Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/227“
(поправка на гръцки думи) |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ОФ, 1950, бр.1811, 4. <i>В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналого-дишния...</i> П. Славински, МСК, 78. <i>Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!...</i> Д. Димов, Т, 666. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ОФ</b>, 1950, бр.1811, 4. <i>В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналого-дишния...</i> П. Славински, МСК, 78. <i>Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!...</i> Д. Димов, Т, 666. | ||
3. <i>Техн.</i> Вид апарат за копиране. | 3. <i>Техн.</i> Вид апарат за копиране. | ||
| Ред 7: | Ред 9: | ||
— От гр. αὐτός ’сам’+ γράφω ’пиша’. | — От гр. αὐτός ’сам’+ γράφω ’пиша’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРАФЕН, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни. <i>Книж. Прил. от</i> автограф; автографичен, автографически. <i>Автографен ръкопис. Ав-тографни материали. Автографен надпис. Автографна колекция. Автографно мастило. Автографна хартия.</i> | + | <b>АВТОГРАФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни. <i>Книж. Прил. от</i> автограф; автографичен, автографически. <i>Автографен ръкопис. Ав-тографни материали. Автографен надпис. Автографна колекция. Автографно мастило. Автографна хартия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Автографен; автографически. | + | <b>АВТОГРАФИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Автографен; автографически. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРАФИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Автографен; автографичен. | + | <b>АВТОГРАФИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Автографен; автографичен. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРАФИЯ <i>ж. Книж.</i> 1. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис. | + | <b>АВТОГРАФИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис. |
2. Разпознаване на автографи, на почерци. | 2. Разпознаване на автографи, на почерци. | ||
| Ред 19: | Ред 21: | ||
3. <i>Печат.</i> Ръчно написване на букви и текстове или рисуване на фигури върху литографски камък, за да бъдат отпечатани; автограф. | 3. <i>Печат.</i> Ръчно написване на букви и текстове или рисуване на фигури върху литографски камък, за да бъдат отпечатани; автограф. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРАФОМАНИЯ <i>ж. Книж.</i> Мания, страст за колекциониране на автографи на известни личности. | + | <b>АВТОГРАФОМАНИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Мания, страст за колекциониране на автографи на известни личности. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРАФСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> автограф (в 4 знач.) и автография (в 3 знач.). <i>Автографска преса.</i> | + | <b>АВТОГРАФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> автограф (в 4 знач.) и автография (в 3 знач.). <i>Автографска преса.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРАФЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> автограф. <i>Хора, зарязали домовете си, децата си, себе си, а да се превърнат в наши</i> [на гостуващите писатели] <i>сенки през няколкото дни, докато сме при тях. Отплатата им?.. Едно автографче, ако, разбира се, имат някоя от „безсмъртните“ ни книги.</i> Д. Дамянов, ПИЩ, 50. | + | <b>АВТОГРАФЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> автограф. <i>Хора, зарязали домовете си, децата си, себе си, а да се превърнат в наши</i> [на гостуващите писатели] <i>сенки през няколкото дни, докато сме при тях. Отплатата им?.. Едно автографче, ако, разбира се, имат някоя от „безсмъртните“ ни книги.</i> Д. Дамянов, ПИЩ, 50. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРЕДЕР <i>м. Спец.</i> Самоходен гре-дер. <i>Автогредерите са машини, които обединяват в едно работната и двигателната машина, т.е. гредера с трактора.</i> Д. Христов, СПМ, 233. | + | <b>АВТОГРЕДЕР</b> <i>м. Спец.</i> Самоходен гре-дер. <i>Автогредерите са машини, които обединяват в едно работната и двигателната машина, т.е. гредера с трактора.</i> Д. Христов, СПМ, 233. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОГРЕДЕРИ`СТ <i>м. Спец.</i> Работник специалист, който работи с автогредер. | + | <b>АВТОГРЕДЕРИ`СТ</b> <i>м. Спец.</i> Работник специалист, който работи с автогредер. |
, АВТОГУДРОНАТОР <i>м. Спец.</i> Самоходна машина, която се употребява в пътното строителство за асфалтиране на пътища. | , АВТОГУДРОНАТОР <i>м. Спец.</i> Самоходна машина, която се употребява в пътното строителство за асфалтиране на пътища. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВТО ДЕЗИНФЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> В съчет.: Автодезинфекционна машина. <i>Спец.</i> Самодвижеща се моторна дезинфекционна машина. | + | <b>АВТО ДЕЗИНФЕКЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> В съчет.: Автодезинфекционна машина. <i>Спец.</i> Самодвижеща се моторна дезинфекционна машина. |
---- | ---- | ||
| − | АВТО ДЕЛО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Съвкупност от познания по управление и поддържане на автомобил. | + | <b>АВТО ДЕЛО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Съвкупност от познания по управление и поддържане на автомобил. |
