Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/966“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От фр. brochure. | — От фр. brochure. | ||
| − | + | ---- | |
БРОШУРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> брошура. <i>Брошурна литература.</i> | БРОШУРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> брошура. <i>Брошурна литература.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОШУРКА <i>ж. Умал. от</i> брошура; малка брошура. <i>Все книги му са в ръцете, от тия, от бунтовническите:.., и различни брошурки с революционно съдържание.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 33. <i>Това писмо до Фоти-нова биде препечатано, .. от Априлова с някои добавки в особена брошурка под нас-лов „Мисли за сегашното българско училище“.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 700. | БРОШУРКА <i>ж. Умал. от</i> брошура; малка брошура. <i>Все книги му са в ръцете, от тия, от бунтовническите:.., и различни брошурки с революционно съдържание.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 33. <i>Това писмо до Фоти-нова биде препечатано, .. от Априлова с някои добавки в особена брошурка под нас-лов „Мисли за сегашното българско училище“.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 700. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БРОЯ, -ойш, <i>мин. св.</i> -ойх, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех.</i> Назовавам числата в последователен ред. — <i>Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три.</i> А. Каралийчев, ТР, 131. <i>Тя</i> [Николина] <i>беше истинско селско момиче,.. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срина от читанката.</i> Г. Райчев, ЗК, 32-33. <i>Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му.</i> Кр. Кръстев, К, 14. <i>Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто.</i> Ил. Волен, НС, 62. <i>Закука кукувицата... Шибил започна да броц, за да види колко години ще живее.</i> И. Йовков, | + | БРОЯ, -ойш, <i>мин. св.</i> -ойх, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех.</i> Назовавам числата в последователен ред. — <i>Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три.</i> А. Каралийчев, ТР, 131. <i>Тя</i> [Николина] <i>беше истинско селско момиче,.. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срина от читанката.</i> Г. Райчев, ЗК, 32-33. <i>Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му.</i> Кр. Кръстев, К, 14. <i>Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто.</i> Ил. Волен, НС, 62. <i>Закука кукувицата... Шибил започна да броц, за да види колко години ще живее.</i> И. Йовков, СЛ, 10. <i>Той брои<sub>и</sub> на пръсти и изрежда още някои имена.</i> Й. Йовков, Разк. II, 10. |
2. <i>Прех.</i> Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. <i>Но се равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 83. <i>Той се пазареше дълго с него,., сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти.</i> Елин Пелин, Съч. Ill, 69. <i>Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година.</i> Г. Караславов, Тат., 240. <i>Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все ед-ц,ащо тъй, като че брои зърната с ръка.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 107. <i>Наля си</i> [Лина] <i>ва-лериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото.</i> М. Грубешлиева. ПП, 305. | 2. <i>Прех.</i> Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. <i>Но се равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 83. <i>Той се пазареше дълго с него,., сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти.</i> Елин Пелин, Съч. Ill, 69. <i>Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година.</i> Г. Караславов, Тат., 240. <i>Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все ед-ц,ащо тъй, като че брои зърната с ръка.</i> И. Йовков, Ж, 1945, 107. <i>Наля си</i> [Лина] <i>ва-лериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото.</i> М. Грубешлиева. ПП, 305. | ||
3. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. <i>Търново брои<sub>и</sub> към двадесет и четири хиляди жители.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 133. <i>На време-то, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители.</i> Г. Караиванов, П, 5. <i>От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 727. <i>Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А.</i> Дончев, BP, 20. <i>Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М.</i> Марчевски, МП, 185. <i>Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на XVIII в. то е броело около 3 1/2 милиона души.</i> Ист. X кл, 108. | 3. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. <i>Търново брои<sub>и</sub> към двадесет и четири хиляди жители.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 133. <i>На време-то, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители.</i> Г. Караиванов, П, 5. <i>От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 727. <i>Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А.</i> Дончев, BP, 20. <i>Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М.</i> Марчевски, МП, 185. <i>Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на XVIII в. то е броело около 3 1/2 милиона души.</i> Ист. X кл, 108. | ||
| − | + | ---- | |
БРОШУРЕН | БРОШУРЕН | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
5. <i>Разг. Прех.</i> и с др. същ. обикн. с предл. з а. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. <i>„Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Си-меоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. <i>Ала стрина Венковица,.., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т.</i> Влайков, Съч. I, 1925, 170. <i>Омер бе отраснал в охолство,.. Затова броеше всяка несполука —.. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. <i>Бори се за земя, за селища,седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О.</i> Василев, ЖБ, 324. <i>Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място.</i> С. Веженов, X (превод), 52. | 5. <i>Разг. Прех.</i> и с др. същ. обикн. с предл. з а. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. <i>„Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Си-меоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. <i>Ала стрина Венковица,.., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т.</i> Влайков, Съч. I, 1925, 170. <i>Омер бе отраснал в охолство,.. Затова броеше всяка несполука —.. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. <i>Бори се за земя, за селища,седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О.</i> Василев, ЖБ, 324. <i>Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място.</i> С. Веженов, X (превод), 52. | ||
| − | + | ---- | |
БРОЯ | БРОЯ | ||
Версия от 06:02, 28 ноември 2012
тетски писма от Сопот и от другаде. Ив. Вазов, Съч. X, 118. На масата,.., Кондарев преглеждаше реферата, който щеше да чете днес в партийния клуб. До ръкописа лежеше брошурата на Преображенски „Анархизъм и комунизъм“. Ем. Станев, ИК I-II, 43. Ето, от тези книги се е учил той,.. Повечето бяха брошури, но имаше и няколко доста дебелички книги. Г. Караславов, Тат., 201.
