Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/20“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Коригирана) |
(→Одобрена: с корекции) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | напр.: <i>постат, оглавник, засевки</i>; диалектни думи, които са омоними на думи от книжовния език, като <i>чувам</i> | + | напр.: <i>постат</i>, <i>оглавник</i>, <i>засевки</i>; диалектни думи, които са омоними на думи от книжовния език, като <i>чувам</i> ’пазя’, <i>държава</i> ’имот’, <i>гной</i> ’тор’, а също и диалектни думи, които по време на формирането на книжовния ни език са били широко разпространени в книжнината от Възраждането, а днес са само диалектни, напр. <i>вет</i> ’вехт’, <i>плата</i> ’заплата, заплащане’. |
Не се включват диалектни думи, регистрирани само в диалектни речници или други диалектни материали, събирани от терена. | Не се включват диалектни думи, регистрирани само в диалектни речници или други диалектни материали, събирани от терена. | ||
| − | <b>XII.</b> | + | <b>XII. Етнически имена.</b> От названията на нации, народности и племена се включват: а) Имена на всички общоизвестни съвременни народи, напр.: <i>българи</i>, <i>сърби</i>, <i>румъни</i>, <i>руси</i>, <i>франзцузи</i> и др. б) Имена на изчезнали народи и племена, играли важна роля в нашата или световната история, като: <i>авари</i>, <i>келти</i>, <i>хуни</i>, <i>готи</i>, <i>сармати</i>, <i>траки</i>, <i>илирийци</i> и др. |
| − | <b>XIII.</b> | + | <b>XIII. Собствени имена.</b> Поначало в Речника не се включват лични имена, географски названия и имена на звезди и съзвездия. От тях се дават само: а) Имена от историята, митологията, художествената литература или разговорната реч, придобили нарицателно или преносно значение, като: <i>Юда</i>, <i>Ганьо</i> (от Бай Ганьо), <i>Тартюф</i> и др., и всички производни от тези имена: <i>ганъовщина</i>, <i>тартюфщина</i> и пр. б) Имена на по-важни битови празници, свързани с народни обичаи, напр.: <i>Бабинден</i>, <i>Ивановден</i>, <i>Коледа</i> и др. в) Географски названия, компоненти на фразеологични единици, напр.: <i>Содом и Гомор</i>, <i>между Сцила и Харибда</i> и др. г) Имената на планетите — <i>Венера</i>, <i>Марс</i>, <i>Юпитер</i> и др., имената на някои по-важни съзвездия — <i>Касиопея</i>, <i>Орион,</i> както и по-известните народни названия на съзвездия — <i>Квачка</i>, <i>Ралица</i> и др. |
<b>XIV.</b> Думи, които се появяват за кратко време в езика или са създадени от отделни автори, се включват, в случай че се срещат в произведенията на утвърдени наши писатели, напр. <i>бедовит</i> (П. П. Славейков), <i>гърмот</i> (Ив. Вазов). | <b>XIV.</b> Думи, които се появяват за кратко време в езика или са създадени от отделни автори, се включват, в случай че се срещат в произведенията на утвърдени наши писатели, напр. <i>бедовит</i> (П. П. Славейков), <i>гърмот</i> (Ив. Вазов). | ||
| − | <b>XV.</b> | + | <b>XV. Жаргонни думи</b> се поместват, когато намират място в художествени произведения или в съвременната публицистика и са използвани по-широко в разговорната реч, напр. <i>менте</i>, <i>гепя</i>, <i>готин</i>. |
| − | <b>XVI.</b> | + | <b>XVI. Производни думи.</b> В Речника на българския език се включват общоупотребимите производни думи. |
| − | 1. Производни от географски названия или от лични имена: а) Съществителни, названия на жители на по-големите градове и области в България, напр. <i>варненец, варненка, добруджанец, добруджанка, пловдивчанин, пловдивчанка | + | 1. Производни от географски названия или от лични имена: а) Съществителни, названия на жители на по-големите градове и области в България, напр. <i>варненец</i>, <i>варненка</i>, <i>добруджанец</i>, <i>добруджанка</i>, <i>пловдивчанин</i>, <i>пловдивчанка</i>, както и словообразувателни{{попр|замяна на „словообразователни“ със „словообразувателни“}} варианти на имена на жители на градове: <i>ловчанин</i> и <i>ловчанец</i>, <i>сливенец</i> и <i>сливналия</i> и др. б) Прилагателни, употребени в съчетание със съществителни, които означават обикновено някакво типично производство или продукт от стопанството на дадена област, град или държава, като <i>севърски</i> (севърски порцелан), <i>сименталски</i> (сименталско говедо), <i>дебърски</i> (дебърска школа) и др. в) Прилагателни имена, образувани от лични фамилни имена или от географски названия, |
Текуща версия към 08:41, 3 декември 2012
напр.: постат, оглавник, засевки; диалектни думи, които са омоними на думи от книжовния език, като чувам ’пазя’, държава ’имот’, гной ’тор’, а също и диалектни думи, които по време на формирането на книжовния ни език са били широко разпространени в книжнината от Възраждането, а днес са само диалектни, напр. вет ’вехт’, плата ’заплата, заплащане’.
Не се включват диалектни думи, регистрирани само в диалектни речници или други диалектни материали, събирани от терена.
XII. Етнически имена. От названията на нации, народности и племена се включват: а) Имена на всички общоизвестни съвременни народи, напр.: българи, сърби, румъни, руси, франзцузи и др. б) Имена на изчезнали народи и племена, играли важна роля в нашата или световната история, като: авари, келти, хуни, готи, сармати, траки, илирийци и др.
XIII. Собствени имена. Поначало в Речника не се включват лични имена, географски названия и имена на звезди и съзвездия. От тях се дават само: а) Имена от историята, митологията, художествената литература или разговорната реч, придобили нарицателно или преносно значение, като: Юда, Ганьо (от Бай Ганьо), Тартюф и др., и всички производни от тези имена: ганъовщина, тартюфщина и пр. б) Имена на по-важни битови празници, свързани с народни обичаи, напр.: Бабинден, Ивановден, Коледа и др. в) Географски названия, компоненти на фразеологични единици, напр.: Содом и Гомор, между Сцила и Харибда и др. г) Имената на планетите — Венера, Марс, Юпитер и др., имената на някои по-важни съзвездия — Касиопея, Орион, както и по-известните народни названия на съзвездия — Квачка, Ралица и др.
XIV. Думи, които се появяват за кратко време в езика или са създадени от отделни автори, се включват, в случай че се срещат в произведенията на утвърдени наши писатели, напр. бедовит (П. П. Славейков), гърмот (Ив. Вазов).
XV. Жаргонни думи се поместват, когато намират място в художествени произведения или в съвременната публицистика и са използвани по-широко в разговорната реч, напр. менте, гепя, готин.
XVI. Производни думи. В Речника на българския език се включват общоупотребимите производни думи.
1. Производни от географски названия или от лични имена: а) Съществителни, названия на жители на по-големите градове и области в България, напр. варненец, варненка, добруджанец, добруджанка, пловдивчанин, пловдивчанка, както и словообразувателни* варианти на имена на жители на градове: ловчанин и ловчанец, сливенец и сливналия и др. б) Прилагателни, употребени в съчетание със съществителни, които означават обикновено някакво типично производство или продукт от стопанството на дадена област, град или държава, като севърски (севърски порцелан), сименталски (сименталско говедо), дебърски (дебърска школа) и др. в) Прилагателни имена, образувани от лични фамилни имена или от географски названия,
