Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/766“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
225. <i>Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките.</i> Л. Галина, Л, 67. О Блага папрат. <i>Диал.</i> Сладка папрат. Блага ракия. Подсладена топла ракия, с която се е черпело в миналото у младоженците в понеделник след сватбата, ако невестата излезе девствена. Благ мехлем. <i>Диал.</i> Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. <i>Той</i> [лекарят] <i>отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани.</i> Ст. Дичев, ЗС И, 733. Да ти е благо. <i>Диал.</i> Пожелание към някого, когато пие нещо; да ти е сладко (Н. Геров, РБЯ). > Благ ден. <i>Диал.</i> Ден, в който се блажи; блажен ден. — <i>Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр П, 31. Благ като мехлем на рана. 1. <i>Ирон.</i> За човек — зъл, лош. 2. <i>Диал.</i> За реч — успокоителен, добър. | 225. <i>Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките.</i> Л. Галина, Л, 67. О Блага папрат. <i>Диал.</i> Сладка папрат. Блага ракия. Подсладена топла ракия, с която се е черпело в миналото у младоженците в понеделник след сватбата, ако невестата излезе девствена. Благ мехлем. <i>Диал.</i> Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. <i>Той</i> [лекарят] <i>отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани.</i> Ст. Дичев, ЗС И, 733. Да ти е благо. <i>Диал.</i> Пожелание към някого, когато пие нещо; да ти е сладко (Н. Геров, РБЯ). > Благ ден. <i>Диал.</i> Ден, в който се блажи; блажен ден. — <i>Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр П, 31. Благ като мехлем на рана. 1. <i>Ирон.</i> За човек — зъл, лош. 2. <i>Диал.</i> За реч — успокоителен, добър. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет.</i> 1. Честит, щастлив; блага-тен. <i>Сега съм у дома, По часове, благат, / край бистрата река, при звучната й песен, /мечтая ил чета.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 180. <i>Колко здравец по гората, /../толкоз здраве у палати —/живот — почит — дни блага-ти!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. <i>Златна пшеница си жънат, /../ да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, /../ да бъдат всички благати, / весели, сити, богати.</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 63. <i>Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 232. | БЛАГАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет.</i> 1. Честит, щастлив; блага-тен. <i>Сега съм у дома, По часове, благат, / край бистрата река, при звучната й песен, /мечтая ил чета.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 180. <i>Колко здравец по гората, /../толкоз здраве у палати —/живот — почит — дни блага-ти!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. <i>Златна пшеница си жънат, /../ да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, /../ да бъдат всички благати, / весели, сити, богати.</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 63. <i>Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 232. | ||
2. <i>Остар.</i> Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. <i>Само прос-вещените народи са благати и честити.</i> Ступ., 1875, бр. 6,41. | 2. <i>Остар.</i> Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. <i>Само прос-вещените народи са благати и честити.</i> Ступ., 1875, бр. 6,41. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Честит, щастлив, благат. <i>И черното съмнение / из моя дух изчезна: / усетих се благатен, — /в сърце ми радост влезна.</i> Ив. Вазов, БМ I, 84. <i>Аз съм роден в село,.. Обичам и сега неговия спокоен живот и благатната му суета около добитъка, нивите полето.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 72. 2. За дума, обръщение и под. — добър, мек; благ<sup>1</sup>. <i>Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благат-на дума.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. | БЛАГАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Честит, щастлив, благат. <i>И черното съмнение / из моя дух изчезна: / усетих се благатен, — /в сърце ми радост влезна.</i> Ив. Вазов, БМ I, 84. <i>Аз съм роден в село,.. Обичам и сега неговия спокоен живот и благатната му суета около добитъка, нивите полето.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 72. 2. За дума, обръщение и под. — добър, мек; благ<sup>1</sup>. <i>Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благат-на дума.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТИЧЕК и БЛАГАТИЧЪК, | БЛАГАТИЧЕК и БЛАГАТИЧЪК, | ||
-чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> благат. <i>Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие.</i> Лет., 1871, 148. | -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> благат. <i>Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие.</i> Лет., 1871, 148. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТКО. <i>Остар.</i> и <i>диал. Нареч.</i> от благатък; приятно, с наслада, блажено. <i>Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка.</i> Н. Хайтов, ПП, 85. <i>Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите</i> <i>й.</i> А. Страшимиров, ЕД, 35. <i>Пролет, пролет иде! /.. Иде тя към на-зи, / гостенката драга, — /сещам я по тази /топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 208-209. | БЛАГАТКО. <i>Остар.</i> и <i>диал. Нареч.</i> от благатък; приятно, с наслада, блажено. <i>Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка.</i> Н. Хайтов, ПП, 85. <i>Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите</i> <i>й.</i> А. Страшимиров, ЕД, 35. <i>Пролет, пролет иде! /.. Иде тя към на-зи, / гостенката драга, — /сещам я по тази /топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 208-209. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТКОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благатък. Блаженство, удоволствие, наслада; благат-ност. <i>Марийка Симеонова .. седеше на стол в гостната у тях с шев в ръка и ту се уни-саше в тиха благаткост, ту с лека сянка на тъжно съчувствие поглеждаше през прозореца. А.</i> Страшимиров, Съч. I, 200. | БЛАГАТКОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благатък. Блаженство, удоволствие, наслада; благат-ност. <i>Марийка Симеонова .. седеше на стол в гостната у тях с шев в ръка и ту се уни-саше в тиха благаткост, ту с лека сянка на тъжно съчувствие поглеждаше през прозореца. А.</i> Страшимиров, Съч. I, 200. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТНО. <i>Остар.</i> и <i>диал. Нареч. от</i> благатен; честито, блажено. <i>Срещна го Бойка, посрещна, / весела вече засмяна, / и му благатно подума.</i> П. Р. Славейков, Ч, 187з, бр. 11, 1035. | БЛАГАТНО. <i>Остар.</i> и <i>диал. Нареч. от</i> благатен; честито, блажено. <i>Срещна го Бойка, посрещна, / весела вече засмяна, / и му благатно подума.</i> П. Р. Славейков, Ч, 187з, бр. 11, 1035. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. <i>„Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избрани-йт на сърцето си.“</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100. | БЛАГАТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. <i>„Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избрани-йт на сърцето си.“</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100. | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
3. Обикн. <i>мн. Рядко.</i> Удоволствия, блага. <i>Ний не сме съгласни с онези, които казу-ват, че жената не трябва да бъде учена и че не</i> <i>й</i> <i>трябва учение, за да добива повече благатности и приятности.</i> П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5. | 3. Обикн. <i>мн. Рядко.</i> Удоволствия, блага. <i>Ний не сме съгласни с онези, които казу-ват, че жената не трябва да бъде учена и че не</i> <i>й</i> <i>трябва учение, за да добива повече благатности и приятности.</i> П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТО. <i>Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет. Нареч. от</i> благат; щастливо, честито. — От От. Младенов, Български тълковен речник,..., 1951. | БЛАГАТО. <i>Остар.</i> и <i>диал.,</i> сега <i>поет. Нареч. от</i> благат; щастливо, честито. — От От. Младенов, Български тълковен речник,..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благат; щастие, блаженство. <i>Имаше дни през туй лято, когато Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село.</i> А. Страшимиров, К, 42. | БЛАГАТОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благат; щастие, блаженство. <i>Имаше дни през туй лято, когато Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село.</i> А. Страшимиров, К, 42. | ||
| − | + | ---- | |
БЛАГАТЪК, -тка, -тко, <i>мн.</i> -тки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Благат. <i>Сал двамина в тъмнината/ в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден.</i> Елин Пелин, Съч. V, 131. <i>Познах вълненъя, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 78. <i>Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че са</i> | БЛАГАТЪК, -тка, -тко, <i>мн.</i> -тки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Благат. <i>Сал двамина в тъмнината/ в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден.</i> Елин Пелин, Съч. V, 131. <i>Познах вълненъя, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 78. <i>Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че са</i> | ||
Версия от 08:23, 28 ноември 2012
225. Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките. Л. Галина, Л, 67. О Блага папрат. Диал. Сладка папрат. Блага ракия. Подсладена топла ракия, с която се е черпело в миналото у младоженците в понеделник след сватбата, ако невестата излезе девствена. Благ мехлем. Диал. Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани. Ст. Дичев, ЗС И, 733. Да ти е благо. Диал. Пожелание към някого, когато пие нещо; да ти е сладко (Н. Геров, РБЯ). > Благ ден. Диал. Ден, в който се блажи; блажен ден. — Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 31. Благ като мехлем на рана. 1. Ирон. За човек — зъл, лош. 2. Диал. За реч — успокоителен, добър.
БЛАГАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал., сега поет. 1. Честит, щастлив; блага-тен. Сега съм у дома, По часове, благат, / край бистрата река, при звучната й песен, /мечтая ил чета. Ив. Вазов, Съч. II, 180. Колко здравец по гората, /../толкоз здраве у палати —/живот — почит — дни блага-ти! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. Златна пшеница си жънат, /../ да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, /../ да бъдат всички благати, / весели, сити, богати. Ем. Попдимитров, ПМ, 63. Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
2. Остар. Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. Само прос-вещените народи са благати и честити. Ступ., 1875, бр. 6,41.
БЛАГАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. 1. Честит, щастлив, благат. И черното съмнение / из моя дух изчезна: / усетих се благатен, — /в сърце ми радост влезна. Ив. Вазов, БМ I, 84. Аз съм роден в село,.. Обичам и сега неговия спокоен живот и благатната му суета около добитъка, нивите полето. Н. Попфилипов, РЛ, 72. 2. За дума, обръщение и под. — добър, мек; благ1. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благат-на дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41.
БЛАГАТИЧЕК и БЛАГАТИЧЪК,
-чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от благат. Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие. Лет., 1871, 148.
БЛАГАТКО. Остар. и диал. Нареч. от благатък; приятно, с наслада, блажено. Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка. Н. Хайтов, ПП, 85. Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите й. А. Страшимиров, ЕД, 35. Пролет, пролет иде! /.. Иде тя към на-зи, / гостенката драга, — /сещам я по тази /топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее. Ив. Вазов, Съч. III, 208-209.
БЛАГАТКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благатък. Блаженство, удоволствие, наслада; благат-ност. Марийка Симеонова .. седеше на стол в гостната у тях с шев в ръка и ту се уни-саше в тиха благаткост, ту с лека сянка на тъжно съчувствие поглеждаше през прозореца. А. Страшимиров, Съч. I, 200.
БЛАГАТНО. Остар. и диал. Нареч. от благатен; честито, блажено. Срещна го Бойка, посрещна, / весела вече засмяна, / и му благатно подума. П. Р. Славейков, Ч, 187з, бр. 11, 1035.
БЛАГАТНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. „Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избрани-йт на сърцето си.“ П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100.
2. Рядко. Приятен външен вид, очарование, хубост. Цветове на полето,., чрез кое вълшебство малко земя и няколко капки вода произвеждат очарователните ви благат-ности? П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 6, 82.
3. Обикн. мн. Рядко. Удоволствия, блага. Ний не сме съгласни с онези, които казу-ват, че жената не трябва да бъде учена и че не й трябва учение, за да добива повече благатности и приятности. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.
БЛАГАТО. Остар. и диал., сега поет. Нареч. от благат; щастливо, честито. — От От. Младенов, Български тълковен речник,..., 1951.
БЛАГАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благат; щастие, блаженство. Имаше дни през туй лято, когато Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село. А. Страшимиров, К, 42.
БЛАГАТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Благат. Сал двамина в тъмнината/ в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден. Елин Пелин, Съч. V, 131. Познах вълненъя, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки. Ив. Вазов, Съч. III, 78. Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че са
