Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/892“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 2: Ред 2:
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
+
----
 
БОЛЯК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Болник; бо-лестник. — <i>Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня. — Аз ще умра, нали ме видиш, през ден, през два съм боляк.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 93.
 
БОЛЯК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Болник; бо-лестник. — <i>Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня. — Аз ще умра, нали ме видиш, през ден, през два съм боляк.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 93.
 
+
----
 
БОЛЯР, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Болярин; болярец. <i>Там новий се храм освещава, / сграден от Асеня боляра.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.
 
БОЛЯР, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Болярин; болярец. <i>Там новий се храм освещава, / сграден от Асеня боляра.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.
 
+
----
 
БОЛЯРЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Болярски. <i>Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един боля-рев стражник го удари по темето с дебело дърво.</i> А. Дончев, СБС, 581-582.
 
БОЛЯРЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Болярски. <i>Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един боля-рев стражник го удари по темето с дебело дърво.</i> А. Дончев, СБС, 581-582.
 
+
----
 
БОЛЯРЕЦ, <i>мн.</i> -рци`, <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Болярин; боляр. <i>В България тогаз имало един общ непременяем съвет (сенат), съставен от велможи, наречени болярци.</i> Т. Шишков, ИБН, 152.
 
БОЛЯРЕЦ, <i>мн.</i> -рци`, <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Болярин; боляр. <i>В България тогаз имало един общ непременяем съвет (сенат), съставен от велможи, наречени болярци.</i> Т. Шишков, ИБН, 152.
  
Ред 14: Ред 14:
  
 
— Друга форма: б о л е р е ц.
 
— Друга форма: б о л е р е ц.
 
+
----
 
БОЛЯРИН, <i>мн.</i> боляри, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от ЕХ до XIV в. <i>Болярите се делили на два класа: на велики и малки боляри.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 193. <i>А Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина. Н.</i> Райнов, ВДБ, 65. <i>В лято 1342 два дни след Шала Богородица, една малка конна чета начело с болярина песнопой Витомир слизаше по десния бряг на Марица.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 295. <i>Иван Шишман седял посред стаята и слушал с голямо внимание разговорите на своите боляре.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 111-112.
 
БОЛЯРИН, <i>мн.</i> боляри, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от ЕХ до XIV в. <i>Болярите се делили на два класа: на велики и малки боляри.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 193. <i>А Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина. Н.</i> Райнов, ВДБ, 65. <i>В лято 1342 два дни след Шала Богородица, една малка конна чета начело с болярина песнопой Витомир слизаше по десния бряг на Марица.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 295. <i>Иван Шишман седял посред стаята и слушал с голямо внимание разговорите на своите боляре.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 111-112.
  
Ред 20: Ред 20:
  
 
— Първобълг. — Друга форма: б о л е р и н.
 
— Първобълг. — Друга форма: б о л е р и н.
 
+
----
 
БОЛЯРИ`ЦА <i>ж. Диал.</i> Богаташка. <i>Като отишел при нея търговецо, рекъл и`: „Ти говедарица ли сакаш занапред да си или бо-лярица!“</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 129.
 
БОЛЯРИ`ЦА <i>ж. Диал.</i> Богаташка. <i>Като отишел при нея търговецо, рекъл и`: „Ти говедарица ли сакаш занапред да си или бо-лярица!“</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 129.
 
+
----
 
БОЛЯРКА <i>ж.</i> Жена или дъщеря на болярин. <i>По-младите боляри разиграваха изпотените си коне и отвреме навреме хвърляха някоя закачлива дума към болярките.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 110. <i>Всички бяха облечени празнично, а Агата Самуилова и четирите ul дъщери, дори и най-малката, бяха сложили на главите си широки златни обръчи, както подобаваше на велики боляр-ки.</i> Д. Талев, С II, 21. <i>Не ща да съм селянка черна, / искам да съм голяма болярка.</i> П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.
 
БОЛЯРКА <i>ж.</i> Жена или дъщеря на болярин. <i>По-младите боляри разиграваха изпотените си коне и отвреме навреме хвърляха някоя закачлива дума към болярките.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 110. <i>Всички бяха облечени празнично, а Агата Самуилова и четирите ul дъщери, дори и най-малката, бяха сложили на главите си широки златни обръчи, както подобаваше на велики боляр-ки.</i> Д. Талев, С II, 21. <i>Не ща да съм селянка черна, / искам да съм голяма болярка.</i> П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.
 
+
----
 
БОЛЯВАМ
 
БОЛЯВАМ
  
 
— Друга (диал.) форма: б о л е р к а.
 
— Друга (диал.) форма: б о л е р к а.
 
+
----
 
БОЛЯРКИ`НЯ <i>ж. Остар.</i> Болярка. <i>Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. <i>Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините.</i> П. Стъпов, ГОВ, 203. <i>Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 11.
 
БОЛЯРКИ`НЯ <i>ж. Остар.</i> Болярка. <i>Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. <i>Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините.</i> П. Стъпов, ГОВ, 203. <i>Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 11.
 
+
----
 
БОЛЯРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Болярски.
 
БОЛЯРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Болярски.
 
+
----
 
БОЛЯРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на болярин или е свързан с болярин. <i>Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. — <i>Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 327. <i>Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 187-188.
 
БОЛЯРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на болярин или е свързан с болярин. <i>Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. — <i>Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 327. <i>Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 187-188.
 
+
----
 
БОЛЯРСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> болярски. Обикн. в съчет.: По болярски. По същия начин като болярин. — <i>Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на виж!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 178. <i>А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски.</i> И. Груев, СП (превод), 220. <i>Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. И.</i> Груев, (превод) Кн, 3, 35.
 
БОЛЯРСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> болярски. Обикн. в съчет.: По болярски. По същия начин като болярин. — <i>Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на виж!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 178. <i>А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски.</i> И. Груев, СП (превод), 220. <i>Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. И.</i> Груев, (превод) Кн, 3, 35.
 
+
----
 
БОЛЯРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боляри като една общност; болярско съсловие. <i>От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му.</i> Д. Талев, С И, 147.
 
БОЛЯРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боляри като една общност; болярско съсловие. <i>От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му.</i> Д. Талев, С И, 147.
  
Ред 44: Ред 44:
  
 
892
 
892
 
+
----
 
БОЛЯРСТВО
 
БОЛЯРСТВО
  

Версия от 08:47, 28 ноември 2012

Страницата не е проверена


БОЛЯВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Боледувам; болнея, боля, болея, болувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Болник; бо-лестник. — Ти слушай мене! — започна с тъжен глас Драгуня. — Аз ще умра, нали ме видиш, през ден, през два съм боляк. Кл. Цачев, ГЗ, 93.


БОЛЯР, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Болярин; болярец. Там новий се храм освещава, / сграден от Асеня боляра. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.


БОЛЯРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Болярски. Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един боля-рев стражник го удари по темето с дебело дърво. А. Дончев, СБС, 581-582.


БОЛЯРЕЦ, мн. -рци`, м. 1. Остар. Болярин; боляр. В България тогаз имало един общ непременяем съвет (сенат), съставен от велможи, наречени болярци. Т. Шишков, ИБН, 152.

2. Диал. Богаташ. Да дадем, мамо, Петкана / вов това пусто Загоре, / че са загорци болярци. Нар. пес., СбБрМ, 145. Който днес е болярец, утре може да е слепец. П. Берон, БРП, 37.

— Друга форма: б о л е р е ц.


БОЛЯРИН, мн. боляри, м. 1. Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от ЕХ до XIV в. Болярите се делили на два класа: на велики и малки боляри. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. А Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина. Н. Райнов, ВДБ, 65. В лято 1342 два дни след Шала Богородица, една малка конна чета начело с болярина песнопой Витомир слизаше по десния бряг на Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 295. Иван Шишман седял посред стаята и слушал с голямо внимание разговорите на своите боляре. Л. Каравелов, Съч. V, 111-112.

2. Остар. и диал. Богат, имотен човек; болярец. Според мнението на котленските хаджии, техният градец е единствен по цяла България, в него са раждат боляри хора, умни глави, паши и владици. 3. Стоянов, ЗБВ I, 25. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Низ по село скупом ходят I китни млади коледари, — сиромаси и боляри/с благовестие да споходят. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. Болярин кога ще, сиромах кога може. Погов.

— Първобълг. — Друга форма: б о л е р и н.


БОЛЯРИ`ЦА ж. Диал. Богаташка. Като отишел при нея търговецо, рекъл и`: „Ти говедарица ли сакаш занапред да си или бо-лярица!“ Нар. прик., СбНУ XIV, 129.


БОЛЯРКА ж. Жена или дъщеря на болярин. По-младите боляри разиграваха изпотените си коне и отвреме навреме хвърляха някоя закачлива дума към болярките. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Всички бяха облечени празнично, а Агата Самуилова и четирите ul дъщери, дори и най-малката, бяха сложили на главите си широки златни обръчи, както подобаваше на велики боляр-ки. Д. Талев, С II, 21. Не ща да съм селянка черна, / искам да съм голяма болярка. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.


БОЛЯВАМ

— Друга (диал.) форма: б о л е р к а.


БОЛЯРКИ`НЯ ж. Остар. Болярка. Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините. П. Стъпов, ГОВ, 203. Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби. П. К. Яворов, Съч. I, 11.


БОЛЯРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Болярски.


БОЛЯРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на болярин или е свързан с болярин. Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. — Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 327. Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско. Ц. Церковски, Съч. II, 187-188.


БОЛЯРСКИ. Нареч. от прил. болярски. Обикн. в съчет.: По болярски. По същия начин като болярин. — Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на виж! Ст. Загорчинов, ДП, 178. А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски. И. Груев, СП (превод), 220. Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. И. Груев, (превод) Кн, 3, 35.


БОЛЯРСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боляри като една общност; болярско съсловие. От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му. Д. Талев, С И, 147.

2. Състояние, положение, власт на болярин.

— Елено болярко — започна пак той и се поклони, — хвала ти на болярството и на юначество! Ст. Загорчинов, ДП, 127. И с пламък, който ден и нощ ми свети, / победа бих нанесъл на врага. / Или пък нека беше ме лишил / от моето болярство, мойта власт, / от царската си милост. М. Петка-нова, ЦТ, 15. Йенке ле, боляркинъо лъо, /

892


БОЛЯРСТВО