Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/26“
м (→Некоригирана) |
(→Одобрена: с корекции) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или | + | {{+}} |
| + | 4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разнообразни{{попр|печатна грешка}} форми, напр.: <b>брат</b>…, <i>зват.</i> бра`те, братко; <b>сестра`</b>…, <i>зват.</i> се`стро; <b>госпожа`</b>…, <i>зват.</i> госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието й, напр.: <b>учи`тел</b>… <i>зват.</i> -ю; <b>господи`н</b>…, <i>зват.</i> -е. | ||
5. Формите се изписват съкратено по следния начин: | 5. Формите се изписват съкратено по следния начин: | ||
| − | А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: | + | А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: <b>учи`тел</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и; <b>чи`чо</b>, -то, <i>мн.</i> -вци; <b>е`сен</b>, -та`, <i>мн.</i> -и; <b>пле`ме</b>, <i>мн.</i> -на`; <b>врабче`</b>, <i>мн.</i> -та. Изключение правят съществителните от женски род на <b>-ост</b> и др., при които към членната форма се изписва и крайното <b>-т</b> от основата, напр.: <b>ра`дост</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и; <b>про`лет</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и. б) При съществителни от среден род, при които се посочва окончанието за мн. ч., напр.: <b>се`ло</b>, <i>мн.</i> <b>-а`</b>. |
| − | Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна г, к, х се променя в з, ц, с, напр.: | + | Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна <b>г, к, х</b> се променя в <b>з, ц, с</b>, напр.: <b>учени`к</b>, <i>мн.</i> -ци; <b>бе`лег</b>, <i>мн.</i> -зи. б) При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна <b>е</b> или <b>ъ</b> изпада от окончанията, напр.: <b>же`зъл</b>, <i>мн.</i> -зли; <b>ли`тър</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра; <b>пе`сен</b>… <i>мн.</i> -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на <b>-й</b> (-ой, -ай, -ей) или на <b>-я</b> (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: <b>геро`й</b>, -оят, -оя, <i>мн.</i> -о`и; <b>сла`вей</b>, -еят, ея, <i>мн.</i> -еи; <b>ге`ний</b>, -ият, ия, <i>мн.</i> -ии; <b>хаджи`я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и. г) При съществителни от среден род на <b>-ие</b>, <b>-не</b>, <b>-ние</b>, напр.: <b>име`ние</b>, <i>мн.</i> -ия; <b>взи`мане</b>, <i>мн.</i> -ия. |
| − | Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum. | + | <b>Бележка за род.</b> Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum. |
| − | Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: кал, калта, <i>мн.</i> няма, ж., и (по-рядко) кал, | + | Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: <b>кал</b>, калта`, <i>мн.</i> няма, ж., и (по-рядко) <b>кал</b>, ка`лът, ка`ла, <i>мн.</i> ка`лове и ка`лища, <i>м.</i> б) При съществителни (обикн. чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: <b>ха`йта</b> <i>м.</i>{{попр|добавена точка}} и <i>ж.</i> в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: <b>площа`д</b> <i>м.</i> и (остар.) <b>площа`д</b>, -та`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> |
| − | Членувана форма | + | <b>Членувана форма</b> се дава в следните случаи: |
| − | |||
| − | |||
| + | 1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -<i>ът (-ят)</i>, <i>-а (-я)</i>: а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: <b>град</b>, градъ`т, града`; <b>кон</b>, коня`т, коня`. б) При деятелни съществителни със завършек <b>-тел</b>, <b>-ар</b>, <b>-яр</b>, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: <b>учи`тел</b>, -ят, -я; <b>друга`р</b>, -ят, я; <b>леяр</b>, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на <b>-тел</b>, <b>-ар</b>, за да се означи правописно-правоговорният твърд вариант{{попр|замяна на „варинат“ с „вариант“}}: <b>пете`л</b>, -ът, -а; <b>буква`р</b>, -ът, -а. в) При съществителни с <b>ъ</b> в крайната сричка, която изпада при членуването: <b>анархи`зъм</b>, -змът, -зма. | ||
Текуща версия към 10:07, 3 декември 2012
4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разнообразни* форми, напр.: брат…, зват. бра`те, братко; сестра`…, зват. се`стро; госпожа`…, зват. госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието й, напр.: учи`тел… зват. -ю; господи`н…, зват. -е.
5. Формите се изписват съкратено по следния начин:
А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: учи`тел, -ят, -я, мн. -и; чи`чо, -то, мн. -вци; е`сен, -та`, мн. -и; пле`ме, мн. -на`; врабче`, мн. -та. Изключение правят съществителните от женски род на -ост и др., при които към членната форма се изписва и крайното -т от основата, напр.: ра`дост, -тта`, мн. -и; про`лет, -тта`, мн. -и. б) При съществителни от среден род, при които се посочва окончанието за мн. ч., напр.: се`ло, мн. -а`.
Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна г, к, х се променя в з, ц, с, напр.: учени`к, мн. -ци; бе`лег, мн. -зи. б) При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна е или ъ изпада от окончанията, напр.: же`зъл, мн. -зли; ли`тър, мн. -три, след числ. -тра; пе`сен… мн. -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на -й (-ой, -ай, -ей) или на -я (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: геро`й, -оят, -оя, мн. -о`и; сла`вей, -еят, ея, мн. -еи; ге`ний, -ият, ия, мн. -ии; хаджи`я, -и`ята, мн. -и`и. г) При съществителни от среден род на -ие, -не, -ние, напр.: име`ние, мн. -ия; взи`мане, мн. -ия.
Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum.
Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: кал, калта`, мн. няма, ж., и (по-рядко) кал, ка`лът, ка`ла, мн. ка`лове и ка`лища, м. б) При съществителни (обикн. чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: ха`йта м.* и ж. в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: площа`д м. и (остар.) площа`д, -та`, мн. -и, ж.
Членувана форма се дава в следните случаи:
1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -ът (-ят), -а (-я): а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: град, градъ`т, града`; кон, коня`т, коня`. б) При деятелни съществителни със завършек -тел, -ар, -яр, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: учи`тел, -ят, -я; друга`р, -ят, я; леяр, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на -тел, -ар, за да се означи правописно-правоговорният твърд вариант*: пете`л, -ът, -а; буква`р, -ът, -а. в) При съществителни с ъ в крайната сричка, която изпада при членуването: анархи`зъм, -змът, -зма.
