Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/952“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>и правеше лицето й още по-дребно.</i> К. Калчев, ЖП, 43. | <i>и правеше лицето й още по-дребно.</i> К. Калчев, ЖП, 43. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕХ <i>междум. Простонар.</i> 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре<sup>2</sup>, брей<sup>2</sup> , брях<sup>2</sup>. — <i>Брех, не сърдит! — рече той.</i> Й. Йовков, ЖС, 169. <i>И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше... Ма-лее! ... Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!...</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. — <i>Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим.</i> П. Проданов, С, 92. <i>По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи.. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 395. 2. За израз на недоволство, яд; бре<sup>2</sup>, брей<sup>2</sup>, брях<sup>2</sup>. — <i>Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна.</i> А. Гуляшки, ЗР, 232. <i>По две кожи ще ни смъква от гърбини-те.. — Брех, мама му стара!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255. | БРЕХ <i>междум. Простонар.</i> 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре<sup>2</sup>, брей<sup>2</sup> , брях<sup>2</sup>. — <i>Брех, не сърдит! — рече той.</i> Й. Йовков, ЖС, 169. <i>И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше... Ма-лее! ... Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!...</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. — <i>Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим.</i> П. Проданов, С, 92. <i>По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи.. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 395. 2. За израз на недоволство, яд; бре<sup>2</sup>, брей<sup>2</sup>, брях<sup>2</sup>. — <i>Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна.</i> А. Гуляшки, ЗР, 232. <i>По две кожи ще ни смъква от гърбини-те.. — Брех, мама му стара!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255. | ||
— Друга форма: брях. | — Друга форма: брях. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕХЕР <i>м. Техн.</i> Машина за разтроша-ване на твърдите материали при производство на бои. | БРЕХЕР <i>м. Техн.</i> Машина за разтроша-ване на твърдите материали при производство на бои. | ||
— Нем. Brecher. | — Нем. Brecher. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕХЕРДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Техн.</i> Работник, който обслужва брехер. | БРЕХЕРДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Техн.</i> Работник, който обслужва брехер. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕХМАШИНА <i>ж. Техн.</i> В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери. | БРЕХМАШИНА <i>ж. Техн.</i> В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери. | ||
— От нем. Brechmaschine. | — От нем. Brechmaschine. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕЦАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> 1. Човек, който бреца като бивол. 2. Ручило. | БРЕЦАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> 1. Човек, който бреца като бивол. 2. Ручило. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕЦАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв. Диал. 1. Непрех.</i> За бивол — рева. <i>Биволите,.., високо бре-цаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени.</i> Ил. Волен, НС, 65. | БРЕЦАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв. Диал. 1. Непрех.</i> За бивол — рева. <i>Биволите,.., високо бре-цаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени.</i> Ил. Волен, НС, 65. | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се <i>страд. от</i> брецам в 4, 5, 6 знач. | 6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се <i>страд. от</i> брецам в 4, 5, 6 знач. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕЦАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Ходя, вървя без цел; шляя се. | БРЕЦАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Ходя, вървя без цел; шляя се. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: б р е н ц а м. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: б р е н ц а м. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕЦАНЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брецам<sup>1</sup> и от брецам се. <i>Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове,.., бре-цане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 255. | БРЕЦАНЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брецам<sup>1</sup> и от брецам се. <i>Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове,.., бре-цане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 255. | ||
| − | + | ---- | |
БРЕХ | БРЕХ | ||
| − | + | ---- | |
БРЕЦАНЕ<sup>2</sup> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брецам* ; шляене. | БРЕЦАНЕ<sup>2</sup> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брецам* ; шляене. | ||
| − | + | ---- | |
БРИГ, бри`гът, бри`га, <i>мн.</i> бри`гове, след <i>числ.</i> бри`га, <i>м. Мор.</i> Двумачтов кораб с малък тонаж. <i>Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина.</i> К. Христов, ПВ, 28. | БРИГ, бри`гът, бри`га, <i>мн.</i> бри`гове, след <i>числ.</i> бри`га, <i>м. Мор.</i> Двумачтов кораб с малък тонаж. <i>Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина.</i> К. Христов, ПВ, 28. | ||
— От англ. brig. | — От англ. brig. | ||
| − | + | ---- | |
БРИ`ГА <i>ж. Диал.</i> Грижа. <i>Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали бри`га за бедното, лишено от майчини грижи, сираче.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600. | БРИ`ГА <i>ж. Диал.</i> Грижа. <i>Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали бри`га за бедното, лишено от майчини грижи, сираче.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600. | ||
— Ит. briga през схр. бри`га. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98. | — Ит. briga през схр. бри`га. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98. | ||
| − | + | ---- | |
БРИГАДА <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. <i>На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,.., стоеше срещу Гредетинската планина.</i> Ив, Вазов, Съч. VI, 98. <i>Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка.</i> А. Каралийчев, ТР, 162. <i>На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя.</i> НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. <i>Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади.</i> Ист. VII кл, 157. | БРИГАДА <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. <i>На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,.., стоеше срещу Гредетинската планина.</i> Ив, Вазов, Съч. VI, 98. <i>Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка.</i> А. Каралийчев, ТР, 162. <i>На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя.</i> НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. <i>Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади.</i> Ист. VII кл, 157. | ||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. <i>В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата.</i> И. Петров, НЛ, 248. <i>Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада.</i> Кр. Григоров, ПЧ, | 3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. <i>В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата.</i> И. Петров, НЛ, 248. <i>Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада.</i> Кр. Григоров, ПЧ, | ||
| − | + | ---- | |
БРИГАДА | БРИГАДА | ||
Версия от 08:59, 28 ноември 2012
и правеше лицето й още по-дребно. К. Калчев, ЖП, 43.
