Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/555“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От англ. basketball. | — От англ. basketball. | ||
| − | + | ---- | |
БАСКЕТБОЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> баскетбол. <i>Усвояването на техниката на баскетболната игра е процес, който изисква време, упоритост, воля и</i> <i>най</i><i>-вече желание от страна на упражняващите се.</i> Б. Такев и др., Б, 8. <i>Баскетболен отбор. Баскетболно игрище. Баскетболна площадка. Баскетболен турнир.</i> | БАСКЕТБОЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> баскетбол. <i>Усвояването на техниката на баскетболната игра е процес, който изисква време, упоритост, воля и</i> <i>най</i><i>-вече желание от страна на упражняващите се.</i> Б. Такев и др., Б, 8. <i>Баскетболен отбор. Баскетболно игрище. Баскетболна площадка. Баскетболен турнир.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАСКЕТБОЛИСТ <i>м.</i> Спортист, който играе баскетбол. <i>Професионален баскетболист. Двуметров баскетболист. Американски баскетболисти.</i> | БАСКЕТБОЛИСТ <i>м.</i> Спортист, който играе баскетбол. <i>Професионален баскетболист. Двуметров баскетболист. Американски баскетболисти.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАСКЕТБОЛИСТКА <i>ж.</i> Спортистка, която играе баскетбол. <i>Изпитите си не разсрочваше, учеше се съвестно, .. Но в същото време тя беше страстна баскетболистка.</i> А. Гуляшки, МТС, 23. | БАСКЕТБОЛИСТКА <i>ж.</i> Спортистка, която играе баскетбол. <i>Изпитите си не разсрочваше, учеше се съвестно, .. Но в същото време тя беше страстна баскетболистка.</i> А. Гуляшки, МТС, 23. | ||
| − | + | ---- | |
БАСКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) баск <i>м.</i> Народ, който населява двата склона на Западните Пиренеи в Югозападна Франция и в Северна Испания, чийто език не е индоевропейски и е с неопределена принадлежност. За <i>произхода на баските са правени най-смели предположения. Всъщност те са едничкият отломък от най-старото население на Испания — иберийците.</i> Л. Мелнишки, ПГТ, 128. | БАСКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) баск <i>м.</i> Народ, който населява двата склона на Западните Пиренеи в Югозападна Франция и в Северна Испания, чийто език не е индоевропейски и е с неопределена принадлежност. За <i>произхода на баските са правени най-смели предположения. Всъщност те са едничкият отломък от най-старото население на Испания — иберийците.</i> Л. Мелнишки, ПГТ, 128. | ||
| − | + | ---- | |
БАСКИТАРА <i>ж. Муз.</i> Вид електрическа китара с нисък тон. <i>Обича</i> [Явор] <i>да пее и свири на баскитара.</i> ВЖ, 1999, бр. 44, 5. | БАСКИТАРА <i>ж. Муз.</i> Вид електрическа китара с нисък тон. <i>Обича</i> [Явор] <i>да пее и свири на баскитара.</i> ВЖ, 1999, бр. 44, 5. | ||
| − | + | ---- | |
БАСКИТАРИСТ <i>м. Муз.</i> Музикант, който свири на баскитара. <i>Баскитаристът Сид Вишъс .. е прекарал цяла година по коридорите на борсата на труда, докато накрая .. направил опит за самоубийство.</i> Отеч., 1978, кн. 3, 4. | БАСКИТАРИСТ <i>м. Муз.</i> Музикант, който свири на баскитара. <i>Баскитаристът Сид Вишъс .. е прекарал цяла година по коридорите на борсата на труда, докато накрая .. направил опит за самоубийство.</i> Отеч., 1978, кн. 3, 4. | ||
| − | + | ---- | |
БАСКИЯ, <i>мн.</i> -йи, <i>ж. Спец.</i> 1. Тънка греда, която служи за подпора на зид или други греди (Ст. Младенов, БТР). 2. Тънка греда, употребявана при набиване обръчи на бъчва. <i>Набиването на обръча се извършва с чук и с помощта на баския. В.</i> Цветков и др., МТД, 105. | БАСКИЯ, <i>мн.</i> -йи, <i>ж. Спец.</i> 1. Тънка греда, която служи за подпора на зид или други греди (Ст. Младенов, БТР). 2. Тънка греда, употребявана при набиване обръчи на бъчва. <i>Набиването на обръча се извършва с чук и с помощта на баския. В.</i> Цветков и др., МТД, 105. | ||
| − | — От тур. baski | + | — От тур. baski ’преса, натиск’. |
| − | + | ---- | |
