Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/674“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЪ`ЛНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възпълен. <i>Още в началото на учебната година в кварталното средно училище се яви една възрастна, възпълничка и мила наглед жена, издокарана като мадама.</i> Г. Краев, Ч, 176. <i>С мотика на рамо влезе Радка — възпълничка, поруменяла от слънцето, здрава селска мома.</i> Ст. Марков, ДБ, 100. <i>Беше руса, с възпълничко бяло лице.</i> Кр. Григоров, Р, 42. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЪ`ЛНЯ</b>. Вж. <em>възпълням</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЪ`ЛНЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>възпъ`лня</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Попълням, запълням. <i>С дишанието, с потението и с пиканието си ний непрестанно губим водните части на тялото си; за да възпълним тая загуба тряба да пием вода.</i> Ч, 1872, бр. 13, 671. <b>възпълням се</b>, <b>възпълня се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЪЛНЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Попълняне, запълняне. <i>Старите ли? Тий вече са прекарали живота си без таквизи неща. Сега тий не могат да разберат тези нужди и да са погрижат за тяхнето възпълнение.</i> Ч, 1872, бр. 16, 753. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възпе`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> възпя`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпя`л, -а, -о, <i>мн.</i> възпе`ли, <i>прич. мин. страд.</i> възпя`н, -а, -о, <i>мн.</i> възпе`ни и възпя`т, -а, -о, <i>мн.</i> възпе`ти, <i>св., прех.</i> Прославям обикн. със стихове и песни някого или нещо. <i>Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. И няма да възпявам нито небето, нито полето, нито пролетта, нито есента.</i> Елин Пелин, Съч. V, 43. <i>— Защото нито е хуманно, нито е християнско, .., когато децата на ония борци и герои, които възпявахме, мрат от мизерия, да има такъв лукс!</i> Й. Йовков, ПГ, 118-119. <i>Най-хубавото цвете не възпях! / С вълшебен дъх душа ми възхитена / то упои… и в нея с трепет плах / увяхна мойта песен неродена!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 20. <i>О, как да възпея народния подвиг, / борбите юначни, безумната смелост / и лютите рани.</i> Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63. // Изтъквам качествата на някого или на нещо, за да го възхваля. <i>На слънцето, живот що дава, таз малка птичка пееше за слава. Възпяваше тя още и пъстрата премяна нова на земята, лазура чист на небесата.</i> Елин Пелин, ПР, 95. <i>Не стига да се каже за разказите, че са писани на теми, заети из селския живот. Те възпяват селския живот.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 189. <i>Немците са възпели и прославили в него [Фридрих II] именно тази черта на деятелността му, че той не оставил духовенството да закача простите хорица.</i> Д. Писарев, УЖ (превод), 37. <b>възпявам се</b>, <b>възпея се</b> <i>страд.</i> <i>Нима нашата интелигенция се състои само от Гороломовци, от Каменовци, от Бай Ганьовци? .., в кипежа на страстите, те са изпъкнали като нечиста пяна над обществения слой и престъпление ще е в таквази епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпявам <i>и от</i> възпявам се. <i>Чудният химн, .., в който е възпял трайната поетическа хубост на природата, вечно възпявана и пак вечно достойна за възпяване, е по изпълнение, .. едно от най-хубавите негови стихотворения.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. <i>Разцветников написа няколко стихотворения, в които се опита да отрази новия живот на народа, да възпее подвизите на трудовите хора… В тези възпявания той пак най-напред си спомни за ония, с които беше тръгнал преди тридесет години, много от които загинаха в тежката и продължителна борба.</i> С, 1952, кн. 6, 190. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЯ`ВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпяване. <i>Презрени хора се считат, според присъдата на Вантадура, всичките искрени аскетици, затова че те бягали от любовта, ..; или Вантадур съзнателно обърнал думите си против този идеал, или пък той е написал тези думи без особен умисъл, като се увличал от възпяванието на любовта.</i> Д. Писарев, УЖ (превод), 77. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗРА`ВЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>възро`вя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Възривам. <b>възравям се</b>, <b>възровя се</b> <i>страд.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗРА`ВЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възравям <i>и от</i> възравям се; възриване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗРА`ДВАМ</b>, -аш, <i>св., прех. Книж.</i> Създам радост; зарадвам. <i>— В чужди край чуждо слънце, дъще. Нивга няма да стопли то сърцата на чужденци, тръгнали от орисията си да бягат. Нито пък пролет ще цъфне нявга там да ги възрадва.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 192. <i>Неочаквано пристигналата вест за събарянето на тиранина силно възрадва и него, както бе възрадвала и всички добри граждани в Дъбин.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. <i>— Ти, чух, че си познавал много добре билките .. Аз съм доктор, та добре ще бъде да науча някоя и друга билка. Това желание у доктора тъй възрадва даскал Стефана, че той ловко скочи и пак седна.</i> Д. Немиров, Б, 52-53. <i>Това щастливо събитие възрадва търновския народ.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 71. <b>възрадвам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗРА`ДВАМ СЕ</b> <i>св., непрех. Книж.</i> Обхване ме чувство на радост, изпълня се с радост; зарадвам се. <i>Не измина и седмица, от двореца настояха да ставам царски писар. Баща ми се възрадва — нямало по-голямо добро за мене: богатство, чест, почит и</i> |
| − | |||
Текуща версия към 01:57, 30 май 2015
ВЪЗПЪ`ЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възпълен. Още в началото на учебната година в кварталното средно училище се яви една възрастна, възпълничка и мила наглед жена, издокарана като мадама. Г. Краев, Ч, 176. С мотика на рамо влезе Радка — възпълничка, поруменяла от слънцето, здрава селска мома. Ст. Марков, ДБ, 100. Беше руса, с възпълничко бяло лице. Кр. Григоров, Р, 42.
