Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/746“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. <i>Псих.</i> Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. <i>Неговата</i> [на екстрасенса] <i>биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види.</i> Диал., 1990, бр. 13,3. | 2. <i>Псих.</i> Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. <i>Неговата</i> [на екстрасенса] <i>биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види.</i> Диал., 1990, бр. 13,3. | ||
| − | + | ---- | |
БИОЗИ <i>мн., ед.</i> (рядко) биоза <i>ж. Хим.</i> Вид монозахариди, които съдържат два кислородни атома в молекулата си. | БИОЗИ <i>мн., ед.</i> (рядко) биоза <i>ж. Хим.</i> Вид монозахариди, които съдържат два кислородни атома в молекулата си. | ||
| − | + | ---- | |
БИОИМПУЛС <i>м. Физиол.</i> Биоенергий-но излъчване. <i>Засега терминът биополе се оспорва .. Независимо не изследванията, които извърших край телевизионен екран, потвърждават присъствието на биоим-пулс.</i> П, 1991, бр. 15,7. | БИОИМПУЛС <i>м. Физиол.</i> Биоенергий-но излъчване. <i>Засега терминът биополе се оспорва .. Независимо не изследванията, които извърших край телевизионен екран, потвърждават присъствието на биоим-пулс.</i> П, 1991, бр. 15,7. | ||
| − | + | ---- | |
БИОИНЖЕНЕРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. <i>Специалист по биоинженерство.</i> | БИОИНЖЕНЕРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. <i>Специалист по биоинженерство.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОИНФОРМАЦИЯ <i>ж. Биол.</i> Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна идр. | БИОИНФОРМАЦИЯ <i>ж. Биол.</i> Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна идр. | ||
| − | + | ---- | |
БИОКАТАЛИЗАТОР <i>м. Биохим.</i> Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, своиствени на живата материя. <i>Откритието, че биокатализаторите са белтъчни вещества, дало решаващ напредък за развитието на съвременната наука за структурата и функцията на ензимите.</i> ЖМБЕ, 53. | БИОКАТАЛИЗАТОР <i>м. Биохим.</i> Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, своиствени на живата материя. <i>Откритието, че биокатализаторите са белтъчни вещества, дало решаващ напредък за развитието на съвременната наука за структурата и функцията на ензимите.</i> ЖМБЕ, 53. | ||
| − | + | ---- | |
БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биохим.</i> Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. <i>Биокатали-тичен ефект. Биокаталитична активност. Биокаталитичен процес.</i> | БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биохим.</i> Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. <i>Биокатали-тичен ефект. Биокаталитична активност. Биокаталитичен процес.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОКЛИ`МАТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората. | БИОКЛИ`МАТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората. | ||
| − | + | ---- | |
БИОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> биоклимат. <i>Биоклима-тични особености на Европа.</i> | БИОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> биоклимат. <i>Биоклима-тични особености на Европа.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОКИБЕРНЕТИКА <i>ж. Спец.</i> Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране. | БИОКИБЕРНЕТИКА <i>ж. Спец.</i> Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране. | ||
| − | + | ---- | |
БИОКРЕМ <i>м.</i> Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. <i>Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и биок-ремове.</i> П. Вежинов, НБК, 12. | БИОКРЕМ <i>м.</i> Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. <i>Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и биок-ремове.</i> П. Вежинов, НБК, 12. | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по биология. <i>В 35 дена биолози,., обходиха горите и местата около тях в Добруджа и събраха обилен научен материал.</i> Пр, 1952, кн. 6, 60. <i>Руският биолог Бахметиев е бил професор в Софийския университет.</i> | БИОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по биология. <i>В 35 дена биолози,., обходиха горите и местата около тях в Добруджа и събраха обилен научен материал.</i> Пр, 1952, кн. 6, 60. <i>Руският биолог Бахметиев е бил професор в Софийския университет.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОЗИ | БИОЗИ | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, биоло-гизирам се <i>страд.</i> | БИОЛОГИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, биоло-гизирам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЗИ`РАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> биологизирам <i>и от</i> биологизирам се. <i>В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни.</i> С, 1951, кн. 3, 181 -182. | БИОЛОГИЗИ`РАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> биологизирам <i>и от</i> биологизирам се. <i>В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни.</i> С, 1951, кн. 3, 181 -182. | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЗУВАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Биологизирам. биологизувам се <i>страд.</i> | БИОЛОГИЗУВАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Биологизирам. биологизувам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЗУВАНЕ <i>ср. Книж. . Отгл. същ. от</i> биологизувам <i>и от</i> биологизувам се. <i>Индивидуализацията на героите често става в разрез с типичното съдържание на техните образи,.. И вместо индивидуализация в много случаи се получава биологизу-ване, принижение на идейния облик на героите.</i> С, 1951, <i>кн.</i> 4, 163. | БИОЛОГИЗУВАНЕ <i>ср. Книж. . Отгл. същ. от</i> биологизувам <i>и от</i> биологизувам се. <i>Индивидуализацията на героите често става в разрез с типичното съдържание на техните образи,.. И вместо индивидуализация в много случаи се получава биологизу-ване, принижение на идейния облик на героите.</i> С, 1951, <i>кн.</i> 4, 163. | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до биологията; биологически. <i>Биологични закони. Биологични явления. Биологични процеси. Биологични науки. Биологичен метод.</i> 2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден. О Биологичен кръговрат. <i>Биол.