Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/304“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>си служи дотогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии.</i> К, 1926, бр. 92, 1. | <i>си служи дотогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии.</i> К, 1926, бр. 92, 1. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕГРОФОРМА <i>ж. Езикозн.</i> Форма с фонетични изменения, дължащи се на бързо говорене (напр. <i>к<sup>(</sup>во</i> вм. <i>какво).</i> | + | <b>АЛЕГРОФОРМА</b> <i>ж. Езикозн.</i> Форма с фонетични изменения, дължащи се на бързо говорене (напр. <i>к<sup>(</sup>во</i> вм. <i>какво).</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЛЕЕН, -ейна, -ейно, <i>мн.</i> -ейни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до алея. <i>Алейни дръвчета. Алейно засаждане.</i> | + | <b>АЛЕЕН</b>, -ейна, -ейно, <i>мн.</i> -ейни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до алея. <i>Алейни дръвчета. Алейно засаждане.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЛЕИ <i>м. Остар.</i> Алея. <i>Зданието е разположено надлъж от С.</i>—<i>И.</i> [североизток] <i>към Ю.</i>—<i>И.</i> [югоизток] <i>паралелно с главния алей у Пратера.</i> Лет., 1874, 228. <i>Като пре-минувах у тоя алей Jlopem, дето едно време толкоз ми беше драго да се разхождам,.., усетих най-сладките както и най-мъчи-телните впечатления.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 226. <i>Те бяха притурили там една голяма градина и една красна градинка за разходка, която щеше да бъде съвършена, ако да бяха били могли да оборят една хи-жица, която ся намираше посред средата на единия алей за разходка.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352. | + | <b>АЛЕИ</b> <i>м. Остар.</i> Алея. <i>Зданието е разположено надлъж от С.</i>—<i>И.</i> [североизток] <i>към Ю.</i>—<i>И.</i> [югоизток] <i>паралелно с главния алей у Пратера.</i> Лет., 1874, 228. <i>Като пре-минувах у тоя алей Jlopem, дето едно време толкоз ми беше драго да се разхождам,.., усетих най-сладките както и най-мъчи-телните впечатления.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 226. <i>Те бяха притурили там една голяма градина и една красна градинка за разходка, която щеше да бъде съвършена, ако да бяха били могли да оборят една хи-жица, която ся намираше посред средата на единия алей за разходка.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352. |
А ЛЕЙКА <i>ж. Умал. от</i> алея; малка алея. <i>Кръглата леха в средата на градината, заобиколена с правилни и насипани с жълт пясък алейки, беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 130. | А ЛЕЙКА <i>ж. Умал. от</i> алея; малка алея. <i>Кръглата леха в средата на градината, заобиколена с правилни и насипани с жълт пясък алейки, беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 130. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕКСАНДРИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Александрия (град в Египет). — <i>През втория век на н.е. — .. — е живял александрийският учен, астроном, географ, математик и музикант Птоломей.</i> Г. Томалевски, АН, 216. | + | <b>АЛЕКСАНДРИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Александрия (град в Египет). — <i>През втория век на н.е. — .. — е живял александрийският учен, астроном, географ, математик и музикант Птоломей.</i> Г. Томалевски, АН, 216. |
О Александрийски стих. <i>Литер.</i> Шестостъ-пен ямб с цезура след третата стъпка и със съседни мъжки и женски рими. | О Александрийски стих. <i>Литер.</i> Шестостъ-пен ямб с цезура след третата стъпка и със съседни мъжки и женски рими. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕКСАНДРИ`Н, <i>м. Литер.</i> Александрийски стих. | + | <b>АЛЕКСАНДРИ`Н</b>, <i>м. Литер.</i> Александрийски стих. |
