Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/299“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ВН, 1963, бр. 3664, 2. <i>Голям алармаджия си.</i> | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВН</b>, 1963, бр. 3664, 2. <i>Голям алармаджия си.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с аларма. <i>В този момент светлината заля палубата. Някой хитрец се бе сетил да включи алармената система.</i> Е. Ку-зманов, ЧДБ, 107. <i>Алармен сигнал. Алармен звънец. Алармени слухове.</i> | + | <b>АЛАРМЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с аларма. <i>В този момент светлината заля палубата. Някой хитрец се бе сетил да включи алармената система.</i> Е. Ку-зманов, ЧДБ, 107. <i>Алармен сигнал. Алармен звънец. Алармени слухове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМЕНО. <i>Нареч от</i> алармен. | + | <b>АЛАРМЕНО</b>. <i>Нареч от</i> алармен. |
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Прех.</i> Давам сигнал, знак за тревога; вдигам аларма. — <i>Ами такова, господин кмете, ако нападнат шумкари... да речем... тогива? Бива ли пак да „алармираме „?</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 197. <i>Като ни забеляза</i> [сойката], <i>пусна желъдчето и отлетя с ненужен крясък, за да алармира невидимите горски обитатели.</i> Н. Хайтов, ПП, 96. | + | <b>АЛАРМИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Прех.</i> Давам сигнал, знак за тревога; вдигам аларма. — <i>Ами такова, господин кмете, ако нападнат шумкари... да речем... тогива? Бива ли пак да „алармираме „?</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 197. <i>Като ни забеляза</i> [сойката], <i>пусна желъдчето и отлетя с ненужен крясък, за да алармира невидимите горски обитатели.</i> Н. Хайтов, ПП, 96. |
2. <i>Непрех.</i> Предизвиквам тревога, шум, като разпространявам тревожни вести, слухове. | 2. <i>Непрех.</i> Предизвиквам тревога, шум, като разпространявам тревожни вести, слухове. | ||
| Ред 13: | Ред 15: | ||
3. <i>Прен. Прех.</i> Предупреждавам, подканвам към действие някого за нещо изостанало, закъсняло и под. <i>Това алармира стопаните за обиране на тютюна,</i> алармирам се <i>страд. от</i> алармирам в 1 и 3 знач. | 3. <i>Прен. Прех.</i> Предупреждавам, подканвам към действие някого за нещо изостанало, закъсняло и под. <i>Това алармира стопаните за обиране на тютюна,</i> алармирам се <i>страд. от</i> алармирам в 1 и 3 знач. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМИРАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> алармирам <i>и от</i> алармирам се. | + | <b>АЛАРМИРАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> алармирам <i>и от</i> алармирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМИ`СТ <i>м.</i> 1. <i>Спец.</i> Нарочно лице, което дава сигнал за тревога; сигналист. 2. <i>Рядко.</i> Алармаджия. | + | <b>АЛАРМИ`СТ</b> <i>м.</i> 1. <i>Спец.</i> Нарочно лице, което дава сигнал за тревога; сигналист. 2. <i>Рядко.</i> Алармаджия. |
— От фр. alarmiste. | — От фр. alarmiste. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар.</i> Алармен. <i>Това аларми-стично известие</i> [за мобилизация] <i>се раздрънка в странство от плащаната., преса, а у нас от вестниците.</i> Пряп., 1903, бр. 77,1- | + | <b>АЛАРМИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар.</i> Алармен. <i>Това аларми-стично известие</i> [за мобилизация] <i>се раздрънка в странство от плащаната., преса, а у нас от вестниците.</i> Пряп., 1903, бр. 77,1- |
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМИСТИ`ЧНО. <i>Остар. Нареч. от</i> алармистичен; алармено. | + | <b>АЛАРМИСТИ`ЧНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> алармистичен; алармено. |
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Остар.</i> Алармен. <i>Войските, които засега Турция има срещу ни, могат да бъдат увеличавани.. Алармистическата турска мобилизация тъй се е схванала от нашето Правителство, което е подало нота на Европейските сили.</i> Пряп., 1903, бр. 77,1. | <i>прил. Остар.</i> Алармен. <i>Войските, които засега Турция има срещу ни, могат да бъдат увеличавани.. Алармистическата турска мобилизация тъй се е схванала от нашето Правителство, което е подало нота на Европейските сили.</i> Пряп., 1903, бр. 77,1. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ. <i>Остар. Нареч. от прил.</i> алармистически; алармено. <i>Тази последна нота от някои вестници много алармистически се предаде.</i> Пряп., 1903, бр. | + | <b>АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Остар. Нареч. от прил.</i> алармистически; алармено. <i>Тази последна нота от някои вестници много алармистически се предаде.</i> Пряп., 1903, бр. |
---- | ---- | ||
| − | АЛАТ <i>м. Диал.</i> Занаятчийски инструмент, оръдие, сечиво. <i>Ранобудни майстори зидари от Дебърско в своите бозови сал-Мамарки, прехвърлили през рамо зимбили-тпе,.., в които бяха сложили алатите си,.., бързаха към постройката, на която работеха.</i> Д. Спространов, С, 331. // Само <i>ед. Събир.</i> Всички занаятчийски инструменти, оръдия, сечива като цяло. <i>Бедни люде молеха Чауша да не им взема нивата, да не им взема алата или дюкяна, за да не останат без работа.</i> Д. Талев, СК, 34. <> Събирай си (дигай си) алатите. <i>Диал.</i> Отивай си, махай се. | + | <b>АЛАТ</b> <i>м. Диал.</i> Занаятчийски инструмент, оръдие, сечиво. <i>Ранобудни майстори зидари от Дебърско в своите бозови сал-Мамарки, прехвърлили през рамо зимбили-тпе,.., в които бяха сложили алатите си,.., бързаха към постройката, на която работеха.</i> Д. Спространов, С, 331. // Само <i>ед. Събир.</i> Всички занаятчийски инструменти, оръдия, сечива като цяло. <i>Бедни люде молеха Чауша да не им взема нивата, да не им взема алата или дюкяна, за да не останат без работа.</i> Д. Талев, СК, 34. <> Събирай си (дигай си) алатите. <i>Диал.</i> Отивай си, махай се. |
алармен | алармен | ||
| Ред 35: | Ред 37: | ||
— От араб. през тур. alat. | — От араб. през тур. alat. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛАТУРКА <i>прил. неизм.</i> 1. Който е като у турците. <i>Подиря им вървяха една цяла върволица ефендета,.., заптии и пр. с черни алатурка сюртюци.</i> 3. Стоянов, ЗБВ П1, 254. <i>Кафеджията пък знае на всички вкусовете и слабостите и поднася без да пита на един чай, на други тежко сладко алатурка кафе, на трети тънко преварено, на четвърти с малко захар, а на дяда Йовка пък съвсем без захар.</i> Чудомир, Избр. пр, 225-226. | + | <b>АЛАТУРКА</b> <i>прил. неизм.</i> 1. Който е като у турците. <i>Подиря им вървяха една цяла върволица ефендета,.., заптии и пр. с черни алатурка сюртюци.</i> 3. Стоянов, ЗБВ П1, 254. <i>Кафеджията пък знае на всички вкусовете и слабостите и поднася без да пита на един чай, на други тежко сладко алатурка кафе, на трети тънко преварено, на четвърти с малко захар, а на дяда Йовка пък съвсем без захар.</i> Чудомир, Избр. пр, 225-226. |
2. Като <i>нареч. Остар.</i> По начин, както е при турците; по турски. <i>Хасан бил очарован от Мерием: „Това е дюнягюзели, световна красавица...“ — казвал той на приятелите си, събрани край софра в съседната одая, приклекнали с подвити крака „алатурка“.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 84. | 2. Като <i>нареч. Остар.</i> По начин, както е при турците; по турски. <i>Хасан бил очарован от Мерием: „Това е дюнягюзели, световна красавица...“ — казвал той на приятелите си, събрани край софра в съседната одая, приклекнали с подвити крака „алатурка“.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 84. | ||