</i> Кръговрат на химични елементи и вещества, който се извършва при жизнената дейност на организмите (зелени растения — животни — гни-лостни бактерии). Биологична смърт. <i>Мед.</i> Състояние на организма, което настъпва вследствие непоправими повреди в тъканите, главно в мозъчната кора, след което изчезват характерните за живота прояви. <i>Настъпи клинична смърт .. Имаше само три минути, след това щеше да настъпи биологичната смърт.</i> В. Робов, ПСВ, 57. | БИОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до биологията; биологически. <i>Биологични закони. Биологични явления. Биологични процеси. Биологични науки. Биологичен метод.</i> 2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден. О Биологичен кръговрат. <i>Биол.</i> Кръговрат на химични елементи и вещества, който се извършва при жизнената дейност на организмите (зелени растения — животни — гни-лостни бактерии). Биологична смърт. <i>Мед.</i> Състояние на организма, което настъпва вследствие непоправими повреди в тъканите, главно в мозъчната кора, след което изчезват характерните за живота прояви. <i>Настъпи клинична смърт .. Имаше само три минути, след това щеше да настъпи биологичната смърт.</i> В. Робов, ПСВ, 57. | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биологичен. <i>Биологически метод. Биологически процеси. Биологическа защита. Биологически науки.</i> | БИОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биологичен. <i>Биологически метод. Биологически процеси. Биологическа защита. Биологически науки.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> биологически; биологично. <i>Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва.</i> РД, 1969, бр. 224, 5. | БИОЛОГИЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> биологически; биологично. <i>Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва.</i> РД, 1969, бр. 224, 5. | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> биологичен; биологически. — <i>Не считам, че човек се ражда само за това, да създава дебеподо-бни и да се изявява биологично.</i> Й. Попов, СЛ, 167. | БИОЛОГИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> биологичен; биологически. — <i>Не считам, че човек се ражда само за това, да създава дебеподо-бни и да се изявява биологично.</i> Й. Попов, СЛ, 167. | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЯ <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. <i>Той бе завършил меди</i> | БИОЛОГИЯ <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. <i>Той бе завършил меди</i> | ||
| − | + | ---- | |
БИОЛОГИЯ | БИОЛОГИЯ | ||
Версия от 21:38, 27 ноември 2012
2. Псих. Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. Неговата [на екстрасенса] биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види. Диал., 1990, бр. 13,3.
БИОЗИ мн., ед. (рядко) биоза ж. Хим. Вид монозахариди, които съдържат два кислородни атома в молекулата си.
БИОИМПУЛС м. Физиол. Биоенергий-но излъчване. Засега терминът биополе се оспорва .. Независимо не изследванията, които извърших край телевизионен екран, потвърждават присъствието на биоим-пулс. П, 1991, бр. 15,7.
БИОИНЖЕНЕРСТВО, мн. няма, ср. Спец. Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. Специалист по биоинженерство.
БИОИНФОРМАЦИЯ ж. Биол. Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна идр.
БИОКАТАЛИЗАТОР м. Биохим. Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, своиствени на живата материя. Откритието, че биокатализаторите са белтъчни вещества, дало решаващ напредък за развитието на съвременната наука за структурата и функцията на ензимите. ЖМБЕ, 53.
БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биохим. Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. Биокатали-тичен ефект. Биокаталитична активност. Биокаталитичен процес.
БИОКЛИ`МАТ, мн. няма, м. Спец. Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората.
БИОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от биоклимат. Биоклима-тични особености на Европа.
БИОКИБЕРНЕТИКА ж. Спец. Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране.
БИОКРЕМ м. Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и биок-ремове. П. Вежинов, НБК, 12.
БИОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по биология. В 35 дена биолози,., обходиха горите и местата около тях в Добруджа и събраха обилен научен материал. Пр, 1952, кн. 6, 60. Руският биолог Бахметиев е бил професор в Софийския университет.
БИОЗИ
БИОЛОГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, биоло-гизирам се страд.
БИОЛОГИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от биологизирам и от биологизирам се. В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни. С, 1951, кн. 3, 181 -182.
БИОЛОГИЗУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Биологизирам. биологизувам се страд.
БИОЛОГИЗУВАНЕ ср. Книж. . Отгл. същ. от биологизувам и от биологизувам се. Индивидуализацията на героите често става в разрез с типичното съдържание на техните образи,.. И вместо индивидуализация в много случаи се получава биологизу-ване, принижение на идейния облик на героите. С, 1951, кн. 4, 163.
БИОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до биологията; биологически. Биологични закони. Биологични явления. Биологични процеси. Биологични науки. Биологичен метод. 2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден. О Биологичен кръговрат. Биол. Кръговрат на химични елементи и вещества, който се извършва при жизнената дейност на организмите (зелени растения — животни — гни-лостни бактерии). Биологична смърт. Мед. Състояние на организма, което настъпва вследствие непоправими повреди в тъканите, главно в мозъчната кора, след което изчезват характерните за живота прояви. Настъпи клинична смърт .. Имаше само три минути, след това щеше да настъпи биологичната смърт. В. Робов, ПСВ, 57.
БИОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биологичен. Биологически метод. Биологически процеси. Биологическа защита. Биологически науки.
БИОЛОГИЧЕСКИ. Нареч. от прил. биологически; биологично. Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва. РД, 1969, бр. 224, 5.
БИОЛОГИ`ЧНО. Нареч. от биологичен; биологически. — Не считам, че човек се ражда само за това, да създава дебеподо-бни и да се изявява биологично. Й. Попов, СЛ, 167.
БИОЛОГИЯ ж. 1. Само ед. Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. Той бе завършил меди
БИОЛОГИЯ
