Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/295“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла <i>на някого. Разг.</i> Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „<i>Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас,.. „ — Ех, ех... Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?...Един е ал-лах за всички живи твари.</i> Д. Талев, ПК, 297. На един акъл съм с <i>някого. Разг.</i> Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. Не ми излиза от акъла <i>нещо. Разг.</i> Постоянно мисля все за едно и също нещо. Не ми увира акълът. <i>Разг.</i> Не се вразумявам, не ставам умен. Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си. <i>Разг. Ирон. Не</i> съм напълно нормален. Опичам си акъла. <i>Разг.</i> Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. — <i>Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука...</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — <i>Брей, опичайте си акъла, вар-дете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия.</i> Ал. Константинов, БГ, 93. Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла <i>на някого. Разг.</i> Изпадам изцяло под влиянието на някого. — <i>Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе.</i> М.Марчевски, П, 26. С акъла си съм. <i>Разг.</i> Разсъждавам, мисля нормално. С всичкия си акъл. <i>Разг. Неодобр.</i> Наивно, безразсъдно, глупаво. <i>И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение.</i> Сече ми акълът. <i>Разг.</i> Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. — <i>Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши.</i> Сп. Кралевски, ВО, 120. Стига ми / стигне ми акъла. <i>Разг.</i> Знам, сещам се как fta постъпя, как да се справя с нещо. Събирам / събера акъла <i>на някого. Разг.</i> Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. Събирам си / събера си акъла <в главата>. <i>Разг.</i> Ставам разумен. — <i>Аз ще изчистя ця-Аата околия от сърбомани, един нема да Остане.. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, $а не умуват много даскалите.</i> Д. Талев, РЧ, 204. Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла. <i>Разг.</i> Съвсем съм оглупял, оста-• и`ал съм без разум. <i>Попът се плесна по че-\ Homo: Ей, кукувица ми е изпила акъла!</i> | 1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла <i>на някого. Разг.</i> Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „<i>Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас,.. „ — Ех, ех... Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?...Един е ал-лах за всички живи твари.</i> Д. Талев, ПК, 297. На един акъл съм с <i>някого. Разг.</i> Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. Не ми излиза от акъла <i>нещо. Разг.</i> Постоянно мисля все за едно и също нещо. Не ми увира акълът. <i>Разг.</i> Не се вразумявам, не ставам умен. Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си. <i>Разг. Ирон. Не</i> съм напълно нормален. Опичам си акъла. <i>Разг.</i> Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. — <i>Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука...</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — <i>Брей, опичайте си акъла, вар-дете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия.</i> Ал. Константинов, БГ, 93. Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла <i>на някого. Разг.</i> Изпадам изцяло под влиянието на някого. — <i>Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе.</i> М.Марчевски, П, 26. С акъла си съм. <i>Разг.</i> Разсъждавам, мисля нормално. С всичкия си акъл. <i>Разг. Неодобр.</i> Наивно, безразсъдно, глупаво. <i>И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение.</i> Сече ми акълът. <i>Разг.</i> Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. — <i>Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши.</i> Сп. Кралевски, ВО, 120. Стига ми / стигне ми акъла. <i>Разг.</i> Знам, сещам се как fta постъпя, как да се справя с нещо. Събирам / събера акъла <i>на някого. Разг.</i> Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. Събирам си / събера си акъла <в главата>. <i>Разг.</i> Ставам разумен. — <i>Аз ще изчистя ця-Аата околия от сърбомани, един нема да Остане.. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, $а не умуват много даскалите.</i> Д. Талев, РЧ, 204. Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла. <i>Разг.</i> Съвсем съм оглупял, оста-• и`ал съм без разум. <i>Попът се плесна по че-\ Homo: Ей, кукувица ми е изпила акъла!</i> | ||