БАСМА<sup>1</sup> <i>ж.</i> Тънък памучен плат с отпечатани разноцветни шарки. <i>Мъжете негри носят дълга дреха, жените ходят в също такава дреха, само че от пъстра евтина басма.</i> М. Марчевски, ТС, 54. — <i>Купи ми, купи, либе, тежък армаган, / тежък армаган, басма за фистан.</i> Нар. пес., СбНУ XLII, 540. // <i>Ед.</i> и <i>мн.</i> Видове от този плат с различни десени. <i>На сергиите са подредени тонове бяло платно, басми и коприни. Т.</i> Кюранов, АП, 11. | БАСМА<sup>1</sup> <i>ж.</i> Тънък памучен плат с отпечатани разноцветни шарки. <i>Мъжете негри носят дълга дреха, жените ходят в също такава дреха, само че от пъстра евтина басма.</i> М. Марчевски, ТС, 54. — <i>Купи ми, купи, либе, тежък армаган, / тежък армаган, басма за фистан.</i> Нар. пес., СбНУ XLII, 540. // <i>Ед.</i> и <i>мн.</i> Видове от този плат с различни десени. <i>На сергиите са подредени тонове бяло платно, басми и коприни. Т.</i> Кюранов, АП, 11. | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
— Тур. basma. | — Тур. basma. | ||
| − | + | ---- | |
БАСМА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Вид туршия, приготвена чрез продължителна ферментация на грозде или зеле в съд, покрит с плат, известна като деликатес. | БАСМА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Вид туршия, приготвена чрез продължителна ферментация на грозде или зеле в съд, покрит с плат, известна като деликатес. | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
— Тур. basma. | — Тур. basma. | ||
| − | + | ---- | |
БАСМАДЖИЙКА <i>ж.</i> 1. Жена басмаджия. | БАСМАДЖИЙКА <i>ж.</i> 1. Жена басмаджия. | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БАСМАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> басмаджия. | БАСМАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> басмаджия. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БАСМАДЖИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на басмаджия. <i>В тясна връзка с плат-нарството процъфтява и басмаджийство-то.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 22. | БАСМАДЖИ`ЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на басмаджия. <i>В тясна връзка с плат-нарството процъфтява и басмаджийство-то.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 22. | ||
| − | + | ---- | |
БАСМАДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> В миналото — човек, който изработва или продава басма. — <i>Ех, юнак ти е дядо Либен, ..</i> | БАСМАДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> В миналото — човек, който изработва или продава басма. — <i>Ех, юнак ти е дядо Либен, ..</i> | ||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
— От тур. basmaci. | — От тур. basmaci. | ||
| − | + | ---- | |
БАСМАЛИЯ, <i>ед.</i> неизм., <i>мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Басмен. <i>Сум изкинал шест постели, — / шест постели басмалии.</i> Нар. пес., СбБрМ, 379. | БАСМАЛИЯ, <i>ед.</i> неизм., <i>мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Басмен. <i>Сум изкинал шест постели, — / шест постели басмалии.</i> Нар. пес., СбБрМ, 379. | ||
| − | + | ---- | |
БАСМЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от басма. <i>Момичето беше без фе-редже, в пъстра басмена рокля, с пембена плетена жилетка.</i> Б. Несторов, АР, 114. <i>Ангелинка разглеждаше шарените цветя по басмената пола на голямата си сестра и обикаляше контурите им с пръстче.</i> П. Спасов, ХлХ, 124. | БАСМЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от басма. <i>Момичето беше без фе-редже, в пъстра басмена рокля, с пембена плетена жилетка.</i> Б. Несторов, АР, 114. <i>Ангелинка разглеждаше шарените цветя по басмената пола на голямата си сестра и обикаляше контурите им с пръстче.</i> П. Спасов, ХлХ, 124. | ||
басмен | басмен | ||
Версия от 00:00, 28 ноември 2012
БАСКЕТБОЛ, мн. няма, м. Състезателна игра с топка между два отбора, при която топката се хвърля с ръце, за да се прекара през хоризонтален обръч, закрепен върху табло на определена височина — баскет. Като младежи играехме баскетбол в един клуб. П. Вежинов, ЗНН, 87. Тук имаше и спортни зали, където се виждаха игрища за кегли, пинг-понг, за баскетбол. Ал. Бабек, МЕ, 62.
— От англ. basketball.
БАСКЕТБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от баскетбол. Усвояването на техниката на баскетболната игра е процес, който изисква време, упоритост, воля и най-вече желание от страна на упражняващите се. Б. Такев и др., Б, 8. Баскетболен отбор. Баскетболно игрище. Баскетболна площадка. Баскетболен турнир.
