Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/650“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>в турско.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 203. <i>— Доде ми на ум една подробност от уредбата на селската задруга: воденето на сметките трябва да става по възможности най-просто, за да не отнема много хора.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 251. |
| − | — <i> | + | 2. Като <i>вмет. израз.</i> За означаване на уговорка за някакво изискване; ако може, ако е възможно. <i>— Едно буре ром, .., — две кутии кибрит и по възможност парне брезент, да си закърпя задното платно — изреди едрият мъж с разкошна черна брада.</i> Г. Друмев, УКР, 12. <i>— За мене и за годеницата ми, моля, два гратиса, но по възможност от резервата.</i> Чудомир, Избр. пр, 80. <i>Няколко качества трябва да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 108. |
| − | + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>возмо`жност</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМО`РАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с цвят, близък до морав или в цвета на който има морава отсянка. <i>Ицо Бабулев мина през Скопие, през Враня и Ниш и като влезе в Сърбия с възморавия си фес, започнаха там да му викат „турак“.</i> Д. Талев, ПК, 35. <i>Пътникът беше нисък, тунтарест, над тридесетгодишен мъж, с алени, дори възморави бузи.</i> Д. Талев, ГЧ, 165. <i>— Боже мой, колко мъка по тая земя! — обажда се Цоню от вход „Б“ и подсмърква с възморавия си, подпухнал от извънработни мероприятия нос.</i> Г. Друмев, УКР, 6. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУ`РГАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-мургав от обикновеното или отколкото се очаква; силно мургав. <i>Девойката кимна леко с глава, без да се промени изразът на лицето й, само бледността му изчезна и бързо се надигна по него руменина, която изглеждаше по-гъста по възмургавата, чиста кожа.</i> Д. Талев, ГЧ, 66. <i>Чистото й, възмургаво лице дишаше преснота.</i> Й. Йовков, Ж 1920, 135. <i>Нямаше в селото по-зъл и суров човек от него. Висок, снажен мъж с ръце като тежки копани, с лице възмургаво, с нос закривен като клюна на орел.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 134. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУТЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възмутя като <i>прил.</i> 1. Който е обзет от възмущение. <i>— И вие го не заплюхте и не си излязохте? — издума възмутеният до глъбините на душата си Кардашев.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 34. <i>Със слюнка на уста възмутеният господин продължил, че е скандал за българската книжнина да се пишат биографии на хора, които са докарали Баташкото клане.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 206. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Който изразява възмущение. <i>Докато младата жена невъзмутимо закусваше, двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица, критикуваха местния сладкар.</i> Д. Кисьов, Щ, 176. <i>Лицето й доби смаян израз, който после стана възмутен, а след това гневен.</i> Д. Димов, Т, 214. | 2. Който изразява възмущение. <i>Докато младата жена невъзмутимо закусваше, двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица, критикуваха местния сладкар.</i> Д. Кисьов, Щ, 176. <i>Лицето й доби смаян израз, който после стана възмутен, а след това гневен.</i> Д. Димов, Т, 214. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУТЕ`НО</b> <i>нареч.</i> С възмущение. <i>Директорът на „Джебел“, в чийто склад работниците набиха македонските пазачи, .., питаше възмутено околийския началник дали тукашната полиция възнамеряваше да защити частната собственост или трябваше да се иска помощ от София.</i> Д. Димов, Т, 289. <i>Случайни минувачи възмутено поглеждаха пийналото развеселено момиче.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 163. <i>Тогава братът на майка му .. стана и възмутено съобщи на събранието, че се досеща за истинската причина, поради която Алфред иска пари .. Според него младият Алфред е станал жертва на престъпна любов.</i> П. Спасов, ХлХ, 330-331. <i>— Повярвайте ми, аз въобще не го познавам! — възкликна възмутено Дочка Караманова.</i> Й. Попов, ИЖП, 9. | |
| − | + | ---- | |
| − | 9. | + | <b>ВЪЗМУТИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. <i>Остар. Книж.</i> Лице, което вдига бунт, въстание. <i>Но Брут и Касий са биле злодеи, възмутители?</i> Хр, Ботев, КК (превод), 44. <i>Народът са стече на купшца и принуди възмутителите да си влязат в къшите.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 131. <i>Лица, хванати невъоръжени без съпротивление на места други от мястото на възмущението, не ся наказват с наказанието на възмутители.</i> Ф. Перец и др., НЗ, 22-23. |
| − | |||
| − | |||
2. <i>Разг.</i> Нарушител, смутител. <i>Доколкото търсенето на ликвидни средства се предполага, че е стабилно, то възмутител на спокойствието винаги са промените в предлагането на пари.</i> 168 часа, 1991, бр. 19, 9. | 2. <i>Разг.</i> Нарушител, смутител. <i>Доколкото търсенето на ликвидни средства се предполага, че е стабилно, то възмутител на спокойствието винаги са промените в предлагането на пари.</i> 168 часа, 1991, бр. 19, 9. | ||
— От рус. возмутитель. | — От рус. возмутитель. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУТИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който предизвиква възмущение, който възмущава. <i>Подчеркнатите думи .. са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 153. <i>Не стигат турските правителствени обире и убийства, .., не стига тая грозна и възмутителна сиромашия .. — не!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 233. <i>— Нямам нищо против това, приятелю; но и унижението на човешкото достойнство, каквото име и да му дадеш, се си е възмутително.</i> Т. Влайков, БСК III, 274. <i>Подир службата нарушителите на порядока отишли на мегданя, дето един млад човек произнесъл една реч с възмутително съдържание.</i> НБ, 1876, бр. 55, 215. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗМУТИ`ТЕЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> възмутителен. 1. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em> и под. в 3 л. ед. Означава, че някаква проява, действие предизвиква възмущение. <i>— Той работи в Първомай. Откак е завършил, не му дават работа в града. — Защо? — Заради баща му .. Не е ли възмутително, кажи!</i> Л. Станев, ПХ, 26. е Като възклицание. <i>Младежът</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 23:50, 8 май 2015
в турско. П. К. Яворов, Съч. II, 203. — Доде ми на ум една подробност от уредбата на селската задруга: воденето на сметките трябва да става по възможности най-просто, за да не отнема много хора. Й. Йовков, ЧКГ, 251.
