Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/693“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>е почти един и същ с малки процентни разлики.</i> Л. Манолов, РА, 10. <i>И за да бъде последователен във възходящата степен на възмущението си, бащата избърсва с трепереща ръка устата си посред яденето, хвърля салфетката, после става бързо от масата, тресва вратата на кухнята затваря се в една от стаите.</i> СВ. Минков, РТК, 115-116. <i>При това годините преди нашата ера се изчисляват по низходящ, а годините след нашата ера по възходящ ред.</i> ВН, 1958, бр. 1997, 4. <i>Възходящи роднини: татко и майка.</i> СбНУКШ ч. III, 218. |
| − | <b> | + | ◇ <b>Възходяща интонация</b>. <i>Езикозн.</i> 1. Повишаване на тона, изразяващо незавършеност на изказването, въпрос или някои модални и емоционални отношения на говорещия. <i>Всяко просто изречение вътре в сложното съставно изречение завършва с възходяща интонация.</i> Л. Андрейчин и др., БГ, 276. 2. Повишаване на тона в пределите на дадена звукова единица. |
| − | — От рус. восходящий. | + | — От рус. <em>восходящий</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗХО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възхо`дя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., непрех.</i> 1. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възкачвам се, възлизам. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място, към по-високо; възлизам, възкачвам се. <i>Хубава е Витоша .. По склоните възхождат и слизат над двеста километра нови алеи.</i> Л. Мелнишки, ПП, 11-12. | ||
| − | + | 2. <i>Поет.</i> За небесно светило — издигам се над хоризонта; изгрявам. <i>Слънцето възхожда нагоре и тръгва над облака като златен шлем.</i> А. Каралийчев, МИ, 56. <i>Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана / шуми непристъпен, загадъчен лес, / луната възхожда, от него призвана, / луната възхожда из пламнала пяна, / луната възхожда из огнен разрез.</i> Т. Траянов, ББ, 19. | |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Напредвам в развитието си; издигам се. <i>Родино! / Шумиш ти под слънцето — светла, уверена, / забила върхари високо във синята вис, / .. / възхождаш по пътя и труден, и ясен, и чист.</i>{{попр|Сменено форматиране.}} Мл. Исаев, ЯД, 32. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗХО`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възхождам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЦАРЯ`</b>. Вж. <em>възцарявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЦАРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възцаря`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Книж.</i> Правя нещо да се установи някъде трайно, за дълго време. <i>И когато сетний камък на обгърнатия в пламък / и разплуха древен замък се отрони в пепелта, / вий слезнете от конете и земята целунете — / възцарете вечна обич, вечна правда на света.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 75. <b>възцарявам се</b>, <b>възцаря се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЦАРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възцаря` се</b>, <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Ставам цар. <i>Иван Александър, който са възцарил после него, успял да завладее Тракия до Пловдив.</i> Г. Бобриков, ИОБ (превод), 25. <i>По умирачката на цара Костадина и на царица Елена се възцарили много цареи во Стамбол.</i> СбНУ XXIX, 192. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Установявам се трайно, обикновено за по-дълго време; наставам, настъпвам изцяло, напълно. <i>Някогашната тишина отново се възцари в тоя стар дом, дори стана по-дълбока и по-ясно се чуваше нощем как изпукваха старите греди по таваните.</i> Д. Талев, СК, 12. <i>Председателят бързо извика името му и в залата се възцари напрегнато мълчание. Насрещната врата се отвори, чу се звън от влачени вериги и оттам влезе Марин Луканов.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 772. <i>Минаха два дни, умората се уталожи, доброто настроение отново се възцари на кораба.</i> Н. Антонов, ВОМ, 72. <i>Когато се роди обаче Мартин, в къщата се възцари един неписан закон, който не признаваше никакви дискусии, никакви правилници. И Ружа, и Колю се подчиниха напълно на него.</i> К. Калчев, СТ, 85. <i>Пак се възцари предишното мъртвило.</i> Й. Йовков, АМГ, 168. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЦАРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възцарявам <i>и от</i> възцарявам се. <i>Смилец прие в палата честитенията на първите си боляри и за празника на царицата, и за годишнината на възцаряването си.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 18. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЧА`КАМ</b>. Вж. <em>възчаквам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗЧАКВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възча`кам</b>, -аш, <i>св., прех. Остар.</i> 1. Чакам, изчаквам някого или нещо да пристигне, да дойде, да ме достигне; дочаквам, изчаквам, почаквам. <i>Еньо тръгна със свещеника и му пошепна нещо на ухо. Куп момичета спряха на пътя и го възчакаха.</i> Елин Пелин, Съч. III, 95. <i>С пъргавината на балканска коза [Младен] се качваше по висоти и по брегове, принуден да ме възчаква на всяка минута, за да почивам по балваните или полянките край пътя.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 25. <i>Тя притуля и доволство, и възбудилото се у душата й чувство на гордост, и бърза да приседне на слога, да се поотмори, дорде възчака дружината.</i> Т. Влайков, Пр I, 31. | ||
| − | + | 2. Чакам известно време, колкото е необходимо или докрай, докато се извърши нещо или някакъв{{попр|Отпечатано: „някакъм“.}} момент настъпи; очаквам. <i>Възчакваше [Стойко Габарът] с трепет да чуе бойния зов.</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 126-127. <i>— Чорбаджийке, хай приберете се в градината .. — каза заптието, като се приближи насам и си взема пушката, за да иде при Стефчов, който го възчакваше.</i> Ив. Вазов, Съч.XXIII, 198. <i>Те бяха слезли на самия бряг, / там дето ги възчакваше готова, / люляна тихо над вълните лодка.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 78. <b>възчаквам се</b>, <b>възчакам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗЧА`КВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възчаквам <i>и от</i> възчаквам се. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Чакам известно време, колкото е необходимо или докрай, докато се извърши нещо или | ||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗЧЕ`Р</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Разг.</i> Възчерен. <i>Из село го наричаха още</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 05:43, 15 юни 2015
е почти един и същ с малки процентни разлики. Л. Манолов, РА, 10. И за да бъде последователен във възходящата степен на възмущението си, бащата избърсва с трепереща ръка устата си посред яденето, хвърля салфетката, после става бързо от масата, тресва вратата на кухнята затваря се в една от стаите. СВ. Минков, РТК, 115-116. При това годините преди нашата ера се изчисляват по низходящ, а годините след нашата ера по възходящ ред. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Възходящи роднини: татко и майка. СбНУКШ ч. III, 218.