| Ред 41: | Ред 43: | ||
— От ит. alia turco през тур. alaturka. | — От ит. alia turco през тур. alaturka. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛАФРАНГА <i>прил. неизм. Остар.</i> | + | <b>АЛАФРАНГА</b> <i>прил. неизм. Остар.</i> |
1. Който е като у французите, у италианците или изобщо у европейците от Западна Европа; европейски. <i>Из шуменските улици ще мине стареят от еснафа с „алафранга „ панталон и джилетка.</i> Ст. Станчев, HP, 120. <i>Затова навярно и дрехите на Шекиб бей бяха алафранга.</i> А. Христофоров, А, 264. <i>Ако отидеш на някоя цивилизована, алафранга къща, ще ти са смеят, бабо.</i> Д. Войников, КЦ, 19. | 1. Който е като у французите, у италианците или изобщо у европейците от Западна Европа; европейски. <i>Из шуменските улици ще мине стареят от еснафа с „алафранга „ панталон и джилетка.</i> Ст. Станчев, HP, 120. <i>Затова навярно и дрехите на Шекиб бей бяха алафранга.</i> А. Христофоров, А, 264. <i>Ако отидеш на някоя цивилизована, алафранга къща, ще ти са смеят, бабо.</i> Д. Войников, КЦ, 19. | ||
| Ред 49: | Ред 51: | ||
— От ит. alia franca през гр. аМ.а фраука. | — От ит. alia franca през гр. аМ.а фраука. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛАФРАНГА<sup>3</sup> <i>ж.</i> В чорбаджийска къща през епохата на Възраждането — малка полукръгла засводена ниша, украсена със стенопис. <i>Сестра ми отива да отвори и вижда револвера, веднага съобразява, спуща се и го скрива зад огледалото, което стоеше на алафрангата.</i> К. Величков, ПССъч. I, 20. <i>Тези големи къщи с многобройни светли прозорци, джамлии кьошкове и богата вътрешна украса от стенописи, алафранги и дърворезба свидетелствуват за вкуса и благоеденствието на стопаните им.</i> П. Теофилов, К, 47. | + | <b>АЛАФРАНГА</b><sup>3</sup> <i>ж.</i> В чорбаджийска къща през епохата на Възраждането — малка полукръгла засводена ниша, украсена със стенопис. <i>Сестра ми отива да отвори и вижда револвера, веднага съобразява, спуща се и го скрива зад огледалото, което стоеше на алафрангата.</i> К. Величков, ПССъч. I, 20. <i>Тези големи къщи с многобройни светли прозорци, джамлии кьошкове и богата вътрешна украса от стенописи, алафранги и дърворезба свидетелствуват за вкуса и благоеденствието на стопаните им.</i> П. Теофилов, К, 47. |
---- | ---- | ||
| − | АЛАША <i>м. Диал.</i> Впрегатен стар кон, който се използва при вадене на вода от | + | <b>АЛАША</b> <i>м. Диал.</i> Впрегатен стар кон, който се използва при вадене на вода от |
299 | 299 | ||
Версия от 19:00, 4 декември 2012
ВН, 1963, бр. 3664, 2. Голям алармаджия си.
АЛАРМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с аларма. В този момент светлината заля палубата. Някой хитрец се бе сетил да включи алармената система. Е. Ку-зманов, ЧДБ, 107. Алармен сигнал. Алармен звънец. Алармени слухове.
АЛАРМЕНО. Нареч от алармен.
АЛАРМИРАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. Давам сигнал, знак за тревога; вдигам аларма. — Ами такова, господин кмете, ако нападнат шумкари... да речем... тогива? Бива ли пак да „алармираме „? Ив. Хаджимарчев, ОК, 197. Като ни забеляза [сойката], пусна желъдчето и отлетя с ненужен крясък, за да алармира невидимите горски обитатели. Н. Хайтов, ПП, 96.
2. Непрех. Предизвиквам тревога, шум, като разпространявам тревожни вести, слухове.
— Какво вярно има — запитахме го — в това, което се пише в пресата, вие наистина ли се обединявате, или пресата само алармира? Хр. Радевски, Избр. пр III, 228.
3. Прен. Прех. Предупреждавам, подканвам към действие някого за нещо изостанало, закъсняло и под. Това алармира стопаните за обиране на тютюна, алармирам се страд. от алармирам в 1 и 3 знач.
АЛАРМИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от алармирам и от алармирам се.
