Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/723“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Тур. be§lik. — Друга форма: бешлък, | — Тур. be§lik. — Друга форма: бешлък, | ||
| − | + | ---- | |
БЕШЛИ`ЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бешлик; петаче. | БЕШЛИ`ЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бешлик; петаче. | ||
| − | + | ---- | |
БЕШЛИ`ЧКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> бешлик; бешличе. <i>Хой те тебя, Халил ага, / я давай ми желтичките, / желтичките, беш-личките.</i> Нар. пес.,СбНУ XXVI, 129. | БЕШЛИ`ЧКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> бешлик; бешличе. <i>Хой те тебя, Халил ага, / я давай ми желтичките, / желтичките, беш-личките.</i> Нар. пес.,СбНУ XXVI, 129. | ||
| − | + | ---- | |
БЕШМЕТ <i>м. Книж.</i> Връхна казашка дреха до колената, плътно прилепнала в гърдите и в талията. <i>Предвождаше ги</i> [казашките ескадрони] <i>„Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми. С оня висок, бял с алено дъно казашки калпак, цял накръсто-сан с ширити беилмет, леко прехвърлени на гърба.</i> П. Росен, ВПШ, 49. | БЕШМЕТ <i>м. Книж.</i> Връхна казашка дреха до колената, плътно прилепнала в гърдите и в талията. <i>Предвождаше ги</i> [казашките ескадрони] <i>„Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми. С оня висок, бял с алено дъно казашки калпак, цял накръсто-сан с ширити беилмет, леко прехвърлени на гърба.</i> П. Росен, ВПШ, 49. | ||
— Рус. бешмет. | — Рус. бешмет. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЮВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> | БЕЮВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
2. Имам положение, власт на бей, управлявам като бей. <i>Ум царува, ум беюва, ум патки пасе.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 40. | 2. Имам положение, власт на бей, управлявам като бей. <i>Ум царува, ум беюва, ум патки пасе.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 40. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЮВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беювам. | БЕЮВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беювам. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЯН <i>неизм.</i> Само в съчет.: Изкарвам на беян. <i>Остар.</i> Изобличавам. | БЕЯН <i>неизм.</i> Само в съчет.: Изкарвам на беян. <i>Остар.</i> Изобличавам. | ||
| − | — От араб. през тур. bey an | + | — От араб. през тур. bey an ’обясняване, разясняване’. |
| − | + | ---- | |
БИ<sup>1</sup> <i>частица.</i> 1. В съчет. с някои прости съюзи, въпрос, или относ. местоим. — за образуване на: а) Сложни съюзи: Да не би да; за да не би да; да не би (диал.); да не би че (остар.); да би да (остар.); за да би (остар.); за да не би че (остар.). За причина и цел. <i>Майка й тогава сама ще я подкани да стане, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекър и`.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925,209. <i>Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. <i>Себе си всякога за сиромах като мисли, трепери да не би някое нежелателно обстоятелство го докара в сиромашия.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 76. <i>Но пази ся да не паднеш в погрешката на сребролю-бието; защото мнозина слаби хора, изопла-шени да не би че ся умали имотът им, из-падват в несвободата, и за да трупат само пари, отричат ся и от самите нужни на себе си и на другите.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), <i>133. Аз ви казвам само, че вие тряба да са приготвювате, да би на времето си и вие да принесете полза на хората.</i> Д. Блъсков, У (превод), 1871, бр. 18, 283. <i>Римляните, за да би победили съвършено картагеняните, имали нужда от флота.</i> Й. Груев, КВИ (превод), 1858, 41. <i>Назовавай всяко едно прегрешение .., за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страшлива-та си милост слабия още по-слаб, дързост-ливия злодеец още по-дързостлив.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. Ако да би (остар.); ако би <да> (остар.); ако би че (остар.). За условие; ако. <i>Ако да би са съединили сичките демонски сили, то и тия не би били в състояние да принудат седем милиона българи да се откажат от своето православие и народност.</i> С, 1872, бр. 34, 269. <i>Ако би някои от учениците да не внимаваше в урока, учителят му събираше вниманието с едно звънче.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 50. <i>Ще има буря —.. ; ако би да почне фуртуна, трябва веднага да тръгнем.</i> Ботьов, К (превод), 47. <i>Отчаяхме се дали ще можем да вървим напред, и додоха ни на умът ужасните последствия, които ще ни сполетят, ако би че ни хванат.</i> Св. Миларов. СЦТ, 210. <i>Ако би на бой загина, / като ти сърце прощава, / просто да ти е от мене.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873. бр. 11. 1036. Ако ще би <и да>; ако би ще <и> да (остар.); макар би ще (остар.). За отстъпване; макар. <i>Нъ ако би да е никакъв человек, тогава не му се пада никаква почет, ако ще би да е и от най-горен род.