Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/205“
(поправка на гръцки думи) |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
АБЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Стъклено топче за детска игра. <i>В градинката няколко деца играеха с абета.</i> | АБЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Стъклено топче за детска игра. <i>В градинката няколко деца играеха с абета.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АБЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> аба (във 2 знач.); абичка, абица. <i>Долавям един клон. Късам</i> [сливи] <i>и ям. Една от друга по-сладки! Турям и в джеба на абето си. Т.</i> Влайков, Пр. I, 138. | + | <b>АБЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> аба (във 2 знач.); абичка, абица. <i>Долавям един клон. Късам</i> [сливи] <i>и ям. Една от друга по-сладки! Турям и в джеба на абето си. Т.</i> Влайков, Пр. I, 138. |
---- | ---- | ||
| − | АБЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от аба (в 1 знач.). <i>Той го познаваше, но като че видя друг човек: къс<sub>ь</sub> пълен, червен, със сиви абени дрехи.</i> Й.Йовков, ПГ, 263. <i>Изпод каскета се подаваха руси, непод-стригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити.</i> И. Волен, РК, 27. <i>Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, .. Седлото, покрито с една абена, тъмнопепелява xauia, а върху нея кожени дисаги.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 151. | + | <b>АБЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от аба (в 1 знач.). <i>Той го познаваше, но като че видя друг човек: къс<sub>ь</sub> пълен, червен, със сиви абени дрехи.</i> Й.Йовков, ПГ, 263. <i>Изпод каскета се подаваха руси, непод-стригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити.</i> И. Волен, РК, 27. <i>Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, .. Седлото, покрито с една абена, тъмнопепелява xauia, а върху нея кожени дисаги.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 151. |
---- | ---- | ||
| − | АБЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> абе<sup>2</sup>. <i>Като се заесени, обличат му дълго вълнено абенце.</i> Т. Влайков, Пр. I, 159. | + | <b>АБЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> абе<sup>2</sup>. <i>Като се заесени, обличат му дълго вълнено абенце.</i> Т. Влайков, Пр. I, 159. |
---- | ---- | ||
| − | АБЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> аберация. | + | <b>АБЕРАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> аберация. |
---- | ---- | ||
| − | АБЕРАЦИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Астрон.</i> Видимото отклонение на звездите от тяхното истинско положение на небесната сфера поради събиране на движението на светлината, която иде от тях, с движението на Земята по нейната орбита и непрекъснатото променяне на посоката на това движение по отношение на звездите. <i>Всички звезди, които наблюдаваме, показват намалена височина в сравнение с истинската, следствие на описаното явление, наречено аберация.</i> Г.Томалевски, АН, 95. | + | <b>АБЕРАЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Астрон.</i> Видимото отклонение на звездите от тяхното истинско положение на небесната сфера поради събиране на движението на светлината, която иде от тях, с движението на Земята по нейната орбита и непрекъснатото променяне на посоката на това движение по отношение на звездите. <i>Всички звезди, които наблюдаваме, показват намалена височина в сравнение с истинската, следствие на описаното явление, наречено аберация.</i> Г.Томалевски, АН, 95. |
2. <i>Физ.</i> Отклонение на светлината от фокуса на оптическа леща поради нейното несъвършенство. | 2. <i>Физ.</i> Отклонение на светлината от фокуса на оптическа леща поради нейното несъвършенство. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’. | — От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБЕЦЕДАР, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Буквар. | + | <b>АБЕЦЕДАР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Буквар. |
— От лат. abecedarius. | — От лат. abecedarius. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБЗАЦ <i>м. 1. Печат.</i> Празно място, отстъп пред нов ред при печатен или ръкописен текст. | + | <b>АБЗАЦ</b> <i>м. 1. Печат.</i> Празно място, отстъп пред нов ред при печатен или ръкописен текст. |
2. <i>Лumep.</i> Откъс, част от текст между два такива отстъпа. <i>А вечерта, .. , надвесен над работната си маса, той</i> [Гълъбов] <i>пише: .. А сетне допълва тази своя мисъл с още един абзац.</i> К. Странджев, ЖБ, 131. <i>Вторият абзац не се чете.</i> | 2. <i>Лumep.</i> Откъс, част от текст между два такива отстъпа. <i>А вечерта, .. , надвесен над работната си маса, той</i> [Гълъбов] <i>пише: .. А сетне допълва тази своя мисъл с още един абзац.</i> К. Странджев, ЖБ, 131. <i>Вторият абзац не се чете.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— Нем. Absatz. | — Нем. Absatz. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБЗЕЦЕР <i>м. Техн.</i> Вид усъвършенстван екскаватор с транспортна лента. | + | <b>АБЗЕЦЕР</b> <i>м. Техн.</i> Вид усъвършенстван екскаватор с транспортна лента. |
