТХОРН м. Муз. Алтхорна.

— Нем. Althorn.


АЛТХОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорна-та. Св. Чертиков, ОУМ, 78.

— От нем. Althorn.


АЛТЪЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса. Ц. Гинчев, ГК, 260.

— От тур. alti ’шест’.


АЛТЪН м. Остар. 1. Стара златна турска монета; жълтица. — Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Д. Талев, И, 472. А на шията й тежки нанизиъ рф едри алтъни, ред рубета и махмудии. И. Йовков, СЛ, 6. 2. Като прил. неизм. а) Направен от злато; златен. Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръс-тене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) Прен. Много добър, много хубав; прекрасен. Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене —рече,

— алтън жена си ти. Б. Болгар, Б, 2а Алтън Калофер.

— Тур. altin.


АЛТЪНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от алтън или от алтъни; златен. Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 25.


АЛТЪНКА ж. Диал. 1. Цветето латинка. „А Велзавела накити с камилек, алтън-ка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращашеН. Райнов, КЦ, 101. 2. Смрадлика.

алтруисти`чен


АЛТЪНЛИ`ЙКА ж. Диал. Щиглец. Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му. Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.


АЛТЪНЛИЯ прил. неизм. Остар. Който е от алтън; златен, позлатен. Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз виоях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДННII, 141.


АЛТЪНЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.


АЛТЪНЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Алтънка, латинка.


АЛТЪПАТЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Револвер с шест патрона.

— От тур. altipatlar.


АЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Ге-ол. Прил. от алувий. Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Алувиални наноси. Алу-виална глина.


АЛУВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол.

1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.

2. Остар. Холоцен. Известно е, че в квар-терната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67.

— От лат. alluvium.


АЛУВИУМ, мн. няма, м. Геол. Алувий. Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник -— той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума. ПН, 1935, кн. 8-9, 125.


АЛУМИ`Н м. Хим. Алуминиев окис.

— От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine.


АЛУМИНАТ м. Хим. Сол на алуминиева киселина. Хидроокисът., лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати. П. Боянов, П, 215.

— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.


АЛУМИ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от алуминий. Алуминен силикат Алумине-на тенджера..


АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1.Хим. Който е съединение на алуминий. Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуми

алуминиев