БРЕХ междум. Простонар. 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре2, брей2 , брях2. — Брех, не сърдит! — рече той. Й. Йовков, ЖС, 169. И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше... Ма-лее! ... Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!... Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. — Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим. П. Проданов, С, 92. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи.. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата. Ст. Дичев, ЗС I, 395. 2. За израз на недоволство, яд; бре2, брей2, брях2. — Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна. А. Гуляшки, ЗР, 232. По две кожи ще ни смъква от гърбини-те.. — Брех, мама му стара! Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255.
— Друга форма: брях.
БРЕХЕР м. Техн. Машина за разтроша-ване на твърдите материали при производство на бои.
— Нем. Brecher.
БРЕХЕРДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Техн. Работник, който обслужва брехер.
БРЕХМАШИНА ж. Техн. В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери.
— От нем. Brechmaschine.
БРЕЦАЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Човек, който бреца като бивол. 2. Ручило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРЕЦАМ1, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. За бивол — рева. Биволите,.., високо бре-цаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65.
2. Непрех. За ручило на гайда — издавам звук (Вл. Георгиев и др,. БЕР).
3. Непрех. Издувам се, ям и пия, докато се подуя (Т. Панчев, РБЯд).
4. Прех. Говоря някому неприлични думи; псувам (Т. Панчев, РБЯд).
5. Прех. Подмятам, закачам с думи (Т. Панчев, РБЯд). Не ме брецай. Т. Панчев, РБЯд, 34
6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се страд. от брецам в 4, 5, 6 знач.
БРЕЦАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя, вървя без цел; шляя се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: б р е н ц а м.
БРЕЦАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам1 и от брецам се. Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове,.., бре-цане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи. Гр. Угаров, ПСЗ, 255.
БРЕХ
БРЕЦАНЕ2 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам* ; шляене.
БРИГ, бри`гът, бри`га, мн. бри`гове, след числ. бри`га, м. Мор. Двумачтов кораб с малък тонаж. Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина. К. Христов, ПВ, 28.
— От англ. brig.
БРИ`ГА ж. Диал. Грижа. Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали бри`га за бедното, лишено от майчини грижи, сираче. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600.
— Ит. briga през схр. бри`га. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98.
БРИГАДА ж. 1. Воен. Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,.., стоеше срещу Гредетинската планина. Ив, Вазов, Съч. VI, 98. Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка. А. Каралийчев, ТР, 162. На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя. НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади. Ист. VII кл, 157.
2. Група от лица, обединени за изпълнението на определена производствена задача в производствени предприятия, стопанства и под. от 50-80-те г. на XX в. у нас. Дълго след това тя се сърди на Яна и никой не знаеше причината, защото всъщност Яна беше поела вече новата си длъжност — ръководител на тъкачната бригада. К. Калчев, СТ, 25. Разделиха се кооператорите на бригади и се заеха да редят кооперативната земя. Кр. Григоров, Н, 111. Стопанството ни сега е разделено на 8 полевъдни и 4 зеленчукови бригади. ОП, 184. Тракторна бригада. Производствена бригада. Комплексна бригада.
3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата. И. Петров, НЛ, 248. Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада. Кр. Григоров, ПЧ,
БРИГАДА
