Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1067“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 2: Ред 2:
  
 
— От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871.
 
— От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871.
 
+
----
 
БЮДЖЕТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който урежда, изготвя държавния бюджет. — <i>Кой иска думата за общи разисквания? — .. — Нека се изкажат по-напред изпечените бюджетарни дейци — подхвърли Мулетаров.</i> А. Каралийчев, НЧ, 53. <i>Бюожетарна комисия.</i>
 
БЮДЖЕТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който урежда, изготвя държавния бюджет. — <i>Кой иска думата за общи разисквания? — .. — Нека се изкажат по-напред изпечените бюджетарни дейци — подхвърли Мулетаров.</i> А. Каралийчев, НЧ, 53. <i>Бюожетарна комисия.</i>
  
 
— От фр. budgetaire.
 
— От фр. budgetaire.
 
+
----
 
БЮДЖЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до бюджет. <i>Бюджетно финансиране. Бюджетни средства. Бюджетна комисия. Бюджетен дефицит.</i>
 
БЮДЖЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до бюджет. <i>Бюджетно финансиране. Бюджетни средства. Бюджетна комисия. Бюджетен дефицит.</i>
 
+
----
 
БЮДЖЕТОПРОЕКТ <i>м. Финанс.</i> Проект за бюджет, който подлежи на одобрение; проектобюджет.
 
БЮДЖЕТОПРОЕКТ <i>м. Финанс.</i> Проект за бюджет, който подлежи на одобрение; проектобюджет.
 
+
----
 
БЮЛБЮЛ <i>м. Диал.</i> Славей. <i>Че като откъртила гласенце, славей да речеш — нищо не е! Тя чурулика като анадолски бюлбюл...</i> Д. Немиров, Б, 110. <i>До късно стояхме в градинката на едно кафене.. Един бюлбюл чурулика над главите ни.</i> А. Каралийчев, С, 34. <i>На трендафила до три бюлбюля: / Бюл-бюли пеят, дюля люлеят.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 178.
 
БЮЛБЮЛ <i>м. Диал.</i> Славей. <i>Че като откъртила гласенце, славей да речеш — нищо не е! Тя чурулика като анадолски бюлбюл...</i> Д. Немиров, Б, 110. <i>До късно стояхме в градинката на едно кафене.. Един бюлбюл чурулика над главите ни.</i> А. Каралийчев, С, 34. <i>На трендафила до три бюлбюля: / Бюл-бюли пеят, дюля люлеят.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 178.
  
 
— Перс. през тур. biilbtil. — Други форми: б и л б io л и бил бил.
 
— Перс. през тур. biilbtil. — Други форми: б и л б io л и бил бил.
 
+
----
 
БЮЛБЮЛЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бюлбюл; малък бюлбюл, славейче. <i>Пък и тази хубава мома Райка,.., една шаренич-ка такава и лекичка като пеперудка, която цял ден шеташе на двора и пееше като бюлбюлче.</i> Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. <i>Бюл-бюлче пуе, Радо, бюлбюлче пуе / в мала градинка.</i> Нар. пес., СбНУ XV, 18.
 
БЮЛБЮЛЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бюлбюл; малък бюлбюл, славейче. <i>Пък и тази хубава мома Райка,.., една шаренич-ка такава и лекичка като пеперудка, която цял ден шеташе на двора и пееше като бюлбюлче.</i> Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. <i>Бюл-бюлче пуе, Радо, бюлбюлче пуе / в мала градинка.</i> Нар. пес., СбНУ XV, 18.
  
 
— Други форми: билбюлче и билби`лче.
 
— Други форми: билбюлче и билби`лче.
 
+
----
 
БЮЛЕТИ`Н <i>м.</i> 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. <i>Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важ-ните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си.</i> П. Вежинов, BP, 219. —<i>Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини.</i> П. Спасов, ХлХ, 10. <i>Когато Жуковс-ки написал последния бюлетин за края на великия човек</i> [Пушкин] <i>и го изнесъл на улицата,.., стотици очи на петербургски граждани,.., се впили в злокобното известие.</i> А. Каралийчев, С, 123-124. <i>Метеорологичен бюлетин. Информационен бюлетин.</i>
 
БЮЛЕТИ`Н <i>м.</i> 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. <i>Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важ-ните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си.</i> П. Вежинов, BP, 219. —<i>Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини.</i> П. Спасов, ХлХ, 10. <i>Когато Жуковс-ки написал последния бюлетин за края на великия човек</i> [Пушкин] <i>и го изнесъл на улицата,.., стотици очи на петербургски граждани,.., се впили в злокобното известие.</i> А. Каралийчев, С, 123-124. <i>Метеорологичен бюлетин. Информационен бюлетин.</i>
  
Ред 24: Ред 24:
  
 
— От фр. bulletin.
 
— От фр. bulletin.
 
+
----
 
БЮЛЕТИ`НА <i>ж.</i> Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. <i>Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република.. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват.</i> А. Станоев, П, 97. <i>Избирателна бюлетина. Бяла бюлетина. Недействителна бюлетина.</i>
 
БЮЛЕТИ`НА <i>ж.</i> Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. <i>Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република.. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват.</i> А. Станоев, П, 97. <i>Избирателна бюлетина. Бяла бюлетина. Недействителна бюлетина.</i>
  
 
— От фр. bulletin.
 