<sub>:</sub> АВТОДЕПО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Депо за стари автомобили. <i>Холандци ще строят автоде-по в столицата.</i> ДТ, 1998, бр. 152, 8. | <sub>:</sub> АВТОДЕПО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Депо за стари автомобили. <i>Холандци ще строят автоде-по в столицата.</i> ДТ, 1998, бр. 152, 8. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВТОДЖАМБАЗИН, <i>мн.</i> автоджамба-зи, <i>м. Разг.</i> Автокрадец; автоапаш, автобан-дит. <i>Крадците, двама от най-известните автоджамбази, се спогледаха развеселени.</i> Хр. Калчев, ЦНМ, 8. <i>Заловен е единият апаш от тричленната банда автоджамбази, а другите се издирват.</i> ДТ, 1998, бр. 20, 32. | + | <b>АВТОДЖАМБАЗИН</b>, <i>мн.</i> автоджамба-зи, <i>м. Разг.</i> Автокрадец; автоапаш, автобан-дит. <i>Крадците, двама от най-известните автоджамбази, се спогледаха развеселени.</i> Хр. Калчев, ЦНМ, 8. <i>Заловен е единият апаш от тричленната банда автоджамбази, а другите се издирват.</i> ДТ, 1998, бр. 20, 32. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОДИДАКТИКА ж. <i>Остар. Книж.</i> Самообразование. | + | <b>АВТОДИДАКТИКА</b> ж. <i>Остар. Книж.</i> Самообразование. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който действа със своя собствена сила. | + | <b>АВТОДИНАМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който действа със своя собствена сила. |
— От гр. αὐτός; ’сам’+ δύναις ’сила’. | — От гр. αὐτός; ’сам’+ δύναις ’сила’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВТОДОЙЛКА ж. <i>Спец.</i> Апарат за механично доене на животни. <i>Сега вече има ав-топоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“.</i> ВН, 1961, бр.3010, 2. | + | <b>АВТОДОЙЛКА</b> ж. <i>Спец.</i> Апарат за механично доене на животни. <i>Сега вече има ав-топоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“.</i> ВН, 1961, бр.3010, 2. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОЕКСКУРЗИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до екскурзия с автомобил. <i>Туристическата агенция „Шипка“ организира и автоекскурзионно летуване по два маршрута.</i> Отеч., 1977, кн. 11,31. | + | <b>АВТОЕКСКУРЗИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до екскурзия с автомобил. <i>Туристическата агенция „Шипка“ организира и автоекскурзионно летуване по два маршрута.</i> Отеч., 1977, кн. 11,31. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОР ж. Специ алист по монтиране на електрическата инсталация в автомобили. | + | <b>АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОР</b> ж. Специ алист по монтиране на електрическата инсталация в автомобили. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСКИ, а, | + | <b>АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСКИ</b>, а, |
-о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до автое-лектромонтьор и автоелектромонтьорство. | -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до автое-лектромонтьор и автоелектромонтьорство. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на автоелек-тромонтьор. | + | <b>АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на автоелек-тромонтьор. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОЖИ`Р <i>м. Авиац.</i> Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред. | + | <b>АВТОЖИ`Р</b> <i>м. Авиац.</i> Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред. |
— От фр. autogire от исп. autogiro. | — От фр. autogire от исп. autogiro. | ||
---- | ---- | ||
| − | АВТОЗАВОД <i>м.</i> Завод за производство на автомобили; автомобилен завод. | + | <b>АВТОЗАВОД</b> <i>м.</i> Завод за производство на автомобили; автомобилен завод. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОЗАВОДСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> автозавод. <i>Автозаводски колектив. Ав-тозаводски план.</i> | + | <b>АВТОЗАВОДСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> автозавод. <i>Автозаводски колектив. Ав-тозаводски план.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АВТОЗАСТРАХОВКА ж. <i>Спец.</i> За страховка на автомобил. <i>От него</i> [Държавния застрахователен институт] <i>са поети 80 на сто от автозастраховките.</i> Кеш, 1993, бр. 23, 1. | + | <b>АВТОЗАСТРАХОВКА</b> ж. <i>Спец.</i> За страховка на автомобил. <i>От него</i> [Държавния застрахователен институт] <i>са поети 80 на сто от автозастраховките.</i> Кеш, 1993, бр. 23, 1. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОЗЛОПОЛУКА ж. Злополука, пътно произшествие с автомобил; автопроизшествие. <i>Един преглед на миналогодишните автозлополуки в столицата ни дава да разберем, че 143 случая са предизвикани от водачите на лични леки автомобили.</i> О, 1978, кн. 3, 43. | + | <b>АВТОЗЛОПОЛУКА</b> ж. Злополука, пътно произшествие с автомобил; автопроизшествие. <i>Един преглед на миналогодишните автозлополуки в столицата ни дава да разберем, че 143 случая са предизвикани от водачите на лични леки автомобили.</i> О, 1978, кн. 3, 43. |
---- | ---- | ||
| − | АВТОИЗЛОЖЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Изложение за представяне на най-нови постижения в областта автомобилостроенето; автосалон, автомобилно изложение. <i>Лимузината бе представена на автоизложение в Лайпциг.</i> С, 1998, бр. 106, 16. | + | <b>АВТОИЗЛОЖЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Изложение за представяне на най-нови постижения в областта автомобилостроенето; автосалон, автомобилно изложение. <i>Лимузината бе представена на автоизложение в Лайпциг.</i> С, 1998, бр. 106, 16. |
Версия от 18:19, 4 декември 2012
ОФ, 1950, бр.1811, 4. В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналого-дишния... П. Славински, МСК, 78. Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!... Д. Димов, Т, 666.
