Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1001“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Рус. бумага. | — Рус. бумага. | ||
| − | + | ---- | |
БУМАЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. <i>Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник.... зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше.</i> Н. Хайтов, ПП, 64-65. | БУМАЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. <i>Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник.... зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше.</i> Н. Хайтов, ПП, 64-65. | ||
| − | + | ---- | |
БУМАЖКА <i>ж.</i> 1. <i>Умал. пренебр. от</i> бумага. — <i>Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат.. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля.</i> Н. Каралиева, Н, 121-122. <i>Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава.</i> Н. Хайтов, ШГ, 129. | БУМАЖКА <i>ж.</i> 1. <i>Умал. пренебр. от</i> бумага. — <i>Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат.. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля.</i> Н. Каралиева, Н, 121-122. <i>Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава.</i> Н. Хайтов, ШГ, 129. | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
<i>— като жар червени — звонк.</i> СбАСЕП, 315. <i>Скоро тряоваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше.., да гладуваме.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1,24. | <i>— като жар червени — звонк.</i> СбАСЕП, 315. <i>Скоро тряоваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше.., да гладуваме.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1,24. | ||
| − | + | ---- | |
БУМАЩИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Пренебр.</i> Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. <i>А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия.</i> Н. Каралиева, Н, 84. <i>Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина.</i> РД, 1965, бр. 133, 2. | БУМАЩИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Пренебр.</i> Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. <i>А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия.</i> Н. Каралиева, Н, 84. <i>Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина.</i> РД, 1965, бр. 133, 2. | ||
| − | + | ---- | |
БУМБАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Дълбок речен вир. — <i>Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш.</i> Кр. Григоров, ТГ, 66. | БУМБАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Дълбок речен вир. — <i>Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш.</i> Кр. Григоров, ТГ, 66. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | БУМБАЛ <i>м. Диал.</i> Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата. | |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
БУМБАР<sup>1</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак. | БУМБАР<sup>1</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак. | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
БУМБАР<sup>2</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Бръмбар. | БУМБАР<sup>2</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Бръмбар. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БУМБАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бумбар. | БУМБАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бумбар. | ||
| − | + | ---- | |
БУМВАМ, -аш, <i>несв.\</i> бумна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бумкам изведнъж. <i>В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи.</i> Д. Ангелов, ЖС, 438. — <i>Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се <i>страд.</i> | БУМВАМ, -аш, <i>несв.\</i> бумна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бумкам изведнъж. <i>В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи.</i> Д. Ангелов, ЖС, 438. — <i>Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУМВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумвам <i>и от</i> бумвам се. | БУМВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумвам <i>и от</i> бумвам се. | ||
| − | + | ---- | |
БУМЕРАНГ <i>м. Книж.</i> 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). <i>// Разш.</i> Подобен уред за игра, забавление. 2. <i>Прен.</i> Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг. | БУМЕРАНГ <i>м. Книж.</i> 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). <i>// Разш.</i> Подобен уред за игра, забавление. 2. <i>Прен.</i> Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг. | ||
— Англ. boomerang. | — Англ. boomerang. | ||
| − | + | ---- | |
БУМКАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. <i>Бум-каха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха.</i> Елин Пелин, Съч. I, 223. <i>През ден, през два камбаната: дан... даан!... дан...даан!... Бумка.</i> Чудомир, Избр. пр. 92. <i>Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му.</i> Д. Добревски, БКН, 119. <i>Барабани бумкат и войниците марши-руват в крак.</i> | БУМКАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. <i>Бум-каха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха.</i> Елин Пелин, Съч. I, 223. <i>През ден, през два камбаната: дан... даан!... дан...даан!... Бумка.</i> Чудомир, Избр. пр. 92. <i>Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му.</i> Д. Добревски, БКН, 119. <i>Барабани бумкат и войниците марши-руват в крак.</i> | ||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
5. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. <i>Бумкам с юмрук по масата.</i> А <i>Бумкам тъпан.</i> | 5. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. <i>Бумкам с юмрук по масата.</i> А <i>Бумкам тъпан.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУМКАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумкам <i>и от</i> бумкам се. <i>Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и</i> | БУМКАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумкам <i>и от</i> бумкам се. <i>Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и</i> | ||
Версия от 09:09, 28 ноември 2012
2. Остар. Писмен документ. — Вземи тая бумага и я запее на командира на дружината. Ив. Вазов, Съч. XIII, 6.
— Рус. бумага.
БУМАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник.... зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше. Н. Хайтов, ПП, 64-65.
БУМАЖКА ж. 1. Умал. пренебр. от бумага. — Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат.. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля. Н. Каралиева, Н, 121-122. Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава. Н. Хайтов, ШГ, 129.
2. Обикн. мн. Остар. Книжни пари; банкноти. — Стайко му даде пари... И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици
— като жар червени — звонк. СбАСЕП, 315. Скоро тряоваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше.., да гладуваме. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1,24.
БУМАЩИНА, мн. няма, ж. Пренебр. Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. Н. Каралиева, Н, 84. Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина. РД, 1965, бр. 133, 2.
БУМБАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дълбок речен вир. — Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш. Кр. Григоров, ТГ, 66.
БУМБАЛ м. Диал. Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУМБАР1, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак.
2. Печено дебело овнешко черво; шерден.
— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУМБАР2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Бръмбар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУМБАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бумбар.
БУМВАМ, -аш, несв.\ бумна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бумкам изведнъж. В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи. Д. Ангелов, ЖС, 438. — Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне. Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се страд.
БУМВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумвам и от бумвам се.
БУМЕРАНГ м. Книж. 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). // Разш. Подобен уред за игра, забавление. 2. Прен. Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг.
— Англ. boomerang.
БУМКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. Бум-каха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха. Елин Пелин, Съч. I, 223. През ден, през два камбаната: дан... даан!... дан...даан!... Бумка. Чудомир, Избр. пр. 92. Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му. Д. Добревски, БКН, 119. Барабани бумкат и войниците марши-руват в крак.
2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, бубо-тя. И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбо-чих с въображението си някъде другаде. Ив. Вазов, ИСМ, 29. Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея. Б. Обретенов, С, 62. Печката бумкаше.
3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие
— произвеждам силни звукове; бумтя. — Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук? А. Гуляшки, МТС, 323. Чуваше се как пушките бумкат от време на време.
4. Разг. Давам изстрели с огнестрелно оръжие. Караните почнаха: юбря, юбря... Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.
5. Прех. и непрех. Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. Бумкам с юмрук по масата. А Бумкам тъпан.
БУМКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумкам и от бумкам се. Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и