ВЪЗПЪ`ЛНЯ. Вж. възпълням.
ВЪЗПЪ`ЛНЯМ, -яш, несв.; възпъ`лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Попълням, запълням. С дишанието, с потението и с пиканието си ний непрестанно губим водните части на тялото си; за да възпълним тая загуба тряба да пием вода. Ч, 1872, бр. 13, 671. възпълням се, възпълня се страд.
ВЪЗПЪЛНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Попълняне, запълняне. Старите ли? Тий вече са прекарали живота си без таквизи неща. Сега тий не могат да разберат тези нужди и да са погрижат за тяхнето възпълнение. Ч, 1872, бр. 16, 753.
ВЪЗПЯ`ВАМ, -аш, несв.; възпе`я, -е`еш, мин. св. възпя`х, прич. мин. св. деят. възпя`л, -а, -о, мн. възпе`ли, прич. мин. страд. възпя`н, -а, -о, мн. възпе`ни и възпя`т, -а, -о, мн. възпе`ти, св., прех. Прославям обикн. със стихове и песни някого или нещо. Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. И няма да възпявам нито небето, нито полето, нито пролетта, нито есента. Елин Пелин, Съч. V, 43. — Защото нито е хуманно, нито е християнско, .., когато децата на ония борци и герои, които възпявахме, мрат от мизерия, да има такъв лукс! Й. Йовков, ПГ, 118-119. Най-хубавото цвете не възпях! / С вълшебен дъх душа ми възхитена / то упои… и в нея с трепет плах / увяхна мойта песен неродена! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 20. О, как да възпея народния подвиг, / борбите юначни, безумната смелост / и лютите рани. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63. // Изтъквам качествата на някого или на нещо, за да го възхваля. На слънцето, живот що дава, таз малка птичка пееше за слава. Възпяваше тя още и пъстрата премяна нова на земята, лазура чист на небесата. Елин Пелин, ПР, 95. Не стига да се каже за разказите, че са писани на теми, заети из селския живот. Те възпяват селския живот. К. Величков, ПССъч. VIII, 189. Немците са възпели и прославили в него [Фридрих II] именно тази черта на деятелността му, че той не оставил духовенството да закача простите хорица. Д. Писарев, УЖ (превод), 37. възпявам се, възпея се страд. Нима нашата интелигенция се състои само от Гороломовци, от Каменовци, от Бай Ганьовци? .., в кипежа на страстите, те са изпъкнали като нечиста пяна над обществения слой и престъпление ще е в таквази епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна. Ал. Константинов, Съч. I, 79.
ВЪЗПЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпявам и от възпявам се. Чудният химн, .., в който е възпял трайната поетическа хубост на природата, вечно възпявана и пак вечно достойна за възпяване, е по изпълнение, .. едно от най-хубавите негови стихотворения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. Разцветников написа няколко стихотворения, в които се опита да отрази новия живот на народа, да възпее подвизите на трудовите хора… В тези възпявания той пак най-напред си спомни за ония, с които беше тръгнал преди тридесет години, много от които загинаха в тежката и продължителна борба. С, 1952, кн. 6, 190.
ВЪЗПЯ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпяване. Презрени хора се считат, според присъдата на Вантадура, всичките искрени аскетици, затова че те бягали от любовта, ..; или Вантадур съзнателно обърнал думите си против този идеал, или пък той е написал тези думи без особен умисъл, като се увличал от възпяванието на любовта. Д. Писарев, УЖ (превод), 77.
ВЪЗРА`ВЯМ, -яш, несв.; възро`вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Възривам. възравям се, възровя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗРА`ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от възравям и от възравям се; възриване.
ВЪЗРА`ДВАМ, -аш, св., прех. Книж. Създам радост; зарадвам. — В чужди край чуждо слънце, дъще. Нивга няма да стопли то сърцата на чужденци, тръгнали от орисията си да бягат. Нито пък пролет ще цъфне нявга там да ги възрадва. П. Тодоров, Събр. пр II, 192. Неочаквано пристигналата вест за събарянето на тиранина силно възрадва и него, както бе възрадвала и всички добри граждани в Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Ти, чух, че си познавал много добре билките .. Аз съм доктор, та добре ще бъде да науча някоя и друга билка. Това желание у доктора тъй възрадва даскал Стефана, че той ловко скочи и пак седна. Д. Немиров, Б, 52-53. Това щастливо събитие възрадва търновския народ. Ив. Вазов, Съч. XIV, 71. възрадвам се страд.
ВЪЗРА`ДВАМ СЕ св., непрех. Книж. Обхване ме чувство на радост, изпълня се с радост; зарадвам се. Не измина и седмица, от двореца настояха да ставам царски писар. Баща ми се възрадва — нямало по-голямо добро за мене: богатство, чест, почит и
