Page:RBE Tom1.djvu/233

обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. А по средата на моста,.., лудо над-препускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди. Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка. П. Спасов, ХлХ, 102. Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика. Г. Данаилов, ДС, 244. Открит автомобил. О Автомобил-амфибия. Техн. Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. Техн. Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-вле-качи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно. В. Вълев, Е А, 5.

— От гр. amoq 'сам'+лат. mobilis 'подвижен' през фр. automobile или нем. Automobil.

АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. От време на време под склона, по презбалканско-то шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината. Д. Ангелов, ЖС, 115. Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.

2. Който се отнася до автомобил или е свързан с автомобил — с неговото производство, каране, поддържане, използуване, търговия и др. Автомобилна индустрия. Автомобилен завод. Автомобилен гараж. Автомобилна агенция. Автомобилен техник. Автомобилен инструктор. Автомобилен път. Автомобилна линия. Автомобилна спирка. Автомобилно дело. Автомобилен парк. Автомобилен бензин.

3. Който се извършва с автомобил. Автомобилен транспорт. Автомобилни съобщения. Автомобилен спорт. Автомобилна катастрофа.

4. Техн. Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.

АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спорт или туризъм с автомобили.

— От фр. automobilisme.

АВТОМОБИЛИ`СТ м. 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм. 2. Шофьор.

— От фр. automobiliste.

АВТОМОБИЛОМАНИЯ ж. Мания, страст към автомобили.

АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ, мн. няма, ср. Производство на автомобили; автомоби-лостроителство. Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето. ВН, 1958, бр. 2051, 4.

233

автомобилен

АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛ, ят, -я,

мн. -и, м. Специалист по автомобилостроене. Една от главните задачи, която авто-мобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост. СЗ, 1982, бр. 63,2.

АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛЕН , -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. Автомобилостроителен работник. Автомо било строителен завод. Ав-томобилостроителна техника.

АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Автомобилостроене.

АВТОМОБИ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от автомобил; малък автомобил. 2. Играчка, която представлява малък автомобил. Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода. Б. Несторов, АР, 207. Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина... П. Славински, МСК, 15.

АВТОМОДУЛАЦИЯ ж. Спец. Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията.

АВТОМОНТЬОР м. Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор.

АВТОМОНТЬОРСКИ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. Автомонтьор ски цех. Ав-томонтьорска работилница. 2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. Автомонтьор ски инструменти. Автомонтъорски курс. Ав-томонтьорска бригада.

АВТОМОНТЬОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автомонтьор. Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия

— автомонтьорство, стругарство, шло-серство... РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище.

АВТОМОРФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Минер. Който се отнася до скалообра-зуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; иди-оморфен. Противоп. ксеноморфен. Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.

— От гр. aDToq 'сам, собствен' цорср г\ 'форма'.

АВТО-МОТО неизм. прил. 1. Автомобилен и мотоциклетен. Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.

авто-мото