| − | <i>Щак тъй да забравя.. Ще го турим, на цент-<sub>Г</sub>Шмно място ще го турим.</i> П. Незнакомов, | GH, 41. — <i>Василев е подписал задължител-бележки.. — Та Василев да не е идиот, да W? <sup>6 изпила</sup> кукувица акъла?</i> П. Спасов, <i>ЕЩвН^ | + | <i>Щак тъй да забравя.. Ще го турим, на цент-<sub>Г</sub>Шмно място ще го турим.</i> П. Незнакомов, | GH, 41. — <i>Василев е подписал задължител-бележки.. — Та Василев да не е идиот, да W? <sup>6 изпила</sup> кукувица акъла?</i> П. Спасов, <i>ЕЩвН^’ — Ти ще ме разбереш, мила — каза за трети път старата,.. — ще трябва да напуснеш., или пък.. —Да напусна?.. Чавка да не ми е изпила акъла?...</i> Б. Болгар, Б, 74-75. |
акълец | акълец | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— От араб. през тур. akil. | — От араб. през тур. akil. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКЪЛЕЦ, <i>мн.</i> няма, <i>м.Умал. от</i> акъл. | + | <b>АКЪЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.Умал. от</i> акъл. |
---- | ---- | ||
| − | АКЪЛЛИИКА <i>ж. Простонар.</i> Умна, разумна, паметлива жена. | + | <b>АКЪЛЛИИКА</b> <i>ж. Простонар.</i> Умна, разумна, паметлива жена. |
---- | ---- | ||
| − | АКЪЛЛИЯ, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Умен, разумен, паметлив. | + | <b>АКЪЛЛИЯ</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Умен, разумен, паметлив. |
<i>— Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек</i>. Д. Немиров, Б, 106. <i>Но все пак, като по-акъллия</i> [Връбчо] <i>от другите, не си пести труда да ни посъветва малко.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. | <i>— Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек</i>. Д. Немиров, Б, 106. <i>Но все пак, като по-акъллия</i> [Връбчо] <i>от другите, не си пести труда да ни посъветва малко.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От тур. аюШ. | — От тур. аюШ. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКЪНТИ`Я <i>ж. Диал.</i> В съчет.: Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия. <i>Диал</i>. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. <i>Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя. . Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 64. <i>На-прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка.</i> Ал. Константинов, БГ, 20. | + | <b>АКЪНТИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> В съчет.: Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия. <i>Диал</i>. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. <i>Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя. . Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 64. <i>На-прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка.</i> Ал. Константинов, БГ, 20. |
— От тур. akinti ’течение, поток, наклон’. | — От тур. akinti ’течение, поток, наклон’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКЪР, <i>мн.</i> акри, след <i>числ.</i> акра, <i>м.</i> Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м. <i>Родителите й бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища</i>. Бр. Йосифова, БЧМ, 17. | + | <b>АКЪР</b>, <i>мн.</i> акри, след <i>числ.</i> акра, <i>м.</i> Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м. <i>Родителите й бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища</i>. Бр. Йосифова, БЧМ, 17. |
— От англ. acre. | — От англ. acre. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛ, ала, ало, <i>мн.</i> яли, <i>прил. Диал.</i> Ален. <i>Радо, Радо, бяла Радо! / Пустото ти бяло лице, / пустите ти черни очи, / пустите ти али устни.</i> Нар. пес., СбНУ III, 42. <i>Лудо ле, младо ле, яз сум била на пазар / .. /Лудо ле, младо ле, да си купам ал къделя.</i> Нар. пес., СбБрМ, 423. | + | <b>АЛ</b>, ала, ало, <i>мн.</i> яли, <i>прил. Диал.</i> Ален. <i>Радо, Радо, бяла Радо! / Пустото ти бяло лице, / пустите ти черни очи, / пустите ти али устни.</i> Нар. пес., СбНУ III, 42. <i>Лудо ле, младо ле, яз сум била на пазар / .. /Лудо ле, младо ле, да си купам ал къделя.</i> Нар. пес., СбБрМ, 423. |
— Тур. al. | — Тур. al. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛ. Вж. ала<sup>1</sup>. | + | <b>АЛ</b>. Вж. ала<sup>1</sup>. |