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 49. <i>Твоя дума на две тука няма да стане, ако ще ли наопаки да се обърне света.</i> П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 363. <i>Зададе ли са от някъде какъвто и да е голак, турчин / ако ще би и турски циганин /. тряба да го посрещнеш и да му пригодиш.</i> НБ, 1876, бр. 50, 196. <i>Бей-чето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре, ако би ще и в жълтица.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 110. <i>Всичките недвижими имоти, които се намирват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони.</i> ПОУ, 12. б) Сложни неопределителни местоимения; който би да (остар.); какъв да би (остар.). <i>Император Юстин 2-й, .. , постави за градоначалник в Цариград едного съдника,. . , даде му всяка власт да наказува престъпницшпе, от които би чин или степен да бъдат.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 5. | БИ<sup>1</sup> <i>частица.</i> 1. В съчет. с някои прости съюзи, въпрос, или относ. местоим. — за образуване на: а) Сложни съюзи: Да не би да; за да не би да; да не би (диал.); да не би че (остар.); да би да (остар.); за да би (остар.); за да не би че (остар.). За причина и цел. <i>Майка й тогава сама ще я подкани да стане, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекър и`.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925,209. <i>Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. <i>Себе си всякога за сиромах като мисли, трепери да не би някое нежелателно обстоятелство го докара в сиромашия.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 76. <i>Но пази ся да не паднеш в погрешката на сребролю-бието; защото мнозина слаби хора, изопла-шени да не би че ся умали имотът им, из-падват в несвободата, и за да трупат само пари, отричат ся и от самите нужни на себе си и на другите.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), <i>133. Аз ви казвам само, че вие тряба да са приготвювате, да би на времето си и вие да принесете полза на хората.</i> Д. Блъсков, У (превод), 1871, бр. 18, 283. <i>Римляните, за да би победили съвършено картагеняните, имали нужда от флота.</i> Й. Груев, КВИ (превод), 1858, 41. <i>Назовавай всяко едно прегрешение .., за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страшлива-та си милост слабия още по-слаб, дързост-ливия злодеец още по-дързостлив.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. Ако да би (остар.); ако би <да> (остар.); ако би че (остар.). За условие; ако. <i>Ако да би са съединили сичките демонски сили, то и тия не би били в състояние да принудат седем милиона българи да се откажат от своето православие и народност.</i> С, 1872, бр. 34, 269. <i>Ако би някои от учениците да не внимаваше в урока, учителят му събираше вниманието с едно звънче.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 50. <i>Ще има буря —.. ; ако би да почне фуртуна, трябва веднага да тръгнем.</i> Ботьов, К (превод), 47. <i>Отчаяхме се дали ще можем да вървим напред, и додоха ни на умът ужасните последствия, които ще ни сполетят, ако би че ни хванат.</i> Св. Миларов. СЦТ, 210. <i>Ако би на бой загина, / като ти сърце прощава, / просто да ти е от мене.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873. бр. 11. 1036. Ако ще би <и да>; ако би ще <и> да (остар.); макар би ще (остар.). За отстъпване; макар. <i>Нъ ако би да е никакъв человек, тогава не му се пада никаква почет, ако ще би да е и от най-горен род.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 49. <i>Твоя дума на две тука няма да стане, ако ще ли наопаки да се обърне света.</i> П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 363. <i>Зададе ли са от някъде какъвто и да е голак, турчин / ако ще би и турски циганин /. тряба да го посрещнеш и да му пригодиш.</i> НБ, 1876, бр. 50, 196. <i>Бей-чето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре, ако би ще и в жълтица.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 110. <i>Всичките недвижими имоти, които се намирват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони.</i> ПОУ, 12. б) Сложни неопределителни местоимения; който би да (остар.); какъв да би (остар.). <i>Император Юстин 2-й, .. , постави за градоначалник в Цариград едного съдника,. . , даде му всяка власт да наказува престъпницшпе, от които би чин или степен да бъдат.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 5. | ||
Версия от 00:33, 28 ноември 2012
гроша; петак. Петко развърза връвта и изсипа парите върху масата. Търколиха се жълти лири и едри сребърни бешлици — тридесет-четириоесет парчета. П. Стъ-пов, ЖСН, 134. Навсякъде, гдето погледът попадне, все ще се види нещо, което е тъй много потребно, за което хората събират пари и ги кътат бешлик по бешлик. Д. Немиров, Б, 5. „Хайдуци, братя да ми сте, / земете дукат жълтици, / земете чувал с бешлици, / сал мене жив оставете.“ Нар. пес., СбВСтТ, 982.
