Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/279“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АКОНИТИН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Силно отровен алкалоид, съдържащ се в корените, листата и цветовете на растението аконит, който влиза в състава на някои лекарствени средства. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКОНИТИН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Силно отровен алкалоид, съдържащ се в корените, листата и цветовете на растението аконит, който влиза в състава на някои лекарствени средства. | ||
— От гр. | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОРД<sup>1</sup> <i>м. Муз.</i> Хармонично съчетание на три или повече музикални тона, различни по височина, които звучат едновременно. <i>Отиде и седна пред пианото.. Няколко тежки акорда плътно изпълниха стаичката,.. и Людмила позна втората част на Листовата рапсодия.</i> Ем. Манов, ДСР, 14. <i>Последнит§ акорди замряха, както замира една буря.</i> И. Йовков, ПГ, 95. • Обр. <i>И върви Делеклюз зашеметен, но горд, / със походка безумно спокойна, / а в душата му стихва последен акорд / от гръмовната музика бойна.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 71. <i>И сложихме над всичко гордостта. / А някъде заглъхваха в нощта / на любовта последните акорди.</i> Н. Ваицаров, Избр. ст, 1951, 153. | + | <b>АКОРД</b><sup>1</sup> <i>м. Муз.</i> Хармонично съчетание на три или повече музикални тона, различни по височина, които звучат едновременно. <i>Отиде и седна пред пианото.. Няколко тежки акорда плътно изпълниха стаичката,.. и Людмила позна втората част на Листовата рапсодия.</i> Ем. Манов, ДСР, 14. <i>Последнит§ акорди замряха, както замира една буря.</i> И. Йовков, ПГ, 95. • Обр. <i>И върви Делеклюз зашеметен, но горд, / със походка безумно спокойна, / а в душата му стихва последен акорд / от гръмовната музика бойна.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 71. <i>И сложихме над всичко гордостта. / А някъде заглъхваха в нощта / на любовта последните акорди.</i> Н. Ваицаров, Избр. ст, 1951, 153. |
— От ит. accordo, фр. accord през рус. акорд. | — От ит. accordo, фр. accord през рус. акорд. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОРД<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Иконом.</i> Система на отчитане и заплащане на труда в зависимост от извършената работа и получената продукция. <i>Въведе комплексните бригади, индивидуалния акорд за тютюна, зае се със животновъдството,., и още много инициативи.</i> Н. Каралиева, Н, 146. <i>Навреме я</i> [царевицата] <i>окопаха три пъти по индивидуален акорд.</i> РД, 1958, бр. 93. 1. О На акорд. <i>Иконом.</i> С договор, по споразумение за заплащане според извършената работа изцяло (а не според дневните норми и надници). — <i>Взех работата на акорд и не слязох да обядвам, време да не загубя. М.</i> Яворски, ХСП, 101. <i>Заплащането на труда у нас става на акорд и върху получената продукция.</i> ОФ, 1950, бр. 1902, 2. <i>Работя на акорд.</i> | + | <b>АКОРД</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Иконом.</i> Система на отчитане и заплащане на труда в зависимост от извършената работа и получената продукция. <i>Въведе комплексните бригади, индивидуалния акорд за тютюна, зае се със животновъдството,., и още много инициативи.</i> Н. Каралиева, Н, 146. <i>Навреме я</i> [царевицата] <i>окопаха три пъти по индивидуален акорд.</i> РД, 1958, бр. 93. 1. О На акорд. <i>Иконом.</i> С договор, по споразумение за заплащане според извършената работа изцяло (а не според дневните норми и надници). — <i>Взех работата на акорд и не слязох да обядвам, време да не загубя. М.</i> Яворски, ХСП, 101. <i>Заплащането на труда у нас става на акорд и върху получената продукция.</i> ОФ, 1950, бр. 1902, 2. <i>Работя на акорд.</i> |