БАСКЕТБОЛИСТ м. Спортист, който играе баскетбол. Професионален баскетболист. Двуметров баскетболист. Американски баскетболисти.
БАСКЕТБОЛИСТКА ж. Спортистка, която играе баскетбол. Изпитите си не разсрочваше, учеше се съвестно, .. Но в същото време тя беше страстна баскетболистка. А. Гуляшки, МТС, 23.
БАСКИ мн., ед. (рядко) баск м. Народ, който населява двата склона на Западните Пиренеи в Югозападна Франция и в Северна Испания, чийто език не е индоевропейски и е с неопределена принадлежност. За произхода на баските са правени най-смели предположения. Всъщност те са едничкият отломък от най-старото население на Испания — иберийците. Л. Мелнишки, ПГТ, 128.
БАСКИТАРА ж. Муз. Вид електрическа китара с нисък тон. Обича [Явор] да пее и свири на баскитара. ВЖ, 1999, бр. 44, 5.
БАСКИТАРИСТ м. Муз. Музикант, който свири на баскитара. Баскитаристът Сид Вишъс .. е прекарал цяла година по коридорите на борсата на труда, докато накрая .. направил опит за самоубийство. Отеч., 1978, кн. 3, 4.
БАСКИЯ, мн. -йи, ж. Спец. 1. Тънка греда, която служи за подпора на зид или други греди (Ст. Младенов, БТР). 2. Тънка греда, употребявана при набиване обръчи на бъчва. Набиването на обръча се извършва с чук и с помощта на баския. В. Цветков и др., МТД, 105.
— От тур. baski ’преса, натиск’.
БАСМА1 ж. Тънък памучен плат с отпечатани разноцветни шарки. Мъжете негри носят дълга дреха, жените ходят в също такава дреха, само че от пъстра евтина басма. М. Марчевски, ТС, 54. — Купи ми, купи, либе, тежък армаган, / тежък армаган, басма за фистан. Нар. пес., СбНУ XLII, 540. // Ед. и мн. Видове от този плат с различни десени. На сергиите са подредени тонове бяло платно, басми и коприни. Т. Кюранов, АП, 11.
баскетбол
О Басма тютюн (съкр. басма). Сорт дреб-нолист ароматен тютюн. В България се отглеждат различни видове тютюн. От ориенталския тютюн най-ценен е сортът басма. Геогр. X кл, 113.
— Тур. basma.
БАСМА2 ж. Диал. 1. Вид туршия, приготвена чрез продължителна ферментация на грозде или зеле в съд, покрит с плат, известна като деликатес.
2. Сокът от такава туршия от грозде и хар-дал, представляващ сладко питие с възкисел вкус.
О Цепя басма някому; не (няма да) цепя басма някому; басма ли ще цепя някому ; какво (ще) цепя басма някому. Разг. 1. Оказвам почит и уважение на някого. Почна да разглежда журналистическата ми карта, охо, вика, ти си бил дописник, всички вие сте такива, на министрите басма не цепите. .. Сл. Македонски, ЕЗС, 137. 2. Държа се внимателно с някого, старая се да не го засегна или обидя. — Аз такива тарикати съм укротявал, та на тебе ли басма ще цепя! Св. Минков, Избр. пр, 22. — Хайде, оми-тай се. Какво ще му цепиш басма, бе! Глей как ме украси това даскалче — изръмжа другият. Ем. Манов, МПЛ, 100.
— Тур. basma.
БАСМАДЖИЙКА ж. 1. Жена басмаджия.
2. Жена на басмаджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАСМАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от басмаджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАСМАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят на басмаджия. В тясна връзка с плат-нарството процъфтява и басмаджийство-то. Ив. Унджиев, ВЛ, 22.
БАСМАДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. В миналото — човек, който изработва или продава басма. — Ех, юнак ти е дядо Либен, ..
— рекъл Петко Гъбата, който е басмаджия в Копривщица. Л. Каравелов, Съч. II, 102.
— От тур. basmaci.
БАСМАЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Басмен. Сум изкинал шест постели, — / шест постели басмалии. Нар. пес., СбБрМ, 379.
БАСМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от басма. Момичето беше без фе-редже, в пъстра басмена рокля, с пембена плетена жилетка. Б. Несторов, АР, 114. Ангелинка разглеждаше шарените цветя по басмената пола на голямата си сестра и обикаляше контурите им с пръстче. П. Спасов, ХлХ, 124.
басмен
