Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/635“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
м (ilian5a)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
феникав. <i>— Обясних му, другарю командир Каргонец — смутолеви Финландчето и луничките около възкафявия му нос придобиха желъдов цвят.</i> Д. Вълев, 3, 231. <i>Възка-фява козина. Възкафяви очи.</i>
 
феникав. <i>— Обясних му, другарю командир Каргонец — смутолеви Финландчето и луничките около възкафявия му нос придобиха желъдов цвят.</i> Д. Вълев, 3, 231. <i>Възка-фява козина. Възкафяви очи.</i>
 
----
 
----
<b>ВЪЗКАЧА</b>. Вж. възкачвам и възка-чам.
+
<b>ВЪЗКАЧА`</b>. Вж. възкачвам и възка-чам.
 
----
 
----
<b>ВЪЗКАЧАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); възкача -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Възкачвам. <i>Някои си казват, че в тая битва паднали, мъртви и наранени, до сто и шес-тдесят и две хиляди человеци, а други въз-качат това число даже до триста хиляди.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 384. възкачам се, възка-ча се <i>страд.</i>
+
<b>ВЪЗКА`ЧАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); възкача -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Възкачвам. <i>Някои си казват, че в тая битва паднали, мъртви и наранени, до сто и шес-тдесят и две хиляди человеци, а други въз-качат това число даже до триста хиляди.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 384. възкачам се, възка-ча се <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>ВЪЗКАЧАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); възкача се <i>св., непрех.</i> Възкачвам се. <i>Народната банка изчислява, че .. при курс 14%, като днешния, тя [загубата] се възкача на крупната сума 20 милиона.</i> Бълг., 1902, бр. 452, 1. <i>На тия убо 4 000 000 българи, които ся намират само в Европейската Туркия, ако приложим и ония, които ся намират вън от Турско во Европа,.., ще намерим, че блъга-рете ся възкачат до 4 150 000.</i> Г. Кръстевич, ИБ, ХУ-ХУ1.
+
<b>ВЪЗКА`ЧАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); възкача се <i>св., непрех.</i> Възкачвам се. <i>Народната банка изчислява, че .. при курс 14%, като днешния, тя [загубата] се възкача на крупната сума 20 милиона.</i> Бълг., 1902, бр. 452, 1. <i>На тия убо 4 000 000 българи, които ся намират само в Европейската Туркия, ако приложим и ония, които ся намират вън от Турско во Европа,.., ще намерим, че блъга-рете ся възкачат до 4 150 000.</i> Г. Кръстевич, ИБ, ХУ-ХУ1.
 
----
 
----
<b>ВЪЗКАЧАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възкачам <i>и от</i> възкачам се; възкачване.
+
<b>ВЪЗКА`ЧАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възкачам <i>и от</i> възкачам се; възкачване.
 
----
 
----
<b>ВЪЗКАЧВАМ</b>,-аш, <i>несв</i>.; възкача, -йш, <i>мин. св</i>., -йх, <i>св., прех.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> С предл. н а. Поставям, слагам някого или нещо на по-високо място; качвам, покачвам. <i>И поведе я Даниел, далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята на запад.</i> Н. Райнов, БЛ, 165. <i>Блъскат се, ругаят и се бият, някои възкачили деца на рамената си.</i> Ем. Станев, А, 187. <i>Момъкът сколасал да възкачи момата на една круша, но не пристигнал да се възкачи и той. Вълците го нападнали.</i> П. Р. Славейков, БП I,
+
<b>ВЪЗКА`ЧВАМ</b>,-аш, <i>несв</i>.; възкача, -йш, <i>мин. св</i>., -йх, <i>св., прех.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> С предл. н а. Поставям, слагам някого или нещо на по-високо място; качвам, покачвам. <i>И поведе я Даниел, далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята на запад.</i> Н. Райнов, БЛ, 165. <i>Блъскат се, ругаят и се бият, някои възкачили деца на рамената си.</i> Ем. Станев, А, 187. <i>Момъкът сколасал да възкачи момата на една круша, но не пристигнал да се възкачи и той. Вълците го нападнали.</i> П. Р. Славейков, БП I,
  