2. Като вмет. израз. За означаване на уговорка за някакво изискване; ако може, ако е възможно. — Едно буре ром, .., — две кутии кибрит и по възможност парне брезент, да си закърпя задното платно — изреди едрият мъж с разкошна черна брада. Г. Друмев, УКР, 12. — За мене и за годеницата ми, моля, два гратиса, но по възможност от резервата. Чудомир, Избр. пр, 80. Няколко качества трябва да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива. Ив. Хаджийски, БДНН I, 108.
— Друга (остар. книж.) форма: возмо`жност.
ВЪЗМО`РАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до морав или в цвета на който има морава отсянка. Ицо Бабулев мина през Скопие, през Враня и Ниш и като влезе в Сърбия с възморавия си фес, започнаха там да му викат „турак“. Д. Талев, ПК, 35. Пътникът беше нисък, тунтарест, над тридесетгодишен мъж, с алени, дори възморави бузи. Д. Талев, ГЧ, 165. — Боже мой, колко мъка по тая земя! — обажда се Цоню от вход „Б“ и подсмърква с възморавия си, подпухнал от извънработни мероприятия нос. Г. Друмев, УКР, 6.
ВЪЗМУ`РГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-мургав от обикновеното или отколкото се очаква; силно мургав. Девойката кимна леко с глава, без да се промени изразът на лицето й, само бледността му изчезна и бързо се надигна по него руменина, която изглеждаше по-гъста по възмургавата, чиста кожа. Д. Талев, ГЧ, 66. Чистото й, възмургаво лице дишаше преснота. Й. Йовков, Ж 1920, 135. Нямаше в селото по-зъл и суров човек от него. Висок, снажен мъж с ръце като тежки копани, с лице възмургаво, с нос закривен като клюна на орел. Кр. Григоров, ОНУ, 134.
ВЪЗМУТЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възмутя като прил. 1. Който е обзет от възмущение. — И вие го не заплюхте и не си излязохте? — издума възмутеният до глъбините на душата си Кардашев. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Със слюнка на уста възмутеният господин продължил, че е скандал за българската книжнина да се пишат биографии на хора, които са докарали Баташкото клане. Н. Ферманджиев, РХ, 206.
2. Който изразява възмущение. Докато младата жена невъзмутимо закусваше, двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица, критикуваха местния сладкар. Д. Кисьов, Щ, 176. Лицето й доби смаян израз, който после стана възмутен, а след това гневен. Д. Димов, Т, 214.
ВЪЗМУТЕ`НО нареч. С възмущение. Директорът на „Джебел“, в чийто склад работниците набиха македонските пазачи, .., питаше възмутено околийския началник дали тукашната полиция възнамеряваше да защити частната собственост или трябваше да се иска помощ от София. Д. Димов, Т, 289. Случайни минувачи възмутено поглеждаха пийналото развеселено момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 163. Тогава братът на майка му .. стана и възмутено съобщи на събранието, че се досеща за истинската причина, поради която Алфред иска пари .. Според него младият Алфред е станал жертва на престъпна любов. П. Спасов, ХлХ, 330-331. — Повярвайте ми, аз въобще не го познавам! — възкликна възмутено Дочка Караманова. Й. Попов, ИЖП, 9.
ВЪЗМУТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Лице, което вдига бунт, въстание. Но Брут и Касий са биле злодеи, възмутители? Хр, Ботев, КК (превод), 44. Народът са стече на купшца и принуди възмутителите да си влязат в къшите. С. Бобчев, СОИ (превод), 131. Лица, хванати невъоръжени без съпротивление на места други от мястото на възмущението, не ся наказват с наказанието на възмутители. Ф. Перец и др., НЗ, 22-23.
2. Разг. Нарушител, смутител. Доколкото търсенето на ликвидни средства се предполага, че е стабилно, то възмутител на спокойствието винаги са промените в предлагането на пари. 168 часа, 1991, бр. 19, 9.
— От рус. возмутитель.
ВЪЗМУТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква възмущение, който възмущава. Подчеркнатите думи .. са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие. Ал. Константинов, Съч. I, 153. Не стигат турските правителствени обире и убийства, .., не стига тая грозна и възмутителна сиромашия .. — не! Хр. Ботев, Съч., 1929, 233. — Нямам нищо против това, приятелю; но и унижението на човешкото достойнство, каквото име и да му дадеш, се си е възмутително. Т. Влайков, БСК III, 274. Подир службата нарушителите на порядока отишли на мегданя, дето един млад човек произнесъл една реч с възмутително съдържание. НБ, 1876, бр. 55, 215.
ВЪЗМУТИ`ТЕЛНО. Нареч. от възмутителен. 1. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. Означава, че някаква проява, действие предизвиква възмущение. — Той работи в Първомай. Откак е завършил, не му дават работа в града. — Защо? — Заради баща му .. Не е ли възмутително, кажи! Л. Станев, ПХ, 26. е Като възклицание. Младежът