АЛАРМИ`СТ м. 1. Спец. Нарочно лице, което дава сигнал за тревога; сигналист. 2. Рядко. Алармаджия.
— От фр. alarmiste.
АЛАРМИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Алармен. Това аларми-стично известие [за мобилизация] се раздрънка в странство от плащаната., преса, а у нас от вестниците. Пряп., 1903, бр. 77,1-
АЛАРМИСТИ`ЧНО. Остар. Нареч. от алармистичен; алармено.
АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Алармен. Войските, които засега Турция има срещу ни, могат да бъдат увеличавани.. Алармистическата турска мобилизация тъй се е схванала от нашето Правителство, което е подало нота на Европейските сили. Пряп., 1903, бр. 77,1.
АЛАРМИСТИ`ЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. алармистически; алармено. Тази последна нота от някои вестници много алармистически се предаде. Пряп., 1903, бр.
АЛАТ м. Диал. Занаятчийски инструмент, оръдие, сечиво. Ранобудни майстори зидари от Дебърско в своите бозови сал-Мамарки, прехвърлили през рамо зимбили-тпе,.., в които бяха сложили алатите си,.., бързаха към постройката, на която работеха. Д. Спространов, С, 331. // Само ед. Събир. Всички занаятчийски инструменти, оръдия, сечива като цяло. Бедни люде молеха Чауша да не им взема нивата, да не им взема алата или дюкяна, за да не останат без работа. Д. Талев, СК, 34. <> Събирай си (дигай си) алатите. Диал. Отивай си, махай се.
алармен
— От араб. през тур. alat.
АЛАТУРКА прил. неизм. 1. Който е като у турците. Подиря им вървяха една цяла върволица ефендета,.., заптии и пр. с черни алатурка сюртюци. 3. Стоянов, ЗБВ П1, 254. Кафеджията пък знае на всички вкусовете и слабостите и поднася без да пита на един чай, на други тежко сладко алатурка кафе, на трети тънко преварено, на четвърти с малко захар, а на дяда Йовка пък съвсем без захар. Чудомир, Избр. пр, 225-226.
2. Като нареч. Остар. По начин, както е при турците; по турски. Хасан бил очарован от Мерием: „Това е дюнягюзели, световна красавица...“ — казвал той на приятелите си, събрани край софра в съседната одая, приклекнали с подвити крака „алатурка“. Хр. Бръзицов, НЦ, 84.
— От ит. alia turco през тур. alaturka.
АЛАФРАНГА прил. неизм. Остар.
1. Който е като у французите, у италианците или изобщо у европейците от Западна Европа; европейски. Из шуменските улици ще мине стареят от еснафа с „алафранга „ панталон и джилетка. Ст. Станчев, HP, 120. Затова навярно и дрехите на Шекиб бей бяха алафранга. А. Христофоров, А, 264. Ако отидеш на някоя цивилизована, алафранга къща, ще ти са смеят, бабо. Д. Войников, КЦ, 19.
2. Като нареч. По начин, както е при французите, при европейците; по френски, по европейски. За разлика от повечето преспан-ци той се обличаше „алафранга“, с черна връзчица на ризата си. Д. Талев, ПК, 58. Петко захвърли евзонската униформа, облече сукнени дрехи, ушити алафранга. Ст. Сивриев, ПВ, 58. — Ти знайш да писуваш алафранга, нали! — ..Аз изпълних желанието му и написах на френски адреса. Ив. Вазов, Съч. XI, 21.
— От ит. alia franca през гр. аМ.а фраука.
АЛАФРАНГА3 ж. В чорбаджийска къща през епохата на Възраждането — малка полукръгла засводена ниша, украсена със стенопис. Сестра ми отива да отвори и вижда револвера, веднага съобразява, спуща се и го скрива зад огледалото, което стоеше на алафрангата. К. Величков, ПССъч. I, 20. Тези големи къщи с многобройни светли прозорци, джамлии кьошкове и богата вътрешна украса от стенописи, алафранги и дърворезба свидетелствуват за вкуса и благоеденствието на стопаните им. П. Теофилов, К, 47.
АЛАША м. Диал. Впрегатен стар кон, който се използва при вадене на вода от
299
алаша
