Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/26“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Проблематична: Трябва да се провери при думата герой за мн.ч.)
(Довършване на прочита и грубата корекция)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 10: Ред 10:
 
Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum.
 
Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum.
  
Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: кал, калта, <i>мн.</i> няма, ж., и (по-рядко) кал, калът, кал а, <i>мн.</i> калове и калища, <i>м.</i> б) При съществителни (обикн.чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: хайта <i>м</i> и <i>ж.</i> в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: площад <i>м.</i> и (остар.) площад, -та, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i>
+
Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: <b>кал</b>, калта`, <i>мн.</i> няма, ж., и (по-рядко) <b>кал</b>, ка`лът, ка`ла, <i>мн.</i> ка`лове и ка`лища, <i>м.</i> б) При съществителни (обикн. чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: <b>ха`йта</b> <i>м</i> и <i>ж.</i> в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: <b>площа`д</b> <i>м.</i> и (остар.) <b>площа`д</b>, -та`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i>
  
 
Членувана форма се дава в следните случаи:
 
Членувана форма се дава в следните случаи:
  
1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -<i>ът (-ят), -а (-я):</i> а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: град, градът, града; кон, конят, коня. б) При деятелни съществителни със завършек -тел, -ар, -яр, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: учител, -ят, -я; другар, -ят, я; леяр, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на -тел, -ар, за да се означи правопис-но-правоговорният твърд варинат: петел, -ът, -а; буквар, -ът, -а. в) При съществителни с ъ в крайната сричка, която изпада при членуването: анархи`-зъм, -змът, -зма.
+
1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -<i>ът (-ят), -а (-я):</i> а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: <b>град</b>, градъ`т, града`; <b>кон</b>, коня`т, коня`. б) При деятелни съществителни със завършек <b>-тел</b>, <b>-ар</b>, <b>-яр</b>, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: <b>учи`тел</b>, -ят, -я; <b>друга`р</b>, -ят, я; <b>леяр</b>, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на <b>-тел</b>, <b>-ар</b>, за да се означи правописно-правоговорният твърд варинат: петел, -ът, -а; буквар, -ът, -а. в) При съществителни с <b>ъ</b> в крайната сричка, която изпада при членуването: <b>анархи`зъм</b>, -змът, -зма.

Версия от 21:55, 28 ноември 2012

Имало е проблем при корекцията на страницата


4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разнообразни форми, напр.: брат..., зват. бра`те, братко; сестра`..., зват. се`стро; госпожа`..., зват. госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието и`, напр.: учи`тел ... зват. -ю; господи`н..., зват. -е.

5. Формите се изписват съкратено по следния начин:

А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: учи`тел, -ят, -я, мн. -и; чи`чо, -то, мн. -вци; е`сен, -та`, мн. -и; пле`ме, мн. -на`; врабче`, мн. -та. Изключение правят съществителните от женски род на -ост и др., при които към членната форма се изписва и крайното от основата, напр.: ра`дост, -тта`, мн. -и; про`лет, -тта`, мн. -и. б) При съществителни от среден род, при които се посочва окончанието за мн. ч., напр.: се`ло, мн. -а`.

Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна г, к, х се променя в з, ц, с, напр.: учени`к, мн. -ци; бе`лег, мн. -зи. б) При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна е или ъ изпада от окончанията, напр.: же`зъл, мн. -зли; ли`тър, мн. -три, след числ. -тра; пе`сен ... мн. -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на (-ой, -ай, -ей) или на (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: геро`й, -оят, -оя, мн. ???-йи; сла`вей, -еят, ея, мн. -еи; ге`ний, -ият, ия, мн. -ии; хаджи`я, -и`ята, мн. -и`и. г) При съществителни от среден род на -ие, -не, -ние, напр.: име`ние, мн. -ия; взи`мане, мн. -ия.

Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum.

Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: кал, калта`, мн. няма, ж., и (по-рядко) кал, ка`лът, ка`ла, мн. ка`лове и ка`лища, м. б) При съществителни (обикн. чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: ха`йта м и ж. в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: площа`д м. и (остар.) площа`д, -та`, мн. -и, ж.

Членувана форма се дава в следните случаи:

1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -ът (-ят), -а (-я): а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: град, градъ`т, града`; кон, коня`т, коня`. б) При деятелни съществителни със завършек -тел, -ар, -яр, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: учи`тел, -ят, -я; друга`р, -ят, я; леяр, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на -тел, -ар, за да се означи правописно-правоговорният твърд варинат: петел, -ът, -а; буквар, -ът, -а. в) При съществителни с ъ в крайната сричка, която изпада при членуването: анархи`зъм, -змът, -зма.