много да говорят за себе си, а още повече обичат хората да говорят за тях и не само да говорят, ами и да се възхищават от тях. Елин Пелин, Съч. IV, 204. Един човек може и да е лишен от дара, бих казал от — щастието — да се възхищава от природата и пак да бъде изкусен политик, полезен чиновник. Ив. Вазов, Съч. XV, 99. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Констнатинов, БГ, 68. От ден на ден все повече и повече Берое се възхищаваше от неговите познания и храброст. Д. Кисьов, Щ, 282. Гледах отблизо българските деца. Слушах как говорят, какво питат, какво желаят, от какво се възхищават. Ран Босилек, Р, 19.
— Други форми: възхитя`вам (остар.) и восхища`вам (остар. книж.).
ВЪЗХИЩА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възхищавам и от възхищавам се.
ВЪЗХИЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно чувство, при което се изпитва удовлетворение, удоволствие във висша степен и което е свързано обикн. с голяма естетическа наслада; възхита. Децата, .., след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. Онемяха от възхищение. А. Каралийчев, С, 294. Общото внимание беше .. съсредоточено все около младата виртуозка .. Любуваха й се, гледаха я с възхищение и с екстаза на някакво идолопоклонство. Й. Йовков, Разк. I, 172-173. Намирахме се тъкмо в подножието на Царев връх, .. Аз с благоговейно възхищение впивах поглед в зелената му рунеста мантия. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Свършиха се хубавите вечери, когато двамата разговаряха до късно. Свърши се онова нямо, но така доловимо възхищение, което проявяваше към нейния ум и красотата й. В. Геновска, СГ, 239. Нужно е още там .. една близка душа, с която да споделя човек възхищенията си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28.
2. Обикн. мн. Думи, с които се изразява такова чувство. — К-о-о-он! — крещи тогава малкият и хуква навън като бесен, сякаш конят е най-интересното явление на природата. Какви възклицания, какви нежности, какви възхищения се сипят в такива моменти от устата му! Др. Асенов, СВ, 13.
— Друга (остар. книж.) форма: восхище`ние.
ВЪЗХЛА`БАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е доста хлабав. Възелът беше възхлабав и той успя веднага да развърже въжето.
ВЪЗХЛА`БАВО. Нареч. от възхлабав. Равният му глас и летаргичен израз го сродяваше с кротко насекомо .. Той [Алексов] и кафето тъй си пиеше, и връзките на обущата тъй пристягаше — възхлабаво. Р. Сугарев, СС, 109.
ВЪЗХЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е по-хладен от обикновеното или отколкото се очаква. Ранко станах днеска… Времето възхладно. Ив. Вазов, Съч. I, 135.
ВЪЗХЛА`ДНО. Нареч. от възхладен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-хладно от обикновеното или отколкото се очаква. Навън е възхладно, трябва да се облечем по-добре.
ВЪЗХО`Д м. 1. Отиване към по-висша степен в развитието на нещо; напредък, подем. Тук татко Пиер бе положил основите на „Никотиана“, .., оттука започваше възходът на много амбиции и гибелта на много достойнства. Д. Димов, Т, 650. Възходът на занаятите и търговията е тясно свързан с бързото развитие на нашите градове от това време. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието — .., което не таи в себе си героизъм. Ем. Манов, БГ, 208. С името на родения преди 65 години във Варна Добри Христов е свързан най-тясно възходът и първият разцвет на нашата млада музикална просвета. БНТ, 1940, бр. 204, 1. Завоюваният първи бронзов олимпийски медал в историята на българския спорт въобще ( .. ) разкрива една нова страница на спортния ни възход. Ем. Жечев, Б, 10. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход / — нагоре! нагоре! Гео Милев, С, 47.
2. Поет. Издигане на небесно светило над хоризонта; изгряване, изгрев. Изграждат се дворци неизградени / с възхода на безродната луна. Н. Лилиев, С 1919, 111.
3. Поет. Оная част от хоризонта, откъдето изгрява слънцето; изток. Нов ден, възход е цял във кърви / при миганията му първи. К. Христов, ЧБ, 199.
4. Рядко. Изкачване. Със затаен дъх хиляди очи от площада наблюдаваха смелия възход на пожарникарите. А. Каралийчев, ТР, 52. Разговорът прогони приказния сън между скалните гиганти. Но те сигурно продължаваха да следят нашия възход по клисурата. Ст. Станчев, НР, 9.
ВЪЗХО`ДЯ. Вж. възхождам.
ВЪЗХОДЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който върви от нещо по-ниско, към нещо по-високо с оглед на някакво движение, развитие, някаква сложност или последователност. Противоп. низходящ. По такъв начин променителните и образувателните процеси в земната кора следват свързани помежду си в непрекъсната възходяща спирала, в която всяко следващо стъпало отговаря на ново състояние на земната кора, на нов етап от нейното непрестанно развитие. Геол. IX кл, 137. От земната повърхност до началото на йоносферата ( .. ) поради непрекъснатите низходящи и възходящи въздушни потоци, .., съставът на въздушните
