Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/87“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Смесена латиница с кирилица.) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Професорът знае само че тази предполагаема игра на Ханс | + | {{+}} |
| + | Професорът знае само че тази предполагаема игра на Ханс и{{попр|Отпечатано: „н“.}} натоварените коли би трябвало да имат символично значение, което замества отношението към друго желание, все още неизказано. Но това желание би могло да бъде конструирано и сега, колкото и смело да ни се струва това. | ||
«След обяд ние отново излизаме и на връщане аз питам Ханс: «Всъщност от какви коне се страхуваш?» | «След обяд ние отново излизаме и на връщане аз питам Ханс: «Всъщност от какви коне се страхуваш?» | ||
| Ред 5: | Ред 6: | ||
Ханс: «От всички.» | Ханс: «От всички.» | ||
| − | Аз: «Това | + | Аз: «Това не е вярно.» |
Ханс: «Най-много се страхувам от коне, които имат нещо на устата.» | Ханс: «Най-много се страхувам от коне, които имат нещо на устата.» | ||
Текуща версия към 19:20, 11 август 2015
Професорът знае само че тази предполагаема игра на Ханс и* натоварените коли би трябвало да имат символично значение, което замества отношението към друго желание, все още неизказано. Но това желание би могло да бъде конструирано и сега, колкото и смело да ни се струва това.
«След обяд ние отново излизаме и на връщане аз питам Ханс: «Всъщност от какви коне се страхуваш?»
Ханс: «От всички.»
Аз: «Това не е вярно.»
Ханс: «Най-много се страхувам от коне, които имат нещо на устата.»
Аз: «За какво говориш? За желязото, което носят в устата си ли?»
Ханс: «Не, те имат нещо черно на устата» (покрива устата си с ръка).
Аз: «Може би мустаци?»
Ханс (смее се): «О, не!»
Аз: «Всички коне ли го имат?
Ханс: «Не, само някои.»
Аз: «Какво имат те на устата?»
Ханс: «Нещо черно» (мисля, че всъщност това е ремъкът, който слагат напреко на главата на товарните коне). «Страхувам се също така най-много от мебелните фургони.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Мисля си, че когато товарните коне теглят тежък фургон, те могат да паднат.»
Аз: «Значи не се страхуваш от малките коли.»
Ханс: «Не, от малки и пощенски коли не се страхувам. Също така най-много се страхувам, когато минава омнибусът.»
Аз: «Защо? Защото е голям ли?»
Ханс: «Не, защото веднъж конят на такъв омнибус падна.»
Аз: «Кога?»
Ханс: «Веднъж, когато отивах с мама, въпреки моята глупост — когато купих жилетка.»
(Майка му после потвърждава казаното.)
Аз: «Какво си помисли, когато конят падна?»