— От фр. brochure.
БРОШУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от брошура. Брошурна литература.
БРОШУРКА ж. Умал. от брошура; малка брошура. Все книги му са в ръцете, от тия, от бунтовническите:.., и различни брошурки с революционно съдържание. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 33. Това писмо до Фоти-нова биде препечатано, .. от Априлова с някои добавки в особена брошурка под нас-лов „Мисли за сегашното българско училище“. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 700.
БРОЯ, -ойш, мин. св. -ойх, несв. 1. Непрех. Назовавам числата в последователен ред. — Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три. А. Каралийчев, ТР, 131. Тя [Николина] беше истинско селско момиче,.. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срина от читанката. Г. Райчев, ЗК, 32-33. Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му. Кр. Кръстев, К, 14. Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто. Ил. Волен, НС, 62. Закука кукувицата... Шибил започна да броц, за да види колко години ще живее. И. Йовков, СЛ, 10. Той броии на пръсти и изрежда още някои имена. Й. Йовков, Разк. II, 10.
2. Прех. Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. Но се равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците. Ив. Вазов, Съч. VI, 83. Той се пазареше дълго с него,., сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти. Елин Пелин, Съч. Ill, 69. Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година. Г. Караславов, Тат., 240. Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все ед-ц,ащо тъй, като че брои зърната с ръка. И. Йовков, Ж, 1945, 107. Наля си [Лина] ва-лериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото. М. Грубешлиева. ПП, 305.
3. Прех. и непрех. Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. Търново броии към двадесет и четири хиляди жители. Й. Радичков и др., ГСП, 133. На време-то, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители. Г. Караиванов, П, 5. От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души. Ст. Дичев, ЗС II, 727. Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А. Дончев, BP, 20. Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М. Марчевски, МП, 185. Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на XVIII в. то е броело около 3 1/2 милиона души. Ист. X кл, 108.
БРОШУРЕН
4. Прех. Давам пари в брой, плащам в брой. Градът да брои тоз час хилядо лири на То-сун бея. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. — До две недели ако ми не броиш таман петстотин грошовци, ще си похоратим, колко ти чини къщата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151. Върна се при Дойчина,., преброи десет жълтици и му ги подаде. — Останалите ще ти ги броя в къщи. К. Петканов, ЗЛЗ, 27. — Е, колко струва едно дворно място? — Ам-че... различно... 150, 180, 200 до 250 лева квадратен метър... — И ти си броил толкова пари за това място? Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. // В съчет. със съществителни, които означават парична сума — давам в брой това, което е означено от съществителното. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка.. Еньо брои капаро. Елин Пелин, Съч. III, 131. Броих му вече предплата, няма отказване. А Вече му броих аванса за книгата. А Най-сетне ми брои остатъка.
5. Разг. Прех. и с др. същ. обикн. с предл. з а. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. „Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Си-меоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“ Ив. Вазов, Съч. XVIII, 60. Ала стрина Венковица,.., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Омер бе отраснал в охолство,.. Затова броеше всяка несполука —.. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. Бори се за земя, за селища,седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О. Василев, ЖБ, 324. Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място. С. Веженов, X (превод), 52.
БРОЯ