-АЛ. <i>Хим.</i> Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр. : хлорал, ци-трал, ацетизал и др. | -АЛ. <i>Хим.</i> Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр. : хлорал, ци-трал, ацетизал и др. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— Фр. al (dehide) ’алдехид’. | — Фр. al (dehide) ’алдехид’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЛА<sup>1</sup> и (съкр.) ал, <i>съюз. Разг</i>. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. <i>Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад.</i> Т. Влай- | + | <b>АЛА</b><sup>1</sup> и (съкр.) ал, <i>съюз. Разг</i>. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. <i>Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад.</i> Т. Влай- |
295 | 295 | ||
Версия от 18:58, 4 декември 2012
1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас,.. „ — Ех, ех... Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?...Един е ал-лах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. На един акъл съм с някого. Разг. Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. Не ми излиза от акъла нещо. Разг. Постоянно мисля все за едно и също нещо. Не ми увира акълът. Разг. Не се вразумявам, не ставам умен. Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си. Разг. Ирон. Не съм напълно нормален. Опичам си акъла. Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. — Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука... М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — Брей, опичайте си акъла, вар-дете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия. Ал. Константинов, БГ, 93. Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла на някого. Разг. Изпадам изцяло под влиянието на някого. — Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе. М.Марчевски, П, 26. С акъла си съм. Разг. Разсъждавам, мисля нормално. С всичкия си акъл. Разг. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение. Сече ми акълът. Разг. Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. — Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши. Сп. Кралевски, ВО, 120. Стига ми / стигне ми акъла. Разг. Знам, сещам се как fta постъпя, как да се справя с нещо. Събирам / събера акъла на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. Събирам си / събера си акъла <в главата>. Разг. Ставам разумен. — Аз ще изчистя ця-Аата околия от сърбомани, един нема да Остане.. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, $а не умуват много даскалите. Д. Талев, РЧ, 204. Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла. Разг. Съвсем съм оглупял, оста-• и`ал съм без разум. Попът се плесна по че-\ Homo: Ей, кукувица ми е изпила акъла!
Щак тъй да забравя.. Ще го турим, на цент-ГШмно място ще го турим. П. Незнакомов, | GH, 41. — Василев е подписал задължител-бележки.. — Та Василев да не е идиот, да W? 6 изпила кукувица акъла? П. Спасов, ЕЩвН^’ — Ти ще ме разбереш, мила — каза за трети път старата,.. — ще трябва да напуснеш., или пък.. —Да напусна?.. Чавка да не ми е изпила акъла?... Б. Болгар, Б, 74-75.
акълец
— От араб. през тур. akil.
АКЪЛЕЦ, мн. няма, м.Умал. от акъл.
АКЪЛЛИИКА ж. Простонар. Умна, разумна, паметлива жена.
АКЪЛЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Умен, разумен, паметлив.
— Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек. Д. Немиров, Б, 106. Но все пак, като по-акъллия [Връбчо] от другите, не си пести труда да ни посъветва малко. Хр. Ясенов, Събр. пр, 142.
— Та не видиш ли накъде е тръгнал народа, бре слепчо... Та само ние с тебе ли сме най-акъллии... Кр. Григоров, Н, 22. Акъллия жена. Акъллия момче е той.
— От тур. аюШ.
АКЪНТИ`Я ж. Диал. В съчет.: Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия. Диал. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя. . Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия. Ил. Блъсков, ПБ I, 64. На-прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20.
— От тур. akinti ’течение, поток, наклон’.
АКЪР, мн. акри, след числ. акра, м. Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м. Родителите й бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища. Бр. Йосифова, БЧМ, 17.
— От англ. acre.
АЛ, ала, ало, мн. яли, прил. Диал. Ален. Радо, Радо, бяла Радо! / Пустото ти бяло лице, / пустите ти черни очи, / пустите ти али устни. Нар. пес., СбНУ III, 42. Лудо ле, младо ле, яз сум била на пазар / .. /Лудо ле, младо ле, да си купам ал къделя. Нар. пес., СбБрМ, 423.
— Тур. al.
АЛ. Вж. ала1.
-АЛ. Хим. Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр. : хлорал, ци-трал, ацетизал и др.
— Фр. al (dehide) ’алдехид’.
АЛА1 и (съкр.) ал, съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад. Т. Влай-
295
