Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/859“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
4. Следа, дупка от бодване с остър предмет. <i>По корицата на питата личаха бодки от вилица, направени, преди питата да бъде метната в пещта.</i> Хр. Пелитев, ХО, 74. | 4. Следа, дупка от бодване с остър предмет. <i>По корицата на питата личаха бодки от вилица, направени, преди питата да бъде метната в пещта.</i> Хр. Пелитев, ХО, 74. | ||
| − | + | ---- | |
БОДКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Стара дребна монета със стойност 1/3 от парата; аспра. <i>Една лира има пет меджидии;.. един грош — 40 пари; една пара — 3 аспри или бодки.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 77. | БОДКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Стара дребна монета със стойност 1/3 от парата; аспра. <i>Една лира има пет меджидии;.. един грош — 40 пари; една пара — 3 аспри или бодки.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 77. | ||
О Ни (и) бодка, не струвам (не чиня). <i>Разг.</i> Нищо (не струвам). <i>Но за нея ни едното, ни другото не струват ни бодка.</i> Ив. Вазов, Съч. ЕХ, 33. — <i>За едно агне той ви дава бурени, дето и бодка не чинат.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 455. | О Ни (и) бодка, не струвам (не чиня). <i>Разг.</i> Нищо (не струвам). <i>Но за нея ни едното, ни другото не струват ни бодка.</i> Ив. Вазов, Съч. ЕХ, 33. — <i>За едно агне той ви дава бурени, дето и бодка не чинат.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 455. | ||
| − | + | ---- | |
БОДКАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Шия, бодикам. <i>Представяте ли си: абаджия, човек от далечно време, от възрожденското! Той беше седнал „кръстом ноги“ и бодкаше с иглата един ръкав.</i> Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269,4. бодкам се <i>страд.</i> | БОДКАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Шия, бодикам. <i>Представяте ли си: абаджия, човек от далечно време, от възрожденското! Той беше седнал „кръстом ноги“ и бодкаше с иглата един ръкав.</i> Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269,4. бодкам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БОДКАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бодкам <i>и от</i> бодкам се; шиене, бо-дикане. | БОДКАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бодкам <i>и от</i> бодкам се; шиене, бо-дикане. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛА <i>ж. Разг.</i> Женско рогато животно, което има навик да боде; бодливка<sup>1</sup>. | БОДЛА <i>ж. Разг.</i> Женско рогато животно, което има навик да боде; бодливка<sup>1</sup>. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Бодилест. <i>Още по-нататък една крайбрежна пясъчна пътека извежда на голямо блато,.., оградено с остри бодлести треви, разположено почти до самия бряг на Дяволския залив.</i> П. Петканов, СП, 17. | БОДЛЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Бодилест. <i>Още по-нататък една крайбрежна пясъчна пътека извежда на голямо блато,.., оградено с остри бодлести треви, разположено почти до самия бряг на Дяволския залив.</i> П. Петканов, СП, 17. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. По който има бодли, който е покрит с бодли. <i>Лицата ни се удряха о надвисналите бодливи клоне на клековете.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 134. <i>Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите.</i> И. Йовков, Разк. II, 59. <i>Старата оглеждаше тъмнозелените стъбла на татула, измерваше внимателно посивелите бодливи семена и се питаше дали са узрели добре ситните смъртоносни зрънца.</i> Г. Караславов, Тат., 150. 2. Който при допиране причинява неприятно дразнене по кожата. <i>Алекси го</i> [Харалан] <i>прегърна като брат, целуна го, но още докато усещаше бодливата буза на другаря си до гладко обръснатата си страна, почувствува.. — някаква неясна, недобра тръпка в душата си.</i> А. Гуляшки, СВ, 56. <i>След него</i> [свещеника] <i>заговори младият офицер с черни бодливи мустачки.</i> М. Марчевски, ГБ II, 233. <i>Постепенно мислите му се помътиха, главата му натежа, той полегна,.., на бодливата черга и неусетно се унесе в тежък и кошмарен сън.</i> П. Здравков, НД, 229. | БОДЛИВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. По който има бодли, който е покрит с бодли. <i>Лицата ни се удряха о надвисналите бодливи клоне на клековете.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 134. <i>Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите.</i> И. Йовков, Разк. II, 59. <i>Старата оглеждаше тъмнозелените стъбла на татула, измерваше внимателно посивелите бодливи семена и се питаше дали са узрели добре ситните смъртоносни зрънца.</i> Г. Караславов, Тат., 150. 2. Който при допиране причинява неприятно дразнене по кожата. <i>Алекси го</i> [Харалан] <i>прегърна като брат, целуна го, но още докато усещаше бодливата буза на другаря си до гладко обръснатата си страна, почувствува.. — някаква неясна, недобра тръпка в душата си.</i> А. Гуляшки, СВ, 56. <i>След него</i> [свещеника] <i>заговори младият офицер с черни бодливи мустачки.</i> М. Марчевски, ГБ II, 233. <i>Постепенно мислите му се помътиха, главата му натежа, той полегна,.., на бодливата черга и неусетно се унесе в тежък и кошмарен сън.</i> П. Здравков, НД, 229. | ||
| − | + | ---- | |
БОДКА<sup>2</sup> | БОДКА<sup>2</sup> | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
О Бодлива акула. Вид хищна акула с остри перки като бодли; морски налим. Бодлива (остар. и диал. бодлив) тел. Двойна тел за ограда с шипове по нея. <i>И дуварите .. започнаха да си разказват спомени — ..за бодливия тел, дето стопаните опъвали отп-реде им.</i> В. Попов, Избр. пр, 21. Бодливо зеле. <i>Диал.</i> Змийско грозде. | О Бодлива акула. Вид хищна акула с остри перки като бодли; морски налим. Бодлива (остар. и диал. бодлив) тел. Двойна тел за ограда с шипове по нея. <i>И дуварите .. започнаха да си разказват спомени — ..за бодливия тел, дето стопаните опъвали отп-реде им.</i> В. Попов, Избр. пр, 21. Бодливо зеле. <i>Диал.</i> Змийско грозде. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> бодлив. | БОДЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> бодлив. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИ`ВКА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бодла. | БОДЛИ`ВКА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бодла. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИ`ВКА<sup>2</sup> <i>ж. Диал:</i> Дреха от груба, бодлива вълна или коноп. <i>Каквато си бе добродушна</i> [баба Вела], <i>посви се срамежливо, па рече: — И срамота да е, снахо, но нашата вълна е по търните в гората, та те ти тая кълчищница... И тя ще ти послужи... Че Здравко съм го отчувала все в такива бодливки...</i> Кр. Григоров, Н, 165. | БОДЛИ`ВКА<sup>2</sup> <i>ж. Диал:</i> Дреха от груба, бодлива вълна или коноп. <i>Каквато си бе добродушна</i> [баба Вела], <i>посви се срамежливо, па рече: — И срамота да е, снахо, но нашата вълна е по търните в гората, та те ти тая кълчищница... И тя ще ти послужи... Че Здравко съм го отчувала все в такива бодливки...</i> Кр. Григоров, Н, 165. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИ`ВКА<sup>3</sup> <i>ж.</i> 1. Дребна сладководна или морска риба, която вместо гръбна и коремна перка има бодли. Gasterosteus aculeatus. <i>При нашенската рибка бодливка мъжкият, когато му дойде времето да се „жени“, си построява гнездо от водорасли, треви на дъното.</i> ВН, 1959, бр. 2495, 4. 2. Само <i>мн. Зоол.</i> Семейство такива риби. Gasterosteidae. | БОДЛИ`ВКА<sup>3</sup> <i>ж.</i> 1. Дребна сладководна или морска риба, която вместо гръбна и коремна перка има бодли. Gasterosteus aculeatus. <i>При нашенската рибка бодливка мъжкият, когато му дойде времето да се „жени“, си построява гнездо от водорасли, треви на дъното.</i> ВН, 1959, бр. 2495, 4. 2. Само <i>мн. Зоол.</i> Семейство такива риби. Gasterosteidae. | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИВОСТ, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на бодлив. 2. <i>Индив.</i> Остър, хаплив, язвителен израз или дума. <i>Докторовият приятел се усмихна леко от неволната бодливост, с която завърши фразата си.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, | БОДЛИВОСТ, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на бодлив. 2. <i>Индив.</i> Остър, хаплив, язвителен израз или дума. <i>Докторовият приятел се усмихна леко от неволната бодливост, с която завърши фразата си.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИ`КА<sup>1</sup> <i>ж. Остар</i> и <i>диал.</i> Бодил<sup>1</sup> (в 1, 2 и 3 знач.). <i>И денем, и нощем със нежните пръсти, / да чисти без отдих бодлики-</i> | БОДЛИ`КА<sup>1</sup> <i>ж. Остар</i> и <i>диал.</i> Бодил<sup>1</sup> (в 1, 2 и 3 знач.). <i>И денем, и нощем със нежните пръсти, / да чисти без отдих бодлики-</i> | ||
859 | 859 | ||
| − | + | ---- | |
БОДЛИ`КА<sup>1</sup> | БОДЛИ`КА<sup>1</sup> | ||
Версия от 08:41, 28 ноември 2012
си губи зелените бодки. Д. Манчев, БЕ II, 15.
2. Бодил1 (в 1, 2 и 3 знач,); шип, бодило, бод-лика1. Шипката има остри бодки. Д. Манчев, БЕ I, 43.
3. Игла за забождане; карфица, топлийка. Не трябва нищо да се забожда по дрехите на детето с бодка. Ст. Младенов, БТР I, 185.
4. Следа, дупка от бодване с остър предмет. По корицата на питата личаха бодки от вилица, направени, преди питата да бъде метната в пещта. Хр. Пелитев, ХО, 74.