— Фр. accord ’съгласие’. | — Фр. accord ’съгласие’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОРДАНТ <i>м. Остар.</i> Работник, който работи по договор, на акорд, на парче. <i>Предприемач акордант.</i> | + | <b>АКОРДАНТ</b> <i>м. Остар.</i> Работник, който работи по договор, на акорд, на парче. <i>Предприемач акордант.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДАНТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> акордант. | + | <b>АКОРДАНТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> акордант. |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Иконом.</i> Който е свързан с акорд<sup>2</sup>, който се извършва по договор, по споразумение. <i>Препоръчано бе широко да се внедри акордният начин на работа, който стимулира да се повишава производителността на труда.</i> ВН, 1959, бр. 2544, 1. <i>Акордна работа. Акордно заплащане на труда.</i> | + | <b>АКОРДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Иконом.</i> Който е свързан с акорд<sup>2</sup>, който се извършва по договор, по споразумение. <i>Препоръчано бе широко да се внедри акордният начин на работа, който стимулира да се повишава производителността на труда.</i> ВН, 1959, бр. 2544, 1. <i>Акордна работа. Акордно заплащане на труда.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЕОН <i>м.</i> Музикален инструмент | + | <b>АКОРДЕОН</b> <i>м.</i> Музикален инструмент ’G клавиатура за дясна ръка, няколко реда бутони за лявата и мях. <i>Сотир прекара пръсти по клавишите на акордеона, каза гЦещо на китариста и цигуларя. Над малката полянка се разнесоха звуците на тежко (сватбарско хоро.</i> Ем. Манов, ДСР, 191. От <i>плажа долцташе сподавено и меланхолично плясък на кротки вълни, някъде далеч пееше глас, придружен от звуци на акордеон.</i> Д. Димов, Т, 344. |
аконити`н | аконити`н | ||
| Ред 23: | Ред 25: | ||
— Нем. Akkordeon през рус. акордеон или фр. accordeon. | — Нем. Akkordeon през рус. акордеон или фр. accordeon. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЕОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до акордеон, който е предназначен за акордеон. <i>Акордеонна програма. Акордеонен калъф. Акордеонна марка. Акордеонна школа.</i> 2. Който е съставен от лица, които свирят на акордеон. <i>Акордеонен оркестър. Акордеонен клас. Акороеонен колектив.</i> | + | <b>АКОРДЕОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до акордеон, който е предназначен за акордеон. <i>Акордеонна програма. Акордеонен калъф. Акордеонна марка. Акордеонна школа.</i> 2. Който е съставен от лица, които свирят на акордеон. <i>Акордеонен оркестър. Акордеонен клас. Акороеонен колектив.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЕОНИ`СТ <i>м.</i> Лице, което свири на акордеон. <i>Акордеонистът, .. , свиреше неуморно, като всеки петнадесет минути сменяше репертоара си.</i> Н. Каралиева, Н, 54. | + | <b>АКОРДЕОНИ`СТ</b> <i>м.</i> Лице, което свири на акордеон. <i>Акордеонистът, .. , свиреше неуморно, като всеки петнадесет минути сменяше репертоара си.</i> Н. Каралиева, Н, 54. |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЕОНИ`СТКА <i>ж.</i> Жена акордео-нист. <i>Акордеонистката свиреше валс. Тя ускори ритъма, искаше да завършва.</i> Б. Болгар, Б, 17. | + | <b>АКОРДЕОНИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена акордео-нист. <i>Акордеонистката свиреше валс. Тя ускори ритъма, искаше да завършва.</i> Б. Болгар, Б, 17. |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Настройвам хармонично пиано или друг клавирен музикален инструмент, акордирам се <i>страд. Даде нареждане да се акордира пианото, на което някога свиреше Мария.</i> Д. Димов, Т, 345. | + | <b>АКОРДИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Настройвам хармонично пиано или друг клавирен музикален инструмент, акордирам се <i>страд. Даде нареждане да се акордира пианото, на което някога свиреше Мария.</i> Д. Димов, Т, 345. |
