Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/269“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
3. Като съотносителен съюз (повторен към всяко изречение ай... ай). Свързва прости изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от предполагаемо условие; а...а, ха...ха. <i>През онова време ние, младежите, смятахме влюбването като пряка стъпка към женитбата: ай се влюоиш, ай се ожениш. М.</i> Кремен, РЯ, 51. | 3. Като съотносителен съюз (повторен към всяко изречение ай... ай). Свързва прости изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от предполагаемо условие; а...а, ха...ха. <i>През онова време ние, младежите, смятахме влюбването като пряка стъпка към женитбата: ай се влюоиш, ай се ожениш. М.</i> Кремен, РЯ, 51. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙВАЖИВА <i>ж.</i> Многогодишно растение с единични цветове, виреещо по сухи каменливи места, коренището на което съдържа червено багрилно вещество. Alcanna tinctoria. <i>Айваживата.. съдържа в коренището си червено багрилно вещество. ПН,</i> 1934, кн. 3, 48. | + | <b>АЙВАЖИВА</b> <i>ж.</i> Многогодишно растение с единични цветове, виреещо по сухи каменливи места, коренището на което съдържа червено багрилно вещество. Alcanna tinctoria. <i>Айваживата.. съдържа в коренището си червено багрилно вещество. ПН,</i> 1934, кн. 3, 48. |
---- | ---- | ||
| − | АЙВАНИ`Я <i>ж.</i> Късен сорт ябълка, жълточервена, сочна, със сладък вкус. | + | <b>АЙВАНИ`Я</b> <i>ж.</i> Късен сорт ябълка, жълточервена, сочна, със сладък вкус. |
— От тур. ayva ’дюля’. | — От тур. ayva ’дюля’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙГЬР <i>м. Диал.</i> Жребец. <i>Купи два коня,.., пък когато се разпаса едната от кобилите му, откара я чак в чифлика да се разплоди с породист айгър.</i> И. Волен, МДС, 220. | + | <b>АЙГЬР</b> <i>м. Диал.</i> Жребец. <i>Купи два коня,.., пък когато се разпаса едната от кобилите му, откара я чак в чифлика да се разплоди с породист айгър.</i> И. Волен, МДС, 220. |
— Тур. aygir. | — Тур. aygir. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙЕРОКОНЯК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Силно спиртно питие, приготвено от коняк, яйца и захар. | + | <b>АЙЕРОКОНЯК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Силно спиртно питие, приготвено от коняк, яйца и захар. |
| − | — От нем. Eier | + | — От нем. Eier ’яйцеЧконяк. |
---- | ---- | ||
| − | АЙКАМ, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> 1. Викам ай при учудване или при болка; ахкам, охкам, вайкам се. | + | <b>АЙКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> 1. Викам ай при учудване или при болка; ахкам, охкам, вайкам се. |
2. При хайка — викам, крещя, за да сплаша и уловя дивеча. | 2. При хайка — викам, крещя, за да сплаша и уловя дивеча. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язмк, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язмк, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙКАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> айкам. | + | <b>АЙКАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> айкам. |
---- | ---- | ||
| − | АЙКИДИ`СТ <i>м. Спорт.</i> Човек, който спортува и практикува айкидо. | + | <b>АЙКИДИ`СТ</b> <i>м. Спорт.</i> Човек, който спортува и практикува айкидо. |
---- | ---- | ||
| − | АИКИ`ДО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спорт.</i> Японско бойно изкуство за самоотбрана без оръжие, при което се прилага обездвижване или хвърляне на противника чрез хватки с лакътя или китката. <i>Яп Айкидо значи да изразяваш себе си, до постигнеш хармония със заобикалящия свят, да се самоусъвър-шенствуваш.</i> НТр, 1999, бр. 47, 15. <i>Състезания по айкидо. Уроци по айкидо.</i> | + | <b>АИКИ`ДО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спорт.</i> Японско бойно изкуство за самоотбрана без оръжие, при което се прилага обездвижване или хвърляне на противника чрез хватки с лакътя или китката. <i>Яп Айкидо значи да изразяваш себе си, до постигнеш хармония със заобикалящия свят, да се самоусъвър-шенствуваш.</i> НТр, 1999, бр. 47, 15. <i>Състезания по айкидо. Уроци по айкидо.</i> |
айважива | айважива | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
— От яп. | — От яп. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙЛАНТ <i>м.</i> Бързорастящо много високо дърво, с големи перести листа и цветове във вид на метлически съцветия, пренесено от Китай, което вирее навсякъде у нас и се използва в мебелната и хартиената промишленост и кожарството. Ailantus glandulos. <i>Сполучливи опити със залесявания могат да се видят на разни места, като например залесяването с черен бор.., кестен и айлант по североизточния склон и в полите на хълма Железна врата.</i> Пр, 1954, кн.1, 20. | + | <b>АЙЛАНТ</b> <i>м.</i> Бързорастящо много високо дърво, с големи перести листа и цветове във вид на метлически съцветия, пренесено от Китай, което вирее навсякъде у нас и се използва в мебелната и хартиената промишленост и кожарството. Ailantus glandulos. <i>Сполучливи опити със залесявания могат да се видят на разни места, като например залесяването с черен бор.., кестен и айлант по североизточния склон и в полите на хълма Железна врата.</i> Пр, 1954, кн.1, 20. |
