Page:RBE Tom2.djvu/618

едвам влечеше талазите си до бреговете. Д. Попов, СбРС (превод), 92.

2. Издигам, изграждам (обикн. паметник, храм, обществена сграда и под.). Писателят все седял и все писал .. През време на почивката той рисувал на една книжка проект за паметника, който трябвало да му въздигне признателното потомство. Елин Пелин, Съч. IV, 205. Миналата година .. негова прах биде пренесен в Краков, дето му въздигнаха великолепен паметник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 105. Кой е въздигнал от камък и желязо твърдини, кули и крепости, отдето болярите с бич ни карат да им работим? Н. Райнов, КЦ, 17. Откак са върна Иван Асен II в Търново, въздигна великолепен храм в имя на Св. 40 мъченици за памятник на славните му победи против неприятеля. Д. Войников, КБИ, 149. Народът въздигнал статуя на двамата трибуни, на Тиберия и на Кайя Гракхи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 325. Гръцкий патрик в Цариград, в своята духовна власт над другите подчинени християнски народи, не забрави при другите си приходи от тях да снабди гръцките общини с добри средства да си въздигнат народни училища. ДЗ, 1868, бр. 3, 10.

3. Остар. В съчет. със същ. очи, поглед и под. — поглеждам нагоре. Често като си пресмятах досегашните си теглила по учителството, като си премислях, че не напразно съм се трудил и страдал, а що-годе съм сполучил за пообработяването на това трънливо поле по първоначалното образование, .. въздигах очите си към небото, благодарех Бога. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 581-582.

4. Остар. Започвам да говоря или да пея високо и силно; повишавам, издигам (глас). — Човек само тогава познава работите хубаво и им дава истинската цена, когато изпадне в злочестина (въздига глас). От велик и горд севастократор, .. аз днес съм роб у българския цар. В. Друмев, И, 20. Пели два / дня, пели три / дня, / пъстър славек глас запира; / малка мома глас въздига. Нар. пес., СбГЯ, 211.

5. Прен. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества, издигам някого в нравствено отношение; възвисявам. Ако римляните не бяха научени още от детинство на тежка работа и на войнишкото изкуство .., като отблъсваха науките, които само въздигат душата, а тялото разлабват; .. — Рим нямаше да стане господар и владетел на цяла вселена. Ч, 1871, бр. 10, 292. А напротив навременното образование на жената и семейството въздига, и обществото обогатява и насилва. Ступ., 1875, бр. 5, 37. Първом на новото тича, / после полезното дири човек с неуморна прилежност; / най-после иска доброто, що дава цена и въздига. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 89.

6. Прен. Довеждам някого или нещо до по-висш етап на развитие, до преуспяване, до процъфтяване; издигам. Екатерина, наречена праведно Велика, въздигна Русия на първостепенна европейска сила. С. Бобчев, ПОС (превод), 188. Докарай си на ум, Петре, детските ни години, когато на майчини ръце още ние й се обещавахме да направим народа си доброчестен, да въздигнем и укрепим българското царство. В. Друмев, И, 45. В Испания картагеняните намерили много сребро в рудниците и малко по малко въздигнали търговията си. Н. Михайловски, ОИ (превод), 304. Тях [европейските държави] както времято ги е въздигнало на голяма слава, то истото ще ги снеме долу и ги направи равни с пепелта. ДЗ, 1868, бр. 45, 170. Когато са касае за спасение езика и народността ни, да спазиме и въздигнеме българщината тук, тряба сички да имаме еднакви мисли, същите чувства, ако сме и ние народ. НБ, 1877, бр. 71, 275.

7. Прен. Остар. Спомагам, съдействам някой да напредне, да успее или да достигне някакъв пост, положение; издигам. Реших в тоя двойно честит за мене ден да ти изкажа по нов начин моето царско благоволение за заслугите, които ти принесе на мен и на царството. Бориславе, въздигам те на чин велик войвода. Ив. Вазов, Съч. XX, 21. — Можеш ли мечки да гледаш? — попита го царят. — Щом съм и мечка улавял — за гледане дума не ще! — Донеси ми мечка, тогава ще те въздигна! Ламар, ГМ, 8. Какво аз свърших за народа? / .. / Можах ли бедний да въздигна? / На глупий разум да даря? Ц. Церковски, Съч. I, 266. Асен презира Милка, не го награждава по достойнство, а неправедно въздига и приближава при себе си Иванка. В. Друмев, И, 31-32. Отрупаха Коломба с велики почести .. въздигнаха него и сичкото му домородство в чина на благородните. П. Кисимов, ОА (превод), 74. Човек човека събаря и човек човека въздига. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 208.

8. Прен. Остар. Извънредно много хваля; възхвалявам, превъзнасям. — Приказката ти, бай Петре, като на книга я четеш. Леко влиза в ушите, мехлем прави на душата. Хвалиш ме ти много, въздигаш ме. Г. Манов, КД, 87. Не съм от ония, които имат навик и наклонност .. да въздигат миналото. Ив. Вазов, Съч. XIII, 50. Ласкателите му [на императора], а най-вече поетите римски на онуй време, преувеличиха мнимите тези победи, като ги въздигаха по-горе от победите на Александра и Цезаря. Т. Шишков, ИБН, 44.

9. С предл. в и в съчет. със същ. култ, кумир и под. Прекланям се с благоговение пред нещо или някого, смятайки го за изключително ценно, възвишено; издигам. Ний доблестта въздигаме в кумир, — / а с подлостта си служим най-подир. Ем. Попдимитров,