— От фр. accorder. | — От фр. accorder. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОРДИРАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> акордирам <i>и от</i> акордирам се. | + | <b>АКОРДИРАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> акордирам <i>и от</i> акордирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> акорд<sup>1</sup>. <i>От мощния акордов удар на целия оркестър обоят разгъва един тих напев, подет от кларнети, корни и фаготи. К,</i> 1926, бр.85,З<sub>ч</sub> | + | <b>АКОРДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> акорд<sup>1</sup>. <i>От мощния акордов удар на целия оркестър обоят разгъва един тих напев, подет от кларнети, корни и фаготи. К,</i> 1926, бр.85,З<sub>ч</sub> |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЬОР <i>м.</i> Специалист по акордиране на пиана. <i>Можеше да свири колкото иска за себе си, без да я слуша никой. Трябваше само да намери акордъор за пианото.</i> Д. Димов, Т, 50. | + | <b>АКОРДЬОР</b> <i>м.</i> Специалист по акордиране на пиана. <i>Можеше да свири колкото иска за себе си, без да я слуша никой. Трябваше само да намери акордъор за пианото.</i> Д. Димов, Т, 50. |
— Фр. accordeur. | — Фр. accordeur. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЬОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> акордьор. | + | <b>АКОРДЬОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> акордьор. |
---- | ---- | ||
| − | АКОРДЪОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Занятие, професия на акордьор. <i>От няколко години се занимавам с акордъорство.</i> 2. Акордиране на пиана или на други музикални инструменти като учебен предмет в училище или висше учебно заведение. <i>Надяваме се също в най-скоро време да бъде въведен предметът акордъорство в Консерваторията и в музикалните училища.</i> Отеч., 1978, кн. 2, 6. | + | <b>АКОРДЪОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Занятие, професия на акордьор. <i>От няколко години се занимавам с акордъорство.</i> 2. Акордиране на пиана или на други музикални инструменти като учебен предмет в училище или висше учебно заведение. <i>Надяваме се също в най-скоро време да бъде въведен предметът акордъорство в Консерваторията и в музикалните училища.</i> Отеч., 1978, кн. 2, 6. |
---- | ---- | ||
| − | АКОСТИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Мор.</i> За кораб — спирам до брега; приставам<sup>2</sup>. <i>Някъде към обяд корабът акостира; щом опря кея, всички се втурнаха към брега и това приличаше на някакво бягство, сякаш корабът всеки момент щеше да потъне.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 247. <i>Корабът бавно приближаваше към кейовата стена. На</i> | + | <b>АКОСТИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Мор.</i> За кораб — спирам до брега; приставам<sup>2</sup>. <i>Някъде към обяд корабът акостира; щом опря кея, всички се втурнаха към брега и това приличаше на някакво бягство, сякаш корабът всеки момент щеше да потъне.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 247. <i>Корабът бавно приближаваше към кейовата стена. На</i> |
279 | 279 | ||
Версия от 18:49, 4 декември 2012
АКОНИТИН, мн. няма, м. Хим. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в корените, листата и цветовете на растението аконит, който влиза в състава на някои лекарствени средства.
— От гр.
АКОРД1 м. Муз. Хармонично съчетание на три или повече музикални тона, различни по височина, които звучат едновременно. Отиде и седна пред пианото.. Няколко тежки акорда плътно изпълниха стаичката,.. и Людмила позна втората част на Листовата рапсодия. Ем. Манов, ДСР, 14. Последнит§ акорди замряха, както замира една буря. И. Йовков, ПГ, 95. • Обр. И върви Делеклюз зашеметен, но горд, / със походка безумно спокойна, / а в душата му стихва последен акорд / от гръмовната музика бойна. Хр. Смирненски, Съч. I, 71. И сложихме над всичко гордостта. / А някъде заглъхваха в нощта / на любовта последните акорди. Н. Ваицаров, Избр. ст, 1951, 153.
— От ит. accordo, фр. accord през рус. акорд.