— От фр. bulletin.
 
+
----
 
БЮЛЕТИ`НЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Рядко. Прил. от</i> бюлетина.
 
БЮЛЕТИ`НЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Рядко. Прил. от</i> бюлетина.
 
+
----
 
БЮЛЕТИ`НКА <i>ж. Умал. от</i> бюлетина. <i>Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво</i>
 
БЮЛЕТИ`НКА <i>ж. Умал. от</i> бюлетина. <i>Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво</i>
  

Версия от 09:22, 28 ноември 2012

Страницата не е проверена


БЮДЖЕТ м. 1. Предварителна равносметка за паричния приход и разход на държава, предприятие или учреждение, обикновено за една година, както и за неговото разпределение за бъдещите нужди. Ястребов и тоя път бе отказал да отпусне половината от предвидените по бюджета пари. Ем. Манов, ДСР, 346. След това трябва да пишем на банката — да искаме свръхкре-дит, тъй като по параграфите на бюджета, гласуван за станцията, за тази година не са предвидени суми за строеж. А. Гуляшки, МТС, 115. Обещана ми е положително книговодителска длъжност, чакам само да мине новият бюджет Св. Минков, РТК, 100. Закон за държавния бюджет. Приходен бюджет. Разходен бюджет. Общински бюджет. // Стесн. Сумата, за която се прави предварителната равносметка. Ами войската, която поглъща една третя от целия бюджет, необходимо ли е да бъде толкова? Т. Влайков, РП 1,151. 2. Разг. Предварително разпределение на приходите и разходите на човек, семейство или малък колектив. Всеки месец той си прави бюджет, който разпределя по пера. П. Вежинов, ДМ, 48. Наистина понякога у нас се намираше и одеколон. В скромния партизански бюджет за него не се предвиждаха средства. Той идваше обикновено с новите партизани. Сл. Трънски, Н, 242-243. // Стесн. Сумата, за която е направено предварително разпределението. Вълко записа новия член на семейството в инвентарната книга и му отдели от бюджета малка сума за фураж през зимата. Ем. Станев, ПЕГ, 108. // Разг. Финансова възможност. Бюджетът ми не позволява.

— От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871.


БЮДЖЕТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който урежда, изготвя държавния бюджет. — Кой иска думата за общи разисквания? — .. — Нека се изкажат по-напред изпечените бюджетарни дейци — подхвърли Мулетаров. А. Каралийчев, НЧ, 53. Бюожетарна комисия.

— От фр. budgetaire.


БЮДЖЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до бюджет. Бюджетно финансиране. Бюджетни средства. Бюджетна комисия. Бюджетен дефицит.


БЮДЖЕТОПРОЕКТ м. Финанс. Проект за бюджет, който подлежи на одобрение; проектобюджет.


БЮЛБЮЛ м. Диал. Славей. Че като откъртила гласенце, славей да речеш — нищо не е! Тя чурулика като анадолски бюлбюл... Д. Немиров, Б, 110. До късно стояхме в градинката на едно кафене.. Един бюлбюл чурулика над главите ни. А. Каралийчев, С, 34. На трендафила до три бюлбюля: / Бюл-бюли пеят, дюля люлеят. Нар. пес., СбНУ XXVII, 178.

— Перс. през тур. biilbtil. — Други форми: б и л б io л и бил бил.


БЮЛБЮЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бюлбюл; малък бюлбюл, славейче. Пък и тази хубава мома Райка,.., една шаренич-ка такава и лекичка като пеперудка, която цял ден шеташе на двора и пееше като бюлбюлче. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. Бюл-бюлче пуе, Радо, бюлбюлче пуе / в мала градинка. Нар. пес., СбНУ XV, 18.

— Други форми: билбюлче и билби`лче.


БЮЛЕТИ`Н м. 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важ-ните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си. П. Вежинов, BP, 219. —Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини. П. Спасов, ХлХ, 10. Когато Жуковс-ки написал последния бюлетин за края на великия човек [Пушкин] и го изнесъл на улицата,.., стотици очи на петербургски граждани,.., се впили в злокобното известие. А. Каралийчев, С, 123-124. Метеорологичен бюлетин. Информационен бюлетин.

2. Периодично издание, което съдържа сведения с определен характер. Чрез рефера-тивните бюлетини,.., българската научна мисъл получава все по-голямо признание в чужбина. ВН, 1960, бр. 2836, 4. Софийският партиен кабинет издава ежеседмично в помощ на пропагандистите осведомителен библиографски бюлетин, в. който са посочени по броеве и дати и са подредени тема-тически по-важни статии, излезли в нашите и съветски вестници и списания. РД, 1950, бр. 254, 2. // Периодично издание, съдържащо сведения за работата на някое учреждение. Издателствата „Наука и изкуство“ и др. започнаха издаването на свои печатни бюлетини и каталози. ОФ, 1958, бр. 4319, 3. Бюлетин на Българската академия на науките. Бюлетин на БТА.

— От фр. bulletin.


БЮЛЕТИ`НА ж. Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република.. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват. А. Станоев, П, 97. Избирателна бюлетина. Бяла бюлетина. Недействителна бюлетина.

— От фр. bulletin.


БЮЛЕТИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Рядко. Прил. от бюлетина.


БЮЛЕТИ`НКА ж. Умал. от бюлетина. Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво