Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/816“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
— Нем. Block през рус. бдок. | — Нем. Block през рус. бдок. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОК<sup>2</sup>, блокът, блока, <i>мн.</i> блокове, след <i>числ.</i> блока, <i>м. Физ.</i> Устройство за вдигане на тежести, състоящо се от въртящ се на ос диск с жлеб, в който е прехвърлено въже и под.; макара, скрипец. <i>Древна Гърция развива и усъвършенствува достиженията на Египет. Архит Терентски в IV век пр. н. е. е създател на винта и блока.</i> НТМ, 1961, кн. 11,6. | БЛОК<sup>2</sup>, блокът, блока, <i>мн.</i> блокове, след <i>числ.</i> блока, <i>м. Физ.</i> Устройство за вдигане на тежести, състоящо се от въртящ се на ос диск с жлеб, в който е прехвърлено въже и под.; макара, скрипец. <i>Древна Гърция развива и усъвършенствува достиженията на Египет. Архит Терентски в IV век пр. н. е. е създател на винта и блока.</i> НТМ, 1961, кн. 11,6. | ||
— Англ. block. | — Англ. block. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОКАДА <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Обкръжаване от неприятелски войски на населено място, район, крепост, военна база и др., с цел да бъдат изолирани и принудени да се предадат. <i>През м. май германската флота в почти пълен състав прави опит чрез едно ненадейно нападение да разкъса английската блокада.</i> Ист. X кл, 173. <i>Андроник поръча на Бриения да държи града в блокада, а самси прибърза да подаде помощ Боеславу.</i> Т. Шишков, ИБН, 243. // Обграждане на район, населено място за издирване на нелегални лица, оръжие и др. <i>Напоследък полицията правеше чести блокади на работническите квартали, претърсваше къща по къща и за по-голяма безопасност Матъо се бе прехвърлил в близките около града села.</i> Д. Ангелов, ЖС, 231. Яд 5 <i>ноември 1941 г., при една полицейска блокада на селото им, той минава през обръча, избягва в планината и заедно с други трима свои другари-съ-селяни поставя началото на първата партизанска група в Карловско.</i> Г. Караславов, ПМ, 102. <i>В последните два месеца,., полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки.</i> М. Марчевски, ГБ, 169. — <i>Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съм-нителните къщи.</i> X. Русев, ПС, 12. | БЛОКАДА <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Обкръжаване от неприятелски войски на населено място, район, крепост, военна база и др., с цел да бъдат изолирани и принудени да се предадат. <i>През м. май германската флота в почти пълен състав прави опит чрез едно ненадейно нападение да разкъса английската блокада.</i> Ист. X кл, 173. <i>Андроник поръча на Бриения да държи града в блокада, а самси прибърза да подаде помощ Боеславу.</i> Т. Шишков, ИБН, 243. // Обграждане на район, населено място за издирване на нелегални лица, оръжие и др. <i>Напоследък полицията правеше чести блокади на работническите квартали, претърсваше къща по къща и за по-голяма безопасност Матъо се бе прехвърлил в близките около града села.</i> Д. Ангелов, ЖС, 231. Яд 5 <i>ноември 1941 г., при една полицейска блокада на селото им, той минава през обръча, избягва в планината и заедно с други трима свои другари-съ-селяни поставя началото на първата партизанска група в Карловско.</i> Г. Караславов, ПМ, 102. <i>В последните два месеца,., полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки.</i> М. Марчевски, ГБ, 169. — <i>Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съм-нителните къщи.</i> X. Русев, ПС, 12. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОК<sup>2</sup> | БЛОК<sup>2</sup> | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
— От нем. Blockade. | — От нем. Blockade. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОКАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> блокада. <i>Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването си от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг.</i> Д. Ангелов, ЖС, 424. | БЛОКАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> блокада. <i>Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването си от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг.</i> Д. Ангелов, ЖС, 424. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОКАЖ <i>м.</i> 1. Спиране, възпрепятстване на действието, развитието на нещо; блокиране. <i>Породиха го</i> [протеста] <i>необичайно дълбоката криза в икономиката и блока-жът на политическата система.</i> ДТ, 1999, бр. 9, 9. <i>Блокаж на икономическата реформа.</i> | БЛОКАЖ <i>м.</i> 1. Спиране, възпрепятстване на действието, развитието на нещо; блокиране. <i>Породиха го</i> [протеста] <i>необичайно дълбоката криза в икономиката и блока-жът на политическата система.</i> ДТ, 1999, бр. 9, 9. <i>Блокаж на икономическата реформа.</i> | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
— Фр. blocage. | — Фр. blocage. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОКАР, -ят,-я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Разг.</i> Лице, което се числяло към партии, образували „конституционен блок“ у нас през двадесетте години на XX век. <i>Много блокари се криеха из града по тавани и изби.</i> Ем. Станев, ИК I, 508. <i>Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг:.., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 130. | БЛОКАР, -ят,-я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Разг.</i> Лице, което се числяло към партии, образували „конституционен блок“ у нас през двадесетте години на XX век. <i>Много блокари се криеха из града по тавани и изби.</i> Ем. Станев, ИК I, 508. <i>Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг:.., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 130. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОКАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> блокар. <i>Христакиев разказа за своите срещи в София с големците, които били уверени, че след три дена ще има блокарско правителство, и заяви, че дружбашите са много уплашени, та не ще посмеят да бутнат нито един съборянин.</i> Ем. Станев, ИК I, 481. | БЛОКАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> блокар. <i>Христакиев разказа за своите срещи в София с големците, които били уверени, че след три дена ще има блокарско правителство, и заяви, че дружбашите са много уплашени, та не ще посмеят да бутнат нито един съборянин.</i> Ем. Станев, ИК I, 481. | ||
| − | + | ---- | |
БЛОКАРСКИ | БЛОКАРСКИ | ||
Версия от 05:33, 28 ноември 2012
един единствен — .. поробител! Ст. Дичев, ЗС I, 305. — В коя партия ме каните? — Засега не е много важно, господин Джупу-нов. Сега няма значение.., защото всички партии се обединиха в конституционния блок. Ем. Станев, ИК I, 36. Военен блок.
5. Вид продълговата тетрадка с листове за рисуване. Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. Като видя сестра си, остави молива и блока. В. Геновска, СГ, 290. Влизат художникът Крумов и зидарят Иван. Крумов е задянал тежка раница и носи сгънат художнически статив и голям блок. О. Василев, Л, 90.
6. Спорт. Защитно действие в играта на волейбол, при което играчите скачат с вдигнати ръце над мрежата, за да отбият топката при забиване от противников играч; блокада. Блокът на мрежата е най-силното оръжие на противниковия отбор.
7. Спец. Със съгл. опред. Съставна част от сграда на обществено заведение, оборудвана със специални средства, която има определено предназначение. Старшата [сестра] отваряше вратите към операционния блок. Р. Сугарев, СС, 110. Заведението разполага с голям кухненски блок. А Санитарен блок.
О Блок календар. Календар с илюстрации и други данни на големи листове, които могат да се откъснат. Блок машина. Пишеща машина с блокшрифт. Надничен блок. Иконом. Таблица, която определя възнагражденията за разните видове работа въз основа на еднодневната заплата.
— Нем. Block през рус. бдок.
БЛОК2, блокът, блока, мн. блокове, след числ. блока, м. Физ. Устройство за вдигане на тежести, състоящо се от въртящ се на ос диск с жлеб, в който е прехвърлено въже и под.; макара, скрипец. Древна Гърция развива и усъвършенствува достиженията на Египет. Архит Терентски в IV век пр. н. е. е създател на винта и блока. НТМ, 1961, кн. 11,6.
— Англ. block.
БЛОКАДА ж. 1. Воен. Обкръжаване от неприятелски войски на населено място, район, крепост, военна база и др., с цел да бъдат изолирани и принудени да се предадат. През м. май германската флота в почти пълен състав прави опит чрез едно ненадейно нападение да разкъса английската блокада. Ист. X кл, 173. Андроник поръча на Бриения да държи града в блокада, а самси прибърза да подаде помощ Боеславу. Т. Шишков, ИБН, 243. // Обграждане на район, населено място за издирване на нелегални лица, оръжие и др. Напоследък полицията правеше чести блокади на работническите квартали, претърсваше къща по къща и за по-голяма безопасност Матъо се бе прехвърлил в близките около града села. Д. Ангелов, ЖС, 231. Яд 5 ноември 1941 г., при една полицейска блокада на селото им, той минава през обръча, избягва в планината и заедно с други трима свои другари-съ-селяни поставя началото на първата партизанска група в Карловско. Г. Караславов, ПМ, 102. В последните два месеца,., полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки. М. Марчевски, ГБ, 169. — Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съм-нителните къщи. X. Русев, ПС, 12.
БЛОК2
2. Полит. Система от мероприятия за изолиране на някаква държава в политическо или икономическо отношение с цел да се упражни натиск върху нея. Икономическа блокада. Търговска блокада.
3. Мед. Симптоматично лечение, при което се използва въздействието на някои лекарствени вещества върху периферни нерви с цел да се отстранят болката, възпалението и други явления на болестния процес. Ушите му бяха измръзнали „втора степен“, според лекарите, опаковаха ги с пеницилинов мехлем, правиха му някакви блокади, едни много болезнени инжекции. Т. Монов, СЧ, 147.
4. Спорт. Блок (в 6 знач.).
— От нем. Blockade.
БЛОКАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от блокада. Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването си от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг. Д. Ангелов, ЖС, 424.
БЛОКАЖ м. 1. Спиране, възпрепятстване на действието, развитието на нещо; блокиране. Породиха го [протеста] необичайно дълбоката криза в икономиката и блока-жът на политическата система. ДТ, 1999, бр. 9, 9. Блокаж на икономическата реформа.
2. Спорт. В бокса — начин на защита, при който се излагат на удари само по-малко чувствителните части на тялото.
— Фр. blocage.
БЛОКАР, -ят,-я, мн. -и, м. Разг. Лице, което се числяло към партии, образували „конституционен блок“ у нас през двадесетте години на XX век. Много блокари се криеха из града по тавани и изби. Ем. Станев, ИК I, 508. Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг:.., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите. Хр. Ясенов, Събр. пр, 130.
БЛОКАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от блокар. Христакиев разказа за своите срещи в София с големците, които били уверени, че след три дена ще има блокарско правителство, и заяви, че дружбашите са много уплашени, та не ще посмеят да бутнат нито един съборянин. Ем. Станев, ИК I, 481.
БЛОКАРСКИ