— От нем. Absetzer. | — От нем. Absetzer. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБИЕ <i>нареч. Старин.</i> Веднага, тозчас, тутакси. <i>Абие от мощите миро благовонно изтекло.</i> Т. Влайков, Пр. I, 178. | + | <b>АБИЕ</b> <i>нареч. Старин.</i> Веднага, тозчас, тутакси. <i>Абие от мощите миро благовонно изтекло.</i> Т. Влайков, Пр. I, 178. |
---- | ---- | ||
| − | АБИОГЕНЕЗА <i>ж. Биол.</i> Абиогенезис. АБИОГЕНЕЗИС <i>м. Биол.</i> Зараждане на организмите от неорганична, нежива материя; абиогенеза, самозараждане. | + | <b>АБИОГЕНЕЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Абиогенезис. АБИОГЕНЕЗИС <i>м. Биол.</i> Зараждане на организмите от неорганична, нежива материя; абиогенеза, самозараждане. |
| − | — От ip. а - | + | — От ip. а -’не’ + p(o<; ’живот’ + уе-от|<тц ’раждане’. |
---- | ---- | ||
| − | АБИОЗА <i>ж. Мед.</i> Намалена жизнеспособност на орган или система в организма, която е резултат от вродена слабост. | + | <b>АБИОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Намалена жизнеспособност на орган или система в организма, която е резултат от вродена слабост. |
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | — От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Неорганичен. <i>Противоп.</i> биотичен; биотически. | + | <b>АБИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Неорганичен. <i>Противоп.</i> биотичен; биотически. |
О Абиотични фактори. <i>Биол.</i> Съвкупност фактори от неорганичната природа (като светлина, влажност и др.), които оказват влияние върху живота и развитието на организмите. <i>Както абиотичните фактори /топлина, светлина, влага и т. н./, така и биотичните имат комплексно въздействие върху организмите.</i> Биол. IX кл, 1981, 66. | О Абиотични фактори. <i>Биол.</i> Съвкупност фактори от неорганичната природа (като светлина, влажност и др.), които оказват влияние върху живота и развитието на организмите. <i>Както абиотичните фактори /топлина, светлина, влага и т. н./, така и биотичните имат комплексно въздействие върху организмите.</i> Биол. IX кл, 1981, 66. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | — От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБИСАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Геол.</i> Който се отнася до най-дълбоките части на моретата и океаните или на земната кора. <i>Най-вътрешната и дълбока обширна област на моретата се нарича аби-сална (бездънна).</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 81. <i>Магмените скали, или както още ги наричат, магматични,.., са образувани от охлаждането и втвърдяването на магмата. Едни от тях са образувани дълбоко в земната кора и се наричат дълбочинни (аби-сални) скали.</i> Г. Георгиев, МП, 175. <i>Абисал-на океанска област. Абисални утайки. Аби-сални животни.</i> | + | <b>АБИСАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Геол.</i> Който се отнася до най-дълбоките части на моретата и океаните или на земната кора. <i>Най-вътрешната и дълбока обширна област на моретата се нарича аби-сална (бездънна).</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 81. <i>Магмените скали, или както още ги наричат, магматични,.., са образувани от охлаждането и втвърдяването на магмата. Едни от тях са образувани дълбоко в земната кора и се наричат дълбочинни (аби-сални) скали.</i> Г. Георгиев, МП, 175. <i>Абисал-на океанска област. Абисални утайки. Аби-сални животни.</i> |
— От фр. abyssal ’извънредно дълбок, бездънен’. | — От фр. abyssal ’извънредно дълбок, бездънен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АБИСИНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Абисиния, предишно название на Етиопия, страна в Североизточна Африка; етиопец. | + | <b>АБИСИНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Абисиния, предишно название на Етиопия, страна в Североизточна Африка; етиопец. |
---- | ---- | ||
| − | АБИСИНКА <i>ж.</i> Жена от основното население на Абисиния; етиопка. | + | <b>АБИСИНКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Абисиния; етиопка. |
---- | ---- | ||
| − | АБИСИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до абисинец и Абисиния; етиопски. <i>Абисинска държава. Абисински език. Абисинска война.</i> | + | <b>АБИСИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до абисинец и Абисиния; етиопски. <i>Абисинска държава. Абисински език. Абисинска война.</i> |
Версия от 18:03, 4 декември 2012
АБЕ1, мн. -та, ср. Разг. Стъклено топче за детска игра. В градинката няколко деца играеха с абета.
АБЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка, абица. Долавям един клон. Късам [сливи] и ям. Една от друга по-сладки! Турям и в джеба на абето си. Т. Влайков, Пр. I, 138.
АБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от аба (в 1 знач.). Той го познаваше, но като че видя друг човек: късь пълен, червен, със сиви абени дрехи. Й.Йовков, ПГ, 263. Изпод каскета се подаваха руси, непод-стригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити. И. Волен, РК, 27. Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, .. Седлото, покрито с една абена, тъмнопепелява xauia, а върху нея кожени дисаги. М. Георгиев, Избр. разк., 151.
АБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от абе2. Като се заесени, обличат му дълго вълнено абенце. Т. Влайков, Пр. I, 159.
АБЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от аберация.
АБЕРАЦИЯ ж. 1. Астрон. Видимото отклонение на звездите от тяхното истинско положение на небесната сфера поради събиране на движението на светлината, която иде от тях, с движението на Земята по нейната орбита и непрекъснатото променяне на посоката на това движение по отношение на звездите. Всички звезди, които наблюдаваме, показват намалена височина в сравнение с истинската, следствие на описаното явление, наречено аберация. Г.Томалевски, АН, 95.
2. Физ. Отклонение на светлината от фокуса на оптическа леща поради нейното несъвършенство.
3. Прен. Рядко. Отклонение от истината, от здравия смисъл; заблуда, грешка. Поетът стъпва с тия трудове [“.нига за българския народ“ и др.] в една нова фаза на своето творчество — политическата сатира. За мнозина читатели и критици това е скок, това е една аберация на ума и чувствата. Б. Ангелов, ЛС, 222.
О Сферична аберация. Физ. Недостатък на леща или на оптическа система, поради който светлинните лъчи, минаващи през периферията, се пречупват различно от лъчите, преминаващи през средата, вследствие на което се получава неясен образ. Хроматична аберация. Физ. Недостатък на леща или на оптическа система, поради който лъчите с различен цвят не се събират в една и съща точка.
— От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’.
АБЕЦЕДАР, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Буквар.
— От лат. abecedarius.
АБЗАЦ м. 1. Печат. Празно място, отстъп пред нов ред при печатен или ръкописен текст.
2. Лumep. Откъс, част от текст между два такива отстъпа. А вечерта, .. , надвесен над работната си маса, той [Гълъбов] пише: .. А сетне допълва тази своя мисъл с още един абзац. К. Странджев, ЖБ, 131. Вторият абзац не се чете.
— Нем. Absatz.
АБЗЕЦЕР м. Техн. Вид усъвършенстван екскаватор с транспортна лента.
— От нем. Absetzer.
АБИЕ нареч. Старин. Веднага, тозчас, тутакси. Абие от мощите миро благовонно изтекло. Т. Влайков, Пр. I, 178.
АБИОГЕНЕЗА ж. Биол. Абиогенезис. АБИОГЕНЕЗИС м. Биол. Зараждане на организмите от неорганична, нежива материя; абиогенеза, самозараждане.
— От ip. а -’не’ + p(o<; ’живот’ + уе-от|<тц ’раждане’.
АБИОЗА ж. Мед. Намалена жизнеспособност на орган или система в организма, която е резултат от вродена слабост.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’.
АБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Неорганичен. Противоп. биотичен; биотически.
О Абиотични фактори. Биол. Съвкупност фактори от неорганичната природа (като светлина, влажност и др.), които оказват влияние върху живота и развитието на организмите. Както абиотичните фактори /топлина, светлина, влага и т. н./, така и биотичните имат комплексно въздействие върху организмите. Биол. IX кл, 1981, 66.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’.
АБИСАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геол. Който се отнася до най-дълбоките части на моретата и океаните или на земната кора. Най-вътрешната и дълбока обширна област на моретата се нарича аби-сална (бездънна). Гр. Николаев и др., ОГ, 81. Магмените скали, или както още ги наричат, магматични,.., са образувани от охлаждането и втвърдяването на магмата. Едни от тях са образувани дълбоко в земната кора и се наричат дълбочинни (аби-сални) скали. Г. Георгиев, МП, 175. Абисал-на океанска област. Абисални утайки. Аби-сални животни.
— От фр. abyssal ’извънредно дълбок, бездънен’.
АБИСИНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Абисиния, предишно название на Етиопия, страна в Североизточна Африка; етиопец.
АБИСИНКА ж. Жена от основното население на Абисиния; етиопка.
АБИСИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до абисинец и Абисиния; етиопски. Абисинска държава. Абисински език. Абисинска война.