— От мал. през фр. ailante. | — От мал. през фр. ailante. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙЛАНТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> и. <i>Прил. от</i> айлант. <i>Айлантови гори. Айлантова дървесина.</i> | + | <b>АЙЛАНТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и. <i>Прил. от</i> айлант. <i>Айлантови гори. Айлантова дървесина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЙЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Месечна заплата за служба. <i>Търговий-ка, пак търговийка! Няма да чакаш месецът да се измине, та айлъкът да дойде, ала и кесийката ти е всякога топличка.</i> Хр. Максимов, ЗР, 39. — <i>Ха, вземай</i> [храната], <i>че бягай след мене... Празник било!... Да празнуват големците, че им иде айлъка...</i> Ц. Церковски, ТЗ, 8. <i>Три годин не съм изслужил, / айлъкът не съм получил, / та сватба да си направя.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 53. | + | <b>АЙЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Месечна заплата за служба. <i>Търговий-ка, пак търговийка! Няма да чакаш месецът да се измине, та айлъкът да дойде, ала и кесийката ти е всякога топличка.</i> Хр. Максимов, ЗР, 39. — <i>Ха, вземай</i> [храната], <i>че бягай след мене... Празник било!... Да празнуват големците, че им иде айлъка...</i> Ц. Церковски, ТЗ, 8. <i>Три годин не съм изслужил, / айлъкът не съм получил, / та сватба да си направя.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 53. |
— Тур. ayhk. | — Тур. ayhk. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙЛЪКЧИ`ЙКА <i>ж. Остар.</i> Жена ай-лъкчия. | + | <b>АЙЛЪКЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> Жена ай-лъкчия. |
---- | ---- | ||
| − | АЙЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който се отнася до айлъкчия. <i>Па и тия разкошни балове и празници, които са на мода днес и разоряват нашата аристокрация — айлъкчийската аристокрация — действуват като епидемия за българската кесия.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 187-188. | + | <b>АЙЛЪКЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който се отнася до айлъкчия. <i>Па и тия разкошни балове и празници, които са на мода днес и разоряват нашата аристокрация — айлъкчийската аристокрация — действуват като епидемия за българската кесия.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 187-188. |
---- | ---- | ||
| − | АЙЛЪКЧИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Заплащане на месец за изработена работа. | + | <b>АЙЛЪКЧИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Заплащане на месец за изработена работа. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙЛЪКЧИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Чиновник, служител с месечна заплата. | + | <b>АЙЛЪКЧИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Чиновник, служител с месечна заплата. |
— От тур. aylik^i. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | — От тур. aylik^i. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЙЛЯК<sup>1</sup>, <i>ед., неизм., мн.</i> айляк и айля-ци, <i>прил. Простонар.</i> Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен. <i>Тук ще има строителство. Къде ще вирее айляк чиляк? Такива като вас със серкме ще ги ловят и ха на работа...</i> Б. Несторов, АР, 271. — <i>Ами... разхождайте се — отвърна малко иронично капитанът и лукаво добави: — Тъй де... разхождайте се... Хора айляк...</i> С. Чернишев, ВМ, 39. — <i>Ние тука с тебе се разприказвахме, а работата чака. Аз не съм айляк като тебе.</i> П. Незнакомов, БЧ, 32. <i>Леля ти Гена се удари на една работа, та ще се съсипе. Един ден айляк не ос-тая.</i> Т. Влайков, Съч. II, 35. <i>Дърва ли сечеше в гората, тор ли караше на полето, копаеше ли, айляк ли седеше,.., насъне и наяве</i> | + | <b>АЙЛЯК</b><sup>1</sup>, <i>ед., неизм., мн.</i> айляк и айля-ци, <i>прил. Простонар.</i> Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен. <i>Тук ще има строителство. Къде ще вирее айляк чиляк? Такива като вас със серкме ще ги ловят и ха на работа...</i> Б. Несторов, АР, 271. — <i>Ами... разхождайте се — отвърна малко иронично капитанът и лукаво добави: — Тъй де... разхождайте се... Хора айляк...</i> С. Чернишев, ВМ, 39. — <i>Ние тука с тебе се разприказвахме, а работата чака. Аз не съм айляк като тебе.</i> П. Незнакомов, БЧ, 32. <i>Леля ти Гена се удари на една работа, та ще се съсипе. Един ден айляк не ос-тая.</i> Т. Влайков, Съч. II, 35. <i>Дърва ли сечеше в гората, тор ли караше на полето, копаеше ли, айляк ли седеше,.., насъне и наяве</i> |
айляк<sup>1</sup> | айляк<sup>1</sup> | ||
Версия от 18:43, 4 декември 2012
удвоено лично местоимение във вин.; ой. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / .. / От голема рода, от мнозина оракя! Нар. пес., СбБрМ, 409. Падна, падна Шар планина, /.. де, моме, де, ай душо бре, / та притисна три овчара. Нар. пес., СбНУ XI, 53. Ай гълъбке сивушке! Ай ти, Божано, бяла ка-дъно! Ст. Младенов, БТР I, 62. Ай те тебе сестро Ангелино! Ст. Младенов, БТР I, 62. • В съчет. ай гиди. Нар.-поет. Ай гиди булче хубао /хубао булче високо. Нар. пес., СбНУ XXVI, 95. • В съчет. ай дуду. Диал. През село вървят сеймене, / ай ду ду, Стано, сеймене, / хайдушка глава носеа. Нар. пес., СбВСт, 129.