АКОРД2, мн. няма, м. Иконом. Система на отчитане и заплащане на труда в зависимост от извършената работа и получената продукция. Въведе комплексните бригади, индивидуалния акорд за тютюна, зае се със животновъдството,., и още много инициативи. Н. Каралиева, Н, 146. Навреме я [царевицата] окопаха три пъти по индивидуален акорд. РД, 1958, бр. 93. 1. О На акорд. Иконом. С договор, по споразумение за заплащане според извършената работа изцяло (а не според дневните норми и надници). — Взех работата на акорд и не слязох да обядвам, време да не загубя. М. Яворски, ХСП, 101. Заплащането на труда у нас става на акорд и върху получената продукция. ОФ, 1950, бр. 1902, 2. Работя на акорд.
— Фр. accord ’съгласие’.
АКОРДАНТ м. Остар. Работник, който работи по договор, на акорд, на парче. Предприемач акордант.
АКОРДАНТСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от акордант.
АКОРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Иконом. Който е свързан с акорд2, който се извършва по договор, по споразумение. Препоръчано бе широко да се внедри акордният начин на работа, който стимулира да се повишава производителността на труда. ВН, 1959, бр. 2544, 1. Акордна работа. Акордно заплащане на труда.
АКОРДЕОН м. Музикален инструмент ’G клавиатура за дясна ръка, няколко реда бутони за лявата и мях. Сотир прекара пръсти по клавишите на акордеона, каза гЦещо на китариста и цигуларя. Над малката полянка се разнесоха звуците на тежко (сватбарско хоро. Ем. Манов, ДСР, 191. От плажа долцташе сподавено и меланхолично плясък на кротки вълни, някъде далеч пееше глас, придружен от звуци на акордеон. Д. Димов, Т, 344.
аконити`н
— Нем. Akkordeon през рус. акордеон или фр. accordeon.
АКОРДЕОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до акордеон, който е предназначен за акордеон. Акордеонна програма. Акордеонен калъф. Акордеонна марка. Акордеонна школа. 2. Който е съставен от лица, които свирят на акордеон. Акордеонен оркестър. Акордеонен клас. Акороеонен колектив.
АКОРДЕОНИ`СТ м. Лице, което свири на акордеон. Акордеонистът, .. , свиреше неуморно, като всеки петнадесет минути сменяше репертоара си. Н. Каралиева, Н, 54.
АКОРДЕОНИ`СТКА ж. Жена акордео-нист. Акордеонистката свиреше валс. Тя ускори ритъма, искаше да завършва. Б. Болгар, Б, 17.
АКОРДИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Настройвам хармонично пиано или друг клавирен музикален инструмент, акордирам се страд. Даде нареждане да се акордира пианото, на което някога свиреше Мария. Д. Димов, Т, 345.
— От фр. accorder.
АКОРДИРАНЕ ср. Отгл. същ. от акордирам и от акордирам се.
АКОРДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акорд1. От мощния акордов удар на целия оркестър обоят разгъва един тих напев, подет от кларнети, корни и фаготи. К, 1926, бр.85,Зч
АКОРДЬОР м. Специалист по акордиране на пиана. Можеше да свири колкото иска за себе си, без да я слуша никой. Трябваше само да намери акордъор за пианото. Д. Димов, Т, 50.
— Фр. accordeur.
АКОРДЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акордьор.
АКОРДЪОРСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие, професия на акордьор. От няколко години се занимавам с акордъорство. 2. Акордиране на пиана или на други музикални инструменти като учебен предмет в училище или висше учебно заведение. Надяваме се също в най-скоро време да бъде въведен предметът акордъорство в Консерваторията и в музикалните училища. Отеч., 1978, кн. 2, 6.
АКОСТИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Мор. За кораб — спирам до брега; приставам2. Някъде към обяд корабът акостира; щом опря кея, всички се втурнаха към брега и това приличаше на някакво бягство, сякаш корабът всеки момент щеше да потъне. Е. Кузманов, ЧДБ, 247. Корабът бавно приближаваше към кейовата стена. На
279
акостирам