— Тур. be§lik. — Друга форма: бешлък,
БЕШЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бешлик; петаче.
БЕШЛИ`ЧКА ж. Диал. Умал. от бешлик; бешличе. Хой те тебя, Халил ага, / я давай ми желтичките, / желтичките, беш-личките. Нар. пес.,СбНУ XXVI, 129.
БЕШМЕТ м. Книж. Връхна казашка дреха до колената, плътно прилепнала в гърдите и в талията. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми. С оня висок, бял с алено дъно казашки калпак, цял накръсто-сан с ширити беилмет, леко прехвърлени на гърба. П. Росен, ВПШ, 49.
— Рус. бешмет.
БЕЮВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко.
1. Живея охолно като бей; добрувам.
2. Имам положение, власт на бей, управлявам като бей. Ум царува, ум беюва, ум патки пасе. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 40.
БЕЮВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от беювам.
БЕЯН неизм. Само в съчет.: Изкарвам на беян. Остар. Изобличавам.
— От араб. през тур. bey an ’обясняване, разясняване’.
БИ1 частица. 1. В съчет. с някои прости съюзи, въпрос, или относ. местоим. — за образуване на: а) Сложни съюзи: Да не би да; за да не би да; да не би (диал.); да не би че (остар.); да би да (остар.); за да би (остар.); за да не би че (остар.). За причина и цел. Майка й тогава сама ще я подкани да стане, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекър и`. Т. Влайков, Съч. I, 1925,209. Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Себе си всякога за сиромах като мисли, трепери да не би някое нежелателно обстоятелство го докара в сиромашия. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 76. Но пази ся да не паднеш в погрешката на сребролю-бието; защото мнозина слаби хора, изопла-шени да не би че ся умали имотът им, из-падват в несвободата, и за да трупат само пари, отричат ся и от самите нужни на себе си и на другите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 133. Аз ви казвам само, че вие тряба да са приготвювате, да би на времето си и вие да принесете полза на хората. Д. Блъсков, У (превод), 1871, бр. 18, 283. Римляните, за да би победили съвършено картагеняните, имали нужда от флота. Й. Груев, КВИ (превод), 1858, 41. Назовавай всяко едно прегрешение .., за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страшлива-та си милост слабия още по-слаб, дързост-ливия злодеец още по-дързостлив. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. Ако да би (остар.); ако би <да> (остар.); ако би че (остар.). За условие; ако. Ако да би са съединили сичките демонски сили, то и тия не би били в състояние да принудат седем милиона българи да се откажат от своето православие и народност. С, 1872, бр. 34, 269. Ако би някои от учениците да не внимаваше в урока, учителят му събираше вниманието с едно звънче. Т. Икономов, ЧПГ, 50. Ще има буря —.. ; ако би да почне фуртуна, трябва веднага да тръгнем. Ботьов, К (превод), 47. Отчаяхме се дали ще можем да вървим напред, и додоха ни на умът ужасните последствия, които ще ни сполетят, ако би че ни хванат. Св. Миларов. СЦТ, 210. Ако би на бой загина, / като ти сърце прощава, / просто да ти е от мене. П. Р. Славейков, Ч, 1873. бр. 11. 1036. Ако ще би <и да>; ако би ще <и> да (остар.); макар би ще (остар.). За отстъпване; макар. Нъ ако би да е никакъв человек, тогава не му се пада никаква почет, ако ще би да е и от най-горен род. Т. Икономов, ЧПГ, 49. Твоя дума на две тука няма да стане, ако ще ли наопаки да се обърне света. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 363. Зададе ли са от някъде какъвто и да е голак, турчин / ако ще би и турски циганин /. тряба да го посрещнеш и да му пригодиш. НБ, 1876, бр. 50, 196. Бей-чето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре, ако би ще и в жълтица. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 110. Всичките недвижими имоти, които се намирват в Княжеството, макар би ще принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони. ПОУ, 12. б) Сложни неопределителни местоимения; който би да (остар.); какъв да би (остар.). Император Юстин 2-й, .. , постави за градоначалник в Цариград едного съдника,. . , даде му всяка власт да наказува престъпницшпе, от които би чин или степен да бъдат. П. Р. Славейков, ПИ, 5.
бешли`че
2. Остар. За образуване на сложните форми за усл. накл. Аз би жертвувала зарад тебе всичко: аз би дала животът си и би те направила най-честит на светът. В. Друмев, И, 10. Ако обстоятелствата не би били сгодни, такава случайност не би се явила. П. П. Славейков, Събр. съч, IV, 130. “.ие би те, брале, оженили, / ама нема прилика за тебе.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 323.