 
XII. <i>Кога обиколиха три пъти, възкачиха Святослава на високо място.</i> Ел. Мутева, РБЦ (превод), 31.
 
XII. <i>Кога обиколиха три пъти, възкачиха Святослава на високо място.</i> Ел. Мутева, РБЦ (превод), 31.
Ред 21: Ред 21:
 
5. <i>Остар.</i> Увеличавам, повишавам броя на нещо, обикн. умишлено, с някаква цел; въздигам, възвисявам, възвишавам. <i>Шафарик напр. .. в 1826 год. изкарваше българите не по-много от 600 000,.. Но на 1842 той ги възкачи до 3 милиона.</i> Т. Шишков, ИБН, 28. <i>И така сичката действующа турска войска, численността на която някои възкачваха до 600, 000 и даже 900, 000 души — никак не заминава числото 259, 000 души, с 340 топа.</i> НБ, 1877, бр. 73, 283. <i>Теодосий, като немал войски, за да ся опре на Руя,.. му ся задължил писмено да му плаща всяка година по триста и пятдесят литри злато, които после ще видим, че Атил искал да удвои, сиреч да ги възкачи на 700.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 228-229.
 
5. <i>Остар.</i> Увеличавам, повишавам броя на нещо, обикн. умишлено, с някаква цел; въздигам, възвисявам, възвишавам. <i>Шафарик напр. .. в 1826 год. изкарваше българите не по-много от 600 000,.. Но на 1842 той ги възкачи до 3 милиона.</i> Т. Шишков, ИБН, 28. <i>И така сичката действующа турска войска, численността на която някои възкачваха до 600, 000 и даже 900, 000 души — никак не заминава числото 259, 000 души, с 340 топа.</i> НБ, 1877, бр. 73, 283. <i>Теодосий, като немал войски, за да ся опре на Руя,.. му ся задължил писмено да му плаща всяка година по триста и пятдесят литри злато, които после ще видим, че Атил искал да удвои, сиреч да ги възкачи на 700.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 228-229.
  
6. <i>Прен. Остар.</i> Издигам до по-висока степен на развитие; възвисявам, възвишавам, въздигам. <i>Със същия дух, който ни направи да узнаем и да поддържим правата на човешката природа, ние възкачихме науките на най-високая степен, до която можеха да ги възкачат хората.</i> И. Адженов, ВК (превод), 93. // Повишавам в по-горен чин; възвисявам, възвишавам. <i>Толкози время да слугуваш ти, а пък царят да не тя възкачи на никакъв чин!</i> Д. Войников, РК, 21. <i>Докле бяше еще подофициер той, като нямаше надежда, че щат го възкачат, на два пъти моли лорда Кемдела,.., да го намести в служба на хазната.</i> И. Груев, СП (превод), 200. възкачвам се, възкача се <i>страд.</i> ВЪЗКАЧВАМ СЕ <i>несв.;</i> възкача се, <i>св., непрех.</i> 1. <i>Книж.</i> С предл. на. Достигам до по-високо място чрез изкачване; качвам се, изкачвам се, покачвам се, възлизам. <i>Късно след полунощ</i> .. <i>се възкачиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска и го покриха със зелени клони.</i> Д. Ангелов, ЖС, 440. <i>Когато се възкачи на хълма, на югозапад от селе Голинци, пред него се ширна ломската долина.</i> Ем. Коралов, МВ, 13. <i>А учителят</i>
+
6. <i>Прен. Остар.</i> Издигам до по-висока степен на развитие; възвисявам, възвишавам, въздигам. <i>Със същия дух, който ни направи да узнаем и да поддържим правата на човешката природа, ние възкачихме науките на най-високая степен, до която можеха да ги възкачат хората.</i> И. Адженов, ВК (превод), 93. // Повишавам в по-горен чин; възвисявам, възвишавам. <i>Толкози время да слугуваш ти, а пък царят да не тя възкачи на никакъв чин!</i> Д. Войников, РК, 21. <i>Докле бяше еще подофициер той, като нямаше надежда, че щат го възкачат, на два пъти моли лорда Кемдела,.., да го намести в служба на хазната.</i> И. Груев, СП (превод), 200. възкачвам се, възкача се <i>страд.</i> ВЪЗКА`ЧВАМ СЕ <i>несв.;</i> възкача се, <i>св., непрех.</i> 1. <i>Книж.</i> С предл. на. Достигам до по-високо място чрез изкачване; качвам се, изкачвам се, покачвам се, възлизам. <i>Късно след полунощ</i> .. <i>се възкачиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска и го покриха със зелени клони.</i> Д. Ангелов, ЖС, 440. <i>Когато се възкачи на хълма, на югозапад от селе Голинци, пред него се ширна ломската долина.</i> Ем. Коралов, МВ, 13. <i>А учителят</i>
  