◇ Възходяща интонация. Езикозн. 1. Повишаване на тона, изразяващо незавършеност на изказването, въпрос или някои модални и емоционални отношения на говорещия. Всяко просто изречение вътре в сложното съставно изречение завършва с възходяща интонация. Л. Андрейчин и др., БГ, 276. 2. Повишаване на тона в пределите на дадена звукова единица.
— От рус. восходящий.
ВЪЗХО`ЖДАМ, -аш, несв.; възхо`дя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възкачвам се, възлизам. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място, към по-високо; възлизам, възкачвам се. Хубава е Витоша .. По склоните възхождат и слизат над двеста километра нови алеи. Л. Мелнишки, ПП, 11-12.
2. Поет. За небесно светило — издигам се над хоризонта; изгрявам. Слънцето възхожда нагоре и тръгва над облака като златен шлем. А. Каралийчев, МИ, 56. Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана / шуми непристъпен, загадъчен лес, / луната възхожда, от него призвана, / луната възхожда из пламнала пяна, / луната възхожда из огнен разрез. Т. Траянов, ББ, 19.
3. Прен. Напредвам в развитието си; издигам се. Родино! / Шумиш ти под слънцето — светла, уверена, / забила върхари високо във синята вис, / .. / възхождаш по пътя и труден, и ясен, и чист.* Мл. Исаев, ЯД, 32.
ВЪЗХО`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от възхождам.
ВЪЗЦАРЯ`. Вж. възцарявам.
ВЪЗЦАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възцаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Правя нещо да се установи някъде трайно, за дълго време. И когато сетний камък на обгърнатия в пламък / и разплуха древен замък се отрони в пепелта, / вий слезнете от конете и земята целунете — / възцарете вечна обич, вечна правда на света. Хр. Смирненски, Съч. I, 75. възцарявам се, възцаря се страд.
ВЪЗЦАРЯ`ВАМ СЕ несв.; възцаря` се, св., непрех. Книж. 1. Ставам цар. Иван Александър, който са възцарил после него, успял да завладее Тракия до Пловдив. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 25. По умирачката на цара Костадина и на царица Елена се възцарили много цареи во Стамбол. СбНУ XXIX, 192.
2. Прен. Установявам се трайно, обикновено за по-дълго време; наставам, настъпвам изцяло, напълно. Някогашната тишина отново се възцари в тоя стар дом, дори стана по-дълбока и по-ясно се чуваше нощем как изпукваха старите греди по таваните. Д. Талев, СК, 12. Председателят бързо извика името му и в залата се възцари напрегнато мълчание. Насрещната врата се отвори, чу се звън от влачени вериги и оттам влезе Марин Луканов. Ст. Дичев, ЗС II, 772. Минаха два дни, умората се уталожи, доброто настроение отново се възцари на кораба. Н. Антонов, ВОМ, 72. Когато се роди обаче Мартин, в къщата се възцари един неписан закон, който не признаваше никакви дискусии, никакви правилници. И Ружа, и Колю се подчиниха напълно на него. К. Калчев, СТ, 85. Пак се възцари предишното мъртвило. Й. Йовков, АМГ, 168.
ВЪЗЦАРЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възцарявам и от възцарявам се. Смилец прие в палата честитенията на първите си боляри и за празника на царицата, и за годишнината на възцаряването си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 18.
ВЪЗЧА`КАМ. Вж. възчаквам.
ВЪЗЧАКВАМ, -аш, несв.; възча`кам, -аш, св., прех. Остар. 1. Чакам, изчаквам някого или нещо да пристигне, да дойде, да ме достигне; дочаквам, изчаквам, почаквам. Еньо тръгна със свещеника и му пошепна нещо на ухо. Куп момичета спряха на пътя и го възчакаха. Елин Пелин, Съч. III, 95. С пъргавината на балканска коза [Младен] се качваше по висоти и по брегове, принуден да ме възчаква на всяка минута, за да почивам по балваните или полянките край пътя. Ив. Вазов, Съч. XVII, 25. Тя притуля и доволство, и възбудилото се у душата й чувство на гордост, и бърза да приседне на слога, да се поотмори, дорде възчака дружината. Т. Влайков, Пр I, 31.
2. Чакам известно време, колкото е необходимо или докрай, докато се извърши нещо или някакъв* момент настъпи; очаквам. Възчакваше [Стойко Габарът] с трепет да чуе бойния зов. Ив. Кирилов, Съч. II, 126-127. — Чорбаджийке, хай приберете се в градината .. — каза заптието, като се приближи насам и си взема пушката, за да иде при Стефчов, който го възчакваше. Ив. Вазов, Съч.XXIII, 198. Те бяха слезли на самия бряг, / там дето ги възчакваше готова, / люляна тихо над вълните лодка. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 78. възчаквам се, възчакам се страд.
ВЪЗЧА`КВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възчаквам и от възчаквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗЧЕ`Р, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. Възчерен. Из село го наричаха още
