Page:RBE Tom2.djvu/704

---

ВЪЛЧА`ГА м. Увел. от вълк. На думи и на книга / ний опашът на жив вълчага мерим, хей, / и само господ знай каква ще ни огрей… / Тоз що за свобода милее не на дума, / не търси път с компас през планинската шума. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 26-27.

---

ВЪЛЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от вълк. — Краешника е за тебе, Райчо, защото имаш зъби като вълче, а за мене ей тази порязаничка, по-меката. А. Каралийчев, НЗ, 24. Едно време, преди Девети септември, се чудеха как да ме подядат, как да ме разсипят, .. А сега — ударници! Ех, показахте си козината, вълчета мои! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.

2. Малкото на вълчица. — Знам де се крие бялата вълчица, видях и вълчетата й. Й. Йовков, ВАХ, 159. Тоя човек носеше с багажа си две торби змии и водеше едно тримесечно вълче, което се теглеше диво на синджира. Ем. Станев, ЯГ, 84.

---

ВЪ`ЛЧЕ нареч. Като вълк, подобно на вълк. През тия два месеца четничество той като че загуби сметка за времето, .. Сърцето му стана още по-кораво, умът му недоверчив, взе да мисли вълче, взе да му харесва хайдушкия живот. Ем. Станев, ИК III и IV, 418.

---

ВЪ`ЛЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Вълчов. Отишъл .. при заптието, да найде уж и да види затворения си брат, но ни него могъл да види, нито пък сам той могъл да се върне назад ..; той прочее пострада според вълчевата песен в приказката на животните, който пеел: „само месо дома до`шло!“ К. Шапкарев, МЖБМ, 40.

---

ВЪЛЧЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от вълче. Стоян се в синор привлече, / като вълченце, щененце. Нар. пес., Христом. ВВ II, 121.

---

ВЪЛЧЕ`Ц, мн. няма, м. Диал. Кожно заболяване между пръстите на краката.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

---

ВЪ`ЛЧЕШКА`ТА нареч. Диал. Като вълк; вълчешки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

---

ВЪ`ЛЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Вълчи. — Той не лъже, че се е борил с вълк, но раната не изглежда да е от вълчешки зъби. К. Петканов, ЗлЗ, 232. С един вълчешки скок Клинката се намери върху гърба на турчина и го събори на земята. К. Петканов, ЗлЗ, 188. Синко, тоя човек е с вълчешки навици, един ден ще влезе в къщата ти и цялата ти челяд ще задигне! К. Петканов, ДЧ, 48. Чорбаджиите проповядват своите закони, основани на вълчешката правда в Езоповите басни. П. Р. Славейков, СКНГ, 54.

---

ВЪ`ЛЧЕШКИ нареч. Рядко. 1. Обикн. в съчет.: По вълчешки. По начин като вълк, по вълчи. Никола посегна към огъня, извади парче печено месо и го хвърли върху скута на Стояна. — Яж, Бимбела! По вълчешки късай месото! К. Петканов, П, 45. Заморените момчета късаха вълчешки крехките агнета на зелената морава. З. Стоянов, ЗБВ II, 76. С вълците трябва някой по вълчешки да вие. П. Р. Славейков, БП II, 137.

2. Като у вълк. Ние, шепа хора, пръснати като мухи по снега, кретаме подир своята амбиция .., подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15.

---

ВЪ`ЛЧИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вълк. От време на време той се заглеждаше в едрите вълчи дири, които бяха ошарили снега като прострени надлъж и нашир вериги. Ст. Марков, ДБ, 21. Мъртва и глуха изглеждаше бялата равнина, като пустиня. И ето след вятъра и виелицата се дочуваше проточен вълчи вой, самотен, плачлив, страшен. Й. Йовков, АМГ, 24.

2. Който се отнася до вълк, който е свързан с вълк. Момъкът си спомни тежките зимни дни, когато се бориха с вълчата глутница, белите нощи, прекарани в дома, вечерите край общата маса до зачервената печка. Ем. Станев, ПЕГ, 128. Още щом колата спря и доближихме портата, няколко кучета вълча порода се втурнаха към нас. Т. Кюранов, АП, 183. За да се скрие [Филчо] от преследвачите си, навлезе в гъсталака, намери вълча дупка, скри се в нея и дочака нощта. К. Петканов, X, 73. Нали гледаш на какво място съм се загнездил — тука е вълчото вървище, .. Голяма грижа ми е тази вълча пътека… А. Каралийчев, СР, 106. Тогава Петър намери стар вълчи капан и го постави на пътя на вълка. Й. Йовков, АМГ, 31.

3. Който е от кожата на вълк. — Как беше ти името, момче? — обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият господин, който седеше в каруцата. Елин Пелин, Съч. I, 42. А тия Момчиловци бяха стегнати сега в ризници от пъстроукрасена кожа, .. Само същите мечи и вълчи калпаци, .., скриваха рошавите им глави. Ст. Загорчинов, ДП, 433.

4. Прен. Който е типичен, характерен, свойствен за вълк. Едно от дворните кучета дойде, та сложи едрата си вълча глава в полите на дрехата му. А. Дончев, СВС, 61. Две кучета — едното черно, а другото с вълчи косъм — размахваха опашки на десетина крачки от Вълко. Ив. Гайдаров, ДЧ, 6. Той се усмихна и вълчите му зъби лъснаха. М. Марчевски, П, 21. Герчо ще одумам… Меча капа му над вежди, а под них две вълчи очи, с орлов поглед. Елин Пелин, Съч. V, 84. Той беше облечен чисто, спретнато, здравеняк такъв, с обло, загоряло лице и с дебел вълчи врат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето. От предната