— Фр. (vers) alexandrin. | — Фр. (vers) alexandrin. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕКСАНДРИ`Т <i>м. Минер.</i> Скъпоценен камък, разновидност на хризоберила, с наситен изумруденозелен цвят, който при изкуствено осветление изглежда виолетово-червен. <i>Очаровани бяхме от една карта на Съветския съюз, мозайка, направена от 145000 скъпоценни камъни: рубини, зелени изумруди, млечни и бели опали, планински кристали, александрити.</i> А. Каралийчев, ПД, 201. | + | <b>АЛЕКСАНДРИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Скъпоценен камък, разновидност на хризоберила, с наситен изумруденозелен цвят, който при изкуствено осветление изглежда виолетово-червен. <i>Очаровани бяхме от една карта на Съветския съюз, мозайка, направена от 145000 скъпоценни камъни: рубини, зелени изумруди, млечни и бели опали, планински кристали, александрити.</i> А. Каралийчев, ПД, 201. |
— От рус. собств. | — От рус. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕКСИЯ <i>ж. Мед.</i> Разстройство или загуба на способността за разбиране на писмена реч в резултат на функционални нарушения в лявото полукълбо на главния мозък. | + | <b>АЛЕКСИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Разстройство или загуба на способността за разбиране на писмена реч в резултат на функционални нарушения в лявото полукълбо на главния мозък. |
— От гр. а- ’не-, без-’ + Хе^ц ’дума’. | — От гр. а- ’не-, без-’ + Хе^ц ’дума’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕМАНДА <i>ж. Муз.</i> Старинен немски танц с плавен и равномерен ритъм, който е една от главните части на старинната танцова сюита. | + | <b>АЛЕМАНДА</b> <i>ж. Муз.</i> Старинен немски танц с плавен и равномерен ритъм, който е една от главните части на старинната танцова сюита. |
алегроформа | алегроформа | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
— От фр. allemande. | — От фр. allemande. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕМАНИ <i>мн. Истор.</i> Германско племе, населявало през IV-V в. днешна Югозападна Германия, Елзас и част от Швейцария, където през X в. образува (в състава на кралство Германия) племенно херцогство Швабия и е един от важните компоненти на немския народ. | + | <b>АЛЕМАНИ</b> <i>мн. Истор.</i> Германско племе, населявало през IV-V в. днешна Югозападна Германия, Елзас и част от Швейцария, където през X в. образува (в състава на кралство Германия) племенно херцогство Швабия и е един от важните компоненти на немския народ. |
— От нем. Alemannen. | — От нем. Alemannen. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕМДАР <i>м. 1. Остар.</i> Знаменосец, байрактар. | + | <b>АЛЕМДАР</b> <i>м. 1. Остар.</i> Знаменосец, байрактар. |
2. <i>Истор.</i> Висок чин в еничарската войска. | 2. <i>Истор.</i> Висок чин в еничарската войска. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— От араб. през тур. alemdar. | — От араб. през тур. alemdar. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има цвета на кръвта; яркочервен, кървавочервен, пурпурен. <i>Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка.</i> Елин Пелин, Съч. I, 163. <i>Хубостта на Цветана нямаше изказ .. Бяла, румяна, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш.</i> К. Величков, ПССъч. I, 155. <i>Но ето, на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето.</i> И. Йовков, В АХ, 193. <i>Ханското му алено джубе, обшито със сърма, закриваше съвсем коленете му.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 97. <i>Из жита-гу,а блещят алени макове и синя метличина.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 137. <i>Излягла е бяла Рада / на поляна на голяма, / забила е ален байрак!</i> Нар. пес., СбГЯ, 22. <i>Алена роза.</i> //За лице — розов, румен. <i>Лицето му е алено, по челото му чучурка едър пот.</i> Л. Ка-равелов, Съч. VII, 42. <i>Наточиха лютовица, / върла, преварена, / Руска чашите подава, / алена, челвена.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 89. 2. Като <i>същ.</i> алено <i>ср.</i> а) Яркочервен цвят, багра. <i>Къде е мечтаният край на щастието, .. Страната на тия чудни бели рози, които погледът и усмивката на твоята близка могат да багрят в синьо, червено, алено — във всички цветове на възвишените чувства?