3. Като съотносителен съюз (повторен към всяко изречение ай... ай). Свързва прости изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от предполагаемо условие; а...а, ха...ха. През онова време ние, младежите, смятахме влюбването като пряка стъпка към женитбата: ай се влюоиш, ай се ожениш. М. Кремен, РЯ, 51.
АЙВАЖИВА ж. Многогодишно растение с единични цветове, виреещо по сухи каменливи места, коренището на което съдържа червено багрилно вещество. Alcanna tinctoria. Айваживата.. съдържа в коренището си червено багрилно вещество. ПН, 1934, кн. 3, 48.
АЙВАНИ`Я ж. Късен сорт ябълка, жълточервена, сочна, със сладък вкус.
— От тур. ayva ’дюля’.
АЙГЬР м. Диал. Жребец. Купи два коня,.., пък когато се разпаса едната от кобилите му, откара я чак в чифлика да се разплоди с породист айгър. И. Волен, МДС, 220.
— Тур. aygir.
АЙЕРОКОНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Силно спиртно питие, приготвено от коняк, яйца и захар.
— От нем. Eier ’яйцеЧконяк.
АЙКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Викам ай при учудване или при болка; ахкам, охкам, вайкам се.
2. При хайка — викам, крещя, за да сплаша и уловя дивеча.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язмк, 1895.
АЙКАНЕ ср. Отгл. същ. от айкам.
АЙКИДИ`СТ м. Спорт. Човек, който спортува и практикува айкидо.
АИКИ`ДО, мн. няма, ср. Спорт. Японско бойно изкуство за самоотбрана без оръжие, при което се прилага обездвижване или хвърляне на противника чрез хватки с лакътя или китката. Яп Айкидо значи да изразяваш себе си, до постигнеш хармония със заобикалящия свят, да се самоусъвър-шенствуваш. НТр, 1999, бр. 47, 15. Състезания по айкидо. Уроци по айкидо.
айважива
— От яп.
АЙЛАНТ м. Бързорастящо много високо дърво, с големи перести листа и цветове във вид на метлически съцветия, пренесено от Китай, което вирее навсякъде у нас и се използва в мебелната и хартиената промишленост и кожарството. Ailantus glandulos. Сполучливи опити със залесявания могат да се видят на разни места, като например залесяването с черен бор.., кестен и айлант по североизточния склон и в полите на хълма Железна врата. Пр, 1954, кн.1, 20.
— От мал. през фр. ailante.
АЙЛАНТОВ, -а, -о, мн. и. Прил. от айлант. Айлантови гори. Айлантова дървесина.
АЙЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Месечна заплата за служба. Търговий-ка, пак търговийка! Няма да чакаш месецът да се измине, та айлъкът да дойде, ала и кесийката ти е всякога топличка. Хр. Максимов, ЗР, 39. — Ха, вземай [храната], че бягай след мене... Празник било!... Да празнуват големците, че им иде айлъка... Ц. Церковски, ТЗ, 8. Три годин не съм изслужил, / айлъкът не съм получил, / та сватба да си направя. Нар. пес., СбНУ XIV, 53.
— Тур. ayhk.
АЙЛЪКЧИ`ЙКА ж. Остар. Жена ай-лъкчия.
АЙЛЪКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до айлъкчия. Па и тия разкошни балове и празници, които са на мода днес и разоряват нашата аристокрация — айлъкчийската аристокрация — действуват като епидемия за българската кесия. Ив. Вазов, Съч. XI, 187-188.
АЙЛЪКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Заплащане на месец за изработена работа.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
АЙЛЪКЧИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. Чиновник, служител с месечна заплата.
— От тур. aylik^i. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
АЙЛЯК1, ед., неизм., мн. айляк и айля-ци, прил. Простонар. Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен. Тук ще има строителство. Къде ще вирее айляк чиляк? Такива като вас със серкме ще ги ловят и ха на работа... Б. Несторов, АР, 271. — Ами... разхождайте се — отвърна малко иронично капитанът и лукаво добави: — Тъй де... разхождайте се... Хора айляк... С. Чернишев, ВМ, 39. — Ние тука с тебе се разприказвахме, а работата чака. Аз не съм айляк като тебе. П. Незнакомов, БЧ, 32. Леля ти Гена се удари на една работа, та ще се съсипе. Един ден айляк не ос-тая. Т. Влайков, Съч. II, 35. Дърва ли сечеше в гората, тор ли караше на полето, копаеше ли, айляк ли седеше,.., насъне и наяве
айляк1
269