3. Техн. Вид апарат за копиране.
4. Печат. Автография (в 3 знач.).
— От гр. αὐτός ’сам’+ γράφω ’пиша’.
АВТОГРАФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Книж. Прил. от автограф; автографичен, автографически. Автографен ръкопис. Ав-тографни материали. Автографен надпис. Автографна колекция. Автографно мастило. Автографна хартия.
АВТОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Автографен; автографически.
АВТОГРАФИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Автографен; автографичен.
АВТОГРАФИЯ ж. Книж. 1. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис.
2. Разпознаване на автографи, на почерци.
3. Печат. Ръчно написване на букви и текстове или рисуване на фигури върху литографски камък, за да бъдат отпечатани; автограф.
АВТОГРАФОМАНИЯ ж. Книж. Мания, страст за колекциониране на автографи на известни личности.
АВТОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от автограф (в 4 знач.) и автография (в 3 знач.). Автографска преса.
АВТОГРАФЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автограф. Хора, зарязали домовете си, децата си, себе си, а да се превърнат в наши [на гостуващите писатели] сенки през няколкото дни, докато сме при тях. Отплатата им?.. Едно автографче, ако, разбира се, имат някоя от „безсмъртните“ ни книги. Д. Дамянов, ПИЩ, 50.
АВТОГРЕДЕР м. Спец. Самоходен гре-дер. Автогредерите са машини, които обединяват в едно работната и двигателната машина, т.е. гредера с трактора. Д. Христов, СПМ, 233.
АВТОГРЕДЕРИ`СТ м. Спец. Работник специалист, който работи с автогредер.
, АВТОГУДРОНАТОР м. Спец. Самоходна машина, която се употребява в пътното строителство за асфалтиране на пътища.
АВТО ДЕЗИНФЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. В съчет.: Автодезинфекционна машина. Спец. Самодвижеща се моторна дезинфекционна машина.
АВТО ДЕЛО, мн. няма, ср. Съвкупност от познания по управление и поддържане на автомобил.
: АВТОДЕПО, мн. -а, ср. Депо за стари автомобили. Холандци ще строят автоде-по в столицата. ДТ, 1998, бр. 152, 8.
АВТОДЖАМБАЗИН, мн. автоджамба-зи, м. Разг. Автокрадец; автоапаш, автобан-дит. Крадците, двама от най-известните автоджамбази, се спогледаха развеселени. Хр. Калчев, ЦНМ, 8. Заловен е единият апаш от тричленната банда автоджамбази, а другите се издирват. ДТ, 1998, бр. 20, 32.
АВТОДИДАКТИКА ж. Остар. Книж. Самообразование.
АВТОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който действа със своя собствена сила.
— От гр. αὐτός; ’сам’+ δύναις ’сила’.
АВТОДОЙЛКА ж. Спец. Апарат за механично доене на животни. Сега вече има ав-топоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“. ВН, 1961, бр.3010, 2.
АВТОЕКСКУРЗИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до екскурзия с автомобил. Туристическата агенция „Шипка“ организира и автоекскурзионно летуване по два маршрута. Отеч., 1977, кн. 11,31.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОР ж. Специ алист по монтиране на електрическата инсталация в автомобили.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСКИ, а,
-о, мн. -и, прил. Който се отнася до автое-лектромонтьор и автоелектромонтьорство.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автоелек-тромонтьор.
АВТОЖИ`Р м. Авиац. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред.
— От фр. autogire от исп. autogiro.
АВТОЗАВОД м. Завод за производство на автомобили; автомобилен завод.
АВТОЗАВОДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от автозавод. Автозаводски колектив. Ав-тозаводски план.
АВТОЗАСТРАХОВКА ж. Спец. За страховка на автомобил. От него [Държавния застрахователен институт] са поети 80 на сто от автозастраховките. Кеш, 1993, бр. 23, 1.
АВТОЗЛОПОЛУКА ж. Злополука, пътно произшествие с автомобил; автопроизшествие. Един преглед на миналогодишните автозлополуки в столицата ни дава да разберем, че 143 случая са предизвикани от водачите на лични леки автомобили. О, 1978, кн. 3, 43.
АВТОИЗЛОЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта автомобилостроенето; автосалон, автомобилно изложение. Лимузината бе представена на автоизложение в Лайпциг. С, 1998, бр. 106, 16.