 
<i>Н. Марков каза да се възкачим на покрива на някоя къща и оттам по двама да вземаме плочи от покрива и да ги хвърляме върху турците.</i> СбЦГМГ, 15<i>. Аз са възкачих на възвишението, дето кралят ма посрещна твърде вежливо.</i> Знан., 1875, бр. 14, 213. <i>— Ди! до! извика Драгни на воловете, като се възкачи на колата.</i> Ил. Блъсков, СК, 35.
 
<i>Н. Марков каза да се възкачим на покрива на някоя къща и оттам по двама да вземаме плочи от покрива и да ги хвърляме върху турците.</i> СбЦГМГ, 15<i>. Аз са възкачих на възвишението, дето кралят ма посрещна твърде вежливо.</i> Знан., 1875, бр. 14, 213. <i>— Ди! до! извика Драгни на воловете, като се възкачи на колата.</i> Ил. Блъсков, СК, 35.
  
 
2. <i>Книж.</i> Обикн. с предл. по. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възлизам. <i>А към полунощ, с уморени коне, дружината се възкачваше вече по звучния плочник на Небет тепе, под тъмните еркери.</i> Г. Стоев, 3, 154. <i>Възкачвам се по рътлината през високата роена трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 3. <i>Една сутрин по стръмната калдъръмена уличка се възкачваше непознат момък.</i> Д. Марчевски, ДВ, 44. <i>Не се мина един час и по скърцащите стъпала бързо и тежко се възкачиха хора</i>. П. Михайлов, ПЗ, 11. <i>Когато се прибра,</i>
 
2. <i>Книж.</i> Обикн. с предл. по. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възлизам. <i>А към полунощ, с уморени коне, дружината се възкачваше вече по звучния плочник на Небет тепе, под тъмните еркери.</i> Г. Стоев, 3, 154. <i>Възкачвам се по рътлината през високата роена трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 3. <i>Една сутрин по стръмната калдъръмена уличка се възкачваше непознат момък.</i> Д. Марчевски, ДВ, 44. <i>Не се мина един час и по скърцащите стъпала бързо и тежко се възкачиха хора</i>. П. Михайлов, ПЗ, 11. <i>Когато се прибра,</i>
 

Версия от 13:09, 24 април 2015

Страницата не е проверена


феникав. — Обясних му, другарю командир Каргонец — смутолеви Финландчето и луничките около възкафявия му нос придобиха желъдов цвят. Д. Вълев, 3, 231. Възка-фява козина. Възкафяви очи.


ВЪЗКАЧА`. Вж. възкачвам и възка-чам.


ВЪЗКА`ЧАМ, -аш, несв. (остар.); възкача -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Възкачвам. Някои си казват, че в тая битва паднали, мъртви и наранени, до сто и шес-тдесят и две хиляди человеци, а други въз-качат това число даже до триста хиляди. Г. Кръстевич, ИБ, 384. възкачам се, възка-ча се страд.


ВЪЗКА`ЧАМ СЕ несв. (остар.); възкача се св., непрех. Възкачвам се. Народната банка изчислява, че .. при курс 14%, като днешния, тя [загубата] се възкача на крупната сума 20 милиона. Бълг., 1902, бр. 452, 1. На тия убо 4 000 000 българи, които ся намират само в Европейската Туркия, ако приложим и ония, които ся намират вън от Турско во Европа,.., ще намерим, че блъга-рете ся възкачат до 4 150 000. Г. Кръстевич, ИБ, ХУ-ХУ1.


ВЪЗКА`ЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкачам и от възкачам се; възкачване.