</i> Елин Пелин, Съч-V, 38. б) Нещо, обикн. облекло, с яркочервен, ален цвят. — <i>Колкото за салтанат, нали знаеш, циганинът си дава душата. .. Дай му червено, алено, нещо сирмалия, макар вехто, като се облече, .. , чене се излязва напреде му.</i> Ц. Гинчев, ГК, 218. <i>Тя беше облечена в алено.</i> | + | <b>АЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има цвета на кръвта; яркочервен, кървавочервен, пурпурен. <i>Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка.</i> Елин Пелин, Съч. I, 163. <i>Хубостта на Цветана нямаше изказ .. Бяла, румяна, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш.</i> К. Величков, ПССъч. I, 155. <i>Но ето, на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето.</i> И. Йовков, В АХ, 193. <i>Ханското му алено джубе, обшито със сърма, закриваше съвсем коленете му.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 97. <i>Из жита-гу,а блещят алени макове и синя метличина.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 137. <i>Излягла е бяла Рада / на поляна на голяма, / забила е ален байрак!</i> Нар. пес., СбГЯ, 22. <i>Алена роза.</i> //За лице — розов, румен. <i>Лицето му е алено, по челото му чучурка едър пот.</i> Л. Ка-равелов, Съч. VII, 42. <i>Наточиха лютовица, / върла, преварена, / Руска чашите подава, / алена, челвена.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 89. 2. Като <i>същ.</i> алено <i>ср.</i> а) Яркочервен цвят, багра. <i>Къде е мечтаният край на щастието, .. Страната на тия чудни бели рози, които погледът и усмивката на твоята близка могат да багрят в синьо, червено, алено — във всички цветове на възвишените чувства?</i> Елин Пелин, Съч-V, 38. б) Нещо, обикн. облекло, с яркочервен, ален цвят. — <i>Колкото за салтанат, нали знаеш, циганинът си дава душата. .. Дай му червено, алено, нещо сирмалия, макар вехто, като се облече, .. , чене се излязва напреде му.</i> Ц. Гинчев, ГК, 218. <i>Тя беше облечена в алено.</i> |
О Ходя на (по) ален фес. <i>Диал.</i> 1. Имам лошо поведение, морал. 2. Не искам да зная какво говорят хората за мене. | О Ходя на (по) ален фес. <i>Диал.</i> 1. Имам лошо поведение, морал. 2. Не искам да зная какво говорят хората за мене. | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
— От тур. al. | — От тур. al. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛЕНЕЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> аленея <i>и от</i> аленея се. | + | <b>АЛЕНЕЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> аленея <i>и от</i> аленея се. |
---- | ---- | ||
| − | АЛЕНЕЯ, -ееш, <i>мин. св.</i> няма, <i>прич. мин. св. деят.</i> аленял, -о, -о, <i>мн.</i> аленели, <i>несв., непрех.</i> Аленея се. <i>Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 186. <i>Около канавката из пътя, .. , аленееха безброй макове.</i> А. Гуляшки, Л, | + | <b>АЛЕНЕЯ</b>, -ееш, <i>мин. св.</i> няма, <i>прич. мин. св. деят.</i> аленял, -о, -о, <i>мн.</i> аленели, <i>несв., непрех.</i> Аленея се. <i>Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 186. <i>Около канавката из пътя, .. , аленееха безброй макове.</i> А. Гуляшки, Л, |
аленея | аленея | ||
Версия от 19:03, 4 декември 2012
си служи дотогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1.
АЛЕГРОФОРМА ж. Езикозн. Форма с фонетични изменения, дължащи се на бързо говорене (напр. к(во вм. какво).
АЛЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни, прил. Спец. Който се отнася до алея. Алейни дръвчета. Алейно засаждане.
АЛЕИ м. Остар. Алея. Зданието е разположено надлъж от С.—И. [североизток] към Ю.—И. [югоизток] паралелно с главния алей у Пратера. Лет., 1874, 228. Като пре-минувах у тоя алей Jlopem, дето едно време толкоз ми беше драго да се разхождам,.., усетих най-сладките както и най-мъчи-телните впечатления. Др. Цанков, ТМ (превод), 226. Те бяха притурили там една голяма градина и една красна градинка за разходка, която щеше да бъде съвършена, ако да бяха били могли да оборят една хи-жица, която ся намираше посред средата на единия алей за разходка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.