БОДКА2 ж. Стара дребна монета със стойност 1/3 от парата; аспра. Една лира има пет меджидии;.. един грош — 40 пари; една пара — 3 аспри или бодки. П. Р. Славейков, ПЧ, 77.
О Ни (и) бодка, не струвам (не чиня). Разг. Нищо (не струвам). Но за нея ни едното, ни другото не струват ни бодка. Ив. Вазов, Съч. ЕХ, 33. — За едно агне той ви дава бурени, дето и бодка не чинат. Ст. Загорчинов, ДП, 455.
БОДКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Шия, бодикам. Представяте ли си: абаджия, човек от далечно време, от възрожденското! Той беше седнал „кръстом ноги“ и бодкаше с иглата един ръкав. Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269,4. бодкам се страд.
БОДКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бодкам и от бодкам се; шиене, бо-дикане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЛА ж. Разг. Женско рогато животно, което има навик да боде; бодливка1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бодилест. Още по-нататък една крайбрежна пясъчна пътека извежда на голямо блато,.., оградено с остри бодлести треви, разположено почти до самия бряг на Дяволския залив. П. Петканов, СП, 17.
БОДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има бодли, който е покрит с бодли. Лицата ни се удряха о надвисналите бодливи клоне на клековете. Ив. Вазов, Съч. XV, 134. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите. И. Йовков, Разк. II, 59. Старата оглеждаше тъмнозелените стъбла на татула, измерваше внимателно посивелите бодливи семена и се питаше дали са узрели добре ситните смъртоносни зрънца. Г. Караславов, Тат., 150. 2. Който при допиране причинява неприятно дразнене по кожата. Алекси го [Харалан] прегърна като брат, целуна го, но още докато усещаше бодливата буза на другаря си до гладко обръснатата си страна, почувствува.. — някаква неясна, недобра тръпка в душата си. А. Гуляшки, СВ, 56. След него [свещеника] заговори младият офицер с черни бодливи мустачки. М. Марчевски, ГБ II, 233. Постепенно мислите му се помътиха, главата му натежа, той полегна,.., на бодливата черга и неусетно се унесе в тежък и кошмарен сън. П. Здравков, НД, 229.
БОДКА2
3. За рогат добитък — който има навик да боде. Турлаците имаха бодлива биволица, где кого срещне, вика: Пфу!, а понякога налиташе и да боде. Й. Радичков, ББ, 61. На бодлива крава Господ рога не дава. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 278. Бодлив вол.
4. Прен. За думи и под. — който обижда, засяга; хаплив, язвителен. Лееше се поток от думи през порутената стена, думи бодливи, зли, всяка като удар, да засегне, да заболи. Д. Талев, ЖС, 72. Тодораки усеща, че Свещара скоро ще турне край на разговора, та бърза да намери най-бодливата закачка. Д. Немиров, Б, 9. Към онези пак от големците българи, които бяха зели да подражават гръцкия живот, беше неизтощим в горчиви и бодливи присмехи. П. Р. Славейков, ПИ, 79. Бодлив език.
О Бодлива акула. Вид хищна акула с остри перки като бодли; морски налим. Бодлива (остар. и диал. бодлив) тел. Двойна тел за ограда с шипове по нея. И дуварите .. започнаха да си разказват спомени — ..за бодливия тел, дето стопаните опъвали отп-реде им. В. Попов, Избр. пр, 21. Бодливо зеле. Диал. Змийско грозде.
БОДЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бодлив.
БОДЛИ`ВКА1 ж. Диал. Бодла.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОДЛИ`ВКА2 ж. Диал: Дреха от груба, бодлива вълна или коноп. Каквато си бе добродушна [баба Вела], посви се срамежливо, па рече: — И срамота да е, снахо, но нашата вълна е по търните в гората, та те ти тая кълчищница... И тя ще ти послужи... Че Здравко съм го отчувала все в такива бодливки... Кр. Григоров, Н, 165.
БОДЛИ`ВКА3 ж. 1. Дребна сладководна или морска риба, която вместо гръбна и коремна перка има бодли. Gasterosteus aculeatus. При нашенската рибка бодливка мъжкият, когато му дойде времето да се „жени“, си построява гнездо от водорасли, треви на дъното. ВН, 1959, бр. 2495, 4. 2. Само мн. Зоол. Семейство такива риби. Gasterosteidae.
БОДЛИВОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на бодлив. 2. Индив. Остър, хаплив, язвителен израз или дума. Докторовият приятел се усмихна леко от неволната бодливост, с която завърши фразата си. Ив. Вазов, Съч. IX,
БОДЛИ`КА1 ж. Остар и диал. Бодил1 (в 1, 2 и 3 знач.). И денем, и нощем със нежните пръсти, / да чисти без отдих бодлики-
859
БОДЛИ`КА1