ВЪЗКА`ЧВАМ,-аш, несв.; възкача, -йш, мин. св., -йх, св., прех. 1. Остар. и диал. С предл. н а. Поставям, слагам някого или нещо на по-високо място; качвам, покачвам. И поведе я Даниел, далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята на запад. Н. Райнов, БЛ, 165. Блъскат се, ругаят и се бият, някои възкачили деца на рамената си. Ем. Станев, А, 187. Момъкът сколасал да възкачи момата на една круша, но не пристигнал да се възкачи и той. Вълците го нападнали. П. Р. Славейков, БП I,

XII. Кога обиколиха три пъти, възкачиха Святослава на високо място. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 31.

2. Диал. Възсядам, яхвам (животно за езда). Най-напред ще си купя един хат.., па ще го възкача и ще направя една кушия из града. Д. Немиров, Б, 127. —Добрине, чадо едничко, /я си кончето изведи, /.. / пък си кончето възкачи, / по-силно конче посбутай. Ц. Церковски, Съч. II, 204. Ей че иде Турненче бошначе / и поиска вода да пие, / па улови мома за ръката, / та я на кон възкачи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 132.

3. Остар. и диал. Изкачвам. Стигнем ли стръмен път, пешком възкачвахме баира. Д. Казасов, ВП, 57.

4. Остар. и диал. Повишавам цената на нещо; въздигам, възвисявам, възвишавам. През Великден бръшнарите възкачили брашното. Ст. Младенов, БТР I, 381.

5. Остар. Увеличавам, повишавам броя на нещо, обикн. умишлено, с някаква цел; въздигам, възвисявам, възвишавам. Шафарик напр. .. в 1826 год. изкарваше българите не по-много от 600 000,.. Но на 1842 той ги възкачи до 3 милиона. Т. Шишков, ИБН, 28. И така сичката действующа турска войска, численността на която някои възкачваха до 600, 000 и даже 900, 000 души — никак не заминава числото 259, 000 души, с 340 топа. НБ, 1877, бр. 73, 283. Теодосий, като немал войски, за да ся опре на Руя,.. му ся задължил писмено да му плаща всяка година по триста и пятдесят литри злато, които после ще видим, че Атил искал да удвои, сиреч да ги възкачи на 700. Г. Кръстевич, ИБ, 228-229.

6. Прен. Остар. Издигам до по-висока степен на развитие; възвисявам, възвишавам, въздигам. Със същия дух, който ни направи да узнаем и да поддържим правата на човешката природа, ние възкачихме науките на най-високая степен, до която можеха да ги възкачат хората. И. Адженов, ВК (превод), 93. // Повишавам в по-горен чин; възвисявам, възвишавам. Толкози время да слугуваш ти, а пък царят да не тя възкачи на никакъв чин! Д. Войников, РК, 21. Докле бяше еще подофициер той, като нямаше надежда, че щат го възкачат, на два пъти моли лорда Кемдела,.., да го намести в служба на хазната. И. Груев, СП (превод), 200. възкачвам се, възкача се страд. ВЪЗКА`ЧВАМ СЕ несв.; възкача се, св., непрех. 1. Книж. С предл. на. Достигам до по-високо място чрез изкачване; качвам се, изкачвам се, покачвам се, възлизам. Късно след полунощ .. се възкачиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска и го покриха със зелени клони. Д. Ангелов, ЖС, 440. Когато се възкачи на хълма, на югозапад от селе Голинци, пред него се ширна ломската долина. Ем. Коралов, МВ, 13. А учителят

Н. Марков каза да се възкачим на покрива на някоя къща и оттам по двама да вземаме плочи от покрива и да ги хвърляме върху турците. СбЦГМГ, 15. Аз са възкачих на възвишението, дето кралят ма посрещна твърде вежливо. Знан., 1875, бр. 14, 213. — Ди! до! извика Драгни на воловете, като се възкачи на колата. Ил. Блъсков, СК, 35.

2. Книж. Обикн. с предл. по. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възлизам. А към полунощ, с уморени коне, дружината се възкачваше вече по звучния плочник на Небет тепе, под тъмните еркери. Г. Стоев, 3, 154. Възкачвам се по рътлината през високата роена трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Една сутрин по стръмната калдъръмена уличка се възкачваше непознат момък. Д. Марчевски, ДВ, 44. Не се мина един час и по скърцащите стъпала бързо и тежко се възкачиха хора. П. Михайлов, ПЗ, 11. Когато се прибра,