А ЛЕЙКА ж. Умал. от алея; малка алея. Кръглата леха в средата на градината, заобиколена с правилни и насипани с жълт пясък алейки, беше грижливо изпъстрена с нацъфтели цветя. Ив. Карановски, Разк. I, 130.
АЛЕКСАНДРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Александрия (град в Египет). — През втория век на н.е. — .. — е живял александрийският учен, астроном, географ, математик и музикант Птоломей. Г. Томалевски, АН, 216.
О Александрийски стих. Литер. Шестостъ-пен ямб с цезура след третата стъпка и със съседни мъжки и женски рими.
АЛЕКСАНДРИ`Н, м. Литер. Александрийски стих.
— Фр. (vers) alexandrin.
АЛЕКСАНДРИ`Т м. Минер. Скъпоценен камък, разновидност на хризоберила, с наситен изумруденозелен цвят, който при изкуствено осветление изглежда виолетово-червен. Очаровани бяхме от една карта на Съветския съюз, мозайка, направена от 145000 скъпоценни камъни: рубини, зелени изумруди, млечни и бели опали, планински кристали, александрити. А. Каралийчев, ПД, 201.
— От рус. собств.
АЛЕКСИЯ ж. Мед. Разстройство или загуба на способността за разбиране на писмена реч в резултат на функционални нарушения в лявото полукълбо на главния мозък.
— От гр. а- ’не-, без-’ + Хе^ц ’дума’.
АЛЕМАНДА ж. Муз. Старинен немски танц с плавен и равномерен ритъм, който е една от главните части на старинната танцова сюита.
алегроформа
— От фр. allemande.
АЛЕМАНИ мн. Истор. Германско племе, населявало през IV-V в. днешна Югозападна Германия, Елзас и част от Швейцария, където през X в. образува (в състава на кралство Германия) племенно херцогство Швабия и е един от важните компоненти на немския народ.
— От нем. Alemannen.
АЛЕМДАР м. 1. Остар. Знаменосец, байрактар.
2. Истор. Висок чин в еничарската войска.
— От араб. през тур. alemdar.
АЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има цвета на кръвта; яркочервен, кървавочервен, пурпурен. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Елин Пелин, Съч. I, 163. Хубостта на Цветана нямаше изказ .. Бяла, румяна, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Но ето, на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето. И. Йовков, В АХ, 193. Ханското му алено джубе, обшито със сърма, закриваше съвсем коленете му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 97. Из жита-гу,а блещят алени макове и синя метличина. И. Йовков, Ж, 1945, 137. Излягла е бяла Рада / на поляна на голяма, / забила е ален байрак! Нар. пес., СбГЯ, 22. Алена роза. //За лице — розов, румен. Лицето му е алено, по челото му чучурка едър пот. Л. Ка-равелов, Съч. VII, 42. Наточиха лютовица, / върла, преварена, / Руска чашите подава, / алена, челвена. Ив. Вазов, Съч. IV, 89. 2. Като същ. алено ср. а) Яркочервен цвят, багра. Къде е мечтаният край на щастието, .. Страната на тия чудни бели рози, които погледът и усмивката на твоята близка могат да багрят в синьо, червено, алено — във всички цветове на възвишените чувства? Елин Пелин, Съч-V, 38. б) Нещо, обикн. облекло, с яркочервен, ален цвят. — Колкото за салтанат, нали знаеш, циганинът си дава душата. .. Дай му червено, алено, нещо сирмалия, макар вехто, като се облече, .. , чене се излязва напреде му. Ц. Гинчев, ГК, 218. Тя беше облечена в алено.
О Ходя на (по) ален фес. Диал. 1. Имам лошо поведение, морал. 2. Не искам да зная какво говорят хората за мене.
— От тур. al.
АЛЕНЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от аленея и от аленея се.
АЛЕНЕЯ, -ееш, мин. св. няма, прич. мин. св. деят. аленял, -о, -о, мн. аленели, несв., непрех. Аленея се. Под стрехите жълтееха царевични кочани, дълги нанизи сухи чушки тъмно аленееха до тях. Ст. Дичев, ЗС II, 186. Около канавката из пътя, .. , аленееха безброй макове. А. Гуляшки, Л,
аленея
304
